№ 517
гр. Пловдив , 08.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело
№ 20215330204121 по описа за 2021 година
след като се запозна с материалите по ЧНД № 4121/2021 г. по описа на ПРС,
VІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на А.А.Б. срещу Постановление от 15.04.2021 г.
на Районна прокуратура гр. Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 18/2020 година по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР - Пловдив, прокурорска преписка № 10065/2019
г. по описа на РП – Пловдив, което е образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на прокурорския акт и се моли съдът да го отмени и
върне за допълнително разследване със задължителни указания.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени
в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като
разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
1
Към м. Ноември 2019 г. св. Н.Т.Н., *** на моторно превозно средство с
каатегории „А“, „В“, „С“, „DE“, "D", „АМ“, „КТК“, „ВЕ“, работел ***. На
12.11.2019 г., Н. изпълнявал служебните си задължения като бил на смяна за
времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. и *** автобус „Отокар“ с per. № ***, който се
движел по линия № 37 на градския транспорт в гр. Пловдив. По същото време
*** в автобуса била св. В.П.В..
Около 16,30 ч. на 12.11.2019 г. *** от св. Н. автобус изпълнявал курс по
направление от Южна индустриална зона към ул. „Юндола, като се движел по
бул. „Цар Борис Обединител". След като спрял на спирка „Тунела - Север", за
да слязат и да се качат пътници, св. Н. *** с подаден ляв мигач, за да се
пристрои за завой на ляво от бул. „Цар Борис Обединител" към бул. „Шести
Септември". По същото време в автобуса пътувала св. А.А.Б., която била
седнала на една от падащите седалки срещу средната врата на автобуса, с
лице към вратата, а от спирка „Тунела -Север" се качил св. Б.В.К., който
седнал на двойна седалка от лявата страна и в задната част на автобуса. След
като тръгнал от спирката, *** от св. Н. увеличил скоростта си до 34 км/ч и се
пристроил в лявата лента за движение. По същото време св. К. станал от
седалката, която бил заел, тъй като седящият до него пътник желаел да стигне
до вратата на автобуса. Поради това и св. К. застанал в пространството между
двата реда седалки на автобуса и хванал с лявата си ръка за един
вертикалните метални държачи в автобуса, за да изчака ставането на другия
пътник и да седне отново на заетата от него седалка. Автобусът вече
наближавал кръстовището на бул. „Цар Борис Обединител" и бул. „Шести
Септември", като пред него имало на около 15 -20 метра други превозни
средства. В този момент черен на цвят автомобил от неустановени марка и
модел изпреварил автобуса и заел пространството от пътното платно пред
него. В същия момент светлинния сигнал на светофарната уредба на
кръстовището на бул. „Цар Борис Обединител" и бул. „Шести Септември" се
променил от зелен „Преминаването е разрешено" на жълт „Внимание! Спри!",
при което водачът на черния неустановен автомобил рязко задействал
спирачната му система. От своя страна, св. Н. също рязко задействал
спирачната система на автобуса, за да предотврати удар между автобуса и
черния неустановен автомобил. В резултат на това част от пътуващите в
автобуса лица, включително и св. В. паднали. Св. А.Б. също изпаднала от
седалката, която била заела, като в резултат на инерционните сили тялото й се
преместило в празното пространство между редиците със седалки и
2
достигнало до предните две седалки в автобуса. Св. К., който все още не бил
седнал на седалката си и се държал с лявата си ръка за вертикалния метален
държач, залитнал към свободното пространство в автобуса, намиращо се
срещу средната врата. Св. К. се опитал да се задържи за държача, за да не
падне и усетил как лявата му ръка се усуква в областта на рамото, при което
усетил силна болка. Тъй като заради болката не можел повече да се държи за
държача, св. К. го пуснал и паднал в свободното пространство срещу средната
врата на автобуса. Междувременно някой от пътниците в автобуса извикал,
че шофьорът на автобуса няма вина за станалото, а е виновен водачът на
изпреварилия го автомобил. Св. К. успял да се изправи и да седне на
седалката си, но тъй като лявата ръка го боляла силно в областта на рамото,
същият позвънил на баща си и слязъл на спирката на площад „Съединение".
По същото време св. А.Б. усетила, че й става лошо, а дясното й коляно
започнало да се подува. По време на движение на автобуса, св. Б. се опитала
да стъпи на десния си крак, но не успяла, а когато достигнала до спирката си,
установила, че движението й е силно затруднено, поради което потърсила
сина си за помощ.
Междувременно бащата на св. К. взел сина си от спирката на площад
„Съединение" и го откарал за преглед в УМБАЛ „Св. Георги" - гр. Пловдив,
където било установено, че е било извадено лявото рамо на св. Б.К...
Синът на св. Б. също я откарал в УМБАЛ „Св. Георги" - гр. Пловдив и
при прегледа й в лечебното заведение първоначално й била поставена шина
за обездвижване на десния крак, която свидетелката носила два месеца. Тъй
като състоянието й не се подобрявало, св. Б. отново потърсила лекарска
помощ и при направен й ядрено - магнитен резонанс било установено, че са
увредени кръстните връзки, менискуса и хрущялите на дясното й коляно.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 94/2020 г., при
случилото се на 12.11.2019 г. е била изкълчена лявата раменна става на св.
Б.К... Описаното травматично увреждане е причинено по индиректен
механизъм на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да бъде
причинено при динамично натоварване с елемент на усукване и извиване в
раменната става при рязко спиране на автобус и опит за задържане с ръка на
правостоящ пътник. Изкълчването на лявата раменна става е причинило
трайно затрудняване на горен крайник за повече от 30 дни, а
възстановяването до степен годност за физически труд трае 2-3 месеца.
Съгласно заключението на изготвената съдебно - медицинска
експертиза по писмени данни № 283/2020 г., при рязкото спиране на автобус с
3
„Отокар" с per. № ***, *** на 12.11.2019 г. от св. Н., св. А.Б. е получила
контузия на коляното; вътреставни увреждания на дясната колянна става,
изразяващи се в кръвоизлив в ставата; контузно огнище във външното
тибиално плато с хиперплазия на синовията; травмирани предна и задни
кръстни връзки; микротравми на вътрешната и външни колатерални връзки;
непълно разкъсване на заден рог на вътрешен мениск. Тези травматични
увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети по
индиректен механизъм чрез огъване и усукване, условие за каквито има при
травма при падане на други пътници върху свидетелката. Вътреставните
увреждания на дясната колянна става, изразяващи се в кръвоизлив в ставата,
контузионно огнище във външното тибиално плато с хиперплазия на
синовията, травмиране на предна и задна кръстни връзки, микротравми на
вътрешната и външната колатерални връзки и разкъсване на задния рог на
вътрешния мениск, са причинили на св. Б. трайно затрудняване на
движението десния долен крайник за повече от 30 дни, възстановяването от
което трае 2,5 - 3 месеца. Контузията на коляното е причинила на св. Б. болка
и страдание.
По досъдебното производство е била назначена и изготвена авто-
техническа експертиза, като видно от заключението й скоростта на автобус
„Отокар", преди водача да предприеме спиране, е била 34 км/ч. Ако
неизвестният черен автомобил е навлязъл в лявата лента пред автобус
„Отокар" на разстояние по - малко от 22,59-30,03 м., то тогава водачът на
автобус „Отокар" е нямал техническа възможност да избегне рязкото спиране
на автобуса, тъй като така е предотвратил удар в този неизвестен черен
автомобил. Ако неизвестният черен автомобил е навлязъл в лявата лента пред
автобус „Отокар" на разстояние по-голямо от 22,59 - 30,03 м., или ако е
навлязъл в лявата лента пред автобус „Отокар" 4,55 - 6,12 секунди или повече
преди да започне да спира, или ако неизвестният черен автомобил поначало
се е движел в лявата лента пред автобус „Отокар" още при навлизането на
последния в същата лява лента, то тогава св. Н. като *** на автобус „Отокар"
е имал техническа възможност да избегне рязкото спиране на автобуса като
осигури достатъчно безопасно разстояние от минимум 22,59 - 30,03 м., за да
има техническа възможност да спре с плавно спиране преди да се удари в
предно движещия се неизвестен лек автомобил, ако той намали скоростта или
спре рязко. Минималното безопасно разстояние, необходимо на задно
движещия се автобус „Отокар", за да спре с плавно спиране преди да се удари
в предно движещо се МПС, ако то намали скоростта или спре рязко, е било
22,59 - 30,03 м. Основната причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на автобус „Отокар" е задействал
екстрено спирачната система на автобуса, за да избегне удар с неизвестен
черен автомобил, който непосредствено преди това е предприел рязко
спиране пред автобуса, при което пътници, които не са били в достатъчно
устойчиво положение на тялото, под действие на инерционните сили са
загубили устойчивост и са паднали в салона на автобуса.
Изложената фактическа обстановка действително се установява от
4
показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на изготвените и
приобщени съдебно-медицински експертизи, съдебна авто - техническа
експертиза, както и от останалите писмени доказателства, приобщени по
досъдебното производство.
При така изложената фактическа обстановка, след анализ на събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, безспорно се
установява, че на 12.11.2019 г. в гр. Пловдив св. Н.Н. е *** автобус „Отокар"
с per. № *** по линия № 37 на обществения транспорт на гр. Пловдив. Не се
спори, включително и от св. Н., че малко след потеглянето си около 16,30 ч.
от спирка „Тунела - Север", св. Н. е задействал екстрено спирачната система
на автобуса, вследствие на което пътуващите в автобуса граждани,
включително и свидетелите Б.К.. и А.Б. са изгубили равновесие и са паднали
във вътрешността на превозното средство. Именно при това и на св. Б. е била
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се във вътреставни увреждания на дясната колянна става -
кръвоизлив в ставата, контузионно огнище във външното тибиално плато с
хиперплазия на синовията, травмиране на предна и задна кръстни връзки,
микротравми на вътрешната и външната колатерални връзки и разкъсване на
задния рог на вътрешния мениск и причинили й трайно затрудняване на
движението десния долен крайник за повече от 30 дни. Наред с това,
вследствие действията на св. Н. на св. К. е била причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в изкълчване на
лявата раменна става, причинило му трайно затрудняване на горен крайник за
повече от 30 дни.
Съдът приема за правилен и законосъобразен изводът на прокурора, че
не е налице виновно поведение на св. Н., което да налага ангажиране и
реализиране на наказателната му отговорност за престъпление по чл. 343, ал.
4, вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1,б.„б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Не се събраха
доказателства, а няма по делото обективни данни в тази насока, Н. да е
нарушил правилата за движение по пътищата и прокурорът подробно е
анализирал в Постанолението си това обстоятелство. Аварийното спиране е
предприето, с цел предотвратяване на ПТП, като препятствието предавтобуса
е било дълбоко в опасната зона ие нямало как водачът да спре плавно, зада не
причинява неудобства на пътниците.
В тази връзка, следва да се отбележи, че докато пострадалият Б.К..
изрично заявява, че не е съобщил нито на шофьора, нито на кондукторката за
болките, които е изпитал, то Б. никъде не посочва да е направила това. Това е
и причината настъпилия инцидент да не е съобщен на тел.112.
По отношение на направените от жалбоподателите възражения, съдът
намира същите за неоснователни по следните съображения:
Неоснователни са възраженията, спрямо изводите на представителя на
5
районна прокуратура, относно възприемането на фактическите данни по
делото – в частност за наличие на препятствие /черният автомобил с
неустановен номер/, причина за аварийното спиране. Безспорно установено е
по делото, че въпросният неустановен автомобил се е пристроил от дясно
пред автобуса, заставайки като първа кола на кръстовището и по този начин
му е препятствал движението напред и е осуетил плавното спиране, което е
можело да настъпи, ако водачът на автобуса е разполагал с още 7-8 метра
напред. Такива са и данните, съобщени от вещото лице, в тази насока. В
случая, Н. не е можел да предположи, че разстоянието му за спиране ще бъде
скъсено, за да предприеме по-рано тази маневра. Ето защо, няма как да му
бъде вменен във вина настъпилия инцидент.
Не може да бъде търсена отговорност на шофьора, че не е записал
номера, марката и модела на автомобила, който му е препятствал платното за
движение. При аварийното спиране, част от пътниците, включително и
кондукторката, са паднали на пода на автобуса и е нормално да ангажират
вниманието на водача за повече от 60 секунди, през което време автомобила
пред него е потеглил. Налице са обективни данни, че хората са реагирали и
гласово на аварийното спиране. Неоснователно е и възражението, че
шофьорът на автобуса не е преустановил движението на същия, тъй като
имало пострадали пътници. Именно Б. в показанията си заявава, че не му е
съобщила за проблеми със здравето – нито на него, нито на кондукторката.
Като се има предвид, че е слязла доста спирки след инцидента - на бул.
Копривщица, по делото няма нито една обективна данна, по която да се
прецени, че Н. е разбрал да има пострадали пътници. Получената помощ от
кондукторката е била възприета и свързана с невъзможността пострадалата Б.
да слезе с двете си чанти от автобуса.
При тези обекти данни, съдът намира, че направените възражения от
жалбоподателката Б. са неоснователни и не следва да се кредитират.
Съдът намира, че не са налице съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1,б.„б“, вр. чл. 342, ал.
1 от НК и в този смисъл за правилен и законосъобразен извода на прокурора
за наличие на прекратително основание, поради несъставомерност на
деянието.
6
Именно поради изложените мотиви и съображения, съдът счита, че
Постановлението на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното
производство е обосновано, ясно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Ето защо Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 15.04.2021 г. на Районна
прокуратура гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 18/2020 г. по описа на 04 РУ при ОДМВР -
Пловдив, пр.пр. №10065/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив,
образувано и водено за престъпление по чл. 343, ала. 1, б. „Б", вр. чл. 342, ал.
1 от НК, извършено на 12.11.2019 г в гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен
срок от получаването му от страните пред ПОС.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателите и на РП-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7