№ 213
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман
в присъствието на прокурора С. Д. Т.
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100601737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу
присъда от 17.02.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 10151/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият А. И. К. е бил признат
за виновен в това, че за периода от месец януари 2017 г. до месец февруари 2019 г.
(включително), в гр. София, кв. „*******, след като е бил осъден с решение № III-87-
105/02.07.2014 г. по гр.д. № 18305/2013 г. по описа на СРС, III Гражданско
отделение, 87 състав, влязло в сила на 13.08.2014 г., да издържа свой низходящ – сина
си Д.А. К., роден на ******* г., като му заплаща издръжка в размер на 1/4 от
минималната работна заплата за текущия месец, чрез неговата майка и законен
представител С. В.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно: 11 (единадесет) пълни месечни вноски, всяка по 115,00
лв., за периода от месец февруари 2017 г. до месец декември 2017 г.; 12 (дванадесет)
пълни месечни вноски, всяка по 127,50 лв., за периода от януари 2018 г. до месец
декември 2018 г.; 2 (две) пълни месечни вноски, всяка по 140,00 лв., за периода от
месец януари 2019 г. до месец февруари 2019 г., и частично задължение в размер на
10,00 лв., за месец януари 2017 г., като общата дължима сума за месечна издръжка за
детето Д.А. К. за целия период възлиза на 3 085,00 лв. (три хиляди осемдесет и пет)
лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 1,
вр. чл. 54 от НК, е бил осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е било отложено
1
за срок от три години.
Отделно от горното, подсъдимият А. И. К. е бил признат за виновен и за това, че
за периода от месец януари 2017 г. до месец февруари 2019 г. (включително), в гр.
София, кв. „******* *******, след като е бил осъден с решение № III-87-
105/02.07.2014 г. по гр.д. № 18305/2013г. по описа на СРС, III Гражданско отделение,
87 състав, влязло в сила на 13.08. 2014 г., да издържа свой низходящ син, а именно
А.А. К., роден на ******* г., като му заплаща издръжка в размер на 1/4 от
минималната работна заплата за текущия месец, чрез неговата майка и законен
представител С. В.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно: 11 (единадесет) пълни месечни вноски, всяка по 115,00
лв., за периода от месец февруари 2017 г. до месец декември 2017 г.; 12 (дванадесет)
пълни месечни вноски, всяка по 127,50 лв., за периода от януари 2018 г. до месец
декември 2018 г.; 2 (две) пълни месечни вноски, всяка по 140,00 лв., за периода от
месец януари 2019 г. до месец февруари 2019 г., и частично задължение в размер на
10,00 лв., за месец януари 2017 г., като общата дължима сума за месечна издръжка за
детето А.А. К. за целия период възлиза на 3 085,00 лв. (три хиляди, осемдесет и пет)
лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 1,
вр. чл. 54 от НК, е бил осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е било отложено
за срок от три години.
Първоинстанционният съд на основание чл. 23, ал. 1 от НК, е определил едно
общо най- тежко наказание на подсъдимия А. И. К., а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият К. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, да заплати по сметка на СДВР, направените разноски на досъдебната фаза, в
размер на 84.00 лева.
Във въззивният протест се посочва, че при постановяване на присъдата е
допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилност на
наложеното наказание. В този смисъл се излагат съображения, че в настоящия случай
се касае за едно типично продължено престъпление, което може да се счита за
довършено в момента, в който деецът заплати издръжката или децата навършат
пълнолетие. Доколкото обаче тези обстоятелства не са осъществени в настоящия
случай, то като краен момент на довършване на престъплението следва да се приеме
вменената в обвинението крайна дата на неплащане на издръжка, а именно месец
февруари 2019 г.
Посочва се, че от материалите по производството, в частност от справката за
съдимост на подс. К., е видно, че същият е осъден на 30.01.2018 г., с влязло в сила
определение по НОХД № 21379/2017 г., по описа на на СРС, НО, 131-ви състав, с
което му е било наложено наказание лишаване от свобода от три месеца, изпълнението
на което е отложено за срок от три години. В този смисъл се твърди, че двете деяния, за
които подс. К. е признат за виновен в рамките на настоящото наказателно
производство, се явяват довършени в изпитателния срок на предишното осъждане.
Горното е довело до посоченото нарушение на материалния закон предвид
обстоятелството, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 66 от НК се явява
неприложима.
Наред с тези съображения обаче, в протеста се изтъква, че наложеното от
2
първоинстанционния съд наказание се явява явно несправедливо, доколкото
лишаването от свобода не би изпълнило целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК. Релевира се, че деянията, за които е бил признат за виновен А. К. касаят
неплащане на издръжка спрямо двете му малолетни деца, като наложеното наказание
лишаване от свобода и в последствие приложението на чл. 68 от НК по отношение на
предишното му осъждане, би поставило в сериозно материално затруднение
подсъдимия, което пък от своя страна би довело до невъзможност същият да изплаща
дължимите издръжки до настъпване на законно основание за тяхното прекратяване.
Твърди се, че в настоящия случай следва да бъдат съобразени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, изразяващи се в погасяване на част от дължимите по
издръжката задължения, което води до извод за проявен стремеж и положени усилия от
страна на подсъдимия за ограничаване на проявените с престъпните деяния негативни
аспекти на засегнатите обществени отношения. По изложените съображения от
прокуратурата стигат до извод, че подсъдимият не се явява лице с повишена
обществена опасност, съответно – наложеното спрямо него наказание се явява и
несъразмено завишено като вид, и неотговарящо на целите на наказанието. В тази
връзка във въззивния протест се прави искане за изменение на първоинстанционната
присъда, като вместо определеното от районния съд наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца да се наложи наказание пробация, включваща първите две
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от по една година за всяка
една от тях.
С подадения протест не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В писмено становище защитникът на подсъдимия споделя изцяло изложените в
протеста фактически и правни съображения. Моли въззивният съд да уважи протеста
на Софийска районна прокуратура и да измени първоинстанционната присъда в
наказание „пробация“.
В разпоредително съдебно заседание от 05.11.2021 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
повторен разпит на подс. К., и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и
ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието
на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на
делото.
В открито съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, проведено на
01.12.2021 г., представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и
счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Твърди, че
неправилно СРС, е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като
престъплението по настоящото производство е довършено след влизане в сила на
определението на СРС по н.о.х.д. № 21379/2017 г., а именно в изпитателния срок по
предходно осъждане на подсъдимия. Посочва, че видът на наложеното наказание не
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и, че не би спомогнало за
постигане целите на наказанието. Твърди, че лишаването на подсъдимия от свобода би
го лишило от възможността да изплаща издръжка за в бъдеще. Пледира, че по-
подходящо за постигане целите на наказанието би било на подсъдимия да бъде
наложено наказание „пробация“, и в този смисъл моли въззивният съд да измени
присъдата на СРС в частта относно вида на наложеното наказание, като наложи
наказание „пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки, за срок от
3
1 година.
Защитникът на подсъдимия, адв. Б. от САК, моли съда да постанови решение, с
което да измени постановената присъда в частта на вида на наложеното наказание, а
именно в „пробация“, като предлага същото да не бъде в 1-годишен срок, а в
минималния срок, който законът сочи. Счита, че обжалваната присъда е завишена в
нейния размер и не отговаря на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан.
За да постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по
общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане,
събраните в хода на съдебната и досъдебната фаза на процеса писмени доказателства и
писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, както и изготвената в хода на досъдебното производство съдебна оценителна
експертиза.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически
и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му
относно показанията на разпитания свидетел, приложените писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и използвания способи на доказване – експертиза. В
този смисъл, първостепенният съд правилно е кредитирал изцяло показанията на
свидетеля С. В.С. и събраните в хода на наказателното производство горепосочени
писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съпоставени едно с друго
в съвкупност, включително и със способа на доказване - експертиза, е изградил своето
вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя
напълно и от настоящия съдебен състав.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. От съвкупната преценка на
събраните доказателствени материали, въззивният съд установи фактическа
обстановка, съответстваща с описаната в мотивите на първоинстанционния съд, а
именно:
Подсъдимият А. И. К., с ЕГН ********** е роден на ******* г., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан към датата на
деянието.
От 2005 г. до 2013 г. подсъдимият А. К. и С. В.С. са живели заедно на семейни
начала, като по време на това съжителство са се родили двете им деца – А.А. К. —
4
роден на ******* г. и Д.А. К. — роден на ******* г.
След раздялата им, с решение № III-87-105 от 02.07.2014 г. на CPC - III
гражданско отделение, 87 състав, по гражданско дело № 18305/13 г., влязло в сила от
13.08.2014 г., А. К. бил осъден да заплаща по отношение и на двете си деца, А.А. К. и
Д.А. К., месечна издръжка в размер на по 1/4 от минималната работна заплата за
текущия месец.
От 13.08.2014 г. до м. февруари на 2019 г., подсъдимият А. К. не е изплащал
редовно дължимите съгласно съдебното решение месечни вноски за издръжка, по
отношение и на двете си деца.
От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, се
установява, че подсъдимият дължи по отношение на малолетния си син А.А. К. суми за
издръжка както следва: 11 (единадесет) пълни месечни вноски, всяка по 115,00 лв. за
периода от месец февруари 2017 г. до месец декември 2017 г.; 12 (дванадесет) пълни
месечни вноски, всяка по 127,50 лв. за периода от януари 2018 г. до месец декември
2018 г.; 2 (две) пълни месечни вноски, всяка по 140,00 лв. за периода от месец януари
2019 г. до месец февруари 2019 г. и частично задължение в размер на 10,00 лв. за месец
януари 2017 г., или всичко на обща стойност 3085,00 (три хиляди осемдесет и пет)
лева. От същото експертно заключение се установява и че по отношение на малолетния
си син Д.А. К. дължи същите суми, за същите периоди (описани подробно по-горе).
Пак от заключението на оценителната експертиза се установява, че общата сума,
дължима за издръжка на двете малолетни деца, възлиза на 6 170 лева.
От наличната по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че същият
е неосъждан към началната дата на започване на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал възможност да изплаща издръжката на двете си малолетни
деца, тъй като е бил трудово зает и, съответно, е получавал трудово възнаграждение.
Освен това, по делото не се установяват факти, сочещи на наличие на обективни
пречки, обосноваващи неизплащането на дължимата издръжка, тъй като няма данни, К.
да е бил във фактическа невъзможност поради болест, липса на каквито и да било
доходи или други обстоятелства, които са го препятствали за да изпълни
горепосоченото задължение.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по
делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за
доказване (изготвената по делото експертиза), а именно: показанията на свидетелката
С. С.; решението на СРС, с което е осъден подсъдимият да заплаща процесната
издръжка, удостоверение за раждане на А.А. К. и Д.А. К.; изготвената в хода на ДП
съдебна оценителна експертиза; справката за съдимост на подсъдимия, писмените
доказателства за наличие на трудова ангажираност на подсъдимия, както и останалите
писмени доказателствени материали, които съдът е прочел приобщил към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Релевантните за
решаване на делото обстоятелства са установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК.
При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил законосъобразни правни изводи относно престъпната деятелност на
подсъдимия К., като правилно е квалифицирал извършеното от него деяние, като
осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено престъпление,
5
осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо“ бездействие, докато не
настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
В разглеждания казус законосъобразно е изяснено от първоинстанционния съд
началото на осъществяване и на довършване на престъплението, а именно от месец
януари 2017 г. до месец февруари 2019 г. (включително), след като подсъдимият е бил
осъден с решение № III-87-105/02.07.2014 г. по гр.д. № 18305/2013 г. по описа на СРС,
III Гражданско отделение, 87 състав, влязло в сила на 13.08.2014 г., да издържа своите
низходящи синове – Д.А. К., роден на ******* г., и А.А. К., роден на ******* г., като
им заплаща издръжка в размер на 1/4 от минималната работна заплата за текущия
месец, чрез тяхната майка и законен представител С. В.С.. Подсъдимият К. съзнателно
не е изпълнил горепосоченото задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: 11 (единадесет) пълни месечни вноски, всяка по 115,00 лв., за периода от
месец февруари 2017 г. до месец декември 2017 г.; 12 (дванадесет) пълни месечни
вноски, всяка по 127,50 лв., за периода от януари 2018 г. до месец декември 2018 г.; 2
(две) пълни месечни вноски, всяка по 140,00 лв., за периода от месец януари 2019 г. до
месец февруари 2019 г., и частично задължение в размер на 10,00 лв., за месец януари
2017 г., като общата дължима сума за месечна издръжка на горепосочените две
малолетни деца, възлиза на 6170 лева. С горепосоченото бездействие, подсъдимият К.
е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е
направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени изводи за
съставомерността от обективна страна на вмененото на подс. К. инкриминирано
деяние.
Вярно и точно районният съд е установил и прецизирал и субективната страна
на извършеното от подсъдимия престъпление, като извършено съзнателно, виновно,
при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимото лице е съзнавало обществената опасност на извършеното деяние,
изразяваща се в нарушаване на правото на издръжка и поставяне в риск на титуляра на
издръжката, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици,
изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целял настъпването им, като
неминуемо необходима последица от деянието му. Умисълът е обективиран с
обстоятелството, че подсъдимият е знаел за наличието на съдебно решение,
установяващо задължението му за заплащане на издръжка на малолетните му деца
Д.А. К., роден на ******* г., и А.А. К., роден на ******* г. и въпреки това е проявил
престъпно бездействие, като е отказал да изпълни периодичните плащания. Прекият
умисъл се извежда безспорно и от обстоятелството, че срещу подсъдимото лице вече е
било водено наказателно производство за същото деяние, което несъмнено обективира
наличието на знание у дееца за обществената опасност на това негово престъпно
бездействие и последиците му за пострадалите лица - малолетните му низходящи
синове Д.А. К., роден на ******* г., и А.А. К., роден на ******* г, а от там – и
желанието му за настъпването именно на тези последици.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството (защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да
им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето
й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение
за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като
6
подсъдимият К. е бил осъден да изплаща издръжката на своите низходящи малолетни
синове до настъпване на законова причина за отпадане на основанието за нейната
дължимост, а такава причина все още не е налице, не е било налице и правно
основание за отпадане на задължението за заплащането на издръжка в инкриминирания
период.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Подсъдимият е физически и
психически здрав, в трудоспособна възраст, същият е работил, имал е финансовата
възможност да плати издръжката, бил е наясно, че я дължи, но въпреки това не я е
заплатил. От друга страна, той не е бил освободен от задължението да доставя
издръжка на децата си и е следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение
на гражданския съд. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
подсъдимият К., умишлено не е изпълнил задължението си по заплащане на
издръжката на децата си, които са в нетрудоспособна възраст и сами не могат да се
издържат от имуществото си.
По отношение на релевираните във въззивния протест възражения, настоящият
въззивен състав намира същите за основателни. На подсъдимия К. е наложено
наказание в рамките на закона, но не е правилно индивидуализирано по вид и размер.
При определяне на наказанието, за което в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК
се предвиждат алтернативни санкции – „лишаване от свобода“ до една година или
„пробация“, съдът е изходил от обществената опасност на деянието и личната опасност
на подсъдимия, като на основание чл. 54 от НК е определил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Въззивният съд не се
солидаризира с изводите за неговия вид. Безспорно от материалите по производството,
в частност от справката за съдимост на подс. К., се установява, че същият е осъждан с
влязло в сила на 30.01.2018 г. определение на СРС, НО, 131-ви състав по НОХД
№21379/2017г., с което му е било наложено наказание лишаване от свобода от три
месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Двете деяния за които
подс. К. е признат за виновен се явяват довършени в изпитателния срок на
горепосоченото предишно осъждане, което води до посоченото във въззивния протест
нарушение на материалния закон касаещо наложеното наказание по н.о.х.д.№
10151/2019 г. В случая разпоредбата на чл. 66 от НК се явява неприложима поради
обстоятелството, че са налични отрицателни предпоставки, които възпрепятстват
отлагането на наложеното наказание.
Отделно от горното, наложеното от съдебния състав наказание се явява и явно
несправедливо, доколкото лишаването от свобода не би изпълнило целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Деянията, за които е бил признат за виновен А. К.,
касаят неплащане на издръжка спрямо двете му малолетни деца, като наложеното
наказание лишаване от свобода и в последствие приложението на чл. 68 от НК по
отношение на предишното му осъждане, би поставило в сериозно материално
затруднение подсъдимия, което пък от своя страна би довело до невъзможност същия
да изплаща дължимите издръжки до настъпване на законно основание за тяхното
прекратяване. Отделно от това, следва да бъдат съобразени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, изразяващи се в погасяване на част от дължимите по
издръжката задължения, което води до извод за проявен стремеж и положени усилия от
страна на подсъдимия за ограничаване на проявените с престъпните деяния негативни
7
аспекти на засегнатите обществени отношения. Действително е налично и отегчаващо
отговорността обстоятелство изразяващо се в предишно осъждане на подсъдимия, но,
независимо от това, същото не се явява по своя характер такова, че да доведе до
приложение на наказанието „лишаване от свобода“. В този смисъл подсъдимият не се
явява и лице в повишена обществена опасност, съответно наложеното спрямо него
наказание се явява и несъразмерно завишено и неотговарящо на целите на наказанието.
Наказателната репресия, която се предвижда с разпоредбата на чл. 183 от НК по
отношение на лица, неизпълняващи задължението си за издръжка има за основна цел
стимулиране на извършителя да изпълни това задължение. В този аспект, при
определяне на съответствието на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на извършител на подобно престъпление, винаги следва да се изхожда от
необходимостта да не се препятства изпълнението на неговото задължение –
заплащането на дължимата издръжка, т. е. възможността да бъде трудово ангажиран,
да получава съответстващото му се възнаграждение и да заплаща дължимата издръжка.
С оглед на посочените обстоятелства, въззивният съдебен състав прецени, че
наказателната отговорност на подсъдимия К. следва да се ангажира с второто
предвидено в чл. 183, ал. 1 от НК алтернативно наказание като мяра за обществено
въздействие върху дееца, а именно „пробация“, с налагане на първите две
задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, за срок от по една
година за всяка от двете мерки. Именно в такъв вид и размер, въззивният съд счита, че
наказанието би се явило съобразено, както с обществената опасност на деянието, а така
също и с данните за личността на подсъдимия, и ще постигне предвидените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели, а едновременно с това – не би препятствало
възможността за своевременното и точно изпълнение на задължението за
издръжка.Това наказание ще допринесе за поправянето на подсъдимия в по-голяма
степен от наложеното по предното му осъждане условно наказание лишаване от
свобода, защото по естеството си пробацията поставя повече изисквания към
поведението на осъдените лица, т.е. създава за него допълнителни ангажименти, но и
дава на органите по изпълнение на наказанието повече ефективни механизми да
въздействат върху психиката на К., така че съвкупността на тези обстоятелства биха
могли да бъдат по-благоприятни в насока на това той да се убеди, че наказанието за
всяко престъпление е неизбежно и ще води до ограничаване на правата му, така че да
се въздържа да продължава да нарушава правата на децата си, но и да има възможност
със съдействието на пробационната служба да преосмисли приоритетите си, като стане
полезен член на обществото и подкрепящ родител.
Въззивният съд констатира, че СРС е пропуснал да осъди подсъдимия А. И. К.,
на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати държавната такса, в размер на 5 (пет)
лева за служебно издаване на изпълнителен лист за сторените разноски, в случаите на
липса на доброволно изпълнение. Настоящата инстанция обаче не може да санира този
недостатък на протестирания съдебен акт, тъй като този пропуск подлежи на
произнасяне от първия съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, за да се осигури
възможност на подсъдимия за осъществяване на предвидения в разпоредбата на чл.
306, ал. 3 от НПК инстанционен контрол.
В обобщение на така извършената въззивна проверка настоящият съдебен
състав счете, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да се измени
единствено в частта относно наложеното наказание, като вместо определеното от
районния съд наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, на
8
подсъдимия К. следва да се наложи наказание пробация, включващо пробационните
мерки по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от по една година за всяка една от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 17.02.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 10151/2019 г. по
описа на СРС, НО, 112 състав, в частта относно определеното от първоинстанционния
съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като вместо това
налага на подсъдимия А. И. К. ЕГН ********** за извършеното от него престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
включващо пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност на явяване за подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9