№ 201
гр. Габрово, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Административно
наказателно дело № 20214210200456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. ИВ.
Д. от гр. Габрово против Наказателно постановление № ********** от 14.05.2021г.
издадено от Директора на РДГ Велико Търново.
В жалбата се сочи, че при издаването на наказателното постановление е нарушен
материалния и процесуалния закон. Не било отчетено, че вмененото нарушение по същество
представлявало маловажен случай, предвид това, че с факта на извършването му не бил
настъпил вредоносен резултат. Не била информирана и поканена да присъства при
извършената проверка. Спазени били изискванията на Наредбата и е бил допуснат до работа
П.Н., като за него имало издадено разрешително за достъп до горска територия.
Претендира се отмяна на наказателното постановление ведно със законните
последици.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответната РДГ Велико Търново оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло
потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 24.09.2020г. в 11,05 часа свидетелят Т.Г. и Д.Г., служители на РДГ Велико
1
Търново, извършили съвместна проверка съ служители на РИОСВ Велико Търново, ТП ДГС
Габрово, Община Габрово, ВиК Габрово в имот с № 14218.329.350, попадащ в отдел 57,
подотдел „з” землище Габрово – насаждение, в който се извършва добив на дървесина.
При проверката на място Т.Г. и Д.Г. установили свидетелят П.Н. и още две лица –
И.В.И. и С.И.И., като в момента на проверката извършвали добив на дървесина. При
направена справка в електронната система на ИАГ е установено, че И.И. и С.И. не са
вписани в разрешителното за достъп на лица до обекта. Проверката е извършена в
присъствието на свидетеля П.Н.. На място проверяващите установили, че И. Василев, който
извършвал добив на дървесина с бензинов моторен трион не притежава свидетелство за
правоспособност и работа с моторен трион, поради което срещу него е съставен АУАН от
същата дата.
Позволителното за сеч е издадено на лесовъд К.Д.. Проверяващите провели
телефонен разговор с лесовъда Д. и я уведомили за извършването на проверката, но същата
не е дошла на мястото на проверката.
За извършената проверка е съставен констативен протокол серия В № 007396 от
24.09.2020г.
За установеното нарушение на чл. 12 б ал.1 т.4 от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии е съставен АУАН от 17.11.2020г. против К.Д., като
съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан.
В законоустановения срок е подадено писмено възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №
20105005558 от 14.05.2021г. от Директора на РДГ Велико Търново, с което на К. ИВ. Д. за
нарушение на чл. 12б ал.1 т.4 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските
територии му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ
По делото са изслушани показанията на свидетелите - Т.Г., участвал в проверката на
масто, И.Н., съставил АУАН въз основа Констативния протокол от проверката и
свидетелят П.П., присъствал при съставянето на АУАН, които изцяло потвърдиха
фактическите констатации изложени в констативния протокол и съставения АУАН.
Изслушани са показанията на свидетеля П.Н.. В показанията си свидетеля Н. заяви,
че при извършване на проверката от страна на служителите на РДГ В. Търново, само той е
работил в сечището. Повалял дървесина. В този ден извикал И. и С. да махнат вършината
от реката. Само той имал разрешително за достъп. Сутринта, когато К.Д. била на обекта, И.
и С. не били там. В този ден не отишъл да добива дървесина, а трябвало да се изчистят
клоните от реката и затова се обадил на И. и С..
По делото е приложено Позволително за сеч № 0575611 издадено на К.Д., със срок
запровеждане на сечта от 05.09.2020г. – 31.12.2020г.
Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка разрешително за
достъп до горска територия на лицата извършващи дърводобив в сечището не е било
2
представено, като такова не е било въведено в информационната система на ИАГ.
По делото наред с жалбата е представено Разрешително за достъп до горска
територия на П.Д. Н., което разрешително не е било представено в хода на административно
наказателното производство, от 02.09.2020г. издадено от лесовъд И.Т..
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състава на
съда намира, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 12 б ал.1 т.4 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради
което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Безспорно е, че жалбоподателя Д. е имала качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ,
тъй като е бил регистрирана в регистъра на ИАГ София, като лесовъд и е получила
позволителното за сеч в имота и в това си качество е длъжна да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия и това й задължение е било налице
през цялото време докато се е провеждал добива на дървесина.
Съгласно посочената, като нарушена разпоредба на чл. 12 б ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи
за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до
съответната горска територия.
Достъпът до съответната територия, съобразно нормата на чл. 24, ал. 1 от същия
подзаконов нормативен акт се обективира чрез издаване на разрешително за достъп до
насаждения, съдържащ изискуеми по ал. 2 реквизити.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредбата, лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в
информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за
сеч, а именно - имената на лицата, на които се разрешава достъп и постоянните им адреси
по лична карта. Разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на
дървесина, се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч.
собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания
лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч /чл. 24, ал. 1 от наредбата/.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от наредбата, лицето, издало разрешителното за достъп, го
предоставя на лицето, издало позволителното за сеч. Разрешителното за достъп е валидно от
момента на въвеждането на данните по ал. 2, т. 2 в информационната система на ИАГ / чл.
24, ал. 6 от наредбата/. Именно от този момент лицата, посочени в разрешителното, имат
право на достъп в съответната горска територия за извършване на дейности по добив на
дървесина.
Това не е било сторено и към датата на проверката извършена от служителите на РДГ
В. Търново, лицата установени в сечището – И.И. и С.И. не са имали разрешително за
достъп до горска територия, което да е било въведено в информационната система на ИАГ.
Такова не е било представено и в писмена форма при проверката.
3
А че такова е било необходимо е видно от събраните по делото доказателства, тъй
като установените лица, са се намирали в проверявания обект и са извършвали добив на
дървесина. В тази насока съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т.Г., И.Н. и
П.П., които от своя страна кореспондират с приложените писмени доказателства-
констативен протокол от извършена проверка и АУАН съставен срещу Ивало Иванов,
безспорно установяващи дейността на посочените две лица заедно със свидетеля П.Н. по
добива на дървесина.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.Н., тъй като същите са вътрешно
противоречиви, сочат на взаимноизключващи се обстоятелства и сами се оборват - сочейки
че сам е извършвал добив на дървесина, след това пък че в този ден не е извършвал такава
дейност, а само е почиствал клони от дерето и затова бил повикал И. и С., на следващо
място твърдейки, че не е работено с моторен трион, а след това, че той и И.И. са били с
резачки.
От събраните по делото писмени доказателства е безспорно установена дейността по
добив на дървесина на датата, на която е извършена проверката от служителите на РДГ
Велико Търново, както и извоз на дървесина на същата дата, както и че лицата установени в
обекта И.И. и С.И. не са имали разрешително за достъп, предвидено в Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
Правилно и в съответствие с установените и посочени в наказателното
постановление факти е квалифицирано нарушението, като такова по чл. 257, ал.1, т.1, във
връзка с чл. 12 б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
За така описаното и квалифицирано административно нарушение е приложена
съответната санкционна норма по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, като определената санкция е в
предвидения минимален размер от 300 лева
Липсват основания да се приеме, че случая е маловажен и се приложи чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се различава от обичайните нарушения от този вид.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното
производство приключило с издаването на наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, съгласно
разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на
земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива
правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед № РД49-
199/16.05.2011 г. на МЗХ.
При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие
с процесуалния и материален закон, поради което следва да се потвърди.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по делото.
4
Съгласно чл. 63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
Чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 ал.1 от
ЗЗП, е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Съобразно изложеното съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на РДГ
Велико Търново направени по делото разноски в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 14.05.2021г.
издадено от Директора на РДГ Велико Търново, с което на К. ИВ. Д. от гр. Габрово, ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К. ИВ. Д. от гр. Габрово, ЕГН **********, да заплати на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново сумата в размер на 80 лева представляваща
направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 63 ал.5
от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получане на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5