Решение по дело №303/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260115
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840100303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 29.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав в открито съдебно заседание на 12.10.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 303/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен e иск по чл. 127, ал. 2 СК от Л.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Д.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.

Oтправено е искане за предоставяне на правото на упражняване на лични отношения с децата на страните П. Л. Н., ЕГН ********** и К. Л. Н., ЕГН ********** на ищеца и упражняване на родителски права от ответницата.

В хода на устните състезания чрез процесуалния си представител ищецът поддържа иска.

Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва иска досежно размера на издръжката, която ищецът следва да бъде осъден да заплаща на малолетните си деца.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В настоящия случай страните са родители на децата П. Л. Н. и Кр. Л. Не., родени *** г. Родителите не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК и не живеят заедно, което неминуемо е предпоставка за създаване разногласия и проблеми при упражняването на родителските права.

Няма спор между страните, на кого да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата и къде да бъде местоживеенето ум. Волята на двамата родители е децата да живеят с майката, която да бъде отглеждащият родител и да упражнява родителските права. Тази воля съответства на фактическото положение, установено в социалния доклад и зачитането й е в интерес на децата, поради което и съдът намира, че на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, при която и да бъде определено местоживеенето на децата.

Страните не спорят и относно режима на лични контакти на бащата с децата. В производството съдът е длъжен служебно, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него. Поради това той не е обвързан от отправеното искане за разлика от типичните искови производства. В случая настоящият състав приема, че в интерес на децата е да има детайлно регламентиран режим на лични отношения между бащата и децата в сравнение с поискания от ищеца. По този начин ще се постигне по-голяма яснота в отношенията между родители и децата, както и между самите родители. Чрез обстойната регламентация се намалява възможността за пораждане на бъдещи спорове във връзка с личните отношения. Поради това следва да държи сметка не само за срещите през уикендите в рамките на месеца и годишния отпуск на бащата, но и за официални празнични дни и лични празници. Режимът, който охранява в най-пълна степен интересите на децата, е следният:

Бащата ще има право да упражнява режим на лични отношения с децата както следва:

• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;

• за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

• за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.

• На рождения ден на децата бащата може да присъства, ако пожелае това;

• 20 дни през лятото за времето от 01-ви август до 20-ти август без прекъсване, като майката се задължава в посочения период да предоставя децата, независимо дали ползва или не платен или неплатен годишен отпуск; както и по 4 /четири/ дни през зимната и по 4 /четири/ дни през пролетната ваканция, през време което да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а в случай, че майката ползва платен отпуск през зимната и пролетната ученически ваканции, тя следва да уведоми с писмо с обратна разписка бащата най-малко два месеца по-рано, в противен случай бащата ще има право на лични контакти с децата в посочен от него период през тези ваканции.

Бащата взема и връща децата от и до дома на майката.

При взаимно съгласие между страните бащата и децата могат да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.

В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г.

По делото се доказва, че и двамата родители са трудово ангажирани. Децата П.Н. и К. Н. са на 6 години. Не се твърдят, а и не се доказват изключителни нужди и потребности на децата. Като се вземат предвид потребностите им (нужда от закупуване на нови дрехи и обувки през няколко месеца, храна, такса за детска градина, отопление, непредвидени разходи в случай на боледуване, средства за извънкласни дейности) и инфлационните процеси в страната през последните месеци, повишаване цените на хранителните продукти и енергийните източници, съдът намира, че сумата от 300 лв. е необходима за задоволяване нуждите на всяко от децата. Този размер на издръжката е достатъчен, за да покрие таксата за детска градина, която обичайно варира около 30 лв. месечно, според броя на посещенията, закупуване на дрехи, храна, козметика, пособия за класни и извънкласни дейности и други предвидени и непредвидени разходи.

И двамата родители са трудово ангажирани. Финансовото положение на майката е влошено. От социалния доклад, справките от НАП, НОИ, приложените платежни фишове, изслушването на страните и показанията на свид. Х., неин баща, преценени с оглед евентуалната му заинтересованост, следва еднозначен извод, че същата има задължения към кредитни институции, доколкото е длъжник по необслужвани договори за кредит, сключени за задоволяване текущи потребности на децата. Възнаграждението, което получава бруто и след наложения запор, е около 600 лв. месечно. Осигурителният доход на ищеца през 2020 г. и 2021 г. е в размер на около 900 лв. От социалния доклад на ДСП „Слатина“ може да се направи извод, че същият реализира месечен доход в размер на около 6000 лв. от дейността си като едноличен собственик и управител на няколко търговски дружества.

Доколкото децата живеят при майка си съдът намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи по тяхното отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор, заедно със силно влошеното финансово състояние на ответницата, обуславя задължение за ищеца да осигурява по-голяма част от необходимата парична издръжка на децата. Ето защо същият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 225 лв. за всяко от децата.

Не се споделят доводите на процесуалния представител на ищеца, че поради осъществяване на данъчна ревизия на дружество, в което ищецът е собственик на капитала и управител, доходите му са намалени, поради което не може да заплаща издръжка за всяко от децата в по-висок размер от 150 лв. На първо място, липсват ангажирани доказателства за подобна проверка, на второ място, както основателно възразява процесуалния представител на ответницата, това е едно контролно данъчно производство, което не засяга размера на реализираните доходи от търговска дейност. Следва да се отбележи още, че сумата от 150 лв. е под нормативно установения минимум на дължимата издръжка от 162.50 лв. съгласно разпоредба на чл. 142, ал. 2 СК

Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата молба.

Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод (а с арг. от чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак) съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди ищеца, който дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка, считано от датата на исковата

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

По разноските:

На първо място, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в производствата по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (вж. в този смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК). При това положение неоснователни са претенциите на процесуалния представител на ответницата досежно присъждане на разноски във връзка с иска по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а СК.

Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в размер на 648 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата П. Л. Н., ЕГН ********** и К. Л. Н., ЕГН ********** на майката Д.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на основание чл. 127, ал. 2 СК на децата П. Л. Н., ЕГН ********** и К. Л. Н., ЕГН ********** при майката Д.А.Х., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения на децата П.Л. Н., ЕГН ********** и К. Л. Н., ЕГН ********** с бащата Л.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:

• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;

• за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

• за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.

• На рождения ден на децата бащата може да присъства, ако пожелае това;

• 20 дни през лятото за времето от 01-ви август до 20-ти август без прекъсване, като майката се задължава в посочения период да предоставя децата, независимо дали ползва или не платен или неплатен годишен отпуск; както и по 4 /четири/ дни през зимната и по 4 /четири/ дни през пролетната ваканция, през време което да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а в случай, че майката ползва платен отпуск през зимната и пролетната ученически ваканции, тя следва да уведоми с писмо с обратна разписка бащата най-малко два месеца по-рано, в противен случай бащата ще има право на лични контакти с децата в посочен от него период през тези ваканции.

Бащата взема и връща децата от и до дома на майката.

При взаимно съгласие между страните бащата и децата могат да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.

ОСЪЖДА Л.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на детето си П. Л.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка Д.А.Х., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК издръжка в размер на 225 лв. месечно, считано от 26.03.2021 г. до пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Л.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на детето си К. Л. Н., ЕГН ********** чрез неговата майка Д.А.Х., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК издръжка в размер на 225 лв. месечно, считано от 26.03.2021 г. до пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето.

ОСЪЖДА Л.П.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Ихтиман на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 648 лв. държавна такса.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: