№ 32
гр. Радомир, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200042 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Перник е наложил на жалбоподателя ЛЮБ. Д. Г. административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е
изпратил представител.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
1
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 25.12.2021 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля К. ИВ. ВЛ. в присъствието на свидетеля Р. К. В.
срещу ЛЮБ. Д. Г., за това, че на 25.12.2021 г., в 23,15 ч., в гр. Р., по ул. „Иван Соколов“, с
посока на движение от центъра на кв. „Върба“ към кръстовището с ул. „Райко Даскалов“,
жалбоподателят управлявал товарен автомобил „О.А.“, с рег. № ., собственост на Д.Л. В.а,
като при извършената проверка на кръстовището с ул. „Райко Даскалов“ е установено, че
водачът управлява моторното превозно средство под въздействието на алкохол, като
пробата била извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел 7510, с фабричен
№ ARBB-0050, който отчел положителен резултат от 1,18 промила алкохол в издишания от
водача в уреда въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № . за ФСМП
– Радомир. Водачът не представил СУМПС и контролен талон към него.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на жалбоподателя ЛЮБ. Д. Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и 2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му
отнети общо 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства. Като годно писмено доказателствено средство се ползва от съда
АУАН серия GA № . от 25.12.2021 г. - като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, истинността на чиито констатации
не бе разколебана и опровергана чрез ангажиране на други доказателства от жалбоподателя,
които да внесат съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на
процесното нарушение. Освен това разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
К.В. и Р.В., първият актосъставител, а вторият свидетел по акта, изцяло поддържат
фактическата обстановка, изложена в АУАН и в НП. Свидетелят В. сочи, че при проверката
с техническо средство „Алкотест Дрегер на жалбоподателя пробата е била положителна -
1,18 промила алкохол в кръвта. Сочи, че поради допусната техническа грешка е поправил с
химикалка отразеното в АУАН относно вида на процесния автомобил, а именно „товарен“,
вместо първоначално записаното – „лек“, след което прочел АУАН на жалбоподателя, който
нямал никакви възражения. Свидетелят В. заявява в разпита си пред съда, че при
извършването на проверката за употреба на алкохол е включил дрегера пред жалбоподателя
и след като е изписал, че е готов за работа, водачът е издишал въздух до момента, в който
уредът не е отчел резултат, като жалбоподателят не е имал никакви възражения срещу
2
начина, по който се извършва проверката. Посоченият от жалбоподателя свидетел В. В.,
който е и негов вуйчо, също сочи, че жалбоподателят е поискал от полицейските служители
единствено да види, че на дрегера са изписани три нули и че е приведен в работно състояние
пред него.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни
органи – младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник,
съответно - началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, видно от заповед
№ 8121з-1432/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП
съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради
което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото,
бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта;
датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени;
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на
АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Действително, в съставения АУАН впоследствие е извършена корекция от страна на
актосъставителя, касаеща вида на управляваното то жалбоподателя МПС, но така
допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, което да е довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Критерият, по който се разграничават
съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е
довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В АУАН, а впоследствие и
в издаденото наказателното постановление, се съдържа подробно описание на нарушението
и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна
степен на дееца да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и
ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление може да се
издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това в
настоящия случай е сторено, тъй като жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал
процесното МПС на посочените в АУАН дата и място, още повече, че видът на
управляваното МПС не представлява елемент от състава на административното нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, респ. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
На следващо място, на жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда
забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
3
Според настоящия състав административнонаказващият орган правилно е приложил
материалния закон, като е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, предвид установеното с техническо средство наличие на алкохол от 1,18
промила.
В конкретния случай се установява по категоричен начин (от кредитираните от съда
свидетелски показания и съставения АУАН), че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е бил спрян за проверка, при извършването на която се установило, че
същият управлява МПС под въздействието на алкохол. Както актосъставителят, така и
свидетелят по акта, са категорични, че при извършената проверка със съответното
техническо средство било отчетено наличието на алкохол в кръвта. От доказателствата по
делото е видно, че при извършената проверка на водача е издаден и връчен талон за
медицинско изследване, със съдържание, съобразено с изискванията на Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който са
посочени мястото, където да се извърши установяването на концентрация на алкохол в
кръвта – ФСМП – Радомир и срокът на явяването – 30 минути от връчването на този талон.
Талонът е подписан от проверения водач. Доказателства за проведено изследване не са
представени от жалбоподателя.
Наред с това, с категоричност се установява, че Г. е притежавал качеството „водач“
по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като на процесната
дата, час и място е управлявал пътно превозно средство, несъмнено потвърдено и в
показанията на разпитаните свидетели. Лицето не се е явило в определения срок и на
посоченото място, където да се извърши изследването, поради което законосъобразно и в
съответствие с чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози, концентрацията на алкохол в кръвта му е била установена въз основа на
показанията на техническото средство.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително –
за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева. В случая е установен алкохол в кръвта 1,18 на
хиляда в издишания от водача въздух при изпробването му с техническо средство по време
на проверката, извършена на 25.12.2021 г., поради което АНО е индивидуализирал
наказанието за извършеното административно нарушение при правилно прилагане на
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
По отношение на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
именно, че е констатирано от контролните органи, че водачът не носи СУМПС и контролен
4
талон към СУМПС, за което е санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, то в
хода на съдебното следствие актосъставителят и свидетелят по АУАН поддържат
фактическата обстановка в АУАН, а от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, опровергаващи същата, поради което и в предвид разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, която гласи, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, то обжалваното НП и в тази си част, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Извършеното от Г. деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в управляване на МПС без свидетелство за управление на МПС
от съответната категория и контролен талон към него.
Деянието осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на
наказателното постановление законова норма на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност на Г..
По отношение на размера на наложеното административно наказание за извършеното
от жалбоподателя административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то по чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП същото е точно фиксирана от законодателя по размер глоба, изключващо
възможността за преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № . г., с което началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя ЛЮБ. Д. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. "Л.", бл. ., вх. ., ет. ., ап. . административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5