№ 188
гр. Велико Търново, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20224110201443 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят А. В. В., ЕГН:**********, ...., чрез
проц.представител адв.И. Г. от АК Я.л, обжалва НП №BG29042022/5800/Р8-
824/18.10.2022г. на Директор на Национално тол управление към Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, с което за извършено административно
нарушение и на основание чл. 179ал.3а ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба, в размер на 1800.00 лв. В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. В хода на производството
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отрича да
е извършено цитираното адм.нарушение. Впоследствие е представено
писмено становище. Твърди се, че липсват предпоставки за ангажиране
отговорността но водача. При наличие на адм.науршение следвало да се
ангажира отговорността на собственика на превозното средство. Товарният
автомобил бил оборудван с бордово устройство за ел.таксуване. Наказващият
орган не изследвал въпроса за авторството. Алтернативно счита случая за
маловажен. При това глобата била несъразмерно висока. Отправя искане за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Директор на Национално тол управление към
1
Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, се представлявана от
юрисконсулт П.. Същата счита, че НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, тъй като нарушението, извършено от жалбоподателя се
доказвало от събраните по делото доказателства. Процесният товарен
автомобил е управляван в обхвана на републиканската пътна мрежа, за което
не била заплатена винетна такса. При това е следвало да бъде закупена
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. За адм.нарушение е налице генериран доклад в системата на
АПИ. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок
за обжалване и от надлежна страна. НП е връчено на 26.10.2022год./лист 34
делото - разписка/, а жалбата е депозирана на 04.11.2022г./отбелязано на
същата при входиране/.
По същество се явява основателна по следните съображения:
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и
съдебното производство доказателства се установява следната фактическа
обстановка: На дата 29.04.2022 г. в 07:30 часа, в направление излизане от
територията на Република България на ГКПП Кулата, от контролни органи
при АПИ е извършена проверка на пътно превозно средство - товарен
автомобил влекач „Даф ХФ 510ФТ“ с peг. номер №.., собственост на „П.“
ЕООД клон Б./същото е видно от Свидетелство за регистрация част II с №..
л.21-22 от делото, както и справка от Сектор ПП ОД МВР В.Търново – л.43 от
делото/, с обща техническа допустима максимална маса над 12тона, към
момента на проверката управляван от А. В. В., ЕГН:**********. Съгласно
отразеното в АУАН, в хода на проверката при справка в електронната
система за събиране на пътни такси е било констатирано, че на 18.04.2022г. в
09:43 часа, посоченото ППС е било управлявано на път 1-5, отсечка 68+946,
общ.П.Тръмбеш. Движението му е било заснето посредством контролно
устройство с идентификатор №40352, за което е
генериран доказателствен запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
2
ЗДвП, с №DDB27E2876407A19E053011F160A7C3D. Установено е, че
посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна
мрежа, тол сегмент **********, за който се събира такса за изминато
разстояние тол такса, съгласно приложение към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние тол такса, както и че съобразно категорията му, самото ППС е
такова за което е дължима такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/. В хода на извършената служебна проверка на
административнонаказателната преписка, е установено, че за ППС с peг. №
А1077НС е била закупена валидна маршрутна карта с ид. № 22041848338685,
но същата не включва преминаване през сегмент **********, в границите на
който се намира контролно устройство с идентификатор № 40352. Също така
процесното пътно превозно средство е било снабдено с бордово устройство,
като на посочената дата 18.04.2022г., в 09:43 часа не е подало валидна тол
декларация за преминаването и не е получено надлежно плащане в Агенция
„Пътна инфраструктура“ за преминаване през сегмент **********, в
границите на който се намира контролно устройство с идентификатор №
40352. При така установеното на А. В. В. е бил издаден АУАН
№BG29042022/5800/Р8-824/29.04.2022г., в който са отразени изброените
констатации, квалифицирани като нарушение на чл.179 ал.3 а от ЗДвП. Актът
е съставен от участващ в проверката контролен орган – инспектор Ф. П. и
надлежно връчен на А. В. на датата издаването му. В АУАН водачът е
отбелязал, че има възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН е издадено НП №
BG29042022/5800/Р8-824/18.10.2022г., с което на А. В. В. за нарушение по
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а от същия закон, му е наложено адми‐
нистративно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните
доказателства – документите съдържащи се
в административнонаказателната преписка, вкл. заповеди издадени от
председателя на УС на АПИ, за възлагане в компетентност на съответните
служители издаването на АУАН и НП за нарушения по чл. 179, ал. 3 – ал. 3в
от ЗДвП, и свидетелски показания.
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в хода
3
на административно наказателното производство, а и на съдебното такова,
преписката не е попълнена с надлежни доказателства за авторството на
изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността му. Безспорно е,
че с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили
тези задължения. В конкретния случай обаче се касае за заснемане на
нарушение чрез техническо средство, като посредством изготвените от
въпросното техническо средство веществени доказателства не може да се
установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на
нарушението. От друга страна, проверката от контролните органи, при която
е констатирано нарушението, следва с няколко дни момента на извършването
му и не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал
товарен автомобил влекач „Даф ХФ 510ФТ“ с peг. номер №.. на датата на
проверката, е същият, който е извършил въпросното нарушение. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че собственик на автомобила е „П.“ ЕООД
клон Б., за което няма данни да е представлявано от жалбоподателя. При това
положение е било необходимо преди съставянето на АУАН или най-късно
преди издаването на НП /арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, съответните
длъжностни лица да съберат доказателства, които по достатъчно категоричен
начин да установят самоличността на нарушителя – напр. трудов договор
валиден към релевантната дата, пътен лист за ППС от същата дата,
разпечатка от тахографа на т.а. или други документи от този вид. Това се
установява от показанията на актосъставителя св.П. и св.А.ов. Същите при
съставяне на АУАН по време на проверката на 29.04.2022год. не са проверили
тахографа на т.а. и не са изискали транспортни документ за извършения курс
на датата на констатираното нарушение на 18.04.2022год. Съставили АУАН
срещу водача А.ов, тъй като той не направил конкретни възражения на
техните констатации. В показанията си обаче не свидетелстват А.ов изрично
да е заявил, че е управлявал автомобила на 18.04.2022год. Вярно е, че А. В.,
4
като водач на автомобила в момента на проверката, не е възразил конкретно
срещу констатациите в АУАН, но това не освобождава АНО от задължението
му да обоснове със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на
които е наложено административното наказание, вкл. да персонализира по
безспорен начин нарушителя. Като краен резултат на жалбоподателя е било
наложено наказание за нарушение авторството на което не е установено по
съответния ред, при недоказано осъществяване от него на изпълнителния
състав на обявеното за наказуемо деяние. Горното прави наказателното
постановление незаконосъобразно поради издаването му при допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила и
противоречието му с материалния закон. При това положение и с оглед
недоказаност на авторството от проверяващите и наказващия орган,
непреодолим към момента на извършване на съдебната проверка, районният
съд следва да констатира недоказаността по отношение извършителя
на претендираното наказуемо деяние и да отмени наказателното
постановление, издадено от Директор на Национално тол управление към
Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в
чл. 143 и чл.144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт разноските за един
адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ. При този
изход на делото и с оглед искането за присъждане на разноски, съдът на
основание чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2вр. чл.7ал.2т.2 от
Наредба №1/2014год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва
да уважи претенцията съобразно отменения размер на наложената глоба. В
случая на жалбоподателя следва да се уважи претенцията за разноски в
размер на 480 лева/ в пълномощното е посочена сумата от 510 лева/, която е
минималната по цитираната наредба. При това са проведени две съдебни
заседания, на които проц.представител не се е явил, а е депозирал бланкетно
писмено становище, с което поддържа жалбата. Делото не представлява
фактическа и правна сложност. Налице е възражение от проц.представител на
наказващия орган за прекомерност.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG29042022/5800/Р8-
824/18.10.2022г. на Директор на Национално тол управление към Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, с което на А. В. В., ЕГН:**********, ....,
за извършено административно нарушение и на основание чл.179ал.3а ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба, в размер на 1800.00 /хиляда
и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София да заплати на А. В. В., ЕГН:**********, ....,
разноски по делото в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет лева/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните, пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6