Присъда по дело №808/2018 на Районен съд - Сливен

                                     М О Т И В И

 

    към присъда № 143 от 05.11.2018 г. по НОХД № 808/2018 г. на СлРС

 

          РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.Д.Д. за извършено престъпление по чл. 151 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника му и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Обществено порицание”.

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида и размера на наказанието, моли съда да наложи на подзащитния му наказание „Обществено порицание”.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

    И.М.К. е била непълнолетна към настоящия момент, а към момента на деянието е била малолетна – под 14 годишна възраст. Подс. Д. е навършил пълнолетие на 08.08.2016 г.

    Подс. Д. и свид. К. се запознали в началото на 2016 г. Известно време след това /точната дата не може да бъде установена/ през една от вечерите в началото на пролетта на 2016 г. /свид. К. била на 13 г./ двамата били заедно на една улица в кв. "Надежда" - гр. Сливен. Подс. Д. казал на свид. К., че много я харесва и иска да се "ожени" за нея. Свид. К. отговорила, че и тя го харесва и е съгласна да се "оженят". Още същата вечер двамата отишли в дома на родителите на подс. Д., като свид. К. не казала за това на своите родители. Двамата осъществили полов контакт помежду си в една от стаите на къщата, като това станало със съгласието на свид. К.. Макар, че подс. Д. знаел, че свид. К. не е навършила 14 години, същият се съгласил да извърши полов контакт с нея. На следващия ден родителите на свид. К. разбрали за случилото се и след като установили, че същата е имала полов контакт се съгласили да остане да живее при подс. Д..

          От този момент свид. К. заживяла с подс. Д. на съпружески начала в дома на родителите на последния в гр. Сливен, "Бачо Киро" № 50. Към настоящият момент двамата продължават да живеят заедно, а свид. К. очаквала да роди дете с баща подс. Д..

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.  

Съдът  кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

    С деянието си подс. Д.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 151 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, тъй като през пролетта на 2016 г. в гр. Сливен, макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст И.М.К. /родена на *** г./, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК. Към момента на деянието подс. Д. е непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

    Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете самопризнанията и чистото му съдебно минало, младата му възраст, обстоятелството, че при ромския етнос често "браковете" се сключват на такава възраст.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

    Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността и като прецени, че това ще се яви по-благоприятно за подсъдимия. Ето защо съдът му наложи наказание по втората алтернатива на закона, а именно „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез залепяне на присъдата на таблото на Община – Сливен за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

          Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

   09.11.2018 г.                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                     М О Т И В И

 

    към присъда № 143 от 05.11.2018 г. по НОХД № 808/2018 г. на СлРС

 

          РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.Д.Д. за извършено престъпление по чл. 151 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника му и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Обществено порицание”.

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида и размера на наказанието, моли съда да наложи на подзащитния му наказание „Обществено порицание”.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

    И.М.К. е била непълнолетна към настоящия момент, а към момента на деянието е била малолетна – под 14 годишна възраст. Подс. Д. е навършил пълнолетие на 08.08.2016 г.

    Подс. Д. и свид. К. се запознали в началото на 2016 г. Известно време след това /точната дата не може да бъде установена/ през една от вечерите в началото на пролетта на 2016 г. /свид. К. била на 13 г./ двамата били заедно на една улица в кв. "Надежда" - гр. Сливен. Подс. Д. казал на свид. К., че много я харесва и иска да се "ожени" за нея. Свид. К. отговорила, че и тя го харесва и е съгласна да се "оженят". Още същата вечер двамата отишли в дома на родителите на подс. Д., като свид. К. не казала за това на своите родители. Двамата осъществили полов контакт помежду си в една от стаите на къщата, като това станало със съгласието на свид. К.. Макар, че подс. Д. знаел, че свид. К. не е навършила 14 години, същият се съгласил да извърши полов контакт с нея. На следващия ден родителите на свид. К. разбрали за случилото се и след като установили, че същата е имала полов контакт се съгласили да остане да живее при подс. Д..

          От този момент свид. К. заживяла с подс. Д. на съпружески начала в дома на родителите на последния в гр. Сливен, "Бачо Киро" № 50. Към настоящият момент двамата продължават да живеят заедно, а свид. К. очаквала да роди дете с баща подс. Д..

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.  

Съдът  кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

    С деянието си подс. Д.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 151 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, тъй като през пролетта на 2016 г. в гр. Сливен, макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст И.М.К. /родена на *** г./, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК. Към момента на деянието подс. Д. е непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

    Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете самопризнанията и чистото му съдебно минало, младата му възраст, обстоятелството, че при ромския етнос често "браковете" се сключват на такава възраст.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

    Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността и като прецени, че това ще се яви по-благоприятно за подсъдимия. Ето защо съдът му наложи наказание по втората алтернатива на закона, а именно „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез залепяне на присъдата на таблото на Община – Сливен за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

          Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

   09.11.2018 г.                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :