№ 752
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20092809 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 16581 по описа за
2019 г. на СРС, Първо ГО, 32 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответника В. Т. ТР., дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №43441/2018г. на СРС, 32
състав, а именно:
-20,38 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.2.2015 г. до 21.6.2018
г.,
- 28,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.12.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна
лихва от 2.7.2018 г. до изплащане на вземането;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Т. ТР., искове за сумите
133,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.12.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от
2.7.2018 г. до изплащане на вземането, поради плащане в хода на процеса и
4,98 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.2.2015 г. до 21.6.2018 г.,
1
начислена върху главницата за дялово разпределение.
В тежест на ответника/в полза на ищеца са възложени разноските по
делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба,
подадена от В. Т. ТР., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу въззивника /ответник/ са уважени за сумата в размер на 20,38 лв.-
обезщетение за забава за периода от 14.02.2015 г. до 21.06.2018 г. и за
сумата в размер на 28,75 лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.12.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
02.07.2018 г. до изплащането на вземането.
Решението се обжалва и в частта за разноските в размер на 144,16
лв., присъдени за заповедното и за исковото производство.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се, че страните не били обвързани от облигационно отношение.
Неправилно СРС бил достигнал до извода за наличие на такова от
представения по делото нот.акт № 73 от 08.05.2006 г. С този документ се
доказвало придобиване право на собственост, но не и че е налице
облигационно отношение с „Т.С.“ ЕАД. Необоснован бил извода на СРС, че
потребителя на топлинна енергия /ТЕ/ е изпаднал в забава. По отношение на
стойността на услугата за дялово разпределение се сочи, че същата не се
дължи на ищеца, а на „Б.Б.“ ООД. Неправилен бил извода на СРС, че
вземанията на ищеца не са погасени по давност.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която
са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ срещу въззивника /ответник/ и
да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор в който се
излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му
били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 22.04. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 27.04.2021 г.; следователно същата е в
2
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени
претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
06.08.2018 г. , издадено по ч.гр.д.№ 43441 по описа за 2018 г. е съобщена на
длъжницата М.Д. Т.а на 07.09.2018 г./лично/. Същата не е подала възражение
по чл.414 ГПК.
На длъжника В.Т. Т. е съобщена по реда на чл.47 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
21.02.2019 г.
Исковата молба е предявена на 21.03.2019 г., т.е. в срок. Предявен е иск
по чл.422 ГПК /каквато е правната квалификация/. Решението е постановено
срещу длъжника, подал възражение по чл.414 ГПК.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- ответникът бил
собственик на процесния топлоснабден имот по силата на нот.акт № 73 от
2006 г. на Нотариус В.Ч.. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ ответникът бил потребител
на топлинна енергия. Отношенията между страните се уреждали въз основа
на публично известни ОУ, които били публикувани и влезли в сила и изрично
писмено приемане не било необходимо. По отношение на стойността на ТЕ и
задължението за плащането й били приложими ОУ-2014 г. Съгласно същите
потребителят изпадал в забава след публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищцовото дружество. Вещото лице по ССчЕ било посочило, че
фактурите са публикувани на 15.08.2016 г. За периода 2016/2017 г. било
отпаднало задължението за публикуване на фактурите, но независимо от това
3
било установено по делото, че такова публикуване е сторено на 15.08.2017 г.
и 15.08.2018 г. С оглед тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че
потребителят /ответник е изпаднал в забава. По делото не било спорно, че е
извършено плащане на сумата в размер на 133,33 лв., което плащане било
погасило главницата и било сторено след подаване на заявлението.
Стойността на ТЕ за сградна инсталация не била платена. Дяловото
разпределение се дължало от потребителя съгласно чл.36 от ОУ и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претенцията била доказана, тъй
като дялово разпределение било извършено.
Относно лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата
дялово разпределение съдът е приел, че потребителят изпада в забава след
покана по арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД. Тъй като ищецът не бил ангажирал
доказателства за отправена покана за плащане, преди предявяване на иска,
претенцията е отхвърлена като недоказана./В тази си част
първоинстанционното решение е влязло в сила/.
Относно възражението за давност СРС е приел, че сумите, станали
изискуеми до 31.05.2015 г. са погасени по давност, тъй като заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 02.07.2018 г. След 01.06.2015 г. задълженията не
били погасени по давност. От справката на л.23 било видно, че задълженията
са формирани за периода след 01.06.2015 г. поради което не били погасени по
давност.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
По отношение наличието на облигационно отношение по доставка
на топлинна енергия:
Ответникът е придобил съсобствеността върху процесния топлоснабден
имот, представляващ ап. № 113, находящ се в гр.София, ж.к. „*******,
*******.№ 054170, по силата на нот.акт № 73, дело 221 от 08.05.2006, л. 25 по
делото пред СРС. Противно на соченото във въззивната жалба, по силата на
чл.153, ал.1 ЗЕ същият е обвързан от облигационно отношение с ищцовото
дружество.
Относно лихвата за забава:
4
В хода на производството след подаване на заявлението по чл.410 ГПК
е постъпило плащане на главницата в размер на 133,33 лв.Това се установява
от съдържащото се на л.69 по делото пред СРС платежно нареждане от
12.09.2018 г.
Предмет на иска по чл.422 ГПК е сумата в размер на 20,38 лв. – лихва за
забава за периода от 14.02.2015 г. до 21.06.2018 г. и сумата в размер на 28,75
лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода
01.12.2015 г. до 30.04.2017 г.
Плащането в течение на процеса се счита за признание на задължението
за главница. При положение, че главницата е платена със забава, то се дължи
и мораторна лихва върху същата.
Следва да отбележим, че в отговора по исковата молба не се съдържа
оспорване по отношение на претенцията за лихва за забава с изключение на
възражението за погасяването й по давност /което ще бъде разгледано по-
долу в настоящите мотиви/. В този смисъл доводите във въззивната жалба се
явяват нововъдени след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК.
Относно услугата дяловото разпределение:
Съгласно клаузите на чл. 36 от ОУ от 2014 г. и чл. 10 от Общите
условия на договорите между "Топлофикация София" ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост, сумите за дялово разпределение
се заплащат от потребителите на продавача, който от своя страна заплаща
цената на услугите на дружествата за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ.
Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата
дялово разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира
от цената за обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и цената за отчитане и обработка на данните на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента.
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от
5
търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на
партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно
счетоводство.
Още с исковата молба е представен договор между ищцовото дружество
и „Б.Б.“ ООД /л.17 и следв./, както и такъв по чл.139 в, ал.2 ЗЕ, л.30 и следв./.
Представен е и ценоразпис /л.32/.
Следва да отбележим, че в отговора по исковата молба не се съдържа
оспорване по отношение на претенцията за заплащане на стойността на
услугата дялово разпределение с изключение на възражението за
погасяването й по давност /което ще бъде разгледано по-долу в настоящите
мотиви/. В този смисъл доводите във въззивната жалба се явяват нововъдени
след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК.
По възражението за погасяване на предявените за установяване
вземания по давност:
Особеният представител на ответника е направила възражение за
погасяване на претендираните от ищеца суми /след приспадане на платената
главница/ по давност.
При положение, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 02.07.2018
г. от която дата се счита предявен иска по чл.422 ГПК, правилно СРС е приел,
че възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват, а и
такива не са направени.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лв. за процесуално представителство, както и разноски за
особен представител в размер на 300 лв.или общо в размер на 400 лв.
6
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20092809 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 16581 по
описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 32 състав, в частта, в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника В. Т. ТР., дължи на ищеца
„Т.С.“ ЕАД, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №43441/2018г. на СРС, 32 състав, а именно:
-20,38 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.2.2015 г. до 21.6.2018
г.,
- 28,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.12.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна
лихва от 2.7.2018 г. до изплащане на вземането, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА В. Т. ТР., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, вх*****
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 400 лв. – разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7