Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1782 25.10.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа административно дело № 1646
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.80 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), във връзка с чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от А.Т.М., с адрес: ***, против Предписание за налагане на ПАМ по
чл.79, ал.2, т.4 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, с изх.№ С-123 /4/ от
13.06.2019г. на РИОСВ- гр.Бургас. С предписанието е наложена принудителна
административна мярка „да бъде премахната
каравана, разположена в поземлен имот, с идентификатор 67800.1.217“.
Според
жалбоподателя, неправилно и незаконосъобразно в издаденото предписание за налагане
на ПАМ се сочи, че в имота има защитен обект „Пясъчни дюни“. Изтъква се, че
пясъчните дюни са обекти със специална защита от закона. В този смисъл,
съгласно чл.6, ал.4, т.4 Закона за устройство на черноморското крайбрежие
/ЗУЧК/, се предвиждало такива природни забележителности да бъдат само и
единствено публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за
частна. Разпоредбата на чл.6, ал.6 от ЗУЧК предвиждала границите на тези защитени
обекти да бъдат нанесени в кадастралната карта и имотния регистър. Особеният
статут на пясъчните дюни като защитени обекти и фактът, че в данните от
кадастъра и имотния регистър липсвали подобни отбелязвания, обосновавали
извода, че в имота на жалбоподателя няма такива пясъчни дюни. Във възражение,
адресирано до издателя на процесното предписание, се сочи, че от 15.05.2019г.
жалбоподателят не стопанисва процесният имот, който бил отдаден под наем на
физическо лице- Л.З. ***. Сочи се, че клаузите в договора и нормативната уредба
не й позволявали да извършва действия в имота. Приложен е договор за отдаване
под наем на недвижим имот. Иска се отмяна на предписанието, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а се представлява
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и изложените в
нея съображения, в което се твърди незаконосъобразност на издаденото
предписание. Не се ангажирани други доказателства освен представените в
административната преписка, включително приложения към възражението договор на
наем на недвижим имот.
Ответникът- Директор на РИОСВ- гр.Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата, като неоснователна. По делото е представена административната
преписка в цялост, както и допълнителни писмени доказателства, с оглед
разпределената от съда доказателствена тежест и дадените в тази връзка указания
до страните.
Заинтересованата страна- Л.З., редовно призован, не се
явява и не се представлява. Не ангажира доказателства и не взема становище по
оспорването.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.5), същата била връчена на член от
семейството на жалбоподателя, срещу подпис, на 18.06.2019г. Заповедта била
оспорена в законоустановения преклузивен срок за обжалване на административния
акт /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на този
неблагоприятен за него акт, съответно има правен интерес от оспорването, по
смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана по същество.
От представените материали по преписката и събраните
по делото доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 27.05.2019г.
в землището на гр.Созопол, била извършена извънредна проверка от служители на
РИОСВ-Бургас относно Природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“. Повод за
извършената проверка е постъпил сигнал.
Резултатите
от извършената проверка на контролните органи са обективирани в Констативен
протокол от 27.05.2019г. /л.14-15 от делото/. В този протокол са отразени
констатации на длъжностните лица по отношение на няколко имота, но с оглед
предмета на настоящото производство относими са само фактите и обстоятелствата
досежно имот с идентификатор 67800.1.217,
собственост на жалбоподателя.
Видно от съдържанието на документа, в границите на този имот е поставена 1 бр.
каравана.
От страна на
РИОСВ е изпратено писмо до Началника на СГКК-гр.Бургас, с което се иска
предоставяне на данни за собственост на имотите, включително и за процесния с
идентификатор 67800.1.217. Видно от
приложената разпечатка от информасионните масиви на СГКК –Бургас процесният
имот е собственост на жалбоподателя А.М., с адрес в гр.Несебър. Въз основа на
тази информация, било изготвено и предписанието до този собственик, с изх.№
С-123 /4/ от 13.06.2019г., съгласно което за нарушение на режима на природната
забележителност„Пясъчни дюни между
къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“ във връзка с постъпил сигнал и
извършена на място проверка, се указва, че следва да се премахне от границите
на природната забележителност 1 бр. каравана, разположена в този имот.
Определен е срок от 14 дни, считано от получаване на писмото, обективиращо
предписание, което съставлява ПАМ, по смисъла на чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ.
Както вече
бе отбелязано, писмото било получено от името на жалбоподателя на 18.06.2019г.,
а на 02.07.2019г. било входирано възражение до издателя на предписанието, в
което се упоменава, че считано от 15.05.2019г. имота собственост на
жалбоподателя е отдаден под наем на физическо лице с посочени данни, като
жалбоподателят заявява, че съгласно клаузите на договора не би могла да
предприеме изисканите от нея действия, с оглед премахване на поставената
каравана. Отделно от това се възразява и срещу факта, че в нейният имот е
разположена подобна природна забележителност, с аналогични доводи, изтъкнати
по-късно и в жалбата до съда.
От
представеният по делото договор за наем на недвижим имот с идентификатор 67800.1.217 става ясно, че имотът е
отдаден под наем на 15.05.2019г., на наемателя Л.З., а срокът на договора е за
времето от 15.05.2019г. до 30.09.2019г.
Според чл.4
от договора наемодателят е длъжен да не възпрепятства, по какъвто и да е начин,
ползването на имота от страна на наемателя, като и да обезпечи неговото
спокойно ползване.
Съгласно
чл.10 от договора, наемателят се задължава да извършва дейността си в имота при
спазване разпоредбите на приложимото законодателство.
От
установените по делото обстоятелства не би могло да се обоснове извод, че
караваната в процесният имот била поставена преди да бъде сключен договора на
отдаване на имота под наем, при положение, че съглашението е сключено на
15.05.2019г., а проверката на контролните органи е извършена на 27.05.2019г.
Това обстоятелство, както и клаузите на договора, от които е видно наемодателят
не би могъл да възпрепятства по какъвто и да е начин ползването на имота от
страна на наемателя, респективно отговорността на последния от извършваната
дейност в имота, упомената в чл.10, обосновават необходимостта от конституиране
на наемателя, като заинтересована страна по делото, доколкото с приложените по
делото доказателства жалбоподателят по същество цели да докаже, че именно З. е
поставил караваната в имота. Доколкото, издаденото предписание за налагане на
ПАМ е свързано с преахването на тази каравана, изискуемите действия в тази
връзка неминуемо засягат правата и законните интереси на наемателя, за който се
твърди, че е поставил обсъжданата каравана, поради което въпреки, че не е
адресат на предписанието, следва да се даде възможност на това лице да упражни
правото си на защита в настоящото производство, в противен случай същото би
било нарушено. В указаният срок от връчване препис от жалбата и предоставената
възможност за писмен отговор и ангажиране на нови доказателства, тази страна не
изрази становище, нито посочи нови доказателства.
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както
следва:
Несъмнено, оспореното в производството Предписание
съставлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.79, ал.2, т.4
от ЗЗТ, която видно от текста на ал.2 е издадена от компетентен орган- Директора
на на РИОСВ- гр.Бургас. Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма
и съдържа всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на
административния акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК. Това е
така, защото в специалната норма не се съдържа изискване за форма и съдържание
на административния акт, поради което са приложими именно общите правила на
АПК. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, доколкото производството е
започнало със съставяне на констативен акт, отразяващ установеното по време на
проверката, а видно от доказателствата, жалбоподателят е собственик на имота,
за което и не се спори по делото. Предоставена е възможност на адресата на
предписанието да упражни правото си на защита, поради което и при надлежното
връчване на оспореното предписание не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.79, т.2, т.4 от ЗЗТ, директорите на РИОСВ
„издават предписания за мерки за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и
замърсяване на околната среда в защитените територии.“
Заповедта за налагане на процесната ПАМ се издава в
условията на обвързана компетентност, при констатиране на нарушение, изразяващо
се нарушаване режима на защитените територии, каквото е констатирано, с оглед
установеното от контролните органи за поставяне на каравана в имот, в който е
разположена природната забележителност. Независимо, че имотът бил отдаден под
наем, предписанието законосъобразно е насочено към собственика на имота, който
следва да предприеме необходимото за изпълнение на дадените указания. Няма
данни, след изпращане на писмото, обективиращо даденото предписание, собственикът
да предприел действия за уведомяване на наемателя да извърши необходимото, още
повече че съгласно чл.10 от договора изрично се сочи за отговорността му да
изпълнява указаното в нормативната уредба при използването на този имот,
съгласно договора за наем. Няма данни, държателят на имота да бил уведомен от
собственика, че следва да се предприемат необходимите действия за спазване на
законодателството свързано с охрана на защитените обекти, в случаят описаната
природна забележителност.
Актът следва да бъде съобразен и с целите на закона и
с основополагащият принцип в административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Законът цели
преустановяване нарушения на правилата за движение и това е целта на издадената
в настоящият случай мярка. Постановената заповед за налагане на ПАМ е издадена
при спазване изискванията на материалния закон и на производствените правила,
изцяло в съответствие с изискванията на закона, като е съобразена с указаното
от законодателя.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя относно факта,
че такава природна забележителност не би могла да съществува в имот частна
собственост, тъй като липсвали данни за вписването й в кадастъра и в имотния
регистър.
Видно от Заповед № 2109 от 20 декември 1984г. на
Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет на Република
България, на основание чл.18 и 22 от Закона за защита на природата, е обявена
за природна забележителност съгласно т.5 от заповедта „Пясъчните дюни между
къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, на км.30 от пътя Бургас- Созопол,
землище на гр.Созопол, с площ 38 хектара.
Със заповед № РД-536 от 30.09.2016г. на министъра на
околната среда и водите, обн.ДВ, бр.83 от 21.10.2016г., на основание чл.42,
ал.5 и ал.6, вр. с чл.43 от Закона за защитените територии е актуализирана
площта на процесната защитена територия, като е указана нейната площ. Изрично
се сочи, че в границите на тази природна забележителност попадат конкретни поземлени
имоти, сред които и имотът собственост на жалбоподателя, с идентификатор 67800.1.217.
Съгласно тази цитирана заповед /л.38-44 от делото/
данните свързани с описване и конкретизация на координатните точки по границата
на природната забележителност се съхраняват и са на разположение в
Министерството на околната среда и водите и в частност РИОСВ-гр.Бургас, а
актуализираните данни по тази заповед се вписват в Държавния регистър на
защитените територии при МОСВ. Не се и твърди, тази обнародвана и публикувана
по съответния ред заповед да е отменена, поради което всички субекти следва да
се съобразят с цитираният влязъл в сила административен акт, указващ, че в
площта на тази природна забележителност е включен и имота собственост на
жалбоподателя. Следователно, по надлежния ред е оповестено, че в границите на
този имот са включени конкретни поземлени имоти и този факт е публично
известен. Не намират опора в закона доводите на жалбоподателя относно
цитираните норми на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, чийто
норми не са биха могли да дерогират специалните разпоредби на Закона за
защитените територии, който е и специален по отношение на процесното
предписание.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата по
случая и съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи
обуславят извод за неоснователност на оспорването, от което произтича
отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт.
Разноски се претендират от упълномощения представител
на ответната страна, поради което и с оглед изхода от делото, в полза на
РИОСВ-Бургас следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение в
минималния възможен размер- 100 лева, съгласно чл.143, ал.3 от АПК и чл.78,
ал.8 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.Т.М., с
адрес: ***, против Предписание за налагане на ПАМ по чл.79, ал.2, т.4 от Закона
за защитените територии /ЗЗТ/, с изх.№ С-123 /4/ от 13.06.2019г. на Директора
на РИОСВ- гр.Бургас, с което е наложена принудителна административна мярка „да бъде премахната каравана, разположена в
поземлен имот, с идентификатор 67800.1.217, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
А.Т.М., с адрес: *** да заплати на РИОСВ- гр.Бургас сумата от 100 /сто/ лева,
разноски по делото, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване,
в 14-дневен срок от връчване съобщението до страните, пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: