Р Е Ш Е Н И Е № 91
гр. Сливен, 11.05.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 48 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на А.И.Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0804-000047/02.02.2022 г., издадена от
Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, с която по
отношение на А.И.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, Б.Б от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.
В жалбата се
твърди, че на 02.02.22 г. около 16:30 часа управлявал
лек автомобил. С него пътувала с. му С. Д.. Със с. си се с. във връзка с
движението на автомобила. Прибрали се вкъщи, където паркирал, след което
употребил алкохол. Около 17:40 часа бил намерен в дома, при което полицаите му
казали, че е ударил паркирани автомобили и го изпробвали за алкохол. Заявява,
че не е управлявал към момента на проверката МПС. Моли съда да отмени
оспорената заповед.
В с.з. оспорващия,
чрез пълномощника си адв.Х. поддържа жалбата.
Административният
орган в писмено становище счита обжалваната ЗППАМ за законосъобразна и моли
съда да постанови решение, с което да я потвърди.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 02.02.2022 г. около 16.30 часа оспорващият управлявал лек
автомобил с марка, „Фолксваген голф" с рег.№ СН 3702СА, като връщайки се
от работа, пристигнал до Пето СОУ за да вземе от р. и с. си – св.С.Д., След това
двамата трябвало да приберат от детската градина в. си. Св. Д. забелязала, че с.
й пропуснал отбивката за детската градина и влязъл в
следващата улица, където се наложило с маневри напред и назад да пропусне друг идващ
насреща автомобил. Тогава при тях пристигнало момиче, което им съобщило, че са
ударили две коли. Жалбоподателят се ядосал, излезли между двете коли и влезли в
по-горната пресечка, за да отидат да вземат детето. Свидетелката и с. и се с. и
без да вземат в. си, се прибрали в дома си, където той си налял една чаша с
ракия и я изпил. След около час и половина – два часа при тях пристигнали
полицейски служители, с които Д. тръгнал.
Срещу А.Д. бил
съставен АУАН серия GA с № 343947/02.02.2022г. за
това, че като водач на МПС на 22.02.22 г.около 16:35ч в гр.Сливен на ул.Драган
Цанков, управлява по бул. Г. Данчев лек автомобил Фолксваген Голф с peг. номер СН3702СА, собственост на Г. И. ЕГН**********,
като извършва десен завой не спазва П. 3. В1, продължава по ул. Драган Цанков и
спира с цел да се размине с друго МПС пред фризьорски салон „Аиаманд", след
което потегля назад и блъска в предната част паркираният лек автомобил Фолксваген
с peг. номер СН8250АТ впоследствие тръгва напред и
блъска в задната броня от дясната страна паркираният лек автомобил марка Мазда с peг. номер СН9582А.
Водачът не остава на място, напуска ПТП и се пребира
в къщи, след което е открит на адрес ***. В 17:38:14ч. Д. е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр номер
ARNJ0095, като уреда отчел 1,59 промила алкохол в кръвта установено чрез
издишания в уреда въздух. Издаден е талон за медицинско изследване номер
0055547. В АУАН е посочено, че е извършил: 1. не съобразява поведението си със
пътните знаци и маркировка. ПТП, с което виновно е нарушил: чл. 6 т.1 пр.3 от ЗДвП; 2. при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,
не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, с което
виновно е нарушил: чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В от ЗДвП; 2. водачът управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред, с което е нарушил чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя,
който го подписал без възражения, като със съставения АУАН били иззети
контролен талон и СУ МПС на водача.
Въз основа на
съставения АУАН със Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 22-0804-000047/02.02.2022
г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен,
по отношение на А.И.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, считано от 17:38 часа на 02.02.2022
г., а именно за 365 дни. Като мотиви е посочено, че 1. не съобразява
поведението си със пътните знаци и маркировка. ПТП, с което виновно е нарушил:
чл. 6 т. 1 пр.3 от ЗДвП; 2. при наличие на разногласия относно обстоятелствата
за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява
указанията й, с което виновно е нарушил: чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В от ЗДвП; 2.
водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено
по надлежния ред, с което е нарушил чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Относно
нарушението на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП е образувано бързо производство № 159/2022
г. по описа на РУ - МВР - Сливен, пр. № 568/2022 г. на РП – Сливен, прекратено
с Постановление от 09.02.2022 г., вх.№ 568/22 от 11.02.2022 г. на РП Сливен. В
същото е посочено, че не може да се
докаже по безспорен и категоричен начин извършено престъпление по смисъла на
чл. 343б, ал.1 от НК от обективна страна от А.И.Д., предвид обстоятелството, че
в хода на проведеното разследване не са събрани безспорни и категорични
доказателства, същия да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства, обясненията на страните и показанията на
разпитания свидетел. Показанията на свидетелката са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът
следва да им даде вяра.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр.
с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен
адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, като при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, поради
което тези мерки са от вида на преустановяващите ПАМ.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство
административно нарушение по чл.5, ал. 3
т.1 от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение
(АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката в конкретния случай е установено по
надлежен ред управление на МПС, както това управление следва да е след употреба
на алкохол и то с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Нарушението на
водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение
от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в случай, че е
редовно съставен има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. В случая редовността на съставения АУАН е поставена под съмнение,
тъй като от описанието на нарушението не става ясно кога е извършено същото. В
АУАН, а и в самата ЗППАМ е посочено, че жалбоподателя е управлявал МПС на 22.02.22 г. Несъмнено се касае за допусната
техническа грешка, тъй като както актосъставителя,
така и административния орган не биха могли да знаят на 02.02.2022
г. какво поведение би имал жалбоподателя 20 дни по-късно. Тази грешка обаче
внася съмнение за датата на извършване на нарушението, което от своя страна
води до нарушаване правото на защита на обвиненото лице.
Наред с
гореизложеното доказателствената сила на съставения АУАН бе оборена с
показанията на разпитаната свидетелка, която изясни, че оспорващия в деня и
часа на установяване на административното нарушение, не е управлявал лекия автомобил
след употреба на алкохол. От показанията на свидетелката става ясно, че управлението
на процесния автомобил не е възприето от контролните органи, докато в
автомобила се е намирал оспорващия, тъй като са пристигнали в дома му значителен
период от време след като жалбоподателя е слязъл от него. От страна на
административния орган не бяха представени доказателства в подкрепа на
посоченото в заповедта за налагане на ПАМ, а именно, че оспорващия като водач
на МПС около 16:35ч. в гр.Сливен на ул.Драган Цанков, управлява същия автомобил
след употреба на алкохол. Напротив установи се, че същия действително е
употребил алкохол, но след като е преустановил управлението на автомобила.
В този смисъл
оспорената ЗППАМ е лишена от фактическо и правно основание.
Налице е отменително
основание по чл.146 т.4 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на правния спор е основателно
искането за присъждане на разноски, които оспорващият е направил в размер на
510 лв.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000047/02.02.2022 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Сливен.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на А.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от 510
лв. (петстотин и десет лева) направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: