Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 15. 12. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД –
гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Ивана Петрова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 455 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Б.А.Г.,
с ЕГН ********** ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0344-000544 /
11.07.2019 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за
нарушение разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ е наложено наказание глоба в
размер на 400 лева. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят
поддържа, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
множество нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаването му. На
първо място изтъква липса на компетентност на актосъставителя. На второ място
посочва, че в съставения АУАН са извършени поправки, свързани с промяна на цифровата квалификация на деянието, което е
довело и до противоречие с дадената в НП квалификация. Отделно от това счита,
че деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл.14, ал.1 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника, а не по чл.638, ал.3 КЗ. На следващо място заявява, че в НП първоначално е посочено, че управлява
лек автомобил, а впоследствие при описание на нарушението е отразено, че
управлява колесен трактор. Освен това поддържа, че към датата на съставяне на
АУАН и на посочената в НП дата на извършване на нарушението е имал сключена
задължителна застраховка“Гражданска отговоност“ за управлявания от него колесен
трактор. При така допуснатите нарушения жалбоподателят отправя искане атакуваното
НП да бъде отменено.
Административнонаказващият
орган изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 569 / 24.06.2019 г., наказателно постановление № 19-0344-000544
/ 11.07.2019 г. на Началника на РУ - Сливница, резултат от проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към 21.06.2019 г., ежедневна ведомост,
график, заповеди № 517з – 189 / 16.01.2016 г., № 517з-3327 / 02.10.2018 г. и №
517з – 1561 / 20.05.2016 г. на Директора на ОДМВР – София, заповед № 8121К – 14
/ 04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, актове за встъпване в
длъжност, справка за собственост на ППС,
и показанията на свидетеля А.Л.М. и Х.И.И.), намира следното:
На 21.06.2019 г. св. А.Л.М. и св. Х.И.И.
- автоконтрольори при РУ – Сливница посетили местопроизшествие по повод
настъпило в района на 22+999 км. на ТП – 638 (между с. Гурмазово и с. Пожарево)
между л.а. марка “М.“ с рег. № *****и колесен трактор марка „Б.“ с рег. № *****,
който бил управляван от жалбоподателя.
При извършената проверка контролните органи установили, че управлявания от
жалбоподателя Г. колесния трактор е собственост на К.Т.К.и за превозното
средство няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. За установеното нарушение на жалбоподателя бил
съставен АУАН № 569 / 24.06.2019 г., в който е отразена дата на извършване на
нарушението 21.06.2019 г. около 13,40 ч. и е налице поправяне на описанието на
нарушената материалноправна норма – от 683, ал.3 от КЗ на 638, ал.3 КЗ, което е
видно и от неспециалисти.
Видно от
представената по делото разпечатка от извършена проверка в Гаранционния фонд е,
че към 21.06.2019 г. и към 13.40 ч. на 24.06.2019 г. за МПС с ДКН СО 003153
няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава фигурира с начална
дата на покритие от 16.34 ч. на 24.06.2019 г. до 23.59 ч. на 23.06.2020 г. по
застрахователна полица № BG/07/119001762563. Това означава, че по време на
проверката жалбоподателят не е притежавал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а такава е направена след проверката - в 16.20 ч. на
24.06.2019 г.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 19-0344-000544 /
11.07.2019 г. на Началника на РУ – Сливница, в което е посочена дата на
нарушението 24.06.2019 г. около 13.40 ч. и то е квалифицирано като такова по
чл.638, ал.3 КЗ. Действително преди пълното описание на нарушението е посочено,
че жалбоподателят управлява лек автомобил, а при изброяването на обективните
признаци на деянието е посочен колесен трактор, което само по себе си не е
съществено нарушение, доколкото фактически управляваното превозно средство е
подробно описано с всички останали индивидуализиращи белези.
Компетентността на административнонаказващия орган
за издаване на обжалваното наказателно постановление се установява с приложената заповед рег. № 517з-189 от 16.01.2016 г. на Директора
на ОДМВР - София.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение. По същество е основателна по следните съображения:
Наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на
административно нарушение са допуснати съществени нарушения на императивни
разпоредби на ЗАНН. Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения,
което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление
без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя Г. е
започнало по акт за установяване на административно нарушение № АУАН № 569 / 24.06.2019
г.
В описателната част на акта е отразена дата на извършване на нарушението
21.06.2019 г. около 13,40 ч. Освен това, както беше посочено и по-горе, налице
е поправяне на описанието на нарушената материалноправна норма – от 683, ал.3
от КЗ на 638, ал.3 КЗ, което е видно и от неспециалисти. Това нарушение обаче
съдът не намира за съществено и засягащо правата на нарушителя до степен -
непозволяваща адекватно да се защити. Това е така, доколкото е налице
съответствие на текстовата част на описанието на нарушението, от която част
нарушителят може да придобие ясна и нагледна представа за нарушението, което му
е вменено. И като цяло правната квалификация - дадена от контролния орган като
цифрово изписана материална норма, която е нарушена, не обвързва административнонаказващия
орган, който може да даде правилната правна квалификация, при коректно
изписване на текстовата част на самото нарушение. Това е видно от правомощието
на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН- да издаде
наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в
акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид
нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако
правилната според него правна квалификация е относима към установените
обективни и субективни признаци на деянието. В настоящата хипотеза, ако не беше
налице процесуалното нарушения, което предстои да бъде коментирано, е приложима
именно нормата на чл.638, ал.3 КЗ, която визира състава на нарушението
управляване на МПС, за което няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“, тъй
като колесният трактор е МПС, а самоходната машина не е, съобразно дадените
легални дефиниции в § 6, т.15 и т.16 от ДР на ЗДвП и в движението по пътищата
се допускат само колесните трактори (съгласно Наредба № 15 от 07.04.2008 г.),
като само регистрацията им се извършва по реда на ЗРКЗГТ и Наредба № 2 от
03.02.2016 г.
Съществено е
обаче първото констатирано от съда нарушение – неточното отразяване на датата
на извършване на деянието в АУАН, в който е посочена дата 21.06.2019 г. и в НП,
в което е отразена дата 24.06.2019 г. По този начин е посочен грешно съществен
признак от обективната страна на деянието, каквато е датата на неговото
извършване. Несъответствието
на посочените в акта и НП елементи от състава на установеното нарушение
опорочава последното, доколкото нарушава законово изискване за наличие на
съществени реквизити и възпрепятства лицето, срещу което АУАН е съставен и
съответно е издадено НП, да упражни правото си на защита.
Така
издаденото НП не съответства на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Последната
разпоредба също изисква в него да бъде направено описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му. Доколкото с наказателното постановление се
санкционира установено по надлежния ред нарушение, несъответствието между
посочената в акта фактическа обстановка по извършване на деянието и отразените
в НП факти означава, че административнонаказващия орган не е индивидуализирал
нарушението, което той санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при
които е извършено и квалифицирането му по конкретна норма от закона, чийто
обективни и субективни признаци от състава осъществява.
Съгласно чл.
42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, следва да
бъдат посочени дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. В тях следва да бъдат изложени всички действия и факти,
които съставляват фактическите признаци, елементите на нарушението така, както
са очертани в разпоредбата на съответната материалноправна норма. В този смисъл
в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното
постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство
не само между посочените като нарушени законови норми, но и между словесното
описание на нарушението. Противното води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. В настоящия случай в акта за установяване на административно
нарушение и в атакуваното наказателно постановление не е налице такова единство
в посочването на всички обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение.
Така констатираното противоречие е лишило наказаното лице от възможността да
разбере къде и както нарушение е
извършило, за което следва да му бъде наложено административно наказание и оттам
– адекватно да организира защитата си в административнонаказателното
производство.
Тъй като
се касае за особено съществено нарушение, допуснато от
административнонаказващия орган, довело до нарушения на императивни разпоредби
на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното
постановление. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от
категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал.
2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя
Г. и най – вече правото му на защита. Посочените недостатъци препятстват
правото на жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния
процес, за да защити собствените си права и законни интереси.
Доколкото липсва отправено от жалбоподателя искане с правно основание 63,
ал. 3 ЗАНН за присъждане
на разноски, каквото съобразно препращането на чл.143 АПК към субсидиарното
приложение на ГПК и съгласно т. 11 от ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК може да бъде направено
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция,
то разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0344-000544 / 11.07.2019 г. на Началника на РУ - Сливница, с
което на Б.А.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение разпоредбата на чл. 638,
ал.3 от КЗ е наложено наказание глоба в размер на 400 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: