№ 132
гр. Варна , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502677 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от П. М. Б., гражданин
на Република **********род. на 26.03.1977г., чрез адв. Пламен Борисов, срещу Решение
№2628/26.06.2020г. по гр.д. № 9278/16г. по описа на ВРС, 20-ти с-в, изцяло. Във въззивната
жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът се
е позовал на представените от ищцата писмени доказателства, макар и оспорени от
ответника. Твърди се, че не са съобразени поведението и желанията на ответника да
отглежда детето, а само исканията на майката. Сочи се, че неправилно е кредитирано
частично заключението на вещите лица. Сочи, че не са съобразени и нормите на ХОПЕС и
ЕКПЧОС. Моли да бъде отменено решението и бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Л.Ф.Р.Б., род. на ***г., на бащата, при когото да
бъде определено и местоживеенето на детето. В евентуалност, ако родителските права бъдат
предоставени на майката С. О. Л., моли да бъде определен разширен режим на личен
контакт между детето и бащата, както и да бъде определена издръжка в предвидения за Р
България минимален размер, която да заплаща въззивника в полза на детето.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна С. Л., която
оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата си молба ищцата С. О. Л. излага, че с ответника П. М. Б. се запознали в
България през декември 2011 г. Двамата заживели на семейни начала в гр. Е., **********в
резултат на което на ***г. се родила дъщеря им Л.Ф.Р., която е с българско и френско
гражданство. Ответникът имал деспотичен характер и почти ежедневно проявявал
физическа и вербална агресия към ищцата, която впоследствие разбрала, че той е
1
наркозависим /употребявал хашиш/. Детето ставало свидетел на това поведение на
ответника, поради което започнало да изпитва смесени чувства към баща си, като
едновременно се радва да го види, но е дистанцирано и необщително с него. С течение на
времето ищцата разбрала, че различията между нея и ответника в начина на мислене и
манталитета са толкова различни, че практически е невъзможно да живеят заедно.
Невъзможността ответникът да овладее гнева и агресията я убедили, че съвместното
съжителство на страните е вредно, както за нейното, така и за психическото здраве на
дъщеря Л.. През 2016 г. със съгласието на П., ищцата и детето се върнали в България,
където заживели в жилище, собственост на родителите на ищцата в ***. Детето започнало
да посещава детска градина и има много приятели, с които играе и общува. Стресът, на
който било подложено във Ф. постепенно намалял и сега момичето се чувства много по-
спокойно. Детето много пъти е идвало в България, където е общувало със своите баба и дядо
по майчина линия, които живеят в същата сграда, и на които ищцата може да разчита за
помощ и подкрепа.
Ищцата Л. е предявила обективно съединени искове за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН ********** на майката;
определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични отношения на
бащата П. Б. с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200,00 евро, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 04.08.2016 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Ответникът П. М. Б., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва да е с деспотичен характер и да е
проявявал физическа и вербална агресия към ищцата. Оспорва твърденията, че е
наркозависим; че не е оказвал съдействие за при отглеждането на детето; че през 2016г. е
дал съгласие за промяна на местоживеенето на детето от Ф. в България; че не е плащал
издръжка на детето си. Твърди, че в началото на месец юли 2016 г. ответницата е напуснала
семейното жилище във Ф. и е взела детето със себе си без съгласието на ответника. Бащата
се е опитвал да изглади противоречията си с майката и настоящият иск е изненада за него,
но той продължава усилията си за намиране на споразумение по спорните въпроси по
делото. Сочи, че подава насрещен иск, като се надява въобще да не се стигне до
разглеждането на исковете на страните, а делото да приключи със споразумение.
С насрещната искова молба ответникът Б. предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН ********** за съвместно
упражняване на двамата родители, а при невъзможност за споделено родителство- само на
бащата; за определяне местоживеенето на детето при бащата; за определяне режим на лични
отношения на майката с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща в полза на детето,
чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 100,00 евро.
Ответникът сочи, че за детето ще е най-добре родителските права да бъдат споделени и
детето да прекарва по една година при всеки от родителите си. Така Л. ще има възможността
да опознае роднините си и по бащина и по майчина линия, както и двете идентичности -
българската и френската. В евентуалност ответникът желае съда да предостави
упражняването на родителските права на бащата, който е готов да сътрудничи активно за
осъществяване на преки контакти между момичето и майка му. В случай, че съдът
предостави упражняването на родителските права на майката, моли да се определи
максимално разширен и максимално подробно разписан режим на лични отношения между
бащата и детето. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз, в частност на Дело
С-335/17г. Сочи, че съгласно чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС висшият интерес
на детето трябва да има първостепенно значение за държавните органи и частните
2
институции и че всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки
контакти с двамата си родители, без да се прави ограничение, заради географската
отдалеченост. Сочи, че ако родителските права бъдат предоставени на майката може да
плаща издръжка от 100 евро.
Ответницата по насрещните искове С. Л. е депозирала писмен отговор в срока по чл.
131 ал. 1 от ГПК, с който поддържа становище за неоснователност на предявените насрещни
искове. Твърди, че детето е трайно установено в гр. Варна, където посещава детска градина,
а напускането на Ф. е било наложително, тъй като двете са били подложени на психически
тормоз от страна на П. Б.. Поради създадената от последния нетърпима атмосфера в
семейния дом майката и детето са били настанени в Междуобщински център за прием в
гр.Г., където са получили защита. Дълго време след завръщането в България Л. не е могла да
преодолее преживения стрес. Въпреки това майката никога не е възпрепятствала бащата да
се чува с детето по телефона. Той няколко пъти е посещавал дома на ищцата в гр.Варна и е
имал възможност да се види с детето. През лятото на 2017г. и 2018г. е пребивавал във Варна
за период от по един месец, когато майката е насърчавала срещите между детето и бащата.
Сочи, че споделеното родителство не е в интерес на детето и между страните не може да се
постигне споразумение в посочения смисъл. Оспорва твърденията на П. Б., че той е по-
подходящия родител, като сочи, че Л. все още чувства страх, несигурност и безпокойство,
когато е в обкръжението на баща си. Счита, че бащата няма необходимия родителски
капацитет, с лабилна психика е, никога не е участвал реално в отглеждането на детето. Не се
противопоставя да бъде определен разширен режим на лични контакти между бащата и
детето. Счита, че до навършване на 10-годишна възраст на детето, контактите следва да се
осъществяват само в присъствието на майката на територията на Република България, а след
10-годишна възраст на детето е съгласна с режима предложен в т.3, б. „б“, „в“, „г“, „д" от
насрещната искова молба. По отношение на предложеното в т.3, б. „а“ заявява, че времето
на ваканциите на детето следва да бъде поделено между двамата родители. Предлага след
навършване на 10-годишна възраст на Л. детето да бъде при баща си всяка четна година по
време на Коледните празници, всяка нечетна година по време на Великденските празници и
20 дни през лятото, които не съвпадат с годишната отпуска на майката.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изпраща
представител. В социалния доклад се взема становище, че Л. следва да прдължи да се
отглежда от майка си.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното удостоверение за раждане детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН **********, е
родено на *** г. в гр. Т., **********като негова майка е ищцата С. Л. и баща-ответникът П.
Б..
По делото е представен договор за обучение по френски език в детска градина „Аз
съм българче“ за детето Л. в периода 01.08.2016 -01.09.2017 г. при месечна такса в размер от
420,00 лв. Приложена е и служебна бележка от 25.06.2019 г., съгласно която детето е
посещавало детската гадина в периода 01.08.2016 г. – 01.09.2017 г., за което ищцата е
заплатила месечни такси от 420,00 лв.
Ищцата е представила Нотариален акт № 7, том III, рег. № 4462, дело № 352/2006г., с
който бабата на Л. по майчина линия е придобила чрез покупко-придажба жилището, в
което детето живее с майка си на територията на гр. Варна.
В превод от френски език е представено писмо от ответника до ищцата, датиращо от
3
периода преди раждането на детето. Представена е и кореспонденция между него и двете
през периода 2016 г. – 2018 г. Писмата не са оспорени от ответника досежно авторството и
верността на съдържанието им. От приложената изходяща кореспонденция за периода 2016-
2018г., когато страните вече са били разделени, се установява, че отношенията между
родителите са били добри. Ответникът е посещавал детето в България, където е получавал
съдействие и помощ от ищцата както за намиране на квартира, така и за осъществяване на
срещи с детето.
Ищцата е представила приходни квитанции за заплащане на такси към ДГ № 7
„Александър Сергеевич Пушкин“, гр. Варна в периода 26.09.2017 г. - 02.10.2018 г., както и
удостоверение, че в периода 01.06.2019 г. – 14.09.2019 г. месечната такса е 100,00 лв.
Безспорно се установява, че детето понастоящем вече е ученичка. Същата участва в
извънкласни мероприятия, което се установява от представеното удостоверение за участие в
математическо състезание „Малкият принц“ през април 2019 г., както и от абонаментна
карта за басейн „Приморски“.
В превод от френски език е представено удостоверение от 02.02.2016 г. за изплатени
парични помощи на ответника, видно от което в периода октомври 2015 г. – до януари 2016
г. на същия са изплатени 793,00 евро.
Видно от представните в превод от френски език сигнали рег. № 2015/022713 и №
2016/025045, ищцата е подавала оплаквания срещу ответника пред инспектор от
криминалната полиция в гр. Е.. В първото от дата 07.04.2015 г. същата е посочила, че
ответникът пуши канабис вкъщи пред детето, което онзи ден намерило едно парче и го
сложило в устата си, изложила е също, че той рязко си сменя настроенията, става агресивен
вербално и я е страх от него, но не я е удрял. Често повтарял, че няма право да остане и е
по-добре да се върне в своята страна. Изложила е, че няма желание полицията да призовава
ответника. Във втория сигнал от 15.04.2016 г. ищцата е посочила, че ответникът е много
агресивен човек, който употребява канабис и чупи предмети вкъщи, което я плаши. Изрично
е изложила, че ответникът не е проявявал физическа агресия, но я плашил с юмрук пред
лицето. Посочила е, че вечерта в сряда строшил лаптопа, на който Л. гледала анимационен
филм и детето повърнало от случая. Изложила е, че желае да напусне брачното жилище, но
ответникът казал, че няма да подпише разрешение. Посочила е, че не иска ответникът да
бъде призоваван и че преди всичко трябва да обсъди с адвоката си стъпките, които трябва да
предприеме.
Ищцата е представила писмо с превод от френски език от 21.04.2016г. съставено в гр.
Е., Република Ф. от д-р К.Л. с адресати неназовани адвокат и социален асистент, с което се
предлага спешно да се обърне внимание на случая на г-жа С. Л..
В превод от френски език е представено Удостоверение за настаняване от дата
15.06.2016 г. издадено от Директора на Междуобщинския център за прием в гр. Г., в което
се сочи, че ищцата и детето са били настанени от социалната служба в центъра в периода
04.04.2015 г. – 05.04.2015 г.
На л. 100 – 103 от делото са приложени представените от ищцата частни документи
касаещи посещения на детето в студио по психотерапия и при клиничен-психолог.
Видно от амбулаторен лист № 473/07.10.2016 г. издаден от д-р Р.Р. лекар специалист
по детска неврология (съобразно посочения в листа кода на специалността по Приложение
№ 3 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2016) е прегледал
детето Л. при следната анамнеза: „психотравма в семейна среда с чести скандали, нощни
кошмари – сънува паяци, насекоми, птици, детето плаче и търси майка си, не изговаря добре
някои звуци, много емоционална и енергична“. Заключението на лекаря за обективното
4
състояние е, че детето е с нормален статус и психическо развитие, не се касае за болестно
състояние, а за невротични симптоми свързани с обстоятелствата и емоционалността,
препоръчана е нормална детска градина, работа с логопед и лечение на нощните кошмари.
От трудов договор № 035/14.09.2018 г. и справка от НАП ТД – Варна се установява,
че ищцата работи на длъжността „Маркетинг мениджър“ при работодателя „Преслав локал“
ЕООД срещу основно месечно трудово възнаграждение от 1 400,00 лв. и с допълнително
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит от 0,6 %.
В превод от френски език е представена покана от 26.02.2019 г. от фирма „Минола
Груп“ за предварителна среща с ответника, във връзка с предстояща процедура по
уволнението му по икономически причини, а за последното е уведомен с писмо от
19.03.2019 г.
В превод от френски език език е представна фактура № 230599 от м. септември 2016
г. издадена от детски развлекателен център на стойност 37,80 евро.
В превод от френски език е представено удостоверение за отписване от 15.11.2016 г.
от Детска градина „Франсоа Долто“ в гр. Е., Република **********видно от което, считано
от тази дата детето е заличено от регистъра на записаните ученици.
В превод от френски език е представено извлечение от сметка с титуляр ищеца от
дата 06.09.2018 г. – 26.12.2018 г., в което са отразени следните изходящи плащания:
издръжка от 100,00 евро на 29.10.2018 г, 150,00 евро на 10.10.2018 г. , 100,00 евро на
29.10.2019 г., за играчки общо 142,47 евро, наем от 696,24 евро на 25.09.2018 г., 30.10.2018 г
. и 23.11.2018 г., за телевизия на стойност 202,77 евро, за гориво 226,15 евро, за застраховка
на автомобил 164,12 евро. Съобразно извлечението получената заплата за периода на
извлечението възлиза на 1820,17 евро, а в дебит са отнесени различни други суми от общо
571,41 евро.
В превод от френски език ответникът е представил опис на месечните си разходи от
общо 1233,33 евро, включително от 150,00 евро за издръжка. В описът е деклариран и доход
от 1358 евро на месец за 2018 г., а към описа са предствени различни фактури и известия за
изтичащ срок на плащания за наем, ел. енергия, застраховка и публични задължения.
В превод от френси език е представено писмо от Център по заетостта – гр. Е. от
29.05.2019 г., с което ответникът е уведомен, че най-рано от 02.07.2019 г. ще му се изплащат
помощи от 37,04 евро на ден, в общ размер от 1111,20 евро за юли.
В превод от френски език е представено писмо от 22.02.2019г., с което ответникът е
уведомен за различни удръжки за застраховка.
Представени са в превод и сметки за ел.енергия, застраховки и документи
удостоверящи разходи на ответника за пътувания.
Ответникът е представил отрицателни лаборатнорни резултати за наличие на ТHC
към 07.11.2019 г.
Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства посредством разпитите на
И. Д. Д. и А. Д. И. – свидетели на ищцата и на Е. Р. Б. и Ж.М.Ф. Б. – свидетели на
ответника.
Първата свидетелка сочи, че е много близка приятелка с ищцата и я познава от 2001 г.
Излага, че познава отношенията между родителите още от началото на връзката им през
2005 г., като през 2011 г. същите заживели заедно във Ф. за да създадат заедно семейство.
Сочи, че скоро ищцата забременяла и тогава започнали проблемите със зависимостта на
5
ответника от пушенето на хашиш. Свидетелката сочи, че е виждала ответникът да
употребява упойващи вещества когато двамата с ищцата идвали в България през лятото.
Това била причината и за скандалите между тях, като ищцата се опитвала да го промени и
му казвала да не пуши пред детето, а той изпадал в крайно агресивни състояния. При
последното събиране в дома на ищцата ответникът искал да запали цигара хашиш на
терасата, но родителите щели да усетят специфичната миризма, защото живеят над нея и
тя започнала да го убеждава, че там не е мястото за това. Тогава ответникът започнал да
крещи на френски, блъснал я, съборил различни предмети включително играчките на детето,
което било там и от страх се разплакало и плачейки се притиснало към майка си.
Свидетелката сочи, че докато ищцата била във Ф. през цялото време двете си пишели за
подобни ситуации, които много я тревожели, включително, че ответникът пуши хашиш във
всекидневната, въпреки че детето е в стаята и е болно. При тези скандали ответникът
понякога гонил ищцата за България или ѝ казвал, че ако си тръгне, ще пусне жалба и няма да
си тръгне с детето. Това карало тя да се чувства в безизходица и да се обажда плачейки на
свидетелката. Поддържа, че ищцата се върнала в България с детето през 2016 г. тъй като
през 2015 г. отношенията ескалирали в системно домашно насилие, във връзка с което
ищцата много пъти звъняла на полиция, а на Великден през 2015 г. дори пренощувала в
защитено жилище във **********защото ответникът започнал да хвърля предмети, да
блъска, да крещи да си тръгва, че щом тя много знае щял да вземе детето. Излага, че този
път не помогнали и молбите на майката на ответника, която винаги викал при скандалите,
да не сигнализира полицията, защото са в общинско жилище и могат да ги изгонят. В тази
вечер ищцата отново се обадила разплакана на свидетелката след като хората от защитеното
жилище купили зарядно за падналата батерия на телефона. След няколко часа ответникът
започнал да се извинява по телефона, но вече ищцата била напълно наясно, че той няма да
се промени, защото е зависим от хашиша. Свидетелката сочи, че не може да се разчита на
ответника да се грижи сам за детето, което веднъж загубил през 2016 г., както и че той не е
адекватен когато пуши хашиш. Ставал нервен когато детето се събуди рано, започвал да
пуши хашиш, да хвърля предмети, да крещи. Счупил лаптопа пред лицето на детето, защото
гледало детско филмче докато се храни, от който случай то повръщало и сънувало кошмари.
Свидетелката излага, че не е виждала ответника да полага хигиенно-битови грижи за детето.
Купувал му само нездравословни храни, не се съобразявал с нуждата от следобеден сън на
момичето и не познавал режима на детето за храна и сън. Първоначално твърди, че
ответникът шофира след употреба на алкохол и хашиш, но по-нататък в показанията сочи,
че не е очевидец на такова поведение на ответника. Поддържа, че след като ищцата се
прибрала в България през 2016 г. той идвал без предварително обаждане 3-4 пъти в годината
и виждал детето само в нейно присъствие, като тримата заедно посещавали различни
забавления в морската градина, на Златни пясъци, на аквапарк. Сочи, че преди о.с.з.
ответникът отново пристигнал без да се обади, но въпреки това ищцата се срещнала с него
още след час. Излага, че в съботата преди о.с.з. тримата са ходили да купят ролери на
детето. Сочи, че Л. се разбира с баща си на френски, но не му отговаря на този език, както и
че винаги е щастлива да го види. Излага, че момичето получава много подаръци от баща си,
хвърля му се на врата, сяда в него.
Свидетелката А. Д. И. сочи, че се познава с родителите на Л. от 2009 г., както и че
ищцата е приятелка и си споделят всичко. Когато се прибрали в България, се срещали
много пъти и детето имало странно агресивно поведение, като не се подчинявало и на
командите на майка си. Скоро обаче тя успяла да създаде по-спокойна среда и поведението
на детето станало по-уравновесено и щастливо. Свидетелката сочи, че Л. посещава уроци по
български и математика. Излага, че ответникът бил пасивен човек включително по
отношение непосредствения надзор на детето, когато тримата са заедно в България и
майката покривала всичките му хигиенно-битови нужди. Сочи, че след раздялата бащата е
бил по различно време за поне три седмици в България. Свидетелката сочи, че пределната
точка за ищцата във Ф. била когато извадила от устата на детето топче хашиш. Поддържа, че
ответникът злоупотребява с хашиш, пренА.л го е извън граница и когато е идвал във Варна е
6
пушил на терасата, докато детето е играело вътре. Свидетелката сочи, че ищцата
впоследствие узнала за зависимостта на ответника. Излага, че не е виждала лично
ответникът да употребява хашиш. Поддържа, че Л. се разбира с баща си на френски език и
между тях няма езикова бариера.
Свидетелката Е. Р. Б. - майка на ответника, поддържа, че в началото страните имали
много хубави моменти, но впоследствие възникнали някакви противоречия, според нея по
финансови причини, защото само ответникът работел и то на минимална заплата от 1300
евро при наем от 700 евро. Излага, че ищцата изведнъж взела решение да напусне работата
си във фирма за фармацевтични продукти, като първата година във Ф. не можела да работи
по административни причини. Излага, че синът е помагал в грижите за Л. винаги когато не
е бил на работа, взимал я е на ръце, сменял е памперси. Свидетелката сочи, че се е грижила
за внучката си докато ищцата била на работа от сутрин до към 15 ч. Поддържа, че
ответникът живее на пет минути от нея сам под наем в жилище от две спални, хол, кухня и
тераса, както и че е безработен от 25.03.2019 г. Г-жа Б. излага, че не е виждала внучката си
от четири години, както и че оттогава майката е блокирала комуникацията в социалните
мрежи. Сочи, че след като С. и детето не се прибрали от ваканция в България, разбрала, че
те няма да се върнат във **********въпреки че детето било записано на училище. Не знае
синът да е давал разрешение на ищцата за връщане на детето в България. Излага, че
комуникацията между бащата и Л. е сложна, както и че той я вижда само за няколко часа,
когато идва в България по три пъти в годината. Поддържа, че от пристигането си в петък до
о.с.з. е виждал Л. веднъж за три часа. Не знае синът да употребява упойващи вещества или
да е имал допир с полицията във Ф.. Свидетелката сочи, че никой от останалите членове на
семейството не е виждал Л. от четири години. Излага, че живее на първия етаж на фамилна
къща с другия си син, а на горния етаж живеят майка и баща . Поддържа, че квартирата
на сина е на 5-10 минути от къщата. Свидетелката сочи, че семейството по бащина линия
има роднини в Испания, които също имат желание да виждат детето.
Свидетелят Ж.М.Ф. Б. - брат на ответника излага, че последният винаги е бил
отговорен към Л., която водил на лекар, взимал от градината и измислял различни
занимания за двамата. Свидетелят сочи, че не е виждал проблеми в отношенията на
родителите преди ищцата да замине с детето за България и раздялата им е била неочаквана
за него. Сочи, че семейството има фамилна къща, в която той живее с баба си, дядо си и
майка си, а брат му живее на пет минути. Излага, че ответникът слага плочки, но в момента
е безработен. Поддържа, че е виждал ответникът да полага грижи за детето, което до преди
три години говорело френски език. Сочи, че ответникът много малко контактува с детето в
социалните мрежи, а никой от другите членове на фамилията няма контакт с Л.. Поддържа,
че ответникът винаги е полагал труд до момента, в който било закрито предприятието, в
което работил. Свидетелят сочи, че апартаментът на брат му се състои от две спални, един
хол, кухня, баня и тоалетна. Поддържа, че ответникът не употребява упойващи вещества, а
само пушел цигари. Излага, че след раждането на Л. брат му работил от понеделник до
петък по 35 ч. седмично. Сочи, че детето е посещавало детско учебно заведение до около
три годишна възраст. Прибирали майката или бащата, а когато и двамата са заети - от бабата
по бащина линия. Понякога брат му работил и през обедната почивка за да може да вземе
детето.
Изготвеният от контролиращата страна социален доклад е установил, че след
раздялата на родителите потребностите на Л. от подслон, храна и облекло са поети изцяло
от майката, която при необходимост може да разчита на родителите си, които живеят в
същата кооперация. Социалните работници са установили адекватно полагане на грижи,
добри жилищни условия в дома на майката, както и че същата е заета по трудово
правоотношение при месечно възнаграждение от 1400,00 лв. Проучването е установило, че
детето е емоционално привързано към майка си и нейните близки, доколкото от 2016 г. е
отглеждано само от майка си. Заключено е, че майката има добри родителски качества и се
отнА. отговорно към родителските си задължения. Пред социалните работници ищцата е
7
заявила, че за рождените дни на детето бащата е изпращал подаръци и колети, а от 2017 г. е
пращал издръжка от 150 евро.
По делото са ангажирани специални познания посредством заключенията на
първоначалната съдебно-психологическа експертиза изготвена от вещото лице - психолог
Наташа Станева и разширeната повторна съдебно-психологческа и психиатрична експертиза
на вещите лица доц. д-р С.В. – психиатър и психолозите Ц.С. и А.Ц..
Първоначалната единична експертиза е установила, че Л. има нормално физическо и
нервно-психическото развитие, като интелектуалното развитие отговаря на възрастта и
образованието , установена е и норма на нравствено поведение. Излага се, че връзката на
майката с детето е силна, като момичето се чувства в среда на сигурност и защитеност при
майката и патриархалното семейство. Експертът е посочил, че поради усилията и на
двамата родители бащата поддържа активен емоционален контакт с детето, което има
пълноценна емоционална връзка и с двамата. Вещото лице не е установило синдром на
родителско отчуждение у детето Л. Б. спрямо бащата, нито конкретно поведение на
майката, което да има признаците на отчуждение. Заключено е, че на този етап детето
възприема, че е налице баланс в емоциите с баща му, приема текущия начин на общуване и
това го кара да се чувства добре. Експертът не е установил у момичето проекции на
стресови изживявания тревожност, невротичност и негативни емоции. Констатирана е
видима тенденция майката да ограничава присъствието на бащата при детето, която обаче
все още не е повлияла психологичното поле на Л..
При изслушването си в о.с.з. вещото лице излага за суицидни опити на бащата, както
и че двете страни признават за агресивни отношения. Същевременно поддържа, че много
рядко в практиката си като вещо лице е наблюдавала при подобни дела благоприятни
взаимоотношения между родителите, като в настоящия случай. Експертът е установил, че
доброто емоционално ниво на детето се дължи на отстъпките направени от всеки от двамата
родители. Вещото лице предупреждава същевременно, че Л. още е малка и е налице риск от
провал при настъпване на тийнейджърска възраст, който само страните могат да
предотвратят като съумеят да запазят балансите помежду си и дъщеря си. Сочи, че детето
приема това статукво и на този етап не протестира заради това. Поддържа, че за Л. е добре
да отиде във **********както и баща да дойде, да се чуят по телефона. Наблюдавано е
сътрудничество и съдействие от майката за този контакт. в тази насока. Вещото лице сочи,
че страните са добри родители досежно капацитета за задоволяване на базови потребности
или емоционални потребности, а наличния конфликт не е прелял в лошо родителстване.
Експертът е установил, че ако в бъдеще детето не подобри владеенето на френски език, това
може да се отрази на контакта му с бащата, поради което на този етап му трябва подкрепа в
ученето на френски език. На този етап обаче нивото на френски е достатъчно за
комуникация с бащата с помощта на майката и с помощта на невербалния контакт.
Тройната комплексна СППЕ е установила, че Л. е на видима възраст, отговаряща на
действителната, цялостно ориентирана e, видимо в добро физическо здраве. Показва
откритост, спонтанност и общителност. Емоционално-волевата сфера се характеризира с
емоционална доминантност и експресивност. Интелектуалното развитие отговаря на
нормите за дете на нейната възраст. Притежава степен на осъзнатост, характерна за
възрастта си. Разбира отношения и тяхната причинно-следствена връзка. Има изградена
позитивна самооценка и нравствено съзнание. Вещите лица не са установили чувство за
социална изолация или дистанция от връстникова среда. Експертите не са установили данни
и за отклонение в нормалното за възрастта на детето физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Вещите лица са дали заключение, че детето е изградило
и съхранило близка емоционална връзка и с двамата родители, които в представите са
членове на нейното семейството, което Л. възприема като пълно и цяло. Сочи се, че майката
е родителят - водеща фигура на сигурна привързаност и че същата разполага с добър
родителски капацитет, притежава умения и опит да полага адекватни грижи за детето Л., с
8
подкрепата на разширения семеен кръг. От психологична гледна точка между детето и
бащата също е установена изградена и съхранена емоционално позитивна връзка, желание
от страна на детето да общува и взаимодейства с него. Посочва се, че позитивната връзка на
обич във връзката „баща-дете“ е запазена с помощта на майката, а бащата има представа и
разбиране за личността на Л.. Излага нагласи за по-продължителни срещи и желание да
участва в живота на дъщеря си чрез регламентирано взаимодействие. Налице са и обаче и
данни за амбивалентно поведение към бащата - психичен дискомфорт, дължащ се на факта,
че детето преживява противоречиви чувства към него при някои реакции на баща си -
викане в ухото, чупене. Липсва и осъзнаване за преживяване на ситуативно безпокойство
или уплах у детето му от негови реакции. В заключение вещите лица сочат, че ответникът
може да упражнява родителски функции, част от които са в латентно състояние (грижи за
здравето, възпитание и други нужди на Л.), но следва да бъде консултиран и подкрепен в
процеса на родителстване на момиче в ранна училищна възраст. Експертите не са
установили индикатори за синдром на родителско отчуждение на детето, нито данни за
конкретно поведение за настройване на детето от единия родител спрямо другия, което да се
отразява на психо-емоционалното му състояние. Към датата на изследването обаче са
налице индикатори ориентиращи за вероятност от несъзнавано преживяване на несигурност,
потребност от защита, ситуативно безпокойство, уплах/страх от това, което тревожи детето
и не може да изкаже. Според експертите има вероятност посочените чувства да са свързани с
капсулирани негативни преживявания в ранното детство, затруднения в социалната
адаптация при връщането в България, характерна при деца с билингвизъм и/или възприет
явен или скрит конфликт в отношенията между родителите му, които са проблемни за
съзнанието на детето и се изтласкат в несъзнаваното. Така установеното от вещите лица се
сочи да предпоставя вероятност за латентна тревожност, която може да се активира при
стресови житейски ситуациии.
При изслушването си в о.с.з. вещитe лица допълват, че изградената
емоционална връзка между детето и бащата не противоречи на амбивалентността и би могла
да се дължи и на едно протестно поведение на детето срещу трайното отъствие на бащата от
живота на детето и на по-редки контакти с него. Излагат, че въпреки близкия и положителен
контакт и обстоятелството, че при обследването детето е стояло постоянно в баща си и
искало да го вижда 1100000 пъти, сигурността и доверието леко са разклатени в резултат на
това, което то е преживяло и си спомня, че бащата хвърля и чупи и вика в ухото. В тази
връзка вещите лица сочат да има вероятност за проблем в сигурната привързаност от детето
към бащата. Излагат, че детето има спомен и усещане за неприятното чувство, което
майката е преживяла в този процес, но споменът не е прераснал в емоционална следа.
Експертите сочат, че липсата на бащата в една от рисунките като обект говори за известен
конфликт или чувство на несигурност спрямо обекта, който отсъства в рисунката, което
предполага и потребност от защита и несигурност на детето в контактите с родителите.
Сочи се, че родителските качества на бащата са латентни, тъй като не са недостатъчно
развити доколкото родителят не е бил в състояние пряко да упражнява някакво влияние
върху живота на детето, а не че те отсъстват от него. Експертите сочат, че се наблюдава
неумение, липса на опит и незнание у бащата как едно дете седем годишно дете да бъде
обгрижвано, като подчертават, че родителстването е функция, която възниква когато има
дете и упражняваш процеса на възпитание и социализация. По тези съображения смятат, че
е подходящо да ответникът да бъде консултиран в присъствието на майката от специалисти
за това какво трябва да се направи, какво е важно за едно дете на тази възраст, още повече че
детето живее в друга национална култура и носи две култури в себе си. Вещите лица сочат,
че детето не е дисквалифицирало бащината фигура от живота си и за нея на този етап от
живота все още е значима фигура. Определят като нормално и естествено при разделени
родители детето да изразява по-голяма привързаност към родителя, при когото живее най-
малко защото то има нужда от сигурност и естествен психичен процес е то да изразява
повече позитивни емоции към този, с когото живее, за да запази поне тази връзка, при
положение, че вече е загубила другата. Излага се, че за да има детето пълноценни
9
отношения с всеки един от родителите и за да може те да достигат не само до родителско
отчуждение, а дори до дисквалификация е удачно да се намери вариант, в който момичето
адекватно да контактува и общува с двамата родители. Вещите лица сочат, че не са
възприели езикова бариера между бащата и Л. при комуникацията им. Сочат, че важно е
качеството на връзката, а не прекарваното време.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий,
въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой
да упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС №
1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са
от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски
качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора
и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети
лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот.
Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката
по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в
ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Затова и съобразявайки всички предвидени в цитираното ППВС и чл.59 ал.4 СК критерии,
съставът намира, че действително най-добрият интерес на едно дете налага упражняване на
родителските права от всеки от двамата родители, така нар. „споделено родителство“.
Същевременно обаче интересът на детето следва да бъде съобразен със специфичните факти
и обстоятелства, установени в конкретното производство. Безспорно е, че родителите
живеят в различни държави, които макар и да са в рамките на ЕС, се намират на голямо
разстояние една от друга. Освен това установеният обществен ред, социален режим,
образователна система, здравеопазване имат съществени разлики помежду си. Детето Л. е в
крехка възраст- на осем години, още в рамките на началното училищно обучение. Затова и
настоящият състав намира, че не е в интерес на детето същото да сменя своето
местоживеене, мястото и условия на училищно обучение, дори социалното обкръжение
всяка една година. /каквото е отправеното до съда искане в насрещната искова молба на
ответника Б., който петитум се поддържа и с въззивната жалба/. Постоянната смяна на
средата, в която детето се отглежда, обучава, живее, развива се, включително и на
отглеждащия родител и неговото обкръжение би се отразило негативно на емоционалното и
психическо развитие на детето към настоящия момент. Освен обстоятелството, че не е в
10
интерес на детето всяка година да се извършва смяна на отглеждащия родител, следва да се
има предвид и т.2 на ТР № 1/03.07.2017г. на ВКС по т.д. №1/2016г., която определя
недопустимост на решение на съда за съвместно предоставяне упражняването на
родителските права на двамата родители, освен ако не е налице споразумение между
родителите. Безспорно споразумение между страните в горния смисъл не е постигнато,
напротив ищцата Л. е предявила иск тя да упражнява родителските права. Затова и искането
на ответника П. Б. за съвместно предоставяне на родителските права по отношение на
детето Л. следва да бъде отхвърлено.
Безспорно, при преценка на част от критериите, предвидени в цитираното ППВС
№1/74г. се установява, че и двамата родители са достатъчно добре обезпечени, за да
предложат на детето нормални битови условия са отглеждането му, както и да задоволяват
свързаните с възрастта му потребности. И ищцата в България, и ответникът във Ф.
разполагат с близък кръг от лица, които да им помагат в отглеждането на детето- бабата и
дядото по майчина линия, респективно бабата по бащина линия. И в двете държави детето
има разширен роднински кръг, с който общува и е в близки отношения. Вещите лица и по
двете изслушани експертизи категорично установяват, че детето е в топли отношения и с
двамата си родители, но от заключението по тройната СППЕ, прието от съда като обективно
и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че връзката на доверие е
разклатена, вследствие на негова проява пред детето на агресивно поведение срещу
майката. Вещите лица са посочили, че връзката баща-дете е с амбивалентен характер- детето
преживява противоречиви чувства. От една страна, говори за бащата като за родител, с
който има близка емоционална връзка, водеща фигура е в живота, а от друга, е налице
ситуативно напрежение и уплах у детето при някои реакции на бащата /викане в ухото,
чупене/. Вещите лица в о.с.з. сочат, че тази несигурност, потребност от защита, ситуативно
безпокойство при общуването с бащата най-вероятно се дължи на капсулирани негативни
преживявания /обяснени като „флашбек“- връщане към несъзнателно потиснатия негативен
спомен, който обаче е в резултат на преживяно, а не е привнесен такъв. Установяването на
тези негативни преживявания на детето от вещите лица са в унисон с представените
доказателства за наличието им в резултат на поведение на ответника, изразяващо се в
скандали, чупене на вещи, изгонване на ищцата от семейното жилище. Тези обстоятелства
се установяват и от събраните гласни доказателства- показанията на св. Д., пряк очевидец на
скандали между страните в България по повод пушенето на хашиш от страна на ответника,
при които ответникът започва да чупи вещи, да крещи, а детето се страхува, започва да
плаче и се скрива в майка си. Тези твърдения се установяват и от приложената справка,
имаща характеристиките на официален документ от Междуобщинския център в гр. Г., от
който се установява, че майката и детето са били настанени за една нощ в центъра, както и
приложените доказателства за подадени сигнали и жалби от страна на ищцата за
демонстрираните по-горе поведенчески прояви на ответника Б.. Ако и последният да излага
в жалбата, че горните писмени доказателства не установяват твърдените обстоятелства, то
съдът не споделя това възражение. Приложените писмени доказателства се кредитират в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства- гласни, както и установеното от
вещите лица при обследването на детето Л.. Въз основа на съвкупният анализ съдът прави
извод, че подобни недопустимо прояви от родителя пред детето са били факт. В тежест на
ответника е било да установи, че жалбите и сигналите на ищцата са оставени без уважение
като неоснователни, евентуално да представи преписката по жалбите, за да се установи от
настоящия състав дали същите са били само средство за напускане на страната от страна на
ищцата и детето. Фактът, че ответникът в хода на производството е направил тест с оглед
установяване, че не използва наркотични вещества, е ирелевантен, тъй като същият не
изключва възможността ответникът да е използвал такива през 2015-2016г., когато са се
случили описаните в сигналите събития. Фактът, че св. Елоида Б. и Жан Б. не знаят
ответникът да използва упойващи вещества, не опровергава останалите ангажирани
11
доказателства, тъй като следва да се има предвид, че показанията на тези свидетели следва
да бъдат кредитирани при условията на чл. 172 ГПК – с оглед всички други данни по делото,
тъй като свидетелите са близки роднини на ответника- негови майка и брат.
Затова и съставът приема, че установеното укоримо и недопустимо поведение
представлява негатив в родителския капацитет на ответника Б.. Именно това поведение е
причина за амбивалентния характер на връзката между ответника Б. и детето Л..
От заключението по изготвената тройна СППЕ се установява, че към момента
родителската грижа и отговорност към детето бащата изразява чрез активния интерес към
детето, пътуванията да го вижда, подаръците, издръжката, като липсва пряк процес на
отглеждане и възпитание. Горното освен че се дължи обаче на липса на обективна
възможност за упражняване на такива преки грижи, също така до известна степен е
вследствие на неподготвеността на ответника за тези негови задължения. Коментирано е от
вещите лица, че ответникът се въздържа от конкретика и проявява предпазливост при
формулиране на възгледи за възпитание на детето, като посочва подкрепата на своята майка
като възможност да се грижи за детето. Горното мотивира съда да направи извод, че самият
ответник на подсъзнателно ниво знае, че е неподготвен самостоятелно да упражнява
родителските права и задължения. Освен това безспорно следва да се съобрази като
релевантно обстоятелство- полът на детето, неговата възраст, както и четиригодишния
период от време, през който бащата е бил в невъзможност да полага грижи по прякото
отглеждане и възпитанието на детето. Следва да се съобрази и факта, че ако и до 2016г.- до
раздялата на страните, бащата да е полагал грижи за Л., то с оглед промяната във възрастта
на детето, обуславяща промяна във физическото и психическото му развитие, потребностите
на детето също са различни, като бащата не е адаптирам все още към тях.
Категорично вещите лица сочат, че майката е изградила връзка на доверие и
сигурност с Л., като родителските й възгледи са възприети от детето на вербално и
поведенческо ниво. С. Л. има авторитетен тип родителско поведение- приема личността на
дъщеря си, окуражава я към самостоятелност, без това да означава, че се снемат
ограниченията и контрола върху поведението й, отнА. се привързаност и отзивчивост към
потребностите й, полага усилия да ги задоволява. Майката активно е съдействала за
преодоляване на емоционалните и поведенчески проблеми на детето при връщането му в
България, както и за осигуряване на сигурна и защитена детска среда. Установено е, че
ищцата е положила усилие и за ангажиране на детето в извънкласни форми, насърчава
проявените дарби у детето. Не на последно място следва да се отбележи констатираното
както от свидетелите, така и от вещите лица, а и неоспорено от самия ответник
обстоятелство, че майката не настройва детето срещу неговия баща, има позитивно
отношение към срещите между двамата, насърчава ги и оказва помощ за реализирането им.
Не е налице синдром на родителско отчуждение на детето с неговия баща и майката не
предприема действия в тази насока.
По изложените по-горе мотиви съставът намира, че при съблюдаване на всички
критерии за „най-добър интерес“ на детето Л., установени в съвкупност от събрания
доказателствен материал, следва да бъде направен извод, че детето следва да продължи да
бъде отглеждано от своята майка, на която следва да бъдат и предоставени родителските
права. Решението на ВРС в посочения смисъл следва да бъде потвърдено.
По жалбата в частта, касаеща определения режим на лични отношения между
бащата и детето:
При преценка режима на лични отношения критерий е отново висшият интерес на
12
детето. Същото следва да прекарва възможно най-много време със своя неотглеждащ го
родител с оглед запазване на емоционалната връзка помежду им, което пък от своя страна е
необходима предпоставка за нормалното психическо и емоционално развитие на детето.
Същевременно обаче следва да бъде извършена и преценка на обективните възможности за
осъществяване на режима на лични отношения, обусловени от възрастта на детето, учебната
му ангажираност. Наред с това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че ответникът
живее в друга държава, което изключва възможността режимът на лични отношения да бъде
осъществяван ежедневно или ежеседмично. Детето е на възраст 8 години и е ученичка във
втори клас. Затова и като се съобразят изброените по-горе обстоятелства, се стига до извода,
че времето, през което Л. може да се среща със своя баща и да осъществява по-
продължителен и пълноценен контакт е в рамките на ваканциите и празниците. Съдът
намира, че до навършване на десетгодишна възраст от детето срещите между бащата и Л.
следва да бъдат осъществявани в България и то в присъствието на майката. Последното се
налага предвид езиковата бариера, която съществува по отношение на бащата в контактите
му с детето и социалната среда.
Поради това до навършване на десет години П. Б. ще може да вижда и осъществява
срещи с детето Л. на територията на Р България в гр. Варна в присъствието на неговата
майка всяка четна година през зимната ваканция за една седмица, обхващаща Коледните и
Новогодишните празници. За всяка нечетна година бащата ще може да осъществява режима
на лични отношения с детето при същите условия за една седмица през пролетната
ваканция. Също до навършване на десет години от детето бащата ще може да осъществява
режим на лични отношения десет дни от лятната ваканция в присъствието на майката, които
следва да се уточнят по споразумение между родителите, за което бащата следва да уведоми
не по-късно от два месеца преди пристигането си в България.
След навършване на десет години детето Л. ще може да осъществява посочения по-
горе режим на лични отношения и без присъствието на майката, като пътува до Ф. със своя
баща, като последният следва да взема детето от дома на майката и да го връща там.
Режимът на лични отношения след навършване на десет години на детето следва да бъде
разширен през лятото, като бъде определен на двадесет дни, които не следва да съвпадат с
ползването на платения годишен отпуск от майката. Дните, през които бащата ще
осъществи режима през лятото следва да се уточнят по споразумение между родителите, за
което бащата следва да уведоми не по-късно от два месеца преди това майката.
Следва да бъде предоставено и правото на бащата да осъществява срещи с детето Л.,
но без да я извежда от България, по един уикенд месечно, определен по споразумение
между родителите съобразно ангажиментите на детето, както и на бащата. Срещите следва
да бъдат осъществявани в присъствието на майката – до навършване на десет години от
детето, и без майката- след навършване на десет години, за времето от 9,00ч. в събота до
18,00ч. в неделя, като бащата следва да осигури учебната подготовка на детето.
На бащата следва да се осигури от майката възможност да осъществява контакт с Л.
по телефон или скайп поне три пъти седмично или по-често при проявено желание на
детето. Осъществяването на невизуалните контакти следва да бъдат съобразени с дневния и
училищния режим на детето.
При своевременно уведомяване бащата може да води Л. на забавни, културни,
спортни и други събития през време, когато тя е фактически при майката и със съгласието
на последната.
Така определеният режим може да бъде разширен по общо съгласие на страните.
13
Решението на ВРС следва да бъде изменено, като бъде определен посочения по-горе
режим на лични отношения между бащата и детето.
Досежно издръжката:
Спорен между страните е размерът, а не основанието, на което се дължи издръжката.
При преценка размера на сумата, която следва да бъде осъден неотглеждащият родител да
заплаща ежемесечно на детето си, следва да бъдат взети предвид нуждите на последното,
които се определят от възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение с оглед предоставяне възможност на детето да води нормален начин на живот,
такъв, какъвто би водило, ако родителите не живеят разделени. Релевантни са и
възможностите на лицето, което дължи издръжка и те се определят от неговите доходи,
имотно състояние, задължения, възраст, здравословно положение, квалификация.
Безспорно е, че детето Л. е на осем години и има както обичайните за задоволяване
потребности, така и всички присъщи за възрастта й нужди. Детето има нужда от средства за
покриване на ежедневните му нужди от храна, облекло и консумативи, както и инцидентни
нужди от закупуване на лекарства и други училищни разходи. Същевременно детето
посещава и извънкласни форми на занимание- плуване, уроци по български език и
математика /което се установява от свидетелските показания на А. И. и представената карта
за плуване/, за които занимания също се изисква заплащане на такси. Детето няма
установени някакви изключителни нужди за задоволяване, нито такива са твърдени от
майката. Не е налице хипотезата на чл. 143 ал.3 СК. Същевременно обаче няма спор между
страните, че в интерес на детето Л. е същото да продължи да изучава френски език. Горното
се налага предвид необходимостта от общуване с неговия баща и роднини от разширения
кръг, както и за запазване на родовата му идентичност. Затова и съдът намира, че макар и да
не представляват специфични нужди на детето, посещението на школа или индивидуални
уроци по френски език е потребност на детето, която е в негов интерес да бъде задоволена.
Желанието в тази насока е и у двамата родители. Затова и при определяне на общия размер
на необходимата месечна издръжка следва да бъде съобразено и нуждата на детето от
посещение на уроци по френски език. Ако от страна на майката не бъдат предприети
действия по задоволяване на тази потребност, няма пречка издръжката да бъде намалена.
Предвид изложените съображения, съставът приема, че съобразно възрастта и
установените потребности на детето, следва да бъде определена в полза на същото
необходима ежемесечна издръжка от 600 лв. Горната сума е формирана, като се съобрази, че
20 лв. /10 евро/ ежедневна ставка е достатъчна сума за задоволяване потребностите на едно
осемгодишно дете- тридневно хранене, дневни пари в училище, суми за транспорт,
консумативи- отопление, вода, закупуване на някакви помагала. Следва да се съобрази, че в
тази месечна сума се включват и сумите за заплащане на извънкласни форми на обучение,
социални мероприятия, забавления и т. н. Следва да се съобрази и факта, че именно
обезпечаването на всички нужди на детето следва да бъде постигнато с присъждане на
издръжката, за да води то живот, какъвто би водило, ако родителите му не бяха задоволени.
В жалбата ответникът сочи, че е готов да поеме задоволяване на всички нужди на детето във
**********ако му бъде предоставено упражняването на родителските права. Определено
стандартът на живот в родината на ответника е доста по-висок от този в България. Горният
извод безспорно се налага от сравнението на минималните работни заплати- 1539 евро във
Ф. при 312 евро за България. Респективно, значително по-висок ще е необходимият разход
за задоволяване нуждите на едно лице в чуждата държава. Предвид което и възраженията на
ответника, че за същия е непосилно поемането на издръжка от 200 евро за детето е
неоснователно. Ответникът е в работоспособна възраст и само от социални помощи поради
безработица реализира доходи в размер на 1 111,20 евро. Няма пречка последните да бъдат
14
и по-високи предвид факта, че ответникът няма здравословни проблеми, възпрепятстващи
го да реализира по-голяма заплата.Следва да се има предвид, че задължението за издръжка
към детето е с предимство спрямо битови разходи на ответника за кабелна телевизия,
гориво, застраховка за автомобил и др. /каквито разходи същият е описал представената от
него разбивка/.
Възражението, че следва да бъде взето предвид обстоятелството, че транспортните
разходи на ответника ще се увеличат поради необходимостта да осъществява режима на
лични отношения с детето в България, съдът намира за недоказано. От една страна, липсват
доказателства, установяващи какъв е размерът на разходите за пътуване на ответника до
България. От друга страна, задължението за заплащане на издръжка е алиментно такова.
Издръжката се дължи в парична сума от страна на неотглеждащия родител, евентуално в
грижи и издръжка през времето на по-продължителен престой на детето при неотглеждащия
родител. Затова и недопустимо е дължимата в полза на детето парична издръжка да бъде
компенсирана чрез осигуряване на детето на правото му на семеен живот, и по конкретно-
чрез срещи с баща му.
Затова и по всички изложени съображения съдът намира, че ответникът е в състояние
без особени затруднения да поеме месечна издръжка за дъщеря си Л. в размер на 200,00
евро. Останалата част от издръжката следва да бъде поета от майката, на която са възложени
и непосредствените и ежедневни грижи по отглеждане на детето. Издръжката следва да
бъде определена с падеж пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово
основание за прекратяването или изменението й. Следва да бъде присъдена и законната
лихва от подаване на исковата молба- 04.08.2016г. до окончателното изплащане. На
основание чл.242 ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
Решението на ВРС в тази част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и съобразно изхода на спора в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.
Направено е възражение за прекомерност, което е неоснователно, тъй като предвиденото по
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.7 ал.1 т.4 и т.6
предвиждат минимално възнаграждение по исковете за издръжка 300 лв., а по неоценяемите
искове, каквито са брачните такива за предоставяне упражняване на родителски права- 600
лв. Предвид правната и фактическа сложност на спора, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на въззиваемата страна сума в размер на 700 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2628/26.06.2020г. по гр.д. № 9278/16г. по описа на
ВРС, 20-ти с-в, в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН ********** на майката С. О. Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, като е определето и местоживеенето на детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН ********** при
майката С. О. Л., ЕГН ********** на адрес: ***, осъден е П. М. Б., френски гражданин,
роден на 26.03.1977 г. в г. Т., Ф. да заплаща в полза на Л.Ф.Р.Б., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител С. О. Л., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 200,00 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.08.2016
г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то
15
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, като е допуснато и предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка.
ИЗМЕНЯ Решение №2628/26.06.2020г. по гр.д. № 9278/16г. по описа на ВРС, 20-ти
с-в, в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата П. М. Б. и
детето Л., в следния смисъл:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата П. М. Б., френски гражданин, роден
на 26.03.1977 г. в г. Т., Ф. с детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН **********, както следва:
До навършване на десет години бащата П. Б. ще може да вижда и осъществява срещи с
детето Л. на територията на Р България в гр. Варна в присъствието на неговата майка
всяка четна година през зимната ваканция за една седмица, обхващаща
Коледните и Новогодишните празници.
За всяка нечетна година бащата ще може да осъществява режима на лични отношения
с детето Л. на територията на Р България в гр. Варна в присъствието на неговата
майка за една седмица през пролетната ваканция.
До навършване на десет години от детето Л. бащата П. Б. ще може да осъществява
режим на лични отношения десет дни от лятната ваканция в присъствието на
майката, които следва да се уточнят по споразумение между родителите, за което
бащата следва да уведоми не по-късно от два месеца преди пристигането си в
България.
След навършване на десет години детето Л. ще може да осъществява посочения по-
горе режим на лични отношения без присъствие на майката С. Л., като пътува до Ф.
със своя баща П. Б., като последният следва да взема детето от дома на майката и да го
връща там.
Режимът на лични отношения след навършване на десет години на детето следва да
бъде разширен през лятото, като бъде определен на двадесет дни, които не следва
да съвпадат с ползването на платения годишен отпуск от майката. Дните, през които
бащата ще осъществи режима през лятото следва да се уточнят по споразумение
между родителите, за което бащата следва да уведоми не по-късно от два месеца преди
това майката.
Следва да бъде предоставено и правото на бащата П. Б. да осъществява срещи с детето
Л., но без да я извежда от България, по един уикенд месечно, определен по
споразумение между родителите съобразно ангажиментите на детето, както и на
бащата. Срещите следва да бъдат осъществявани в присъствието на майката – до
навършване на десет години от детето, и без майката- след навършване на десет
години, за времето от 9,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, като бащата следва да
осигури учебната подготовка на детето.
На бащата следва да се осигури от майката възможност да осъществява контакт с Л. по
телефон или скайп поне три пъти седмично или по-често при проявено желание на
детето. Осъществяването на невизуалните контакти следва да бъдат съобразени с
дневния и училищния режим на детето.
При своевременно уведомяване, бащата може да води Л. на забавни, културни,
спортни и други събития през време, когато тя е фактически при майката и със
16
съгласието на последната.
ОСЪЖДА П. М. Б., гражданин на Република **********род. на 26.03.1977г., да
заплати на С. О. Л., ЕГН **********, сума в размер на 700 /седемстотин лева/,
представляваща направени в производството разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17