Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр.С. 27 декември 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - С., първи състав, в публичното заседание, проведено на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №284 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, „
Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.И.Д., преупълномощена от
адвокатско съдружие „С.Д. ” е предявил против Г.Т.Р. иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, с който моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че лицето Г.Т.Р., ЕГН:**********, дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в размер на сумата от 547,94
лв. - главница за използувана и незаплатена ел.енергия за периода 20.11.2015г.
до 19.12.2016г., сумата от 36,02 лв. – законна лихва за забава, считано от
23.01.2016г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноските
както за заповедното производствто така и за настоящото.
Ищецът твърди в исковата
молба, че ответникът се намирал в облигационни отношения с Г.Т.Р., като му е доставило ел.енергия до електроснабден
имот, находящ се в гр.С., ул.”И.В.” № **, с ИТН ****, регулирани от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ Ч.Е.Б.” АД – доставчик на електрическа
енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л – 409 – 17 / 01.07.2013 г. В
процесния период / от 20.11.2015г. до 19.12.2016г. / ответникът ползвал доставената
му от ищеца електрическа енергия, но не заплатил същата в уговорения между
страните срок. За процесния период ищцовото дружество издало фактури, в които са посочени конкретните
суми, а именно:
1. фактура №: 180148**4 от 28.12.2015г. на стойност 159,90 лв. за периода 20.11.2015г.-19.12.2015г.;
2. фактура № ********* от
28.01.2016г. на стойност 85,73 лв. за периода 20.12.2015г.-19.01.2016г.;
3. фактура № ********* от
26.02.2016г. на стойност 16,32 лв. за периода 20.01.2016г.-19.02.2016г.;
4. фактура № ********* от
28.09.2016г. на стойност 105,80 лв. за периода 20.08.2016г.-19.09.2016г.;
5. фактура № ********* от
26.10.2016г. на стойност 115,09 лв. за периода 20.09.2016г.-19.10.2016г.;
6. фактура № ********* от
26.11.2016г. на стойност 45,88 лв. за периода 21.10.2016г.-18.11.2016г.;
7. фактура № ********* от
28.12.2016г. на стойност 19,22 лв. за периода 19.11.2016г.-19.12.2016г.;
Твърди, че посочените суми
по цитираните по-горе фактури са станали изискуеми, позовавайки се на Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия и не е постъпило плащане от
страна на ответника. Твърди че е начислил лихва за процесния период, подоробно
посочена по фактура и период.
Редовно призовани в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител.
Ответникът, Г.Т.Р. е представил писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявеният иск. Заявява, че от 03.10.2014г. не е собственик на имот с административен адрес гр.С., ул.”И.В.” №**, за което представя съставеният за това нотариален акт.
В съдебно заседание се явява лично и с
упълномощения си процесуален представиел -
адв. Л.А.- САК. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
От представената Лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия № Л – 409 – 17 / 01.07.2013 г.е видно, че ищцовото дружество има право да
осъществява дейността “за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция”. В процесния период / от от 20.11.2015г. до 19.12.2016г./ ищцовото
дружество е доставило ел . енергия до до електроснабден имот, находящ се в гр.С.,
ул.”И.В.” № **, с ИТН ****. За процесния период ищцовото дружество издало
фактура №: 180148**4 от 28.12.2015г. на стойност 159,90 лв. за периода
20.11.2015г.-19.12.2015г.; фактура № *********
от 28.01.2016г. на стойност 85,73 лв. за периода 20.12.2015г.-19.01.2016г.; фактура № ********* от 26.02.2016г. на стойност 16,32
лв. за периода 20.01.2016г.-19.02.2016г.; фактура № ********* от 28.09.2016г. на стойност
105,80 лв. за периода 20.08.2016г.-19.09.2016г.; фактура № ********* от 26.10.2016г. на стойност
115,09 лв. за периода 20.09.2016г.-19.10.2016г.; фактура № ********* от 26.11.2016г. на стойност 45,88
лв. за периода 21.10.2016г.-18.11.2016г.; фактура № ********* от 28.12.2016г. на стойност 19,22
лв. за периода 19.11.2016г.-19.12.2016г. Върху посочените по горе фактури,
ищцовото дружество начислило и сумата от от
36,02 лв. – законна лихва за забава, считано от 23.01.2016г. до 01.03.2017г.
Представено е заявление от ответника до ищцовото дружество за продажба на
електрическа енергия от 24.07.2014г., ведно с декларация.
От изисканите и приложените
по делото нотариални дела във връзка с историята на имот VІІІ-1121, кв.93 по
плана на гр.С., е видно, че ответникът е собственик по силата на наследствено
правоприемство на съответните му идеални части от процесния имот. В процесния
имот, видно от представените скици, са построени три сгради – масивна жилищна
сграда със застроена площ от 65,00кв.м.
и разгърната застроена площ 130 кв.м. и масивна сграда – лятна кухня с площ от
44,00кв.м. от които ответникът е притежавал 3/12 ид.ч. и които е продал на
03.10.2014г., съгласно представеният нот.акт.№157, том ІІ, рег.№ 2250, дело
313. Четвъртата сграда, находяща се в цитираното по-горе УПИ, предствавлява
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. На
01.10.2014г., ответникът, Г.Т.р., закупува първият жилищен етаж от тази
двуетажна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. и избено помещение, със
самостоятелен вход.
От изготвената, приета и неоспорена от страните
експертиза е видно , че: задължението по фактура №: 180148**4 от 28.12.2015г.
на стойност 159,90 лв. за периода 20.11.2015г.-19.12.2015г.; фактура № ********* от 28.01.2016г. на стойност 85,73
лв. за периода 20.12.2015г.-19.01.2016г.; фактура № ********* от 26.02.2016г. на стойност 16,32
лв. за периода 20.01.2016г.-19.02.2016г.; фактура № ********* от 28.09.2016г. на стойност
105,80 лв. за периода 20.08.2016г.-19.09.2016г.; фактура № ********* от 26.10.2016г. на стойност
115,09 лв. за периода 20.09.2016г.-19.10.2016г.; фактура № ********* от 26.11.2016г. на стойност 45,88
лв. за периода 21.10.2016г.-18.11.2016г.; фактура № ********* от 28.12.2016г. на стойност 19,22
лв. за периода 19.11.2016г.-19.12.2016г.е в размер на общо 547, 94лв., като задължението
е формирано от показания за потребена ел.енергия за периода от 20.11.2015г. до 19.12.2016г.
Според заключението на вещото лице
начислената законна лихва, начислена върху седемте броя фактури, считано
до 01.03.2017г. е в размер на 36,02 лв. Съгласно претото експертно заключение,
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. Експертизата заключава,
че че нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, нито към датата на подаване на исковата
молба и към момента на проверката няма данни за извършено плащане по процесните
седем броя фактури. От извършеното от вещето лице проучване се установява, че в
ищцовото дружество има открита партида на името на ответника, отразяващо
извършено снабдяване с електрическа енергия и е канстатирано наличието на
договор , по който се извършва снабдяване с електроенергия, регистриран
посредством клиентски № **** на ответника с ИТН ********** за обект №
**********, намиращ се на адрес гр.С., ул.”И.В.” №** – къща. Вещото лице не е
констатирало партидата на името на ответника да е сменяна или закривана и
статусът е активен и в счетоводството на ищцовото дружество има данни за всички
предходни плащания по издадени от дружеството фактури.
На 10.03.2017г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по
настоящото дело , Г.Т.Р.. Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е
образувано ч.гр.д.№ 137/2017г. по описа на РС-С., по което на 10.03.2017г.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на Г.Т.Р. на 20.03.2017г.
и на 21.03.2017г., същата е подала възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК, посочвайки, че не дължи изпълнение,
т.к. е продал имота на 01.07.2014г.. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за
подаденото възражение на 05.04.2017г., и на 10.05.2017г. е представил
доказателства за предявеният от него иск по реда на чл.422 от ГПК. Видно от
представеното известие за доставка е видно, че искът подаден до съд на 09.05.2017г.
и доставен на 10.05.2017г.
При тези данни от фактическа страна, съдът,
приема че е сезиран с иск с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, като главен и акцесорните искове с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, предвид
обстоятелството, че искът е предявен в едномесечният срок, при спазване на
действащата към момента разпоредба на чл.61, ал.2 от ГПК, поради което за ищеца
е достатъчно да докаже че вземането, което
претендира съществува.
По отношение на главния иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата
страна е проведе пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието
валидно облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му възникнали във връзката с
облигационното му отношение с ищеца.
Видно от представените доказателства е , че към момента на получаване на
Лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л – 409 – 17 /
01.07.2013 г. от когато ищцовото дружество има право да осъществява дейността
“обществено снабдяване с електрическа енергия”, Г.Т.Р., като титуляр на
партида, за снабдяване с електрическа енергия, е собственик на имота, за който
е открита партидата за снабдяване с електрическа енергия. Предвид изложеното, той
се е запознал с общите условия на Договорите за продажба на електрическа
енергия на Ч.Е.Б.” АД, до колкото са
общо известни.
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, съобразно основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за продажба на електрическа енергия, че в изпълнение на този договор дружеството е доставило на потребителя в посочения в исковата молба имот за процесния период отразеното във фактурите количество електрическа енергия, което е отчетено при изправност на сертифицирано средство за търговско измерване, че доставеното количество ел. енергия се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, както и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество електроенергия. В тежест на ответника по иска е да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца.
В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът „ Ч.Е.Б.” АД е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия - чл. 98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-059 от 07.11.2007 г. са одобрени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на " Ч.Е.Б.", изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., същите са публикувани в централен и в местен всекидневник и са действали в процесния период, за който ищецът твърди, че е доставял услугите по снабдяване на ответницата с електрическа енергия.
С оглед възраженията на ответника, че в процесния период, за който е начислена ел. енергията с доставчик ищцовото дружество, не е бил в имота, в който е доставяна тази енергия, основният спорен по делото въпрос е дали в посочения период страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, в която ответникът е имал качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди”.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия (ОУ на ДПЕЕ), потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Тоест Общите условия на " Ч.Е.Б." свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна - купувач по договора за продажба на ел. енергия, със собствеността или с вещното право на ползване върху захранвания с ел. енергия имот /обект/. В чл. 4, ал. 3 от ОУ е установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок. В този случай за задълженията към продавача собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ
следват два извода: Първо, че потребител на ел. енергия за битови нужди, а
оттам и страна-купувач по сключения при общи условия договор за продажба на ел.
енергия е физическо лице - носител на вещно право /собственик или ползвател/ на
имот, захранван от дружеството - доставчик с ел. енергия. Второ, че с
изгубването на собствеността или на вещното право върху имота /обекта/,
захранван с ел. енергия, собственикът, респ. ползвателят губи и качеството си
на потребител на ел. енергия за битови нужди, съответно и на страна /купувач/
по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия за този имот.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че
ответникът действително се е разпоредил със своя собственост , а именно
притежаваните от него идеални части от масивна
жилищна сграда със застроена площ от
65,00кв.м. и разгърната застроена площ 130 кв.м. и масивна сграда – лятна кухня
с площ от 44,00кв.м. , които е продал на
03.10.2014г., съгласно представеният нот.акт.№157, том ІІ, рег.№ 2250, дело
313. Видно от приетите документи по нотариалното дело, че процесните имоти са
били електроснабдени /л.98-л.99/ като клиентския номер към ищцовото дружество е
310215644414. Установено е също така, че ответникът е собственик на първият
жилищен етаж от тази двуетажна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. и избено
помещение, със самостоятелен вход, построена в в същото УПИ – VІІІ-1121,
електрифицирано и с клиентски номер 300115480870 8 /л.69-л.70/.
От представените по делото доказателства е
видно, че ответника е консумирал за периода
20.11.2015г. до 19.12.2016г. ел
енергия на обща стойност 547, 94лв., за което били издадени фактури N 180148**4 от
28.12.2015г. на стойност 159,90 лв. за периода 20.11.2015г.-19.12.2015г.;
фактура № ********* от 28.01.2016г. на
стойност 85,73 лв. за периода 20.12.2015г.-19.01.2016г.; фактура № ********* от 26.02.2016г. на стойност 16,32
лв. за периода 20.01.2016г.-19.02.2016г.; фактура № ********* от 28.09.2016г. на стойност
105,80 лв. за периода 20.08.2016г.-19.09.2016г.; фактура № ********* от 26.10.2016г. на стойност 115,09
лв. за периода 20.09.2016г.-19.10.2016г.; фактура № ********* от 26.11.2016г. на стойност 45,88
лв. за периода 21.10.2016г.-18.11.2016г.; фактура № ********* от 28.12.2016г. на стойност 19,22
лв. за периода 19.11.2016г.-19.12.2016г. По делото е прието и не оспорено от страните заключение на вещо лице
според което дължимата и неизплатена сума от ответника по въпросните фактури е
на стойност 547, 94лв. От направените справки от вещото лице тези фактури
не са били платени като преди този период е имало плащане .
С оглед изложеното съдът счита, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен досежно иска за главница в размер на 547, 94лв.
Предвид уважаването на главния иск, следва да
бъде уважен и акцисорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Претендирана е
законната лихва върху главницата от 547,94лв. в размер на 36,02 лв. – законна лихва за забава, считано от
23.01.2016г. до 01.03.2017г.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 25 лева– платена
държавна такса, 93 лева – адвокатско
възнаграждение, както и 300,00лв. възнаграждение за вещо лице. Разноските от общо 418,00 лева ще се възложат в тежест на ответника.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 87,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл.422 от ГПК, по отношение на Г.Т.Р., ЕГН:**********, съществуването на вземането на „
Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ****, предствалявано от и за сумата от 547,94 лв. -
главница за използувана и незаплатена ел.енергия за периода 20.11.2015г. до
19.12.2016г., за което
били издадени фактури N 180148**4 от 28.12.2015г. на стойност 159,90 лв. за периода
20.11.2015г.-19.12.2015г.; фактура №
********* от 28.01.2016г. на стойност 85,73 лв. за периода
20.12.2015г.-19.01.2016г.; фактура №
********* от 26.02.2016г. на стойност 16,32 лв. за периода
20.01.2016г.-19.02.2016г.; фактура №
********* от 28.09.2016г. на стойност 105,80 лв. за периода
20.08.2016г.-19.09.2016г.; фактура №
********* от 26.10.2016г. на стойност 115,09 лв. за периода
20.09.2016г.-19.10.2016г.; фактура №
********* от 26.11.2016г. на стойност 45,88 лв. за периода
21.10.2016г.-18.11.2016г.; фактура №
********* от 28.12.2016г. на стойност 19,22 лв. за периода
19.11.2016г.-19.12.2016г., лихва за забава в размер на 36,02 лв. – законна
лихва за забава, считано от 23.01.2016г. до 01.03.2017г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2017г. до окончателното заплащане на главницата присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК № 77/10.03.2017г. по
ч.гр.д.№ 137/2017 г. по описа на РС-С..
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Г.Т.Р., ЕГН:********** да заплати на „ Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ****, предствалявано от К.К.и Ж.В.П.сумата от 505,00 лв., представляваща направени разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен
съдия: