Р Е Ш
Е Н И Е №
1077
гр.
Пловдив, 26.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІI граждански състав в
публичното заседание на 18.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1927 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.
№ 10611/16.07.2019г. от И.Й.И., ЕГН **********
чрез адв. В.Т. *** против решение № 332 от
04.06.2019г., постановено по гр. д. № 357 по описа за 2019г. на Асеновградски районен съд, в частта, с която се задължава И.Й.И.,
ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.К.И.,
ЕГН **********; забранява се на И.Й.И., ЕГН ********** да се приближава на
по-малко от 30 метра до В.К.И., ЕГН ********** ***, жилището й, както и местата
за социални контакти и отдих на същата, като определя срок на мярката за защита
една година, считано от постановяване на решението.Със същото се осъжда И.Й.И.,
ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата глоба в размер на 200 лева за
извършената от нея проява на домашно насилие спрямо В.К.И., ЕГН **********,
както и и да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ в размер на 50 лева.Осъжда
се И.Й.И., ЕГН ********** да заплати на К.Й.И., ЕГН ********** и М. К. Й., ЕГН **********
сумата от 210 лева разноски за производството.
В частта,
с която е отхвърлена молбата на Й.К.И., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на родителите си К.Й.И., ЕГН ********** и М. К.Й., ЕГН **********
против И. Й. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие,
извършено на 31.01.2019г. /изразяваща се в извършено психическо насилие/,
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В жалбата
се твърди, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон.Поведението на жалбоподателката
неправилно било квалифицирано като акт на домашно насилие.Оспорват се и
фактическите констатации за извършен такъв акт.Решението било постановено при
неизяснена и неправилно възприета фактическа обстановка.Не била отчетена
тежестта на извършеното нарушение.Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение, алтернативно да бъде намален размера на наложените мерки на минималния
установен от закона размер.
С писмения
отговор на въззиваемата страна се изразява становище
за неоснователност на жалбата.Моли се решението на районния съд като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да се остави
без уважение.Претендират се направените във въззивното
производство разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.При служебната си проверка въззивният съд
не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, обуславящи
неправилност.
Първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните в производството доказателства, че по
отношение на детето В. е извършен акт на психическо насилие на процесната дата.При определяне продължителността на срока
за налагане на мерките за защита районният съд е взел предвид продължителността
на периода, в който е било извършено насилие и поведението на извършителя след
това, който не признава и не осъзнава, че извършените от него действия се
отразяват неблагоприятно на детето В..Съобразени
са и възрастта, пола и социалното положение на пострадалото лице, което не би
могло да се противопостави на тези прояви.
В допълнение към изложеното от
районния съд и съобразно доводите в жалбата, е необходимо да се посочи и
следното:
По принцип законът придава на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН качеството на достатъчно доказателство за основателност на молбата /при
липса на други доказателства за това/.За да се ползва от това предимство, тя
трябва да посочва фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния акт на
домашно насилие, спрямо който се търси и дава защита.Това е направено в случая,
поради което декларацията на молителите е надлежно доказателство за твърденията
в молбата.
Налице са обаче и други
доказателства в подкрепа на поддържаното от молителите.
В показанията си св. М. П.
– ***, е посочила, че на 30 януари децата – Б., В., В.
и А., са били уплашени и притеснени.Довела ги майката на В. – М., която я
помолила да заключи вратата, въпреки което децата останали неспокойни до края
на заниманието.
Свидетелката Г. Г. – майка
на детето А., е посочила в показанията си, че на 30 януари дъщеря й се обадила
по телефона и й казала, че заниманието по йога е провалено, защото майката на Б.
била пред залата, дърпала Б. и се опитвала да влезе вътре.Децата се притеснили
и се обадили на родителите на В., тъй като Б. не искала да тръгне с майка си.
В същата насока са и
показанията на свидетелката Т. Б., чиято дъщеря също е била с децата Б. и В. на
въпросната дата.Св. Б. сочи, че дъщеря й е била видимо притеснена, когато й
разказала за случилото се.
Като свидетел на
ответната страна в първоинстанционното производство е
разпитана Л. В.-Д., която от ответницата разбрала, че детето й обичало да играе
с децата на брат й, че той не й разрешава да се види с детето си и е забранил
тя да им контакт с техните деца.Свидетелката не знае каква е причината за това,
нито дава информация за случилото се на процесната
дата в показанията си.
Като писмени доказателства
пред първата инстанция са представени съдебно-медицинско удостоверение и
допълнение към него, от които се установява, че при прегледа на И.Й.И. не са
установени видими травматични увреждания на главата, шията, гръдния кош, корема
и крайниците, което според специалиста не изключва възможността на същата да е
бил нанесен побой на 30.01.2019г., без от това да са останали видими следи.
При тези данни районният
съд обосновано е приел, че съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
не е опровергано, а напротив, потвърждава се от показанията на разпитаните по
делото свидетели.В първоинстанционното производство е
бил изслушан и представения като веществено доказателство диск, съдържащ запис
на Д „Национална система 112“.Установено е, че на 30.01.2019г. ответницата се е
обадила 4 пъти на номер 112, но не е съобщила фактите за упражнено насилие
спрямо нея, които твърди в съдебното производство.
С оглед установеното по
делото от фактическа страна въззивният съд приема, че
на 30.01.2019г. жалбоподателката с поведението си е
предизвикала страх и притеснение у децата, вкл. по отношение на малолетната В.
/нейна племенница/, поради което последната се е обадила на родителите си и е
потърсила съдействие и защита от тях.Децата са останали притеснени и неспокойни
и по време на заниманието по йога, тъй като жалбоподателката
се е опитала да влезе в залата, а след тренировката отново се е искала да
отведе дъщеря си против волята й, на което останалите деца са станали
свидетели.
При така установеното
обоснован се явява извода, че на процесната дата И.И. е осъществила акт на психическо насилие спрямо
малолетната В., тъй като за такова се смята всеки акт на домашно насилие,
осъществен в присъствие на дете.Същевременно настоящият състав намира, че
срокът от осем месеца за всяка от наложените от първоинстанционния
съд мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, считано от 14.02.2019г.
/датата, на която е издадена заповед за незабавна защита/, ще е достатъчен
за жалбоподателката да преосмисли поведението си и да се въздържа от използването на неправомерни
средства за разрешаване на възникващите спорове с роднините й, най-вече в присъствието на децата Б., В. и Й., тъй като това се
отразява негативно на психическото и емоционално им развитие, респ. не е в
техен интерес.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта,
с която се задължава И.Й.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В.К.И., а по отношение на наложената забрана да се приближава на
по-малко от 30 метра до В.К.И., жилището й, както и местата за социални
контакти и отдих на същата, срокът следва да се намали от една година на осем
месеца, считано от 14.02.2019г.Въззивният съд намира,
че наложената глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лева съответства
на тежестта на нарушението, поради което в тази част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция в тежест на жалбоподателката
следва да се възложат направените от въззиваемата
страна разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство в
размер на 250 лева.
По изложените съображения Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 332 от 04.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 357 по описа за 2019г. на Асеновградски
районен съд, II гр. състав, в частта относно СРОКА на наложените мерки за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ срок от осем месеца,
считано от 14.02.2019г., досежно наложените мерки за
защита от домашно насилие: забрана на И. Й.И., ЕГН ********** *** да се приближава на
по-малко от 30 метра до В.К.И., ЕГН ********** ***, жилището й, както и местата
за социални контакти и отдих на същата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с
която се задължава И.Й.И., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо В.К.И., ЕГН ********** ***, както и в частта, с която се
осъжда И.Й.И., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата глоба в размер на
200 лева за извършената от нея проява на домашно насилие спрямо В.К.И., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд Асеновград ДТ в размер на 50 лева и да
заплати на К.Й.И., ЕГН ********** и М. К. Й., ЕГН ********** сумата от 210 лева
разноски по производството.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН ********** ***
за заплати на К.Й.И., ЕГН ********** и М. К. Й., ЕГН **********, в качеството
им на законни представители на малолетната В.К.И., ЕГН ********** сумата от 250
лева – направени разноски за въззивното производство.
На основание чл. 17, ал. 5, изр.
последно от ЗЗДН отменя заповед за защита, издадена по гр. д. № 357/2019г. по
описа на Асеновградски районен съд, вместо която да
се издаде нова заповед за защита за наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ЗЗДН за определения с настоящето решение срок, считано от 14.02.2019г.Препис
от новата заповед да се връчи на страните и да се изпрати служебно на
съответното РУ на МВР Асеновград.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: