№ 362
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502756 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 2478/13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 2159/2018 г. по описа на
СГС, ГО, 7 състав, са уважени предявените от В. П. Д. и Р. С. Д. срещу „Юробанк България“
АД активно субективно и кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД за
признаване на следните клаузи: 1) „Сумата, представляваща разликата между погасената
сума по т. III и общия сбор от сумата по т. I.1 и т. I.2 може да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница по т. I.3 от споразумението” - клаузата, уговорена в т.
IV от Допълнително споразумение от 22.04.2009 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 24978/2007 г.; 2) „Страните се съгласяват, че всички плащания във
връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се
преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5)” -
клаузата, уговорена в чл. 3, ал. 3 от Допълнително споразумение от 05.12.2012 г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24978/2007 г.; 3) „Страните се
съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 след приспадане
на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно чрез натрупване към редовната
усвоена непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5)” - клаузата, уговорена в чл. 3, ал. 3 от Допълнително споразумение
от 21.02.2014 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24978/2007 г. и
4) „Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от банката на
датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т.
1
5)” - клаузата, уговорена в чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 29.10.2014 г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24978/2007 г., са нищожни поради
противоречие с императивни правила на закона.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е предявена въззивна
жалба от ответника, с която въззивникът навежда доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че процесните
уговорки не въвеждат анатоцизъм, а кредитът е преструктуриран чрез натрупване на
начислени и непогасени лихви към главницата, за които длъжниците са дали изрично
съгласие за преструктуриране на дълга. В устните състезания процесуалният представител
на въззивника релевира довод за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като
са разгледани недопустими искове поради липса на правен интерес - с влязла в сила Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е установено безспорно, че въззиваемите-ищци са
носители на твърдените от банката парични задължения, възникнали и въз основа на
оспорените клаузи.
Въззиваемите са подали в срок отговор на въззивната жалба, в която поддържат
становище за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, ГО, 7 състав, е бил сезиран с активно субективно и кумулативно обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Преди въззивният съд да пристъпи към разглеждане на спора, предмет на делото, по
същество, а именно дали оспорените клаузи са нищожни, тъй като са уговорени в
противоречие с императивни правила на закона, трябва да се произнесе относно
процесуалната допустимост на предявените отрицателни установителни искове.
Установява се, че на 03.08.2008 г. между „Българска пощенска банка” АД (с настоящо
търговско наименование „Юробанк България” АД), от една страна, и В. П. Д. и Р. С. Д., от
друга, е сключен договор за банков кредит (Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 24978/2007 г.), по силата на който банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 47110 евро срещу насрещната
парична престация – уговорената възнаградителна годишна лихва в размер на 6% съобразно
постигнатото съгласие между страните в погасителния план, който представлява част от
предметното съдържание на процесния договор за банков кредит (уговорената месечна
анюитетна вноска е в размер на сумата от 406,05 евро). Точното изпълнение на поетите от
кредитополучателите парични задължения (за разсрочено връщане на предоставения им
кредит, ведно с уговорената възнаградителна лихва) е било обезпечено както с учредена в
полза на банката ипотека, така и със застраховка на недвижимия имот.
2
С процесните четири допълнителни споразумения, в които се съдържат оспорените
четири клаузи, породените правни задължения на кредитополучателите са
преструктурирани, като в едно ново общо парично задължение (главница) са обединени
съществуващите към съответния момент на сключване на тези четири допълнителни
съглашения главно и акцесорни парични задължения (остатъчна главница, просрочена
възнаградителна лихва, просрочени такси и просрочени застрахователни премии).
Установява се правнорелевантното обстоятелство, че с издадена на 23.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 31104/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 140 с-в Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК е допуснато предварително изпълнение на възникналите по процесния договор
за банков кредит (изменен с четирите допълнителни споразумения) парични притезания,
както следва: 1) сумата от 59180,84 евро, представляваща предсрочно изискуема главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24978/2007 г., ведно със законната
лихва от 17.05.2017 г. до окончателното й заплащане; 2) сумата от 1055,38 евро,
представляваща възнаградителна („договорна”) лихва, изтекла за периода от 02.09.2015 г. до
15.05.2017 г.; 3) сумата от 6724,95 евро, представляваща мораторна неустойка, изтекла за
периода от 02.09.2015 г. до 15.05.2017 г. и 4) сумата от 549,10 евро, представляваща такса по
договора за кредит за периода от 04.09.2015 г. до 15.05.2017 г. При осъществената по реда на
чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК процедура съдът по заповедно производство е удостоверил, че
издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила на 25.07.2017
г. Това правнорелевантно обстоятелство не се оспорва от ищците (изрично е признато в
уточнителната молба от 16.04.2018 г.), като то е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване с други доказателствени средства между страните с Определение на СГС,
постановено в проведеното на 01.10.2019 г. о. с. з.
При така изяснените правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция достига
до правния извод, че предявените отрицателни установителни искове - за прогласяване
нищожността на оспорените четири клаузи, уговорени в процесните четири допълнителни
споразумения към договора за банков кредит, са недопустими поради липса на една от
положителните абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и
съществуването на процесуалното право на иск за защита на твърдяно накърнено
материално право - правният интерес.
В исковата молба ищците обосновават предявените отрицателни установителни
искове (като неоценяеми родово компетентен да ги разгледа е бил СРС, но постановеното от
СГС решение не би било недопустимо единствено поради неспазване правилата за
предметната, материалната подсъдност - арг. чл. 270, ал. 4 ГПК) с наведеното фактическо
твърдение, че при тяхното уважаване ще се установи правно задължение по договора за
банков кредит в много по-нисък размер от този, удостоверен във влязлата в сила Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. че „плащанията след сключването на всяко
едно от допълнителните споразумения ще следва да се отразят като плащания по
първоначалния договор и да се установи колко точно е платеното по този договор от
кредитополучателите, или ще следва да им се възстановят като платени без правно
основание” (в уточнителната молба от 16.04.2018 г.); че „ако имотът се продаде без да са
уточнени дължимите суми, за нас ще възникнат вреди в особено големи размери и
впоследствие ще трябва да водим допълнителни дела за връщане на имота или за връщане на
парични суми към нас от ипотекарния кредитор” (молба от 12.03.2018 г.), както и че „ако
исковата молба бъде уважена от съда, ще бъде обявен за нищожен изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство при ЧСИ, а продажбата на
имота ни също ще се окаже извършена без правно основание” (молба от 03.02.2020 г.).
Следователно, с предявяването на исковете, предмет на настоящото исково
производство, се цели да се установят различни по размер и вид правни задължения от тези,
3
които са удостоверени във влязлата в сила Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК -
като се породи нов правен спор, който обаче е решен със сила на пресъдено нещо. Тъй като
нормативното назначение на заповедното производство е насочено към изясняване на
обстоятелството дали предявеното чрез заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
материално притезание е спорно или безспорно, при влязла в сила Заповед за изпълнение
(вкл. и при неподаване в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на възражение срещу нея – арг. чл. 416
ГПК) по несъмнен начин и окончателно се установява, че притезанията, предмет на
заповедното производство, са възникнали и съществуват в заявения вид, основание и
размер.
До влизане в сила на процесната Заповед за незабавно изпълнение е преграден
исковият ред за защита срещу несъществуването на удостоверените в нея парични или
непарични притезания (чрез отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК), тъй като длъжникът може да предяви възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
вследствие на което не той, а кредиторът (заявителят) притежава процесуалното право за
предявяване на положителен установителен иск - по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. А ако не
бъде подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай,
Заповедта за незабавно изпълнение ще влезе в сила - арг. чл. 416, ал. 1 ГПК, като за страните
по облигационното правоотношение ще настъпи установителното и регулиращото
действие на силата на пресъдено нещо. Следователно, влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК се ползва
с присъщите на силата на пресъдено нещо процесуални и материалноправни последици,
като удостовереното в тази заповед вземане не може да бъде оспорвано - арг. чл. 424, ал. 1
ГПК (с изключение на изричното основание, уредено в тази правна норма). В този смисъл е
и константната практика на ВКС - напр. Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о.; Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК;
Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК; Определение № 628/11.11.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1075/2019 г., II т. о., ТК и пр.
А силата на пресъдено нещо на влезлия в сила съдебен акт преклудира всички
невъведени до този момент от страните по надлежния процесуален ред факти, възражения и
оспорвания, вкл. и за недействителност на правопораждащите предявените в заповедното
производство материални права юридически факти. Тъй като кредиторът е релевирал в
заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК правен довод за
превръщане на главното разсрочено парично задължение (главницата) в предсрочно
(незабавно) изискуемо, съдът по заповедното производство е издал Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК (влязла в сила поради неподаването от длъжниците на
възражение срещу нея) именно за всички вземания, които са възникнали - по твърдение на
кредитора-заявител, по процесния договор за банков кредит, вкл. и въз основа на оспорените
в настоящото исково производство четири клаузи, уговорени в четирите допълнителни
споразумения към този кредитен договор. Следователно, с влязлата в сила Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК са преклудирани всички възражения и оспорвания от
4
длъжниците за невъзникване и несъществуване на установените със сила на пресъдено нещо
окончателни вземания (при престъпване към принудително изпълнение кредиторът цели да
удовлетвори изцяло всички установени по несъмнен начин вземания по процесния договор
за банков кредит, вкл. и по остатъчната главница, чийто окончателен размер е формиран по
уговорения в оспорените клаузи способ за преструктуриране на дълга - с включване към
остатъчната главница и възникналите добавъчни задължения). Или казано другояче, дори и
да се установи със сила на пресъдено нещо, че оспорените клаузи са нищожни на
предявеното основание, поради което не са породили правни последици, към които са били
насочени волеизявленията на страните, ищците - длъжници по изпълнението, не биха могли
да ревизират нито в изпълнителното, нито в друго исково производство (вкл. и по предявен
кондикционен иск) размера на вече установената със сила на пресъдено нещо главница по
процесния договор за банков кредит. Извънсъдебно те са подчинени на установителното и
регулиращото действие на СПН, поради което в отношенията между страните по
кредитното правоотношение размерът на остатъчната главница възлиза именно на сумата от
59180,84 евро, формирана и при добавяне към нея на възникнали добавъчни парични
задължения, вкл. и въз основа на оспорените в настоящия исков процес клаузи.
Обстоятелството дали този размер е формиран необосновано от банката чрез прилагане на
нищожни клаузи, е ирелевантно за обосноваване на правния интерес на длъжниците-
кредитополучатели да оспорват действителността на тези уговорки извън заповедното
производство, вкл. и при предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК. Именно в заповедното производство длъжниците е следвало да обосноват своите
оспорвания (съдът също следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски
договори, като дава възможност на страните в състезателен процес да изразят становище по
този въпрос - арг. чл. 7, ал. 3 ГПК), но като длъжниците не са подали в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадената срещу тях Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, в която е удостоверен и окончателният размер на главницата,
всички техни материалноправни възражения и оспорвания (вкл. и за недействителност на
процесните клаузи, при приложението на които се е формирал размерът на тази остатъчна
главница) са преклудирани и те не могат да бъдат релевирани в друго съдебно
производство. Следователно, този правен спор е бил решен със сила на пресъдено нещо,
каквото е нормативното назначение на заповедното производство - арг. чл. 424, ал. 1 ГПК,
който предписва, че длъжниците в заповедното производство могат да оспорят по исков ред
установеното с влязлата в сила Заповед за изпълнение вземания, вкл. и относно техния
размер и правопораждащ юридически факт, единствено при новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да им
бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не са могли
да се снабдят в същия срок. Това исково производство е своеобразна съдебна процедура „за
отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК” на неправилен влязъл в сила съдебен акт, който
се ползва със сила на пресъдено нещо. Но нито се твърди от ищците, нито се установява от
събраните по делото доказателства, че предметното съдържание на оспорените клаузи е
станало известно на длъжниците едва след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за
5
възражение срещу процесната Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Напротив, с
подписване на четирите допълнителни споразумения, в които се съдържат оспорените
клаузи, те ясно са изразили своята воля, че са запознати с тяхното съдържание, поради което
са могли най-късно в срока за възражение срещу тази Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК да релевират довод за недължимост на удостоверените в нея парични
задължения (остатъчна, но окончателна главница и акцесорни притезания), вкл. и поради
нищожност на оспорените клаузи. Тъй като по процесното кредитно правоотношение не
съществува друго главно парично вземане извън това, което е удостоверено във влязлата в
сила Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, дори и извънсъдебно да е бил
породен между страните по кредитното правоотношение правен спор относно
действителността на оспорените в настоящото исково производство клаузи, които са
обусловили по-високия размер на остатъчната главница и акцесорните задължения, с
влизане в сила на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК той е бил решен със
сила на пресъдено нещо, като страните са подчинени на нейното установително и
регулиращо действие. Следователно, процесуално недопустимо е в последващ исков процес
да се оспорва както размерът на тези парични притезания, така и правопораждащите ги
юридически факти, каквато е целта на предявените отрицателни установителни искове,
предмет на настоящото съдебно производство. Длъжниците по изпълнението биха могли
единствено да оспорват съществуването на тези вземания при проявлението на нови факти,
настъпили след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу влязлата в сила
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - арг. чл. 439, ал. 2 ГПК. Но иск за
оспорване на изпълнението с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК не е предмет на
настоящото исково производство.
Тъй като при вляза в сила Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК са
преклудирани всички обстоятелства, материалноправни възражения и оспорвания по
отношение на размера и правопораждащите юридически факти на установените със сила на
пресъдено нещо парични притезания (вкл. и по отношение действителността на оспорените
клаузи, обусловили обединяването на остатъчното главно парично задължение с
възникналите акцесорни задължения в една обща главница при т. нар. преструктуриране на
кредита), не е налице една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за
възникването и съществуването на процесуалното право на иск за обявяване на процесните
четири клаузи за нищожни поради уговарянето им в противоречие с императивни правила
на закона - правният интерес. Следователно, предявените активно субективно и
кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД са недопустими, поради което и
постановеното от първоинстанционния съд решение като недопустимо следва да бъде
обезсилено, а съдебното производство прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника трябва да се присъдят съдебни разноски в
размер на сумата от 250 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за изготвяне и
изслушване на ССЕ, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата от 160
лв. - заплатена държана такса за въззивното обжалване.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
6
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 2478/13.04.2020 г., постановено по гр. д. №
2159/2018 г. по описа на СГС, ГО, 7 състав, като ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на
искова молба с вх. № 22641/15.02.2018 г. съдебно производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК В. П. Д., ЕГН ********** и Р. С. Д., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „*”, ет. *, ап. ** да заплатят
общо на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260, Офис парк сумата от 250 лв., а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата от 160 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7