Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Габрово
01.04. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито
заседание на седми март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
при секретаря В.Йосифова, като разгледа докладваното
от съдията Генжова
гр.д. № 77, по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Т.Д.П. ***, чрез адв. Н.М. – САК, против „Гаранционен
фонд” – София, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.”Граф Игнатиев” № 2 иск с правно основание чл. 557, ал.1,т.2,б”а” КЗ във вр.
с чл. 86 ЗЗД. и цена 100 000 лв.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 11.01.2015г. около 08.00
часа на път ПП-5 /гр. Дряново гр. В.Търново/, на 124 км.+ 800 м. на територията
на Община Дряново, МПС с марка „Ф.”, модел „**”, рег. № *** управляван
от П.П. самокатастрофира. В следствие на ПТП починал Б. Д.П., който бил пътник
в автомобила.
С
влязла в сила присъда П.П. била призната за виновна и осъдена за извършеното
ПТП. Ищецът е брат на загиналия при ПТП.
Отношенията между двамата били много топли и близки. Емоционалната връзка
помежду им била силна. Живеели заедно в един дом, споделяли една спалня, работели
заедно и дори имали една и съща социална среда. След смъртта на своя брат
ищецът изпаднал в депресия, станал затворен и неконтактен. Постоянно плачел.
Дори към настоящия момент – три години след смъртта на своя брат, той изпитвал
нестихваща мъка и болка от загубата му. Често посещавал гроба му.
Съобразно дадените му от закона права и тълкуването прието в ТР № 1/2016г. ищецът предявил претенции към
ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. Ответникът образувал преписка по заявлението му, но в тримесечният срок
не се произнесъл по претенцията.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди- болки и страдания по повод смъртта на брат му Б.Д.П., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба и до
окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил изцяло,
по основание и размер, претенцията за неимуществени вреди. Изложил е
съображения, че не само наличието на обективният критерий на родство между
пострадалия и ищеца е основание за ангажиране на отговорността му, но е
необходимо установяването и на втория критерий – връзката между пострадалото
лице и лицето претендиращо вредите. Твърди, че липсва вторият критерий –
наличието на духовна и емоционална връзка между ищеца с починалия и доказателства установяващи този
критерий не са представени с исковата молба.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди, че пострадалият е
пътувал без предпазен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП
Твърди, че предявеният иск е в изключително
завишен размер, който не отговарял на критерия за справедливост. Изложил е
подробни съображения във връзка с това възражение..
С отговора на исковата молба ответникът е
поискал конституирането в качеството на трето лице – помагач на негова страна
лицето П.Т.П.,***, на осн. чл. 219,ал.1 ГПК и съдът я е привлякъл в качеството
й на трето лице- помагач на страната на ответника.
В
дадения срок третото лице –помагач, не е взело становище по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка.
Не се спори по делото и се установява от приложения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица без № от 11.01.2015 г., че на същата дата около 08.
40 часа на път ПП - І-5 при км 124+800 в посока от град В.Търново е било
реализирано ПТП с лек автомобил „***" с рег. № ***, собственост на Б.П.,
управляван от П.П., при което загинал пътникът Б.П.. /препис-извлечение от акт
за смърт № 99/05.02.2015 г. на гр. Габрово /. От същия протокол и приложената
справка при ответника е видно, че за процесното МПС не е имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на произшествието. Ищецат
Т.Д.П. е брат на Б.Д.П., починал при пътно –транспортно произшествие станало на
11.01.2015г., причинено по вина на П.Т.П., управлявала лек автомобил „Ф.” с
рег. № ***
С влязла в
сила присъда № 38/04.09.2015г., постановена по НОХД № 57/2015г. Габровският
окръжен съд е признал П.Т. *** за виновна в това, че на 11.01.2015г. , около
08.00 часа на ПП-5/ гр. Дряново – гр. В.Търново/, на км. 124 +800 м., в
територията на общ. Дряново, при управление на МПС – л.а. „Ф.” с рег. № ***,
собственост на Б.Д.П. ***, нарушила правилата за движение и по непредпазливост
причинила смъртта на Б.П., и на осн. чл. 343а,ал.1, б.”б” във вр. с чл.
343,ал.1,б.”в” пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1 НК я е осъдил.
Между страните не е спорно,
че при процесното ПТП братът на ищеца е получил травми, несъвместими с живота,
вследствие на което е настъпила и
смъртта му.
Механизмът на настъпване на
процесното ПТП не е спорен между страните.
От приетото по делото и
неоспорено заключение на САТЕ се
установява, че с оглед механизма на настъпване на ПТП е без значение дали
пострадалият Б.П. е бил с поставен предпазен колан, доколкото от удара на
автомобила в дървото, купето се е огънало на-вътре , към мястото на пострадалия
Б.П., което е и причинило несъвместимите с живота увреждания на здравето му.
Пояснило е също така, че дори да е бил с предпазен колан, то това не би
допринесло за ограничаване на травмите, с оглед самия механизъм на настъпване
на ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели : М.-
леля на ищеца и Д. П. – негов баща се
установява, че ищеца и починалия при ПТП Б.П. са израснали заедно. Били с малка
разлика във възрастта – около 2 години и посещавали детска градина и училище
заедно. След завършването на средно образование започнали да работят на едно и
също място. Средата им била една и съща и имали еднакви интереси и едни и същи
приятели. Били винаги заедно. Живеели
при родителите си и делили един апартамент, ползвали и една кола. Били спокойни
и си помагали взаимно.Преди трагедията имали приятелки и излизали заедно по
заведения. След ПТП, още докато пострадалият бил в болницата, ищецът не се
отделял от леглото му. Когато му съобщили за настъпилата смърт, не искал да
приеме случилото се. След това се затворил в себе си. Посещавал постоянно гроба
на брат си. Спрял да излиза през свободното си време. Прекъснал връзките си с
познати и приятели. Затварял се в стаята си и плачел.Наложило се да посети
психиатър, който му изписал медикаментозно лечение, но състоянието му се
подобрявало незначително.Към момента посещава психиатъра веднъж месечно.
Появили се и други здравословни
проблеми. Наложило се да пие хапчета за кръвно. След загубата на брат си ищецът
вече не бил същия, а депресиран и обезверен млад човек.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, във вр. с
чл. 86 ЗЗД.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането,
а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача П.Т.П., както и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия брат.
По отношение
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съдът
съобразява влязлата в сила Присъда №
38/04.09.2015г. по НОХД №57/2015г. на ГОС , с която П.П. е призната за виновна
в това, че на 11.01.2015г, при управление на л.а. „”**” с рег. № ****, нарушила
правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост допуснала
причиняването на смърт на Б.Д.П., която присъда е задължителна за гражданския
съд на осн. чл. 300 НПК, относно вината, деянието и противоправността му.
В тежест на
ищеца е да установи единствено вида и степента на претърпените неимуществени вреди, че са настъпили в пряка
–причинна връзка със същото ПТП и че е имал със своя брат дълбока и емоционална
връзка.
Съдът намира за
доказан факта, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно – следствена връзка с
противоправното деяние. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че причинените на ищеца вреди са в пряка причинно –следствена
връзка с процесното ПТП. От събраните гласни доказателства се установява, че
между ищеца и пострадалото лице- негов брат е имало изключителна емоционална
връзка,трайна и дълбока, като след смъртта на Б.П. за ищеца са настъпили
сериозни като интензитет морални болки и
страдания.
Не е спорно, а и
е установено по делото, че за автомобила, с който е осъществено ПТП не е имало
валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.
При тези
установявания, съдът намира, че предявеният против ответника „Гаранционен
фонд” иск е доказан по своето основание.
По размера на
причинените вреди, съдът намира следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира
болките и страданията, възникнали от деликта.Съгласно чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това
понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят при определяне размера
на обезщетението. В случая, съгласно §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.
101/2018г./, до влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а,ал.2 КЗ обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по
чл. 493,а, ал.4, в кръга на които попада и ищецът, се определя в размер до 5000
лв.
Настоящият
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства за близките
взаимоотношения между ищеца и неговият починал брат, настъпилите за ищеца в
емоционално отношение негативни последици след смъртта му, установени от
разпитаните по делото свидетели, както и факта, че дори към настоящия момент –
четири години след загубата на брат му ищецът е емоционално наранен и му се
налага психиатрична подкрепа, както и медикаментозна такава, намира, че следва
да присъди пълният размер на предвиденото в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.
101/2018г обезщетение от 5 000 лв.
Съдът намира, че
възражението на ответника за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалото
лице, тъй като е било без предпазен колан за недоказано. От приетата по делото
САТЕ е установено по несъмнен начин, че предпазният колан не би се отразил по
какъвто и да е начин върху вредоносния резултат, с оглед на установения
механизъм на ПТП.Вън от това не бе установено пострадалият да е пътувал без
предпазен колан.
Неоснователно е и искането на ищеца, в случая
съдът да приложи европейското законодателство – Директива 2009/103/ЕО. Касае
се до Директива на ЕС, която на основание чл. 15, ал.2 ЗНА не намира
директно приложение, доколкото съдържа предписание за изравняване минимумите на
застрахователните суми при
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В останалата
част до пълния предявен размер от 100 000 лв. ,съдът намира иска за
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за
лихви за забава е основателна.При задължение произтичащо от непозволено
увреждане лихвите за забава се дължат от деня на деликта. В случая претенцията
за лихви е заявена от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2018г./ т.е.
след деликта/ и до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На адв. Н.М., пълномощник на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 175 лв. съобразно уважената част от иска.
На ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените
разноски за тази инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на
475 лв. , от които платен депозит за САТЕ и възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК.
Водим от горното,
Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление –гр. София, р-н Средец, ул.”Граф Игнатиев” №
2 представлявано от ИД – Б.М. да заплати на Т.Д.П., ЕГН **********,*** сумата
от 5000 лв./ пет хиляди лева/ обезщетение по чл. 557,ал.1т.2,б.”а” КЗ за
претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейговият брат, починал на 04.02.2015г., в следствие на ПТП осъществено на 11.01.2015г., причинено от П.Т.П., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 18.10.2018г. и до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД и
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения
и до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд”,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление –гр. София,р-н Средец,
ул.”Граф Игнатиев” № 2 представлявано от ИД – Б.М. да заплати на адвокат Н.А.М., член на САК, с адрес на
кантората гр. София, ул.”В.” №6, ет.3,ап.8 , на осн. чл. 78 ГПК разноски в
размер на 175 лв., / сто седемдесет и пет лева/ , съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд”,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление –гр. София,р-н Средец,
ул.”Граф Игнатиев” № 2 представлявано от ИД – Б.М. да заплати по сметка на
Габровски окръжен съд д.т. в размер на 200 лв./ двеста лева/ ,съразмерно на
уважената част от иска на осн. чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН
**********,*** да заплати на „Гаранционен
фонд”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление –гр. София, р-н
Средец, ул.”Граф Игнатиев” № 2 представлявано от ИД – Б.М. сумата от 475 лв. / четиристотин седемдесет и
пет лева/ разноски за тази инстанция на осн. чл. 78,ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Гаранционен Фонд”
- П.Т.П. ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател :