Решение по дело №167/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№ 161                                

гр.Русе, 5.06.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                          Председател:     НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА 

                                          Членове:         АГЛИКА ГАВРАИЛОВА 

                                                                       АНТОАНЕТА А.

                               

            при секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия А.  в. гр. д. № 167 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

           Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

 „Рубишипс транспорт” ООД Русе чрез адв. К.Д. *** обжалва решение № 65/20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 4633/2019 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от П.Г.Н. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

 Ответникът по жалбата П.Г.Н. чрез адв. Б.С. *** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноски на процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗА.

 Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

  Съгласно чл. 269 ГПК

, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:     

 Производството по делото е образувано по предявени от П.Г.Н. против жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата длъжност.

От фактическа страна е установено, че страните са били в трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор № 191/5.01.2016 г. като П.Г.Н. е заемал длъжността “моряк” в ответното дружество. Със заповед № 268/18.07.2019 г. /л. 17/ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, а именно: неявяване на работа без уважителни причини в периода от 1.01.2019 г. до 16.04.2019 г. Със заповед № 268/18.07.2019 г. /л. 18/ трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.  Заповедта е връчена на ищеца на 19.07.2019 г. чрез куриерска фирма /л.199/.

 С писмо –искане изх. № 272/14.05.2019 г. работодателят е поканил ищеца да даде писмени обяснения в срок до 16.05.2019 г. за извършено от него дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа без представяне на оправдателен документ за периода от 24.12.2018 г. до 15.04.2019 г. Със същото ищецът е уведомен, че по банковата му сметка са изплатени неправомерно 798,01 лв. за този период, който следвало да възстанови по посочена банкова сметка.

***, че за периода от 01.01.2019 г. до 16.04.2019 г. ищецът не е бил включван в графиците за работа, като за м.01.2019 г. е бил воден на работа и му е било заплатено трудово възнаграждение в размер на 439,60 лева.

От приложените писмени доказателства се установява още, че за периода от 16.04.2019 г. до 20.07.2019 г. на ищеца били издадени общо три болнични листа. След депозирането на първия от тях за периода до 21.05.2019 г. при работодателя, ищецът подал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Русе на 8.05.2019 г. за това, че е воден в неплатен отпуск без негово знание за месеците февруари, март и април, 2019 г. /л. 55/. Извършената проверка /л. 56/ констатирала, че ищецът не е подавал молба за ползване на платен или неплатен отпуск, както и че за м. февруари – 20 дни, м. март – 20 дни и м. април, 2019 г. – 11 дни е бил „самоотлъчка“. Това се установява и от присъствените форми и фишове за заплати, приложени към образуваната по неговата жалба преписка в  ДИТ Русе, надлежно приобщена към доказателствения материал.  

 Видно от Удостоверения, приложения № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, подадени от ответното дружество за ищеца /л.232 – л. 235/, на 14.05.2019г. работодателят  коригирал декларираните в НАП и НОИ преди това на 9.05.2019 г. обстоятелства със задна дата, като променил същите, че към деня на настъпване на временната неработоспособност ищецът не е осигурен за този риск. Поради коригираните данни, с Разпореждане № Д-17-000-00-01299115 от 15.05.2019г., издадено от ТП на НОИ – гр.Русе, ищецът бил уведомен, че се спира производството за изплащане на парично обезщетение, поради това, че бил с прекратени осигурителни права и ответното дружество не го било осигурявало през времето, когато е бил в отпуск за временна неработоспособност, а с разпореждане № О-17-999-00-********** от 11.06.2019г. на ТП на НОИ гр. Русе, му било отново отказано отпускането на парично обезщетение по болничен лист № Е20196346827, поради това, че работодателят му е декларирал, че не бил осигурен към деня на временната неработоспособност.

От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на П.Н. е видно, че на 02.05.2019 г. той е получил сумата от 292,73 лева – трудово възнаграждение за м. април 2019 г., а на 16.05.2019 г.  е получил обезщетение за временна неработоспособност за м.април, 2019 г. в размер на 129,92 лева.

         От ангажираните от страна на ответника показания на св. Н.Й.Ш. – служител на работодателя се установява, че ищецът не бил включен в графиците за рейсове на корабите за периода м. 01.- 05.2019 г., тъй като имал здравословни проблеми. Въпреки това би търсен от свидетеля многократно по телефона, но ищецът не му отговарял. Не се явявал и на работа. Поради това били принудени да го освободят. Свидетелства, че за никой от моряците няма издадена конкретна заповед, че не трябва да се явява на работа във фирмата за извършване на други дейности, когато не е на рейс, в т. ч.  и за ищеца, като напр. боядисване на кораби, ринене на сняг и пр. Изнася още данни, че докато бил в добро здравословно състояние ищецът пътувал редовно с рейсове, доколкото си спомнял до м. юни, 2018 г. След това се разболял и започнал да отказва с мотива, че не е добре и не може да пътува. Свидетелят дава показания, че практиката на фирмата е когато някой моряк не е работа и не може да бъде вкл. в графика следва да идва и да извършва общокорабна работа на пристанището в гр. Русе. Моряците работели на сумирано изчисляване на работното време. Изнася данни, че ищецът не е подавал молба за неплатен отпуск, просто се скрил, не си видгал телефона.

        При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

      Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т. е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, предвидени в КТ, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ, съобразяване на разпоредбата на чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарното наказание, както и спазване на императивната разпоредба на чл. 195 КТ относно формата, съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

         Обжалваната заповед № 268/18.07.2019 г. изхожда от управителя на „Рубишипс транспорт” ООД Русе, следователно е издадена от лицето с работодателски функции, овластено от закона да налага и дисциплинарни наказания. Изпълнено е изискването на чл. 192, ал. 1 КТ. Спазени са сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, в т. ч. и нормата на чл. 194, ал. 3 КТ, доколкото за периода от от 16.04.2019 г. до 20.07.2019 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, но с писмо изх. № 19065479/10.07.2019 г. на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ ДИТ Русе е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото му правоотношение /л. 28/.

           Заповедта е достатъчно мотивирана, издадена е при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, поради което не е налице нарушение на чл.195 КТ.

                   Основните възражения на ищеца срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са в две насоки - първата е, че преди налагане на наказанието не са му искани обяснения, а втората относно липсата на извършени нарушения на трудовата дисциплина.

             Ответното дружество твърди, че е поискало от ищеца обяснения за неявяването му на работа в посочения период като искането било обективирано в писмена форма и изпратено за връчване чрез куриерска служба на постоянния адрес на работника,  посочен в сключения между страните трудов договор. По делото е представено цитираното писмо-искане /л. 27/, както и товарителница за изпратена пратка от работодателя до ищеца чрез куриерска фирма "Еконт" /на гърба на л. 27/. От нея обаче не се установява какво точно е съдържанието на пратката, липсват каквито и да било индивидуализиращи данни за това какво се изпраща, нито пък има данни да е връчена на ищеца. Основателно е възражението на въззиваемия в подадения от него отговор на въззивната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е ценил несвоевременно представени от ответника писмени доказателства, а именно разписка за неуспешно предадена пратка, изпратена чрез „Еконт Експрес” ООД и приложена от ответника към отговора на исковата молба със заверка от лицето извършило разноса, че получателят е отказал получаването й на 15.05.2019 г. Независимо от това, от тази разписка също по никакъв начин не се установява съдържанието на пратката. Отделно, следва да се посочи, че даденият от работодателя срок до 16.05.2019 г., в който работникът следва да даде обяснения е минимален и недостатъчен като се съобрази обстоятелството, че самото писмо е изпратено на 14.05.2019 г. и се нуждае от технологично време, за да стигне до адресата си.

            При така установените факти съдът счита, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и не е изслушал работника във връзка с конкретното нарушение, довело до налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения /както се установи в процесния случай/, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. По тези съображения се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и правилно е бил уважен от РРС, макар и обосноваващите този окончателен извод мотиви на настоящия състав да се различават от изложените в обжалваното първоинстанционно решение.

Предвид уважаването на главния иск, правилно е уважен и акцесорният за възстановяване на ищеца на длъжността и местоработата преди уволнението – „моряк” с код по НКП 83502006 в “Рубишипс транспорт” ООД.

            С оглед изхода от делото и отправеното искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на редовно упълномощения от въззиваемия адвокат Б.С. ***, оказала му безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 610,00 лв., определено на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

           Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

   ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 4633/2019 г. на Русенския районен съд.

           ОСЪЖДА “Рубишипс транспорт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет. 2, представлявано от управителя В.Х.Г. да заплати на адвокат Б.С. ***, ЕИК *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Русе, ул. “Църковна независимост“ № 3, ет. 2, офис 6 сумата в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

  Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: