№ 78
гр. Шумен , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500282 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260240 от 20.05.2021г. по гр.дело №2839/2020г. Районен съд-гр.Шумен е
отхвърлил предявените от С.Х.И., чрез адв. В.К.-Б. при ПАК, срещу Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ)-гр.Шумен, представлявана от директора Н.Г. иск с
правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на
уволнение, извършено със заповед № 1003 от 02.11.2020г. на министъра на околната среда и
водите и иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на
предишната заемана от нея длъжност „директор РИОСВ - Шумен“ с място на работа
“РИОСВ“ - Шумен. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Излага, че същото било
неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславяли и крайната необоснованост
на извода на районния съд за неоснователност на предявените искове, както и в хипотеза на
отказ от правосъдие, което нарушавало правото на справедлив съдебен процес. Съдът не
изложил мотиви относно твърдението на ищцата, свързано с характера на заповедта по
чл.19а, ал.2 от ЗА и правните последици, които тя предизвикала с оглед на съществуващото
трудово, а не служебно правоотношение. Сочи, че всеки административен акт, включително
и тези, които се издават в условия на оперативна самостоятелност, подлежат на съдебен
контрол, поради което и съдът следвало да прецени, дали при издаването на заповедта на
1
министъра на околната среда и водите по чл.19а, ал.2 от ЗА били спазени петте изисквания
за законосъобразност, установени в чл.146 от АПК, както и дали е спазен принципът на чл.6
от АПК. Заповедта на министъра на околната среда и водите се явявала индивидуален
административен акт, който бил незаконосъобразен. Първоинстанционният съд не бил
обсъдил и твърдението, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено без
основание и без спазване на установените в КТ процесуални изисквания. Възражението за
липса на мотиви на заповедта било направено не с оглед изискванията на КТ, а с оглед
изискванията на АПК. Съгласно постановките на ТР№4/2004г. на ВАС, актовете, издавани
при оперативна самостоятелност, или по целесъобразност, подлежат на съдебен контрол и
задължително се мотивират, за да е възможен контролът за законосъобразност. Съдът само
констатирал обстоятелството, че трудовият договор на И. от срочен бил трансформиран в
безсрочен, без да обсъди правното му значение за спора, а именно, че основанията за
прекратяване на безсрочен трудов договор са установени в чл.327 и сл. от КТ и нито едно от
тях не било налице спрямо жалбоподателката. Липсвало и основанието на чл.19а, ал.2 от ЗА
за издаване на процесната заповед. Директорите на РИОСВ не били ръководители на
държавни институции, създадени със закон или постановление на МС по смисъла на чл.19,
ал.4, т.4 от ЗА. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ бъдат изцяло
уважени. Претендира присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд
да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.315, ал.2 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за
неоснователна.
Видно от трудов договор № 1049 от 20.08.2019г., ищцата С.Х.И. била назначена на
длъжност „директор на РИОСВ-Шумен“, считано от 21.08.2019г., при уговорен 6-месечен
срок за изпитване на основание чл.70, ал.1. Тъй като договорът не е бил прекратен до
изтичане на срока за изпитване, то същият се смята за окончателно сключен, съгласно
разпоредбата на чл.71, ал.2 от КТ.
Със заповед № 1003 от 02.11.2020г. на министъра на околната среда и водите, връчена
на ищцата на 03.11.2020г., процесният трудов договор бил прекратен на посоченото в него
основание по чл.19а, ал.2, във връзка с чл.19, ал.4, т.4 от ЗА – по преценка на органа по
назначаването.
По делото са представени и документите от трудовото досие на И..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
2
изводи:
В настоящия случай трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание
чл. чл.19а, ал.2, във връзка с чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 от
ЗА, правоотношенията със заместник- министрите, областните управители, заместник
областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. В чл. 19, ал. 4, т. 4
ЗА, към която препраща цитираната разпоредба, е предвидено, че за органи на
изпълнителната власт се считат и ръководителите на държавни институции, създадени със
закон или с постановление на министерския съвет, които имат функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт.
Или фактическият състав на соченото основание включва следните елементи: възвикнало
правоотношение със заместник- министър, областни управители, заместник областните
управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 от ЗА еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, прекратяването му да е осъществено от
органа, който го е назначил, като преценката за прекратяване е на последния.
В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че по силата на трудов договор, от 21.08.2019г. ищцата е
назначена на длъжността “директор на РИОСВ-Шумен”. С оглед обстоятелството, че
договорът не е бил прекратен в определения срок за изпитване, същият се е трансформирал
в окончателен такъв за неопределено време.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че
заеманата от ищцата длъжност-„директор на РИОСВ-Шумен“ попада в приложното поле на
чл.19, ал.1, т.4 от ЗА и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите. Практиката на
ВКС на РБългария е последователна, като в този смисъл са освен цитираните от
първоинстанционния съд актове, и определение №728/22.06.2015г. по гр.д.№2580/2015г.,
ІІІг.о., определение №258/02.03.2016г. по гр.д.№208/2016г., ІІІг.о. Посочените от закона
критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до
функционалното им предназначение-да са създадени със закон или с постановление на
Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната
власт. Компетентността на РИОСВ като държавен орган произтича главно от развиваната
дейност в определена сфера на държавно управление по опазване на околната среда и
водите, възложена със специален закон - Закона за опазване на околната среда, в който са
очертани властническите й правомощия - чл. 10, ал. 1, т. ЗООС и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗООС.
Ето защо и длъжността „директор на РИОСВ“ е създадена със закон и попада в приложното
поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА като отговаряща на критериите-да е създадена със закон и да
има функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт. Правомощията на
директорите на РИОСВ са уредени на ниво законов нормативен акт - ЗООС. Действително
съгласно разпоредбата на чл.14, ал.5 от ЗООС, броят, териториалният обхват на дейност,
3
функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, се определят с
правилници, издадени от министъра на околната среда и водите, но това не опровергава
факта, че длъжността –„директор на РИОСВ“ е създадена със закон-чл.10 от ЗООС.
Съгласно отразеното и в длъжностната характеристика за длъжността „директор в РИОСВ-
Шумен“/връчена на И./, директорът организира, ръководи и контролира цялостната дейност
на РИОСВ и осигурява провеждането на регионално равнище на държавната политика в
областта на опазване на околната среда, издава административни актове в изпълнение на
законоустановените му компетенции, наказателни постановления и/или прилага
принудителни административни мерки при констатирани нарушения на законодателството в
областта на околната среда, или възложени са й функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт. Изрично в трудовия договор на ищцата е посочено, че се сключва на
основание чл.19а, ал. 1 от ЗА.
Трудовият договор с И. е бил сключен с министъра на околната среда и водите, като това
е органът издал процесната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. В
заповедта е посочен текстът, основанието на което се издава, както и че прекратяването е
по преценка на органа на изпълнителната власт. Или налице са всички елементи на
фактическия състав, поради което не са налице предпоставки за отмяна на атакуваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Досежно възраженията, че заповедта на министъра на околната среда и водите е
индивидуален административен акт, който е незаконосъобразен и че съдът следвало да
съобрази дали при издаването на заповедта на министъра на околната среда и водите по
чл.19а, ал.2 от ЗА били спазени петте изисквания за законосъобразност, установени в чл.146
от АПК, както и дали е спазен принципът на чл.6 от АПК.
На първо място следва да се отбележи, че органите по чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА по
аргумент от чл. 19а, ал. 1 от ЗА, не са държавни служители, а имат всички права по трудово
правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с тяхното правно
положение. Правоотношението на директора на РИОСВ-Шумен възниква по силата на
законовата норма на чл. 19а, ал. 1 от ЗА и се явява трудово такова, макар отделни негови
елементи да се регулират от нормите на административното право. Прекратяването на
правоотношението настъпва със заповед на министъра, която преустановява действието на
трудовия договор. Заповедта на министъра за освобождаване на жалбоподателката не
съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му от
закона властнически правомощия, по правоотношение на власт и подчинение, а
волеизявление от гражданскоправно естество на работодател, при което не е
административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на оспорване на
административни актове /в този смисъл определение № 55 от 22.06.2015 г. по адм. д. №
26/2015 г., 5-членен с-в на ВАС/.
Дори да се приеме, че процесната заповед се явява индивидуален административен акт/
4
което не се споделя от настоящата инстанция/ то съгласно нормата на чл.17, ал.2 от ГПК,
гражданският съд може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,
която не е участник в административното производство по издаването и обжалването му,
каквато разглежданата хипотеза не е. Само за пълнота следва да се отбележи и че дори
заповедта да се явява индивидуален административен акт, то тя е издадена от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от
закона писмена форма, същата не е в противоречие с материалноправни разпоредби и е в
съответствие с целта на закона/. Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл.19
от ЗА, включително и изброените в чл.19, ал.4,т.4 от ЗА еднолични органи на
изпълнителната власт, техните заместници и членовете на колегиалните органи, съгласно
чл.19а, ал.2 от ЗА, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава
по негова преценка, т.е. по целесъобразност.
Или соченото основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с
основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Така при
оспорване на уволнението, съдебната проверка се ограничава само до това, дали
освободения служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.19а, ал.1 от ЗАдм, за която
е приложим реда по ал.2 от същата разпоредба и дали той е освободен от оправомощения за
това орган, които изисквания в случая са налице/решение № 112 от 05.07.2017г. по гр.д. №
3433/2016г., III г.о., решение № 44 от 26.03.2015г. по гр.д. № 4123/2014г., IV г.о., решение№
90 от 10.04.2017г. по гр.д. № 3982/2016г., ІVг.о., решение № 424 от 18.06.2010г. по гр. д. №
388/2009 г., III г. о./.
Целта на законодателя със създаването на тази разпоредба е да бъде дадена
възможност на горестоящия орган сам да извърши преценка с кого най-добре би могъл да
изпълнява в пълен обем възложените му функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт. Следва да се посочи и че е очертан относително тесен кръг от
ръководни длъжностти, по отношение на които намира приложение разпоредбата на чл.19а,
ал.2 от ЗА.
Предвид изложеното и ирелевантно за спора се явява обсъждането на събраните по
делото доказателства досежно начина на изпълнение от страна на жалбоподателката на
възложените й функции и липсата на дисциплинарни или други наказания.
Не рефлектира върху законосъобразността на уволнението и обстоятелството, че
трудовият договор на И., от такъв със срок за изпитване бил трансформиран в такъв за
неопределено време. Прекратяването на основание чл.19а от ЗА е приложимо както към
договори със срок на изпитване така и към договори за неопределено време. Предвид това и
не би могло да се сподели твърдението на жалбоподателката, че след като ответникът не
упражнил правото си да прекрати срочния трудов договор преди изтичането на срока, той се
бил трансформирал в безсрочен и прекратяването било без основанието на закона.
5
Цитираното в жалбата решение № 534 от 20.06.2002г. по гр. д. № 998/2001 г., III г. о., касае
различен от разглеждания казус /разяснени са различията между срочния трудов договор и
този със срок за изпитване, съответно различията в основанията за прекратяването им/.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че работодателят
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение по чл. 19а, ал. 2 ЗА, поради което
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна, както и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ- за възстановяване на заеманата преди прекратяването длъжност, следва да бъдат
отхвърлени.
Обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателката не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260240 от 20.05.2021г. по гр.дело №2839/2020г. на ШРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок, считано от
01.09.2021г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6