Присъда по дело №35/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 23
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20241200200035
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 23
гр. Благоевград, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Узунова
СъдебниЕмилия Каракушева

заседатели:Г. Кадев
при участието на секретаря Магдалена Коцакова
и прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Наказателно дело от общ
характер № 20241200200035 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. К., с ЕГН **********, роден на ***в
гр.С., живущ в същия град на ул.“Б.“ № 3, **** за НЕВИНОВЕН, затова че на
17.02.2023 година в гр.С., на ул.“Б.“ № 3 е държал повече от три
археологически обекти, съгласно чл.146 от Закона за културното наследство,
представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 и ал.3
от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред - този по глава VI, раздел II, чл. 96-107 от
Закона за културното наследство, както и разпоредбите, съдържащи се в
Раздел II /считано от чл. 2 до чл. 8/, както и разпоредбите, съдържащи се в
Раздел III /считано от чл. 9 до чл. 18/ и Раздел V /чл.26-чл.27/ от Наредба № 1
от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификацията на движимите
1
културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности
/обн. ДВ, бр.17 от 26.02.2021г., с която е отменена Наредба № Н-
3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра
на движими културни ценности/ и в изпълнение на разпоредбите на §5 и §6 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното
наследство:
1. 1/един/ брой монета от гр. Исиея, о. Евбея, III- II в. пр. Хр., сребро, с
тегло 1,95 гр., с размери 12/12мм, на стойност 20/двадесет/ лева;
2. 1/един/ брой монетно ядро от епохата на Късната античност, IV-V в,
бронз/мед, с тегло 1,05 гр., с размери 14/11 мм., на стойност 3.00 лева;
3. 1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в., мед, с тегло 2,26
гр., с размери 29/12мм. на стойност 8.00 лева;
4. 1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в. мед, с тегло 4,11
гр., с размери 28/28мм. на стойност 12.00 лева, всичко на обща стойност
43.00 лева, поради което и на основание чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК,
във връзка с чл.304 НПК, във връзка с чл.9,ал.2 НК ГО ОПРАВДАВА по
така повдигнатото му обвинение.
На основание чл.278,ал.7 НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещите –
предмет на престъплението по чл.278,ал.6 НК, а именно- 1/един/ брой
монета от гр. Исиея, о. Евбея, III- II в. пр. Хр., сребро с тегло 1,95 гр. и с
размери 12/12мм; 1/един/ брой монетно ядро от епохата на късната
античност, IV-V в, бронз/мед, с тегло 1,05 гр. и с размери 14/11 мм.; 1 /един/
брой византийско монетосечение, XII-XIII в., мед, с тегло 2,26 гр. и с
размери 29/12мм.; 1/един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в. мед
с тегло 4,11 гр., с размери 28/28мм.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана с въззивна жалба и
протест чрез ОС-Благоевград пред Апелативен съд -София в 15-дневен срок
от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 23 от 14.05.2024г. по НОХД № 35 по
описа на Окръжен съд - Благоевград за 2024г.:

Окръжна прокуратура - Благоевград е внесла обвинение срещу М. И. К. от
гр.С., затова че на 17.02.2023 година в гр.С., на ул.“Б.“ № 3 е държал повече
от три археологически обекти, съгласно чл.146 от Закона за културното
наследство, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7
ал.1 и ал.3 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани
и регистрирани по съответния ред - този по глава VI, раздел II, чл. 96-107 от
Закона за културното наследство, както и разпоредбите, съдържащи се в
Раздел II /считано от чл. 2 до чл. 8/, както и разпоредбите, съдържащи се в
Раздел III /считано от чл. 9 до чл. 18/ и Раздел V /чл.26-чл.27/ от Наредба № 1
от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификацията на движимите
културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности
/обн. ДВ, бр.17 от 26.02.2021г., с която е отменена Наредба № Н-
3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра
на движими културни ценности/ и в изпълнение на разпоредбите на §5 и §6 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното
наследство, а именно:
-1/един/ брой монета от гр. Исиея, о. Евбея, III- II в. пр. Хр., сребро, с тегло
1,95 гр., с размери 12/12мм, на стойност 20/двадесет/ лева;
-1/един/ брой монетно ядро от епохата на Късната античност, IV-V в,
бронз/мед, с тегло 1,05 гр., с размери 14/11 мм., на стойност 3.00 лева;
-1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в., мед, с тегло 2,26 гр., с
размери 29/12мм. на стойност 8.00 лева;
-1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в. мед, с тегло 4,11 гр., с
размери 28/28мм. на стойност 12.00 лева, всичко на обща стойност 43.00
лева - престъпление по чл.278, ал.6, предл.3 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия, като счита, че то се доказва от събраните по
делото доказателства. Излага съображения, че в случая е ирелевантен срокът,
визиран в ал.1 на чл.278 НК, доколкото се касае за друг състав на
престъпление и за археологически обекти, които подсъдимият не е
идентифицирал и регистрирал по реда, предвиден в ЗКН. Държавният
обвинител навежда доводи, че тезата на подсъдимия относно начина на
намиране на инкриминираните вещи е недостоверен, доколкото се касае за
монети от различни епохи, а също и че има доказателства по делото, че под.К.
е държал и преди това други монети, имащи характер на археологически
обекти. Пледира се от прокурора съдът да приеме, че не се касае за
малозначителен случай по смисъла на чл.9,ал.2 НК и да признае подсъдимия
за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание
при условията на чл.55 НК, а именно- пробация в рамките на 8 месеца с
1
налагане на първите две задължителни пробационни мерки по чл.42а НК.
В обясненията си, пледоарията и в последната си дума подсъдимият не
оспорва, че е държал процесните монети, посочва как и къде ги е придобил,
респ.- намерил; не отрича, че е нарушил закона и изразява съжаление, че не е
предал въпросните вещи на регионалния музей, като моли за снизхождение и
да не му бъде налагано наказание за стореното от него.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. К. е 35-годишен български гражданин, неженен, баща на
едно малолетно дете, за което полага грижи /така декларацията за семейно,
имотно и материално положение, обясненията на дееца, показанията на св.П./.
Неосъждан е, с добри характеристични данни /трудолюбив, отговорен човек,
приятел и баща/- в този смисъл са както справката за съдимост, така и
показанията на свидетелите, разпитани по делото. До преди инкриминираната
дата полагал обществено полезен труд по организирани от ОбА- С. програми
за предоставяне на социални услуги и други програми за общественополезни
дейности като поддържал гробищния парк в гр.С. /вж. характеристиката на
л.15 от съд.дело/, а след м.02.2023г. продължил да поддържа и хигиенизира
гробищата в родния си град /така обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите по делото/. На трудов договор е в ООД „“Вранещица“ от
09.06.22г. /така справките по ДП- л.77-82/. Хоби на подсъдимия е да събира
/вкл. и изкупува, дори и онлайн/ стари вещи /дрехи, бижута, монети/, които
съхранява в стая в дома си на ул.“Б.“ № 3 в гр.С.. Във връзка с работата си
/като гробар/ при поддръжката, изкопаването, почистването и прочие на
гробовете в гробищния парк в гр.С. под.К. се случвало да открива различни
предмети, сред които и старинни монети. Същият обаче не е подавал в
Националния исторически музей, в Регионалния исторически музей-
Благоевград и Министерство на културата заявления за регистрация и
идентификация на движими културни ценности по Закона за културното
наследство и Наредба Н-1 от 16.02.2021г. /виж писмата от тези институции на
л.69, 71 и 73 от ДП/.
Свидетелите Н., М. и Б. са полицейски служители, работещи в сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР-Благоевград.
Като такива същите работели и към м.02.2023г. и имали задължения да следят
форуми и групи в интернет /и по-конкретно в платформата „Фейсбук“/, в
които се предлагат за продажба или се излагат снимки на вещи, за които
може да се приеме, че са с културно историческа стойност. Така, на
17.02.2023г. в сектор „ПКП“ се получил сигнал, придружен с копие на
снимка/и от интернет страница на сайта „Форум на съкровищата“ /л.15-18 от
ДП/ с имената на подсъдимия /М. К./ и класьор с монети /около двадесетина/,
имащи белези на археологически обекти. За проверка на сигнала на
17.02.2023г. свидетелите Н., М. и Б. посетили местоработата на подсъдимия
/гробищния парк в С./. След като полицейските служители обяснили целта на
2
проверката на подсъдимия, той доброволно предал една монета, след което
заедно със свидетелите Н., М. и Б. отишли до дома му, където им дал още
седем монети с различни форма и размер, поставени в найлонов класьор, като
обяснил, че действително е качил в интернет пространството снимки на
монети, които намерил и закупил /с идеята, че не са автентични/, но
впоследствие се притеснил и повечето ги изхвърлил в река Струма. Същият
ден- 17.02.2023г. били съставени протоколи за извършена проверка в
помещение и за доброволно предаване. В последния е отразено
собственоръчно от подсъдимия, че предадените от него осем монети са
негови и ги е събирал във времето, докато осъществява работата си в
гробищния парк в гр.С..
В хода на полицейската проверка били изготвени експертни становища
относно това представляват ли предадените монети движими културно-
исторически ценности според ЗКН, въз основа на заключенията по които било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.278,ал.6 НК. По
образуваното ДП бил извършен оглед на веществените доказателства
/въпросните осем монети/, същите били фотографирани и изследвани от
вещото лице Н. Х. по назначената съдебно-нумизматична експертиза /л.47-
58,ДП/. Съгласно заключението по същата експертиза четири от монетите,
предадени доброволно с протокол за това от подсъдимия на 17.02.23г., имат
характер на движими културни ценности -обекти 1.1, 1.2,1.3 и 1.4, като
последните три обекта са масов материал и не притежават значима културна,
научна и/или художествена стойност, а останалите четири монети /условно
обозначени като обекти 1.5,1.6,1.7 и 1.8/ не са културна ценности. Вещото
лице е посочило, че обекти 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 са и археологически движими
вещи и археологически обекти по смисъла на чл.53,ал.1 и чл. 146,ал.1 от
Закона за културното наследство /ЗКН/ и нито един от всичките осем обекта
/монети/ не представлява национално богатство съгласно нормата на
чл.54,ал.1 от цитирания закон. Съгласно същото заключение обект 1.1. е
монета от гр.Истиея, сребърна, със следи от почва и износен релеф /оценена
на 20 лева от експерта/; обект 1.2- монетно ядро от епохата на Късната
античност е от бронз/мед със силно корозирала повърхност, обезличени
изображения и следи от почва, оценена на 3 лева; обект 1.3 – византийска
монета от мед с липсващо половината от ядрото, следи от почва и налепи по
повърхността, оценена на 8 лева и обект 1.4.- византийско монетосечене,
материал –мед, с налепи и следи от почва и износен релеф и оценена на 12
лева. В с.з. вещото лице Х. сочи, че върху четирите монети, които са културна
ценност /предмет на обвинението/, при изследването, направено от нея, е
установила, че има следи от пръст, не са били почистени и са често /масово/
намирани и характерни за Югозападна България, нямат висока /материална/
стойност и се откриват в културни пластове от различните периоди, от които
е установено, че са -една от тях –единствената сребърна- датираща от III- II
век преди Христа, обект 1.2- от епохата на Късната античност- IV-Vв. след
Христа, а другите две- обекти 1.3 и 1.4- от XII-XIII век след Христа.
3
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена по
несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
Н., М., Б. и П., писмените доказателства, събрани и приобщени по делото и
заключението по изготвената и приета в хода на съдебното следствие СНЕ.
Съдът кредитира обясненията на под.К. относно това с какво се занимава
от поне 16г., къде и как е намерил процесните монети, доколкото същите –
бидейки средство за защита, са и доказателствено такова, се подкрепят от
показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението и изявленията
в с.з. на вещото лице Х. /че по монетите е имало пръст, че „обикновено
гробищата са места, които се използват дълги години“, че „в землището на
гр.С. със сигурност често се намират такива следи от живот от преди 2000
години“/ и представената от него характеристика от зам.-кмета на Община-С.
/относно това какво работи/. Дали останалите монети, предмет на експертното
заключение, които нямат характер на движима културна ценност според
вещото лице и са със следи от изгаряне, силно корозирали, обезличени или
съвременни, а също и тези, които подсъдимият е качил на снимка в сайта
„Форум на съкровищата“, а после /част/ изхвърлил, са придобити от К. чрез
покупко-продажба по интернет, е ирелевантно за процеса, доколкото същите
не са предмет на обвинението. В този смисъл и съдът не изследва въпроса
дали тези вещи са фалшификати, реплики, получени чрез куриер ли са и
прочие.
Като обективни, безпристрастни, взаимно подкрепящи се и съответни и на
писмените доказателства по делото съдът намери показанията на разпитаните
свидетели М., Н., Б., П., поради което и ги кредитира. Същите са еднопосочни
и установяват как и къде са намерени процесните монети, начина, мястото и
времето на предаването им от подсъдимия на свидетелите-полицейски
служители /на 17.02.23г./, изявленията пред последните на К.. Тези гласни
доказателства-както се посочи- намират подкрепа и в приложените по делото
писмени доказателства- протоколите за претърсване, за доброволно
предаване, за оглед на веществени доказателства, фотоалбума, а също и в
декларацията за семейно, имотно и социално положение на подсъдимия,
характеристиката на същия, писмото от кмета на Община-С., справките за
трудовата ангажираност на К. и за съдимостта му. Съдът възприе като
достоверни и писмата от НИМ, РИМ-Благоевград и МК относно това, че
подсъдимият не е декларирал и заявил за регистрация и идентификация в
съответните институции инкриминираните /а и не само/ културни ценности
по съответния законов ред, тъй като същите /писмени доказателства/ не се
оБ.ват от други /такива/, а и това обстоятелство не се оспорва и от самия
подсъдим. Като обосновано, аналитично и пълно съдът кредитира и
заключението на в.л. Х., ведно с направените от нея в с.з. допълнения.
Вещото лице подробно и компетентно е изследвало всички монети, предадени
на инкриминираната дата от подсъдимия, като е дало обоснован отговор защо
една част от тях са културна ценност/и /и съответно- археологически
обект/и/о, а други- не са такива, както и защо дори и тези които са културна
4
ценност /освен сребърната монета- обект 1.1/ не притежават значима
културна, научна и /или художествена стойност. За съда липсват съмнения
относно компетентността и знанията на този експерт, поради което и възприе
заключението му и не намери за необходимо да назначи допълнителна или
повторна експертиза.
Формално поведението на подсъдимия покрива състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение- по чл.278,ал.6 НК.
Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в държане на
археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по
предвидения нормативен ред. Съдът се съгласява с тезата на прокурора, тъй
като в тази насока е и съдебната практика, че „държането на археологически
обект, който не е идентифициран и регистриран по реда на глава 7 от ЗКН е
съставомерно по чл.278,ал.6 НК, независимо дали е придобит в срока по
чл.93,ал.1,ЗКН или извън него“ /вж. Р.№ 140/24.11.20г. на ВКС по н.д.№
618/20г./. Според константната съдебна практика достатъчно е деецът да
упражнява фактическата власт върху археологическите обекти, за които не са
изпълнени законовите изисквания за тяхната идентификация и регистрация,
за да бъде реализиран престъпния състав на чл.278,ал.6 НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с
опазването и закрилата на културното наследство на България, а предмет –
както бе посочено- археологически обект, за който не са изпълнени
законовите изисквания за идентификация и регистрация, в казуса-
инкриминираните монети.
Наказателният кодекс не съдържа легална дефиниция на понятието
"археологически обект", нито пък информация за "съответния ред за
идентификация и регистрация на археологически обект". Съдържанието на
тези елементи на престъплението се разкрива в нормите на Закона за
културното наследство и Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване
на идентификацията на движимите културни ценности и за водене на
регистри на движимите културни ценности. Т.е. престъпният състав по чл.
278, ал. 6 НК се характеризира с бланкетна диспозиция, като препраща за
някои от елементите на престъплението към правни норми от други
нормативни актове.
Така, съгласно чл.146,ЗКН археологически обекти са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се в или над земните пластове, на сушата или под вода, за които
основен източник на информация са теренните проучвания. Като това не
означава, че само обекти, открити чрез такива проучвания, могат да се
определят като „археологически” по смисъла на посочената норма. В
подкрепа на горния извод е и редакцията на този текст, където е посочено, че
тези обекти могат да бъдат открити не само в земните пластове, но и на
тяхната повърхност, на сушата или под водата, като те трябва да
представляват материални следи от човешка дейност. Съгласно константната
5
съдебна практика – р.№ 200/2014 на II н.о., р. № 498/13 г. на I н.о., р. №
582//11г. на III н.о., р.№ 179/14г. на I н.о, р. № 59/13г. на II н.о. на ВКС-
теренните проучвания като правнорегламентирана дейност /т.е. извършването
на такива проучвания може да бъде само легална дейност/ са основен, но не
единствен източник на информация за археологическите обекти, които могат
да бъдат намерени и при строителни, земеделски, добивни или след разкопки,
проведени без разрешение по чл.148,ал.1,ЗКН. По отношение на процесните
има достатъчно доказателства, че са открити именно чрез такава дейност – не
само от обясненията на подсъдимия и показанията на изслушаните свидетели,
но и поради това, че по тях има отлагания от земна маса и същите са се
намирали под земната повърхност /така заключението на експерта/.
"Археологическият обект" по ал. 6 на чл. 278, НК е разновидност на
"културната ценност" по ал. 1 - 5 на чл. 278, НК. Като това следва от
съвкупния анализ на разпоредбите на чл.2, чл.2а, чл.53 и чл.146,ал.1,ЗКН.
Същевременно, според изр. 1 на ал. 3 на чл. 2 от ЗКН, културните ценности
могат да бъдат публична и частна собственост; а според ал. 1 на чл. 2а ЗКН
културните ценности, които са археологически обекти по смисъла на чл. 146,
ал.1 от ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Република
България, са публична държавна собственост. Като такива процесните вещи
подлежат на задължителна идентификация и регистрация съобразно чл.96 и
сл. от закона и чл.2 и сл. от Наредба №1/16.02.21г. Няма спор по делото, че
към инкриминираната дата подсъдимият не е поискал идентификация и
регистрация на държаните от него обекти, в който смисъл –както се посочи от
съда- формално е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл.278,ал.6,пр.3 НК. Цитираната норма от НК инкриминира държането на
археологически обекти като без значение е за колко време, с каква цел и как
са придобити.
Стана ясно от обясненията на самия подсъдим, че той се интересува от
антични предмети и е бил наясно, че част от откритите в дома му и предадени
от него предмети може и да са от предишни епохи и поради това подлежат на
идентификация и регистрация по ЗКН /независимо дали някои от тях не са
културна ценност или представляват реплики или фалшификати, К. е имал
поне предполагаема представа, че те са продукт на човешка дейност от
минали векове/.
Въпреки това съдът прие, че се касае за малозначителен случай по смисъла
на чл.9,ал.2 НК. В цитираната разпоредба законодателят е посочил
обстоятелствата, които изключват обществената опасност на едно
престъпление, респ.- кога едно деяние е с явно незначителна обществена
опасност. Наличието на малозначителност или явна незначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. Към значимите за това обстоятелства следва да се
отнесат –съгласно Р. № 294/31.0723г. на ВКС по н.д. № 408/23г. - следните
категории- характера на конкретното обществено отношение, степента на
отрицателното въздействие върху тези отношения, начина и способа на
6
действие, отрицателното въздействие върху други отношения, особеното
положение на субекта и други. Безсъмнено е, че с разпоредбата на чл.
278,ал.6,НК се защитават важни обществени отношения, свързани с опазване
на културното наследство. Отговорът на въпроса доколко обаче настоящото
деяние е застрашило тези обществени отношения, определя и доколко същото
е общественоопасно. Т.е., за да бъде определено като престъпно конкретното
поведение, то следва да покаже типичната за този вид проява степен на
засягане на обекта на деянието, което да оправдае използването на методите и
средствата на наказателното право и по-конкретно- санкционните му
механизми спрямо подсъдимия. Безспорно е, че въпросното престъпление е
формално и че няма имуществен характер, а засяга изпълнението на функции
на самата държава, а също и че обектите на собственост на културни
ценности, респ.- археологически обекти нямат само икономическа стойност
/така р. № 75 от 11.07.2019г. на ВКС по н.д. № 298/19г./, защото- както се
посочи по-горе са източник на научна, историческа, познавателна, културна,
художествена и прочие цели и интереси. Касае се обаче за четири монети /т.е.
с едни предмет повече от инкриминираните в нормата на чл.278,ал.6 НК три/,
оценени на 43 лева от експерта и които –според същия- са често /масово/
намирани и характерни за Югозападна България, не представляват
национално богатство, нито интерес за музеите в страната, нямат висока
материална, историческа, художествена, научна и културна стойност. В
казуса се установи, че подсъдимият е намерил въпросните монети във връзка
с осъществяваната от него трудова дейност /при почистване и разкопаване на
гробове, а не в землище, имащо особен археологически статут или такъв,
представляващ иманярски интерес/, не се е снабдил със специални уреди
/металдетектор/ за тази цел, липсват данни да е осъществявал търговска
дейност с предмети- културна ценност /независимо, че е качил в интернет
пространството снимка на монети, не се установи нито дали същите не са
реплики, нито дали е искал да ги продава, още повече, че и обвинението е
само за процесните четири монети, като извън предадените осем, други не са
намерени у дееца и в дома му, респ.- не са били предмет на експертно
изследване/. Няма данни и за системност на извършвана от подсъдимия
противоправна дейност, свързана с търсене и намиране на артефакти, нито за
противозаконно придобИ.е на вещи с археологическо значение. В случая се
събраха доказателства както за ниската обществена опасност на дееца
/положителната му характеристика, включително изводима и от показанията
на свидетелите –полицейски служители и от св.П., социалния му статус-
трудово и семейно ангажиран, чистото му съдебно минало и липсата на данни
за криминалистични прояви/, така и за тази на деянието /както се посочи-
касае се за четири монети без особена културна историческа и имуществена
стойност/. Всичко това според състава на съда сочи на извода, че
поведението на под.К. не се отличава с типичната за този вид прояви
обществена опасност и не налага ангажиране на наказателната му
отговорност, поради което и на основание чл.9,ал.2 НК го призна за
7
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Съобразно разпоредбата на чл.278,ал.7 НК съдът отне в полза на
Държавата инкриминираните монети, доколкото са налице основания за това
и доколкото изводът за наличието на предпоставките на чл.9,ал.2 НК не
променя характера на тези вещи като археологически обекти, държани без да
е спазен режимът за тяхната идентификация и регистрация.
С оглед изхода на делото и по аргумент от нормата на чл.190,ал.1 НПК
разноските по делото остават за сметка на Държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8
Съобщи за изтекли лични данни