Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260306
гр.Бургас, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на втори март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4732 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на А.Д.А. ЕГН ********** с адрес: *** против
наказателно постановление № 20-0769-003430/18.09.2020г., издадено от Началник
Група към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на
основание чл. 638, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ му
е наложено наказание глоба в размер на 800 лева.
С
жалбата жалбоподателят намира, че НП е незаконосъобразно и моли за отмяна. В
съдебно заседание се представлява от адв. С.К., който поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП. Претендира разноски.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. Депозирано
е писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира се
юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се отмени наказателното
постановление, прави възражение за прекомерност.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 18.10.2020 г., а
жалбата е депозирана на 22.10.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
16.08.2020г. свидетелите Д.П.В. и С.Д.Р. спрели за проверка водачът на МПС мотоциклет ***с рег. № *** - А.Д.А..
Повод за проверката било това, че свидетелите установили, че в гр. Бургас по
ул. „Индустриална“ А. управлява собствения си мотоциклет ***с рег. № *** като
при извършена справка с РСОД 2864 се установило, че мотоциклета е регистриран
на територията на Р България, не е спрян от движение и няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Прието е, че виновно е нарушена
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
АУАН
е връчен лично на нарушителя като в него не са вписани възражения.
Издадени
са заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001698
и № 20-0769-001699, с които временно е отнето свидетелството за управление на
МПС до представяне на валидна застраховка ГО и временно е спряно от движение
МПС до сключване на застраховка гражданска отговорност. На 17.02.2020г. е
върнато свидетелството за управление на МПС, тъй като нарушителят е представил
валидна застраховка Гражданска
отговорност (ГО) л. 9. Представена е застрахователна полица, съгласно която за
МПС с рег. № *** с рама VG5G262000000844 е включена ГО за срок от 10,38
часа 17.08.2020г. до 23,59 часа на 17.08.2021г.
АНО
на 18.09.2020г. е издал обжалваното наказателно постановление като е възприел
описаните в АУАН факти, но е установил, че се касае за хипотезата на повторност
с НП № 20-0769-000716/25.03.2020г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на
14.04.2020г. за същото по вид нарушение и е издал НП, с което е прието, че за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на основание чл. 638, ал. 2, пр. 1 вр. чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ на А.А. се налага наказание глоба в размер
на 800 лева.
Съгласно
свидетелство за регистрация на МПС част II МПС с рег. № *** е с номер на
рама VG5G262000000844. Съгласно показанията на
свидетелите именно това МПС е било спряно за проверка и водачът е обяснил на
св. Р., че си е направил застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Далл Богг
Живот и здраве“ преди да регистрира мотоциклета. Това обстоятелство се
установява и от представената в хода на съдебното следствие застрахователна
полица л. 32, в която липсва посочен рег. номер на МПС, но е посочен друг негов
индивидуализиращ белег - номер на рама VG5G262000000844 с валидност на застрахователната
полица от 13,06 на 05.02.2020г. до 23,59 на 05.02.2021г. Изрично в
застрахователната полица е посочено, че застрахованият е уведомен, че при непредставяне
на данни за български номера на застрахованото МПС в срок до 1 месец от
началото на валидност на полицата, същата ще бъде прекратена, считано от
следващия ден от изтичането на този срок. Жалбоподателят не е ангажирал
доказателства да е представил на застрахователя данни за регистрационните
български номера, поради което и регистрацията е била прекратена и при проверка
от св. Момчев и Р. се е установило, че липсва валидна застраховка ГО.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение, дължи цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните
правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговата
компетентност.
Съгласно разпоредбата на
чл. 483, ал. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение. В случая жалбоподателят не е изпълнил вмененото му от
закона. Жалбоподателят е сключил застраховка ГО съгласно представената
застрахователна полица л. 32 преди да се регистрира МПС на територията на
страната, но в застрахователната полица изрично е предвидено, че застрахованият
е уведомен, че при непредставяне на данни за български номера на застрахованото
МПС в срок до 1 месец от началото на валидност на полицата, същата ще бъде прекратена,
считано от следващия ден от изтичането на този срок.
А.
не ангажира доказателства да е изпълнил това свое задължение и че
застрахователната полица е била действаща към датата на извършената проверка
16.08.2020г. Напротив установи се, че застрахователна полица е била сключена
със застрахователното дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ на 17.08.2020г. – деня
следващ проверката като е установен нов срок за валидност на застрахователната
полица – 17.08.2021г., т.е. не се касае за продължаване на първоначално
действащия между страните застрахователен договор, а се касае за нов
застрахователен договор, нова застрахователна полица, установяваща нов
едногодишен период на действие.
Ето
защо съдът няма как да приеме, че към датата на съставяне на АУАН е била налице
валидна застраховка гражданска отговорност за МПС с рег. № *** и правилно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съгласно
легалната дефиниция в §
6 т. 33 от ДР на ЗДвП
"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. В случая с наказателно постановление № 20-0769-000716,
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ като му е наложено наказание
глоба в размер на 250 лева, а НП е в сила от 14.04.2020г. Предвид посоченото, нарушението,
предмет на настоящото, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление и е в условията на повторност по смисъла на закона.
Повторността обаче е установена и приложена от наказващия орган едва с
издаването на НП, а не е описана в АУАН като част от обстоятелствата, при които
се твърди, че е извършено нарушението, а е вмъкнато впоследствие, след подписа
на свидетелите, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя да
разбере при какви обстоятелства се обвинява. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая за нарушение на материално правната норма на чл. 483 КЗ е предвидена
санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ – глоба от 250 лева. По-тежко е наказанието, ако нарушението в
условията на повторност съгласно чл. 638, ал. 2 КЗ - за повторно нарушение по
ал. 1 наказанието е глоба 800 лв.
Действително
се касае за пропуск при съставяне на
АУАН да се посочи, че е налице повторност, но нарушаването на
материално-правната норма от страна на жалбоподателя е доказано, поради което
не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в благоприятен
за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в
основната санкционна норма (така Решение № 375 от 03.02.2018г. по к.н.а.х.д №
13/2018г. на БАдмС). Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя
е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение,
ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. Липсата на описание в АУАН на обстоятелството, че се касае
за повторност налага да се отмени наказателното постановление относно дадената
квалификация на санкционната норма и нарушението да се квалифицира по основания
състав, в рамките на която норма да се извърши индивидуализация на наказанието.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда наказание във фиксиран размер
от 250 лева, което в случая следва да се наложи.
По
тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се
отмени в частта в която е наложено наказание 800 лева за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 КЗ и вместо това да наложи на А.Д.А. ЕГН ********** с адрес: ***
за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 КЗ наказание глоба в размер на 250 лева.
С
оглед изменението на наказателното постановление право на разноски имат и двете
страни, които претендират заплащането на такива. Случая на изменение на НП не е изрично регламентиран от
законодателя в ЗАНН и АПК, поради което следва да се вземе предвид препращането
към ГПК съгласно чл. 144 АПК. Гражданският процесуален
кодекс в чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца и ответника такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с
уважената, респективно с отхвърлената част
от иска. Съдът счита, че производството по ЗАНН е специално, същото в
частта за разноските препраща към АПК, който от своя страна препраща към ГПК и
следва да се приложат правилата, предвидени в ГПК и не намират приложение
правилата за разноските, предвидени в НПК.
Предвид изменението на наказателното постановление е
уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че
е налице и основание за ангажиране на неговата административнонаказателна
отговорност. Изменението на НП, с което се намалява размера на санкцията,
съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието
на изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност
за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по
съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на
III състав на Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от
01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 на Върховния
административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 69 /
2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020 г.
по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Определение от 22.05.2020 г. по
к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново;
Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново и др.).
По тези съображения право на разноски имат и двете страни
като в полза на жалбоподателя следва да се определят разноски в размер на 206,25
лева, съразмерно с отменената част, като възражението на АНО за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение не е основателно, тъй като адвокатският
хонорар е изчислен в размера съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300 лева.
Предвид изрично направеното искане от АНО за присъждане
на разноски, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
административнонаказващия орган следва се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева. В полза на АНО следва да се присъди
възнаграждение в размер на 25 лева съразмерно на потвърдената част от НП.
Предвид гореизложеното и на основание и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-0769-003430/18.09.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Бургас, Сектор Пътна полиция,
в частта, с която на А.Д.А. ЕГН ********** с адрес: *** за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на
основание чл. 638, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е
наложено наказание глоба в размер на 800 лева като ГО ОТМЕНЯ в тази му
част и НАЛАГА на А.Д.А. ЕГН ********** с адрес: *** за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ
наказание глоба в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на А.Д.А. ЕГН
********** сумата в размер на 206,25 лева /двеста и шест лева и двадесет и пет
стотинки/, представляващи разноски за адвокат съразмерно на отменената част от
наказателното постановление.
ОСЪЖДА А.Д.А. ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, съразмерно
на потвърдената част от наказателното постановление.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените
по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.