РЕШЕНИЕ
№ 11740
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110172973 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „фирма, рег. № ******** чрез „фирма, ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление адрес, представлявано от Д.Д чрез юрисконсулт М., с който е поискало
да бъде установено по отношение на ответника А. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,,
че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 7093,82 лв.- представляваща главница
по Договор за потребителски паричен кредит номер PLUS – 10532169/03.01.2014г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 23.10.2017 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за процесните суми.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
паричен кредит номер НОМЕР, с който на ответника е отпуснат кредит в размер на
10000.00 лв., която сума ищеца представил на ответника. Сумата по кредита трябвало да
бъде върната на 67 месечни погасителни вноски. Отевеника преустановил плащането на
вноските, като към настоящия момент са погасени 7 месечни вноски, поради което на
основание чл. 5 от договора вземането е станало изискуемо в пълен размер, считано от
падежа на втората пропусната вноска. Излага съображения, че в поканата за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита е изпратена на адреса посочен в договора, като
съгласно чл. 9 от същия, се счита за връчена.
В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба вх.
№114974/07.06.2022г., с която заявява, че след депозиране на исковата молба ответника е
извършил пет доброволни плащания в размер на 1000 лв. и молба вх. №185794/07.09.2022г.,
с която заявява, че на 29.06.2022г. и 22.07.2022г. са направени две доброволни плащания в
размер на по 200 лв. Поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове.
1
Ответника, редовно призован, се явява лично и с адв. С., който оспорва иска, като
излага съображения, че ответника регулярно заплаща вноските по кредита. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 75096/2017 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 9576,34 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № , г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
23.10.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2808,56 лв. за периода от
5.9.2014 г. до 5.8.2019 г. и мораторна лихва в размер на 208,92 лв. за периода от 5.10.2014 г.
до 11.10.2017 г. С молба от 11.11.2021 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не
дължи.
На 03.01.2014 г. между „ФИРМА, в качеството му на Кредитор, от една страна и
ответника, в качеството му на Кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № НОМЕР за сумата от 10 000 лв. Заемателя се задължил да
върне заемната сума на 67 бр. месечни вноски в размер на 240,42 лв., съгласно погасителен
план.
Представено е извлечение за задължения по кредит № PLUS – 10532169.
С писмо изх. № НОМЕР г. до ответника, връчено на 17.06.2015г., ищеца е обявил
кредита за предсрочно изискуем, поради просрочие на две или повече вноски.
От страна на ответника са представени 11 преводни нареждания (25.11.2021г. –
27.09.2022г. ) за извршени плащания по кредита в хода на производството в общ размер от
2200 лв. (по 200 лв. всяко).
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява кога е преведена сумата на кредитополучателя, както и какъв е размера на
непогасените от ответника задължения към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и към момента на изготвяне на заключението.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по сключен Договор за потребителски
паричен кредит; че кредитополучателят е усвоил главницата по договора за потребителски
кредит; че са настъпили предпоставките съгласно договора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, че е уведомил надлежно ответника за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, изискуемостта на вземането за главница и възнаградителна лихва,
както и техния размер; изискуемостта на претендираното обезщетение за забава и неговия
размер.
По делото се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е предоставило в заем
на ответника- кредитополучател, сумата от 10000 лв., срещу насрещното задължение
същият да върне заетата сума, платима на 67 равни месечни вноски в размер на 240,42 лв.
всяка, при първа погасителна вноска с падеж 05.02.2014 г., съгласно приложения към
договора погасителен план.
2
По делото не е спорно, а и от заключението на вещото лице се установява, че
ответника е получил сумата по договора, като същата е предоставена по банков път на
06.01.2014 г. Кредита е обявен за предсрочно изискуем, поради просрочие на две или повече
вноски с писмо изх. № PLUS – 10532169/08.06.15г. до ответника, връчено на 17.06.2015г.,
поради което ответника дължи връщане на сумата по кредита в пълен размер, считано от
тази дата.
Съгласно заключението на веещото лице, към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 23.10.2017г., дължимата от ответника главница е в размер на 9576,34 лв. След
подаване на заявлението по сметка на ищеца са постъпили плащания в размер на 5500 лв.,
последното от което на 26.11.2021г.(стр. 5 от ССЕ), като с тези суми са погасени лихва и
главница. Вещото лице дава заключение, че след постъпване на сумата от 5500 лв.,
задължението на ответника за главница е в размер на 7093,82 лв.
От страна на ответника са представени 11 преводни нареждания извършени в
периода 25.11.2021г. до 27.09.2022г. плащания по кредита, в общ размер от 2200 лв. (по 200
лв. всяко), като доколкото видно от заключението на вещото лице, последното отразено
получено плащане е на 26.11.2021г. (таблица на стр. 5 от ССЕ), то следва да бъде прието, че
плащането извършено с платежно нареждане от 25.11.2021г. (стр. 59 от делото) е такова,
което е отразено в заключението на ССЕ. Предвид това, по делото се установява, че в хода
на исковто производсвто, ответника е заплатил сумата от 2000 лв. Или дължимата към
настоящия момент от ответника сума е в размер на 5093,82 лв. (7093,82-2000=5093,82)
С оглед на гореизложеното, иска за главница следва да бъде уважен до размера от
5093,82 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 7093,82 лв., искът следва да се
отхвърли, поради извършено плащане от длъжника.
По разноските:
С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски. В съответствие
с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно
такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Предвид това
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 783,05 лв. разноски по двете
дела, от които сумата от 383,05 лв. за внесена държавна такса, сумата от 350 лв.
възнаграждение за вещо лице и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. Б. , ЕГН **********, с
адрес: гр. АДРЕС, че дължи на „фирма, рег. № ******** чрез „фирма, ЕИК номер, със
седалище и адрес на управление адрес, представлявано от Д.Д сумата от 5093,82 лв. /пет
хиляди деветдесет и три лева и 82 стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит номер НОМЕР, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
23.10.2017 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „„фирма, рег.
№ ******** чрез „фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от Д.Д сумата от 783,05 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и 05
стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
75096/2017 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 75096/2017 г. по описа на СРС.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4