№ 1474
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100111995 по описа за 2021 година
Ищцата Н.К. Т.-К. твърди в исковата си молба, че на 28.12.2001 г. по
дознание № 15074/2001 г. й било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 316, ал. 1 от НК. Взели й мярка за неотклонение
„подписка“.
На 21.10.2008 г. й повдигнали обвинение за извършено престъпление по
чл. 242, ал. 4 от НК. Делото било внасяно многократно в СРС с обвинителен
акт и прекратявано от съда поради допуснати процесуални нарушения.
През 2013 г. било внесено с обвинителен акт и образувано НОХД №
4229/2013 г. в СРС, НО, 2 състав. Приключило с присъда на 01.03.2019 г.,
като ищцата била оправдана. Против присъдата прокурор от СРП подал
протест, но с решение от 30.07.2020 г. присъдата била потвърдена и влязла в
сила.
В резултат от действията на П. Н.К. била несправедливо обвинена в
извършване на престъпление, за което се предвиждало лишаване от свобода и
конфискация на имущество. Изпитвала страх от неоснователно осъждане.
Разследването продължило 19 години и това довело до изменения в
психиката на ищцата. Затворила се в себе си и не желаела да излиза.
Отношенията й със съпруга й се влошили и настъпила фактическа раздяла
1
между тях.
Тъй като не можела да се снабди с удостоверение за липса на висящи
дела, не намерила работа в България. Принудила се да напусне страната.
Поради липса на средства не можела да се явява на съдебните заседания,
което усилвало страховете й.
Така претърпените вреди били изцяло свързани с воденото наказателно
производство, поради което счита, че следва да бъде ангажирана
отговорността на П. на РБ, като бъде осъдена да й заплати сумата от 50 000
лева, ведно със законната лихва от 30.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът П. на РБ е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва предявения от ищцата иск. Оспорва наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Въпреки че досъдебното производство било
образувано през 2001 г., едва през 2008 г. тя била привлечена като обвиняема.
Производството продължило не 19 г., а 12 г.
На К. не била определена мярка за неотклонение, не й била налагана
забрана да напуска пределите на страната, а поради заминаването й в чужбина
се затруднило приключването на наказателното производство.
Счита претендираният размер на обезщетението за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от
ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищцата неимуществени вреди от действия на органите на П. – повдигане на
обвинение за извършване на престъпления, за които Н. Т. - К. е оправдана.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване
2
на отговорността законът възлага на ищеца.
Не се спори между страните и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че с постановление на прокурор при СРП от
12.07.2001 г. е било образувано предварително производство срещу Н.К. Т. за
извършено в съучастие с Л.С. И. престъпление по чл. 212, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК.
ДП № 1282/2003 г. е било образувано и водено срещу Н.К. за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Със заключително
постановление от 08.08.2003 г. на дознател при 01 РПУ-СДВР дознанието е
преобразувано в предварително производство.
На 18.12.2001 г. ищцата е била привлечена като уличено лице за
извършено престъпление по чл. 316 от НК – ползване на документ с невярно
съдържание и й е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
След обединяване на досъдебни производства и прецизиране на
обвинението (като съгласно справка на СД „Полиция“, том 2, л. 53 от
досъдебното производство срещу Н.К. е имало заявителски материали и
образувани предварителни производства за множество документи
престъпления и измами), с постановление от 16.03.2010 г. на следовател в
НСлС Н.К. Т. - К. е била привлечена като обвиняема за това, че на 20.10.1999
г. в гр. София, в нотариалната кантора на нотариус Б.Я., находящ се в гр.
София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 9, като извършител, в съучастие с Л.С.
И., като съизвършител чрез използване на неистински документ –
пълномощно от 23.09.1999 г., привидно издадено от Н.А.К., е получила без
правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 16 461.60 лева,
собственост на Г.Н.А. и Д.Н.А., с намерение противозаконно да я присвои,
като имуществото е в големи размери – престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По образуваното в СРС НОХД № 6825/2010 г. производството е
прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати
нарушения в досъдебното производство.
С постановление от 28.04.2011 г. Н.К. отново е привлечена като
обвиняема.
На 11.03.2013 г. в СРС е бил внесен нов обвинителен акт за извършено
3
на 20.10.1999 г. от Н.К. Т. – К. престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр .чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Поради допуснати процесуални нарушения производството по НОХД
№ 4229/2013 г. е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на
процесуалните нарушения.
С разпореждане от 27.01.2014 г. делото е насрочено за 20.05.2014 г.
Н. К. К. е била обявена за общодържавно издирване през 2012 г. и е
установено, че живее в гр. Хаген, Германия, след като е напуснала Република
България на 07.05.2012 г. през ГКПП – Аерогара София и няма данни за
регистрирано обратно влизане.
Съдебното заседание на 20.05.2014 г. е отложено не само поради
нередовно призоваване на Н.К., но и по причина, че друг от подсъдимите не е
получил препис от обвинителния акт.
Книжата не са били връчени на Н.К. и до 16.09.2014 г., 02.10.2014 г.,
30.10.2014 г., 10.02.2015 г., когато съдебните заседания са отложени по тази
причина.
Н.К. не се е явила на 23.10.2015 г., за когато е била редовно призована.
Била е представлявана от служебен защитник, а отлагането на съдебното
заседание не е било по нейна вина.
На 18.01.2016 г. е даден ход на съдебното следствие. На това съдебно
заседание, както и на 29.03.2016 г., 31.05.2016 г., 20.09.2016 г., 08.11.2016 г.,
02.02.2017 г., 24.03.20176 г., 30.05.2017 г., 28.09.2017 г., 31.10.2017 г.,
28.11.2017 г., 21.12.2017 г., 08.02.2018 г., 08.03.2018 г., 05.04.2018 г.,
03.07.2018 г., 02.11.2018 г. 17.12.2018 г. подсъдимата Н. Т. К. не се е явявала.
За всяко от тях тя е била призовавана по телефона, но за нито едно от
неявяванията си не е посочила уважителна причина.
Не се е явила и в съдебното заседание на 01.03.2019 г., когато е даден
ход на съдебните прения.
С постановената на 01.03.2019 г. присъда по НОХД № 4229/2013 г. по
описа на СРС, НО, 2 състав Н.К. Т. – К. е била призната за невиновна в
повдигнатото й престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
Подаден е протест от прокурор от СРП и е образувано ВНОХД №
4
674/2020 г. по описа на СГС. С окончателно решение от 30.07.2020 г.
оправдателната присъда е потвърдена. В производството пред въззивната
инстанция подсъдимата отново не се е явила.
При така установените факти съдът приема за доказано деянието, от
което ищцата твърди да са й причинени вреди. Осъществени са две от
предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищцата следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите,
чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпления, за които е
бил оправдана.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се
определя от продължителността на наказателното преследване (досъдебната
фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения,
настъпилите промени в отношенията в семейството, обстоятелствата,
отразили се на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето,
извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищцата
наказателно производство, без съмнение за К. са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер съдът следва да определи по справедливост, в
приложение на § 1 от ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се
подразбират от естеството на извършените спрямо него наказателно-
процесуални действия. Определянето на размер на обезщетението обаче
следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г.,
гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с
негативни емоционални преживявания, чувство на страх от несправедливо
осъждане и несигурност.
Свидетелят Н.К., брат на ищцата, разказва, че през 2001 г. срещу Н.
5
било образувано наказателно производство за измама. Изпаднала в стрес от
факта, че може да влезе в затвора. Задържали я в ареста за около два-три дни,
след което започнала да получава паник атаки. След три-четири години се
развела със съпруга си. През това време работела по малко като чистачка.
Искала да работи на по-престижна работа, но трябвало да представи
документи – свидетелство за съдимост. Не можела да започне, тъй като вече
била осъждана. Свидетелят обаче няма спомени Н. да е кандидатствала на
определена длъжност и във връзка с делото да й е била отказана.
Наказателното производство продължило около 20 години. Тъй като тук
не можела да започне работа, заминала за Германия през 2009-2010 г. И до
момента все още била там и работела в почистваща фирма. Според свидетеля,
Н. идвала за делата, когато може, но невинаги, защото нямала пари. Не искала
да се прибира в България, тъй като там се чувства по-спокойна. Отдавна били
разделени с мъжа си, но не били разведени. Имали скандали, защото работел
само той. В телефонни разговори Н. споделяла, че е притеснена, че може да
влезе в затвора.
Дадените от свидетеля показания съдът не кредитира, тъй като се
разминават със събраните по делото писмени доказателства.
Вреди извън обичайните за подобни случаи, не се установиха.
Естествено е притеснението на ищцата от несправедливо осъждане за тежко
умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Начинът й на
живот обаче не е бил качествено променен в негативна посока.
Показанията на Н.К. съдът не кредитира, на първо място, поради
противоречията в семейното положение на сестра му. Неверни са и
твърденията му, че Н. понякога идвала за делата. След напускане на страната
през 2012 г. (която година също не съвпада с изложеното от свидетеля), по
образуваното през 2013 г. НОХД № 4229 по описа на СРС не се явила на нито
едно открито съдебно заседание.
Неоснователни са и твърденията в исковата молба, че е заминала за
чужбина, тъй като в България не можела да си намери работа. При постъпване
на работа се изисква единствено свидетелство за съдимост, Н.К. не е била
осъждана и поради това данните от свидетелството за съдимост не са пречка
да бъде наета на работа, различна от „хигиенист“. Причината лежи по-скоро в
степента на полученото образование (основно), което не позволява
6
квалифицирана работа. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че и в
Германия тя работи в почистваща фирма.
По причина, че се е установила в друга държава и е заживяла без
проблемите, свързани с наказателното преследване, водено срещу нея в
България, интензитетът на вредите е занижен в сравнение със сходни случаи.
Н.К. не е търпяла ограничения и преди да замине за Германия –
наложена й е най-леката мярка за неотклонение „подписка“, отменена още
през 2008 г., няма данни да е била задържана, да е ограничавано правото й на
свободно придвижване, да се е влошило здравословното й състояние поради
наказателното преследване или да е срещнала трудности в комуникацията с
близкия и роднинския си кръг, породени от отрицателно отношение към нея
по подозрения, че е извършила престъпление.
Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на
увреденото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да
бъде определено на 2 000 лева.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 30.07.2020 г.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна
такса. Представителят на П. на РБ е възразил за прекомерност на
претендираното възнаграждение. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, според който ищцата е заплатила на адв. Л. Н.
адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 2 от
ЗОДОВ, ответникът дължи да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат. Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., при
предявен иск в размер на 50 000 лева, възнаграждението възлиза на сумата от
2 030 лева.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи да заплати на
ищцата сумата от 91.20 лева.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на
Република България, с адрес гр. София, бул. ******* да заплати на Н.К. Т. –
К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, за което е оправдана с присъда от 01.03.2019 г. по НОХД № 4229/2013 г.
по описа на СРС, НО, 2 състав, влязла в сила на 30.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 30.07.2020 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
50 000 лева, а на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 10 лева
държавна такса и 81.20 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8