Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на дванадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №932 по описа за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска
394,76 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу П.С.И., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№9026/18 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради
доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 8,
находящ се на адрес ***с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл.
153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита,
че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет,
като съгласно ал.2, същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че
общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен № 23 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния
период са начислявани от “Топлофикация - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са: сума за отопление- 323,64 лева,
енергия, отдадена от сградна инсталация- 103,76 лв., сума за битово горещо
водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 31,22лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 2 ИРУ, 0
водомер и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена
при отопляем обем 88,33 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение,
с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 394,76 лева за главница за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018 г. и
законната лихва върху главницата от 13.12.2018 г. до изплащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9026/2018г. по описа на
ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище
за допустимост на предявения иск. Счита иска за неоснователен поради
погасяването му чрез плащане. Твърди, че към средата на м.декември 2018 г.
получила заповед за изпълнение за сумата от 458,62 лв. за периода от 1.10.16 г.
до 30.04.18 г. Твърди, че на 20.12.2018 г. аз заплатила на ищеца сумата от 530 лв. С нейна молба с вх.№А 184/28.02.19 г изискала справка
от ищеца за дължими суми за използвана топлинна енергия. С писмо от 7.03.19 г.
ТЕЦ я информирал, че е образувано
настоящото дело и, че за процесният период тя продължава да дължи сумата в
размер на 394,76 лв. Поради изложеното оспорва предявеният иск. В него е посочено,че
правният интерес на ищеца е възникнал от липсата на осъществено
плащане. Твърди, че това не отговаря на истината и никъде в ИМ не е посочено
нейното плащане. Със заповедта за изпълнение е претендирана една сума, а с ИМ
се посочва друга сума. Въпреки това противоречие, и в двата случая твърди, че е
погасила задължението си своевременно и не е причина за образуване на
настоящото дело. Моли искът да бъде отхвърлен и разноските да бъдат оставен в
тежест на ищеца.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца ***със
седалище и адрес на управление:*** ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява
имплицитно от извънсъдебните и съдебните изявления на ищеца по делото и Справка
по лице/л.9 от делото/, че П.С.И. е собственик на процесния топлоснабден имот-
Апартамент № 8, находящ се в ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Разписка № 04000833391006/20.12.2018г. П.С.И.
е платила на ***сумата от 530 лв. Не е посочено какво задължение се погасява.
От Писмо № 453/07.03.2019г. се установява, че то е
изпратено от *** ЕАД до П.И. във
връзка с постъпила от нея молба и в него е посочено задължението по партида *** както следва: към 08.03.2019г. 394,76 лв.
съдебни начисления за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., в едно със
законната лихва към 08.03.2019-9,32 лв., 25 лв. съдебна такса по ч.гр.д.№
9026/18, юрисконсултско възнажраждение 50 лв., 25 лв. ДТ по гр.д.№ 932/19 и 150
лв. юрисконсултско възнажграждение.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение на ответника след извършено частично
плащане на 20.12.2018г. за топлинна енергия за периода от 01.12.2016г. до
30.11.2018г. е в общ размер от 394,76 лв. главница/323,64 лева топлоенергия за
отопление, 103,76-ТЕ за сградна
инсталация и 63,86 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху
горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.12.2018г. след
извършените плащания е в размер на 0,42 лв. На 20.12.2018г. П.И. е извършила
плащане на 530 лв. на *** ЕАД. Сумата е отразена в счетоводството на
дружеството и с нея са погасени следните суми: 412,96 лв.-съдебни такси по
изпълнителен лист № 2535/11.04.18г., 53,18 лв. лихва за забава за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2018г. и 63,86 лв. главница за периода 01.10.16г. до
31.12.16г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Не е спорно между страните, признава
се от ответника и се установява имплицитно от извънсъдебните и съдебните
изявления на ищеца по делото и Справка по лице/л.9 от делото/, че П.С.И. е
собственик на процесния топлоснабден имот- Апартамент № 8, находящ се в ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за
БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Ответника не оспорва доставянето на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, както и нейното разпределение и остойностяване. Не се
оспорва и размерът на задлъжението за процесния период за процесния период.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Ответника е
противопоставил правопогасяващо възражение, че е платил претендираната сума
чрез извършено плащане на сумата от 530 лв. на дата 20.12.2018г. Плащането на
сумата се установява от представената по делото Разписка №
04000833391006/20.12.2018г. , признава се от ищеца и се устновява от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза. На 20.12.2018г. П.И. е извършила
плащане на 530 лв. на *** ЕАД. Сумата е отразена в счетоводството на
дружеството и с нея са погасени следните суми: 412,96 лв.-съдебни такси по
изпълнителен лист № 2535/11.04.18г., 53,18 лв. лихва за забава за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2018г. и 63,86 лв. главница за периода 01.10.16г. до
31.12.16г.
Спорно между страните е, дали с платената сума, ищеца е отразил правилно
погасяване на задълженията на ответницата по делото. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред,
различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се
прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията
и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от
няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изр. 2 или изр. 3. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко
задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание
и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най- после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според
поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.
81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение
на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от
датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения
винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните
лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на
главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните
възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са
елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са
акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението
и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД,
налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената
главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. в ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява,
но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко
главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое
задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай
кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване
изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който
длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое
или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява,
правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изр.2 и изр.3 и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се
прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а
след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай ответницата е имала най-малко 2 главни задължения към
ищеца- едното по изпълнителен лист № 2535/11.04.2018г., а другото главница за
неплатена топлоенергия и лихва за забава върху нея. Видно е, че ответницита не
е посочила кое свое задължение към кредитора погасява, поради което и ищеца е
погасил по-старото задължение и това, за което платената сума е достатъчно. С
останалата сума е погасил вземането законосъобразно като е погасил първо
дължимите лихви за забава и с остатъка е погасил частично главница по вземането
си.
Предвид изложеното съдът намира направеното от ответницата правопогасяващо
възражение за плащане на претендираната сума за неоснователно, а предявения иск
за основателен и доказан в целия си предявен размер от 394,76 лв., за която
сума следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 57,95
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 25 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда от 100
лв. и депозит за ВЛ в размер на 100,00 лв. в общ размер от 225,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на П.С.И.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора “***”
ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 394,76 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2016г.
до 30.04.2018г., в едно със законната лихва от 13.12.2018г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 5691/13.12.2018г. по ч.гр.д.№9026/2018 по
описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.С.И.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 57,95 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.9026/2018 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.С.И.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 225,00 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца ***със седалище и адрес на управление:*** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: