Р Е Ш Е Н И
Е № 197
Гр. Сливен, 25.10.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 178 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 261 по описа на Районен
съд – Сливен за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 230/01.06.2022
г., постановено по АНД № 261/2022 г. на Сливенски Районен съд е отменено
Наказателно постановление № 21-0804-003182, издадено на 27.10.2021 г. от
Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с което на И.И.М., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение
по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700,00 (седемстотин) лева и
е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 12 контролни точки.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен,
която чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на същото. Изразява несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд отменително основание, изразяващо се в липса на попълнени
реквизити в протокола за използване на автоматизираното техническо средство –
непосочване на номерата на първото и последното статични изображения/видеозаписи.
Твърди се неправилност на изводите на Районния съд в тази насока, доколкото
условията за законосъобразно използване на системата за контрол на скоростта
били налице – техническото средство било от одобрен тип, преминало метрологична
проверка, попълнен бил протоколът за използване на АТСС, с посочване на неговия
вид, номер, точно местоположение, ограничение на скоростта в контролирания
участък, посоката на задействане на средството, статичността на режима на
измерване, начало и край на работа по час и минута, брой установени нарушения,
местоположение на техническото средство. Липсата в този протокол на попълнени
първо и последно статични изображения не водело до съмнение, че именно с това
техническо средство и на това място е заснето изображението, послужило като
основание за съставяне на АУАН, тъй като часът на извършване на нарушението
попадал в часовия диапазон на работа на системата за видеоконтрол. Доколкото
изготвената с техническото средство снимка съдържала дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на автомобила, както и локация, GPS координати
и данни за скоростта, счита, че липсата на първо и последно изображение в
протокола не опровергава нито един от тези релевантни за нарушението факти. Моли
съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърди наказателното
постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено
становище поддържа жалбата по изложените в същата отменителни
основания. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се явява лично.
Заявява, че неговата работа няма да п. дотук, а ще п. в С. и Върховния съд.
Полицаите станали и данъчни, имало снимки отвсякъде. Жалбата не била
основателна. Не можел да каже какво решение да постанови съда, тъй като не бил
такъв, имало по – висши съдии.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за основателност на
касационната жалба и неправилност на атакуваното първоинстанционно решение.
Счита, че за целите на административното наказване достатъчно необходимо
условие по смисъла на закона и практиката е нарушителят да е в достатъчна
степен индивидуализиран, съответно – да няма съмнение в неговата личност и в
съставения АУАН и НП коректно да е изписана фактическата обстановка и
необходимите елементи, предвидени в закона. Възприетите мотиви в решението на
въззивния съд стъпвали на формална преценка за наличие на формално нарушение,
което дори да е допуснато и да се приеме, че е налице, не е от категорията на
съществените, поради което моли съда да приеме, че касационната жалба е
основателна и да отмени въззивното решение с произтичащите от това последици.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима и по същество – основателна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 16.05.2021 г. в 16:15:14 ч. на път I-6 в с.
Трапоклово с годно техническо средство на МВР било установено, че автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц80“ с рег. № ****** се движи в чертите на населеното
място със скорост от 106 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч- обстоятелство,
установено от приложената по административнонаказателната
преписка снимка № 11743СС/0166528. Компетентните органи в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен установили, че с. на автомобила е И. С. А. от
гр. З. и с писмо рег. № 804р-3878/14.07.2021 г. Началникът на сектора изпратил
до началник РУ – Пирдоп снимковия материал с молба да се установи водачът, управлявал
превозното средство на посочените дата и час. В изпълнение на така заявеното и
в рамките на своята компетентност органите на РУ – Пирдоп приканили А. да се
яви на посочени дата и час във връзка с установеното административно нарушение.
С приложена по преписката декларация за предоставяне на информация по нарушение
№ 0166528, подписана на 22.07.2021 г., с. на автомобила И. С. А. заявила, че на
16.05.2021 г. в 16:15 ч. е предоставила за ползване превозното средство на И.И.М.. Декларирала още, че в посочените дата и час
автомобилът с рег. № ****** е бил във владение на посоченото лице. При тези
данни на 04.08.2021 г. длъжностното лице, установило нарушението отправило
покана до И.И.М. да се яви на 07.09.2021 г. в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен. Поканата била връчена на адресата на
19.08.2021 г.
На 21.09.2021 г. длъжностно лице – младши автоконтрольор в Сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Сливен съставил
Акт за установяване на административно нарушение № 3182/21 срещу И.И.М. за това, че на 16.05.2021 г. в 16:15:14 ч. на път I-6
област Сливен в с. Трапоклово в посока гр. Бургас до бистро „Женика“ управлява лек автомобил Мерцедес Ц180 с рег. № ******,
собственост на И. С. А. с наказуема скорост от 103 км/ч при ограничение от 50
км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11, като превишението е от 53
км/ч с приспаднат толеранс, а скоростта е установена с АТС ARH
CAM S1 с № 11743СС и
фиксирано в снимка № 0166528, показана на водача. Нарушението било
квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.
21 ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на
05.10.2021 г. на неговия адресат М., който не вписал възражения по
констатациите на контролните органи. Такива не представил и в срока по чл. 44
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 27.10.2021 г. Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 21-0804-003182,
с което на И.И.М. с ЕГН ********** и адрес *** за
нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП наложил глоба в размер на 700,00 (седемстотин)
лева и постановил лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР било постановено и отнемане на общо
12 контролни точки.
От приложената по
доказателствата Справка за нарушител/водач, съдържаща данни от информационните
масиви на МВР, срещу И.М. за извършени нарушения на ЗДвП са издадени 8 бр. наказателни
постановления, 9 бр. фиша и наложена една принудителна административна мярка.
Видно от приобщен в
хода на съдебното дирене Протокол от проверка № 69-С-ИСИС/01.10.2020 г. на
Български институт по метрология, Преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СС съответства на
одобрения тип. В административнонаказателната
преписка е приложен и приобщен по доказателствата пред първата съдебна
инстанция и Протокол за използване на автоматично техническо средство или
система рег. № 804р-2707/18.05.2021 г., в който АТС ARH CAM S1 с фабр. № 11743СС е определено за служебно ползване на
16.05.2021 г. на място за контрол път I-6 с.
Трапоклово – до бистро „Женика“, при ограничение на
скоростта на мястото от 50 км/ч, начало на работа 14:00 ч. и край на работа
17:00 ч. Според съдържанието на този протокол, във времевия интервал на работа
са установени 16 бр. нарушения и съответно компетентният служител е свалил 16
бр. статични изображения.
В хода на съдебното
дирене пред настоящата касационна инстанция административният орган представя
80 бр. снимки за установените на 16.05.2021 г. в часовия диапазон от 14:00 ч.
до 17:00 ч. на процесното място 16 бр. нарушения (по 5 снимки на всяко
нарушение). От същите се установява, че на мястото за контрол път I-6
с. Трапоклово до бистро „Женика“ в посочения времеви
интервал са заснети 16 превозни средства управлявани със скорост над допустимата
за населено място от 50 км/ч, измежду които е и управляваният от ответника по
касационната жалба автомобил. Всички снимки са с последователни номера, а
процесното МПС е фиксирано на трета по ред снимка на нарушение за скорост. По
доказателствата са приобщени Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. Министърът на
вътрешните работи, с която са утвърдени Организационно – технологични правила
за работа със стационарно преносимите уреди за контрол на скоростта, както и
самите правила.
Районният съд е отменил
наказателното постановление, като е приел, че е нарушена процедурата по
установяване на нарушението чрез използването на АТСС, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. В настоящия случай в протокола не бил
посочен нито номер на първото, нито номер на последното статично
изображение/видеозапис, поради което съдът не можел да извърши преценка дали
посочената в АУАН и НП снимка № 0166528 попада между посочените в протокола
общо 16 установени от АТСС нарушения. В тази връзка решаващият съд е формирал
извод, че изискванията на цитираната наредба са предвидени от законодателя
именно с цел гарантиране законосъобразното установяване на нарушенията и
впоследствие ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителите. Наказващият орган следвало да спази всички
изисквания на нормите на посочената наредба, като неспазването на нейните
разпоредби водело до незаконосъобразност на наказателното постановление и
съответната отмяна на същото, без разглеждане на спора по същество.
Решението е валидно
и допустимо, но неправилно, при следните съображения на касационната инстанция:
От събраните по
делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Изложените в касационната жалба
доводи се споделят от касационния съд. На първо място, съдът не споделя
изводите на първата инстанция, че липсата на един от реквизитите в Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 804р-2707/18.05.2021
г. съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност
на наказателно постановление. Действително, съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. В процесния случай такъв протокол е съставен и съдържащите се в
същия данни удостоверяват датата и мястото на осъществявания контрол, съдържат
индивидуализация на използваното техническо средство, ограничението на
скоростта в контролирания участък, времевия интервал на работа на АТС, броя на
установените в същия часови период нарушения за скорост. Видно от този
протокол, определеният работен часови график на техническото средство за този
пътен участък е от 14:00 ч. до 17:00 ч., като процесното нарушение,
обективирано в снимка № 0166528 с час на фиксиране на изображението 16:15:14 ч.
Следователно, последното е извършено в рамките на установения с посочения
протокол времеви отрязък. Цитираното статично изображение съдържа достатъчни и
категорични данни за датата, часа, локацията, GPS координатите
и скоростта на движение на превозното средство, като автомобилът е ясно
идентифициран като марка, модел и регистрационен номер. Настоящата съдебна
инстанция намира, че възприетата от Районния съд липса на данни (номер) за
първото и последното статично изображение не съставлява съществен порок, водещ
до незаконосъобразност на наказателното постановление. На първо място, това е
реквизит от съпътстващ документ по преписката и неговата цел е да докаже, че
при използване на автоматизираното техническо средство са спазени условията и
реда за установяване на нарушение за скорост и второ, попълнените в процесния
протокол данни са напълно достатъчни, за да отговаря същият на изискванията за
валидност, респ. да изпълни удостоверителната функция, поверена му от
законодателя. Това е така, тъй като основните реквизити, изискуеми от относимия подзаконов нормативен акт са попълнени и
неоспорими, в т.ч. часовия интервал на осъществявания контрол в режим на работа
на процесното АТС, в рамките на който е фиксирано разглежданото в настоящия
случай административно нарушение. Нещо повече, така възприетият от първата
съдебна инстанция като съществен порок е преодолян от представените в хода на
настоящото съдебно производство писмени доказателства, съдържащи безпротиворечиви и категорични данни за описаните в този
протокол 16 бр. нарушения за скорост с номер и час на всяко статично
изображение. Тези доводи мотивират касационния съдебен състав да приеме за
неправилен и несъответен на относимите материалноправни норми извод на Районния съд за
незаконосъобразност на санкционния акт.
На следващо място,
съдът в настоящия му състав не споделя и довода на ответника по касационната
жалба, че нарушението не било доказано, а той е поел чужда вина. Този довод е
заявен пред Районния съд, доколкото пред касационния състав е изразено от ответника
единствено намерение да „продължи в Страсбург и Върховния съд, тъй като
полицаите са станали и данъчни и има снимки отвсякъде“. Във връзка с
твърдението, че друго лице е управлявало автомобила, а не И.М., следва да се
отбележи, че същият е разполагал със законодателно регламентирана процесуална
възможност да посочи това лице по надлежния ред. В процесния
случай И.М. не се е възползвал от никакви процедурни средства за защита и
доказване (според неговото твърдение), че трето лице е управлявало автомобила,
в т.ч. не е възразил срещу констатациите в акта, нито е депозирал пред
наказващия орган писмени възражения в нормативноустановения
срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН (3-дневен по действащата към момента на съставяне
на акта редакция). В хипотезата на чл. 44 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН всяко лице, вписано
в АУАН като нарушител, може в случай на невиновност да защити своите права,
като към представеното пред наказващия орган възражение, ангажира доказателства
или посочи такива, които органът е длъжен да събере служебно. Както се отбеляза
по – горе, в разглеждания случай ответникът по касационната жалба не е вписал
възражения в съставения акт, не е направил писмени такива пред компетентния
санкциониращ орган, нито е представил или посочил доказателства, с които да
обори формалната доказателствена сила на АУАН. Последната е прогласена за
такава в разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
При горните доводи
и при преценка на събраните по делото доказателства настоящата съдебна
инстанция намира, че установеното от оторизираните длъжностни лица
административно нарушение на ЗДвП е извършено, при съставянето на АУАН и НП не
са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват извод за опорочаване на
процедурата по установяване на нарушение и неговото санкциониране. Изложените в
обратната насока мотиви от Районния съд са неправилни и постановеното от същия
решение като постановено в несъответствие с материалния закон, следва да бъде
отменено, с потвърждаване на наказателното постановление.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на разноските по делото. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията
за присъждане на разноски е основателна и ответникът по касационната жалба
следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет)
лева, определено по реда на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 230/01.06.2022
г. на Районен съд – Сливен, постановено по АНД № 261/2022 г. по описа на същия
съд.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 21-0804-003182, издадено на 27.10.2021 г. от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с което на И.И.М.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 700,00 (седемстотин) лева и е постановено лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР –
Сливен разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.