РЕШЕНИЕ
№
333
гр. Враца, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г./двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №293 по описа на АдмС – Враца за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Директора на ОДМВР-Враца против РЕШЕНИЕ №39/20.05.2020г., постановено по АНД
№35/2020г. на Районен съд Мездра, с
което е отменен Електронен фиш серия К №3253811 на ОДМВР-Враца. Твърди се, че
оспореното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените
правила, включително и поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и
постановяване на решение, с което да се потвърди ЕФ по съображения изложени в
касационната жалба.
Ответникът- И.Н.С., чрез
представен по делото писмен отговор от процесуалния си представител * Т.Н. оспорва
касационната жалба и моли за потвърждаване на решението, като правилно и
законосъобразно, за което се излагат съображения. Претендират се разноски по
делото.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура Враца дава заключение, че касационната жалба е основателна,
а решението неправилно. Счита, че ЕФ е оформен съгласно утвърдения образец на
МВР и съдържа необходимите реквизити.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение
№39/20.05.2020г., постановено по АНД №35/2020г. на Районен съд Мездра, с което
е отменен Електронен фиш серия К
№3253811 на ОДМВР-Враца, с който на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП на И.Н.С. *** е
наложено адм.наказание „ глоба“ в размер
на 600.00/шестстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 ЗДвП. За да
отмени оспорения ЕФ, въззивният съд в
оспореното решение е приел, че ЕФНГ е издаден в нарушение на чл.189, ал.4 ЗДвП,
тъй като в него липсва ясно описание на нарушението и обстоятелствата на
извършване. Налице е и нарушение на чл.10,
ал.3, пр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредба/.
Изложени са мотиви за това в резултат на които е прието, че оспорения ЕФ е
незаконосъобразен и същият е отменен. С оспореното решение е осъдена и
ОДМВР-Враца да заплати на И.С. разноски по делото в размер на 300/триста/ лева.„
Настоящата касационна инстанция
не споделя изводите на въззивният съд водещи до отмяна на ЕФНГ.
От
събраните доказателства се установява, че производството по издаване на
процесният Еф е изцяло съобразено със специалния ред по чл.189, ал.4 ЗДвП. Съдържанието
на ЕФ е обусловено изцяло от разписаното в чл.189, ал. 4 ЗДвП, като в случая са
налице всички нормативно изискуеми реквизити. Описани са в
достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение,
направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, в какво се изразява
нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени. В текстовата част на ЕФ
ясно е посочено, че нарушението е извършено извън населено място при установена
скорост на движение 103 км/ч и разрешена стойност 50 км/ч, като квалификацията
на нарушението е по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, която касае ограничение на
скоростта въведено с пътен знак. По преписката е
приложен и протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, в който е описано посоката на
движение, наличието на знак, неговото ограничително действие, разстоянието на
което се е намирало техническото средство и неговото действие. В тази насока
мотивите на съда, че при издаването на ЕФ не е налице описание на
нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено не се споделят от настоящата инстанция. В случая липсата на
снимка по чл.10, ал.3, пр.2 от Наредбата, както е приел РС не ограничава правото на защита на наказаното
лице и не представлява съществено процесуално нарушение. С оглед на изложеното
съдът приема, че процесният ЕФ и неговото съдържание е изцяло съобразено с
изискванията на чл.189,ал. 4 ЗДвП, като при неговото издаване не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
засягащи правото на защита на
санкционирания субект.
След анализ на събраните
доказателства поотделно и в цялост настоящият състав намира, че фактическата
обстановка описана в ЕФ доказва по несъмнен начин, че от страна на
ответника е извършено визираното
в ЕФ нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Като се има предвид, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на
контролен орган, за което по преписката е приложена фотоснимка с данни за
автомобила, мястото, датата и часа на засичане на скоростта, за разрешената и
реално измерената скорост на движение, за наказуемата скорост, получена при
приспадането на толеранс от 3 км./ч., съответно и за установеното превишение,
се налага извод, че правилно административно-наказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана с издаването на електронен фиш, съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП. По преписката е приложено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност 24.02.2020г., както и протокол от проверка
на мобилната система за видеоконтрол №4-13-19. Нарушението е безспорно
установено и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Наложеното
наказание на ответника е в рамките
на предвиденото за конкретното нарушение и визираното наказание в чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП. С оглед на изложеното и възраженията на
ответника са неоснователни.
При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, но постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и
следва да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с
което да се потвърди
ЕФ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №39/20.05.2020г., постановено по АНД №35/2020г. на Районен
съд Мездра, с което е отменен Електронен фиш серия К №3253811 на ОДМВР-Враца и е осъдена
ОДМВР Враца да заплати на И.С. разноски по делото в размер на 300/триста/ лева
и вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш серия К №3253811 на
ОДМВР-Враца, с който на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП на
И.Н.С. *** е наложено адм.наказание „ глоба“ в размер на 600.00/шестстотин/ лева за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.