РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300502728 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Ф. М., ЕГН **********, чрез
адвокат М.Б. - П., против Решение № 262249/05.09.2021 г., постановено по г.
д. № 12019/ 2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено
по отношение на жалбоподателката, че А. А. Д., ЕГН ********** с адрес ***
е собственик, на основание договор за дарение и наследяване, на 26/48 ( или
54,67 %) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 39921.504.613 с
административен адрес ***, с площ от 221 кв.м. при граници: имот №
39921.504.620 и 39921.504.614, ведно с построените в него: сграда с
идентификатор 39921.504.613.1 с площ 53 кв.м. и сграда с идентификатор
39921.504.613.2 с площ 26 кв.м., като жалбоподателката е осъдена да предаде,
на основание чл.108 от ЗС, на А. А. Д. владението върху 26/48 ид.ч. от
гореописания имот, както и да му заплати 1690,00 лева, разноски за
първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат конкретни оплаквания за неправилност и
необоснованост на атакуваното решение, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването му. Поддържа се праводателят
на жалбоподателката да е осъществявал трайно, явно и несмущаване владение
върху процесния имот, със съзнанието на собственик, при липса на спор и
предварителна договорка и фактическо разделяне между наследниците на
1
общия наследодател на двете жилища с прилежащите дворни места, без това
да е оформено с надлежен акт. Съдържат се оплаквания, че не е необходимо
поземленият имот да отговаря на изискванията за УПИ, като следва да бъде
съобразено действителното фактическо положение. Твърди се, че ищецът не е
установил с каква площ участва бившият парцел XI-1831 в кв. 5 по плана на
град Кричим от 1982 година в поземлен имот с идентификатор 39921.504.613,
поради което са останали недоказани твърденията му за обема на
претендираното право на собственост. Моли се за отмяна на атакуваното
решение и вместо това отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноски.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия А. А. Д., чрез адвокат Д.Д., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на атакуваното решение и се моли то да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.
108 от ЗС, предявен от А. А. Д. за признаване за установено по отношение на
Н. Ф. М., че е собственик, на основание договор за покупко – продажба,
договор за дарение и наследяване, на 26/48 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 39921.504.613, с административен адрес ***, с площ от 221
кв.м. при граници: имот № 39921.504.620 и 39921.504.614, ведно с
построените в него: сграда с идентификатор 39921.504.613.1 с площ 53 кв.м.
и сграда с идентификатор 39921.504.613.2 с площ 26 кв.м., както и за
осъждане на ответницата да му предаде владението върху посочените
идеални части от така описания недвижим имот.
В исковата молба са наведени основания за грешка в кадастралната
карта на гр. Кричим, одобрена със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, поради неправилно заснемане в нея на
процесния недвижим имот и построените в него две сгради, като се отправя
искане да бъде прието за установено, че последните са част от съседния
поземлен имот с идентификатор № 39921.504.614.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор Н. Ф. М. оспорва
основателността на така предявения иск по съображения за липса на
идентичност между придобития от ищеца по дарение и наследяване имот и
процесния недвижим имот и сградите в него, като твърди че както те, така и
земята са били владени и ползвани от нейния праводател А.Д., а преди това
от неговия наследодател С. Д..
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че
през 1969 г. по време на брака си, родителите на ищеца са придобили в режим
на съпружеска имуществена общност недвижим имот с обща площ от 740
2
кв.м., с пл.№1465, за който са били отредени два отделни парцела – XVI и
XVII. През 1974 г. ищецът е придобил от баща си правото на собственост
върху парцел XVII. Впоследствие с план, приет през 1982 г. имот с пл. №
1465 получил нова номерация- 1831, като за него са били отредени отново
два отделни парцела. Първият с обозначение XII, заемащ западната половина
на имот с пл.№ 1831, съответстваща на прехвърления в собственост на ищеца
през 1974 г. парцел XVII по стария план. Вторият парцел с обозначение XI,
обхващащ източната половина на имот пл. № 1831, останал съпружеска
имуществена общност между родителите на ищеца, която била прекратена със
смъртта на А.Д., през 1980 г. В съответствие с действащата към този момент
разпоредба на чл. 14, ал. 7 от СК 1968 /отм./ собствеността върху парцел XI
била разпределена в съотношение ½ идеална част за преживялата съпруга
З.Д.а /майка на ищеца/ и ½ идеална част разпределена между трите деца на
починалия – А., С. и Ф.. Така към 1993 г., след като З.Д.а дарила на ищеца
своята ½ идеална част от парцел XI, той станал собственик общо на 4/6 (2/3)
идеални части от имота (1/6 по наследство и ½ по дарение). Заключил е, че
това съотношение в съсобствеността се е запазило включително и след
фактическото разделяне на построената в имота жилищна сграда на две
отделно ползвани части, като съществувалата по посочения начин
съсобственост върху парцел XI – 1831 е продължила да съществува и в
рамките на новообособения с кадастрален план от 2002 г. имот № 2042,
впоследствие отразен в действащата кадастрална карта с идентификатор
39921.504.613. Приел е за неоснователно възражението на ответницата, че
имотът е придобит от праводателя въз основа на давностно владение,
включително и поради предвиденото в чл. 200 от ЗУТ, че реално определени
части от поземлен имот в границите на населено място може да се
придобиват чрез правна сделка или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, доколкото
процесният имот е с площ от 221 кв.м., което е под минимума от 300 кв.м.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
настоящата инстанция намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 108 от ЗС следва да се
установи, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот в претендирания обем, като ответницата го владее, но това владение е
без основание, противопоставимо на собственика.
В спора изрично е въведено твърдение, че е налице грешка в
кадастралната карта при заснемане на процесните имоти, съпроводено с
искане за признаване на установено по отношение на ответницата, че същите
са неправилно заснети в кадастралната карта и в действителност са част от
съседния поземлен имот. Характерът на иска за установяване на грешка или
непълнота като иск за собственост към настоящия момент, е изяснен в
мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по
тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Със същото е прието, че
3
искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР (първоначална редакция), сега чл. 54, ал.
2 от ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за
собственост на същия имот. Предметът на положителен установителен иск по
чл. 124, ал.1 от ГПК, респективно на иска по чл. 108 от ЗС в установителната
му част е идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (предишен чл. 53, ал. 2, изр.
2 ЗКИР). И в трите хипотези се установява правото на собственост към
настоящия момент. С оглед на това предявеният иск е осъдителен такъв по чл.
108 от ЗС за установяване правото на собственост към настоящия момент
върху погрешно заснет като самостоятелен поземлен имот с идентификатор
№ 39921.504.613, вместо като реална част от поземлен имот с идентификатор
№ 39921.504.614 и за осъждане на ответницата да предаде владението върху
съответни идеални части от него (в този смисъл решение №
60120/26.10.2021г. по г.д.№ 77/2021г., I-во г.о. на ВКС).
Предвид разрешенията, дадени по т. 4 от Тълкувателно решение №
8/23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, подлежи
на изследване положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни. Това се налага с оглед приложението на императивната
разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която регулационните
линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната
карта като имотни граници на поземления имот. В тази връзка допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, каквато е и тази на § 5,
ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, въззивният съд е длъжен да отстрани без да има
изрично направено оплакване в тази насока (ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС).
С оглед на това настоящата инстанция дължи произнасяне относно липсата
или наличието на грешка или непълнота в кадастралната карта при заснемане
на процесния имот и постройките в него, въпреки липсата на конкретно
оплакване във въззивната жалба в тази насока.
Не се спори относно приетото за установено от първостепенния съд, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че през
1969 г. по време на брака си, родителите на ищеца са придобили в режим на
съпружеска имуществена общност недвижим имот с обща площ от 740 кв.м.,
с пл.№1465, за който са били отредени два отделни парцела – XVI и XVII. На
27.11.1974 г. въззиваемият е придобил, чрез покупко – продажба
собствеността върху парцел ХVІІ от имот с пл.номер 1465, кв. 5 по плана на
гр. Кричим от 1958 г., представляващ дворно място с площ от около 310 кв.
м. и къща (л.12 от делото на РС).
Другата част от имот пл.номер 1465, а именно парцел XVI е останала в
режим на съпружеска имуществена общност на родителите му, прекратена
със смъртта на бащата на 09.06.1980 г. Съгласно приложимата към този
момент законодателна уредба в лицето на чл. 14, ал. 7 от СК 1968 (отм.)
собствеността върху парцел XVI от имот пл.номер 1465 е разпределена в
съотношение ½ идеална част за преживялата съпруга З.Д.а (майка на
въззиваемия), придобита като СИО и ½ идеална част разпределена по
наследство по равно от по 1/6 идеална част за всяко от трите деца на
4
починалия – А. А. Д. (въззиваемия), С.А.Д. (баща на праводателя на
жалбоподателката) и Ф.А.Д..
Впоследствие, при действието на регулациония план от 1982 г., парцел
XVI от имот пл.номер 1465 получил нова номерация, а именно - парцел ХІ от
имот № 1831 в кв.V по плана на гр. Кричим. Границите му останали
непроменени. На 24.12.1993 г. въззиваемият е придобил още ½ идеална част
от този имот по договор за дарение от своята майка. По този начин по силата
на наследствено правоприемство и дарение въззиваемият е станал собственик
на общо 4/6 (2/3) идеални части от парцел ХІ от имот № 1831 в кв.V по плана
на гр. Кричим.
Изводът за идентичност на имот пл.номер 1465 по плана от 1958 г. с
имот № 1831 по плана от 1982 г. се налага от приетото по делото заключение
по допуснатата съдебно техническа експертиза, което настоящата инстанция
кредитира като компетентно изготвено, обосновано и пълно.
От заключението също така става ясно, че по кадастрален план „Град
Кричим“ от 2002 г. вече са отразени имоти с № № 2042 и № 2043, които
макар да съответстват в общите си граници на имот № 1831 по плана от 1982
г., по отделно не съвпадат с границите на УПИ ХІ-1831 и УПИ ХІІ-1831 от кв.
5. В последно одобрената кадастрална карта на гр. Кричим от 2009 г. имотите
са идентични на отразените от 2002 г., като на имот № 2042 съответства
процесният имот с идентификатор № 39921.504.613, а на имот № 2043
съответства този с идентификатор № 39921.504.614.
Не се спори, а и от заключението по СТЕ се установява, че по
действащата кадастрална карта процесният имот с идентификатор №
39921.504.613 е с площ от 221 кв.м., представлява част от имот
планоснимачен № 1831 по плана от 1982 г., като включва в себе си реална
част от парцел ХІІ-1831, заключена между точките 1,2,3 и 4 и реална част от
ХІ-1831, заключена между точките 3,5,6,7,8 и 4, всички отбелязани в
комбинирана скица на л. 109 от делото на РС (приложение № 5 към СТЕ). В
него са заснети две масивни жилищни сгради с идентификатори
39921.504.613.1 и 39921.504.613.2. по плана одобрен със заповед № 300-4-
74/22.10.2002г.
Не е спорно, като се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че на 06.07.2015 г. А.С.Д., праводател на жалбоподателката се
е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на така отразения в
кадастралната карта на гр. Кричим, одобрена със Заповед № РД-18-
13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имот с идентификатор
№ 39921.504.613, ведно с построените в него сгради с идентификатори №
39921.504.613.1 и № 39921.504.613.2, като на 16.05.2017 г. го е прехвърлил,
чрез договор за покупко – продажба /л. 16 от делото на РС/.
Съгласно СТЕ имот с идентификатор № 39921.504.613, ведно с двете
сгради в него получава самостоятелен имотен номер за първи път в плана,
одобрен със заповед № 300-4-74/22.10.2002 г. (като имот № 2042). Тази
заповед е издадена при действието на ЗКИР, в сила от 01.01.2001 г., както и
на ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г. След отмяната на ЗТСУ, ЗУТ зачита
5
регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени
дворищнорегулационни планове като имотни граници (§5, ал.1 от ПЗР на
ЗКИР), освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за
промяна в собствеността. Поради това от съществено значение е към момента
на влизане в сила на ЗУТ и ЗКИР била ли е приложена първа регулация за
имота и в какви пространствени предели се е изразявало нейното действие.
По силата на чл. 39, ал.3 от ЗПИНМ (отм.), действащ по време на
приемане на плана от 1958 г. дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие и с влизането му в сила се променят
пространствените предели на правото на собственост. Когато от един имот се
образуват два или повече УПИ, регулацията се счита приложена от влизане в
сила на регулационния план, тъй като в подобна хипотеза няма придаване на
части от съседни имоти, съответно не се заплаща обезщетение за такива части
(в този смисъл е решение № 117/25.06.2019 г. по г. д. № 2781/2018 г., I г. о. на
ВКС).
Такъв е и настоящият случай.
Съгласно данните от приетата СТЕ най - ранният план за регулация за
територията на гр. Кричим е КРП „Гара Въча“, одобрен със Заповед №
75/05.12.1958 г. По него от един имот с пл. № 1465 са образувани два УПИ
XVI-1465 и XVII-1465. Не е установено придаване на части от съседни имоти.
Следователно от влизане в сила на регулационния план от 1958 г. е налице
приложена първа регулация за имот с пл. № 1465. От този момент по силата
на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм./ пространствените предели на правото на
собственост са променени и са налице два самостоятелни УПИ, съответно
XVI-1465 и XVII-1465. След приложена първа регулация имотите подлежат
на последващо урегулиране в хипотезата на чл. 33 от ЗТСУ /отм./ Такава не е
налице. Това е и причината по следващия /втори/ регулационен план, одобрен
със заповед № 902/21.09.1982 г., въпреки променената номерация, а именно за
имот № 1831 (идентичен на имот 1465 по плана от 1958 г.) да са отредени
отново два урегулирани поземлени имота: УПИ ХІ-1831 и УПИ ХІІ-1831 от
кв. 5, като регулационната граница между тях съответства на регулационната
линия в плана от 1958 г.
От представената от вещото лице комбинирана скица на л. 109 от
делото на РС обаче се установява, че регулационната и кадастралната граница
между двата имота не съвпадат. Заснетите в кадастралната карта имотни
граници съответстват на съществуващите на място огради, но не съвпадат с
регулационните граници на УПИ ХІ-1831 и УПИ ХІІ-1831 по действащия
план от 1982 г., а последните от своя страна съответстват на документите за
собственост. Налице е следователно противоречие с изискването на чл. 43, ал.
1, т. 5 от ЗКИР, че когато кадастралната карта се изготвя за урегулирани
имоти, кадастралните граници трябва да съвпадат с тези по приложената
регулация.
Посоченото несъответствие на кадастралния план от 2002 г. с
регулационните граници по приложената регулация за УПИ ХІ-1831 и УПИ
ХІІ-1831 по действащия план от 1982 г., пренесено в последствие и в
6
кадастралната карта, следва да бъде отстранено. Кадастралния план и
кадастралната карта след приложената регулация следва да отразяват
регулационните граници по действащия план от 1982 г. за УПИ ХІ-1831 и
УПИ ХІІ-1831.
Така посоченото грешно заснемане в кадастралния план, пренесено
впоследствие и в КК не е довело до промяна на правото на собственост. Това
е така, доколкото ПУП (с изключение на хипотезата по чл. 16 ЗУТ) също няма
вещно действие. КК и ПУП при действието на ЗУТ не са променили и с
изменението им няма да променят правото на собственост.
Не е възможно придобиване по давност на реални части от посочените
урегулирани поземлени имоти с оглед действието на чл. 200, ал.2 от ЗУТ,
който допуска придобиване по давност на реална част от съседен имот само
ако те отговарят на изискванията за самостоятелен парцел. В случая такова не
е налице, доколкото общата площ на имот с идентификатор № 39921.504.613
е едва 221 кв.м., което е по – малко от изискуемите 300 кв.м. Поради това и
неоснователна се явява въззивната жалба в частта поддържаща наличието
на придобивно основание в полза на жалбоподателката в резултат от изтекла
в полза на праводателя придобивна давност, по отношение на процесния
поземлен имот.
След като регулацията е била приложена въззиваемият А. А. Д. се
легитимира като собственик на различно основание и в различно
съотношение по отношение на всеки от самостоятелно съществуващите УПИ
ХІ-1831 и УПИ ХІІ-1831. На основание договора за покупко – продажба от
1974 г. е собственик на УПИ ХІІ-1831, а на основание наследствено
правоприемство, настъпило през 1980 г. и дарение от 1993 г. е собственик на
2/3 идеални части от УПИ ХІ-1831. Приетата грешка в кадастрален план от
2002 г., пренесена в кадастралната карта, както вече се посочи не променя
така установената собственост.
С оглед така установеното А. А. Д. се явява собственик на реална част
от парцел ХІІ-1831 по действащия регулационен план на гр. Кричим от 1982
г., заключена между точките 1,2,3 и 4 от поземлен имот с идентификатор №
39921.504.613, и на 2/3 идеални части от реална част от парцел ХІ-1831 по
действащия регулационен план на гр. Кричим от 1982 г., заключена между
точките 3,5,6,7,8 и 4 от поземлен имот с идентификатор № 39921.504.613,
означени в комбинирана скица на л. 109 от делото на РС (приложение № 5
към СТЕ).
Действително по делото няма данни за площта, с която УПИ ХІ-1831 и
УПИ ХІІ-1831 участват в поземлен имот с идентификатор № 39921.504.613,
но това не може да доведе до неоснователност на предявената претенция само
на това основание. Площта не представлява индивидуализиращ белег, такъв
са границите. Поради това неоснователни се явяват оплакванията във
въззивната жалба и в тази им част.
С исковата молба обаче се иска признаването на ищеца за собственик
само за част от посочените притежавани от него права, а именно за 26/48
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 39921.504.613. Доколкото
7
съдът не може да даде защита по – голяма от търсената, с решението
въззиваемият следва да бъде признат за собственик в посочения претендиран
от него обем на правото.
По делото няма спор, че жалбоподателката упражнява фактическа власт
върху процесния имот и изградените в него две постройки. Това се
установява и от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, включително е признато и с отговора на исковата молба,
доколкото е заявено защитно възражение за придобиване по давност, в
резултат упражняването на непрекъсната фактическа власт върху спорните
имоти.
С оглед до тук изложеното се налага извод за наличие на всички
елементи от фактическия състав на предявения ревандикационен иск по
отношение на поземления имот с идентификатор № 39921.504.613.
Посочените части от него се владеят без основание от ответницата, защото
нейният праводател не е могъл да ги придобие по давност и следва да бъде
осъдена да предаде на въззиваемия владението върху тях. Поради това
въззивната жалба в тази част е неоснователна.
По отношение находящите се в поземления имот две сгради обаче
въззивната жалба е основателна.
Забраната за придобиване по давност при липса на предпоставките по
чл. 200 от ЗУТ се отнася за поземлени имоти, но не и за постройките в тях.
Същите представляват самостоятелен годен обект на правото на собственост
и могат да бъдат придобивани отделно от земята върху, която са изградени. В
случая своевременно с отговора на исковата молба жалбоподателката е въвела
в спора възражение за изтекла в полза на праводателя ѝ придобивна давност.
Настоящата инстанция намира за доказано възражението по отношение
на постройките поради следното:
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е
необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на обективен
елемент – упражняване на фактическата власт върху вещт и субективен
елемент– намерението за своене. Последният, като психическо състояние е
трудно доказуем и по тази причина законодателят е установил оборимата
презумпция в чл. 69 от ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Тази презумпция е
приложима и в отношенията между съсобственици, но доказването е
практически усложнено с оглед на това, че когато някой съсобственик ползва
съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната
част на останалите съсобственици. За да придобие частите на останалите
съсобственици е необходимо да демонстрира отблъскване владението на
другите съсобственици и своене на техните части за себе си. Това превръщане
на държането във владение не изисква някакъв специален акт. Фактическото
разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от
съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее
постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на
8
останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо
разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за
упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 от ЗС,
са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на
намерението за своене и установяване на владение за себе си. Тези действия
покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им
проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни –
възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са
непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години,
предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 от ЗС са
реализирани. От значение са действията на своене, покриващи съдържанието
на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те
да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и
фактическа власт върху него (съгласно решение № 97/19.10.2020 г. по г. д. №
325/2020 г., I-во г.о. на ВКС).
В заключението по СТЕ е изследвано застрояването в самостоятелно
обособените от имот пл.№ 1465 два парцела. През годините е установено, че
по план от 1958 г. са заснети като съществуващи сграда – МЖ приблизително
по средата на двора, навес и клозет; по план от 1982 г., като съществуващи
към 1982 г. са заснети сграда – МЖ приблизително в средата на двора
/пристроена старата сграда от 1958 г./, навес, клозет, ПС, сграда в строеж и
сграда МЖ по северната граница на имот № 1831; по план от 2002 г. сградата
МЖ по средата на двора е разделена на две отделни сгради МЖ, като южната
сграда МЖ попада в имот № 2042 /сега имот с идентификатор №
39921.504.614/, а северната сграда МЖ в имот № 2043 / сега имот с
идентификатор № 39921.504.613/, като в него са изградени и нови сгради.
При оглед на място вещото лице е констатирало, че между сграда с
идентификатор № 39921.504.613.01 и сграда с идентификатор №
39921.504.614.02 е изграден противопожарен зид след преустройство, като с
сграда се намира зазидана стара врата, чрез която е имало връзка между двете
сгради, преди да се преустроят в две отделни сгради.
От показанията на свидетелите А. и А. (л. 114-л.115 от делото на РС) се
установява, че се касае за две самостоятелни жилища, с отделни входове от
различни страни на къщата, като за жилището на А. (въззиваемият) се влиза
от улица ***, а за другото, в което е живял неговия брат, от ул. ***.
Свидетелката А. посочва, че А. е влизал в жилището на А. на гости, а
свидетелят А., че А. и брат му са живеели в отделни жилища, като е
посещавал само това на А. и не познава жилището на брат му.
Свидетелката Т. – фактическа съжителка на С. – брат на въззиваемия,
установява, че след 1969 г. живее в къщата, която е била пристроена и
преустроена от родителите на въззиваемия, с цел обособяване на
самостоятелно жилище за брата на въззиваемия. По – късно е построена и
отделна кухня в използваната от С. част от двора.
Посочените показания се кредитират като логични, последователни и
кореспондиращи на останалите събрани по делото.
9
По този начин по делото е установено, че въззиваемият А. и брат му С.
– наследодател на А. (праводателя на жалбоподателката), са разпределили
помежду си фактически съсобствената къща, реално са обособили същата да
се ползва като две самостоятелни жилища и са осъществявали
необезпокоявано фактическа власт всеки върху определената му част. Всеки
от двамата е възприемал този факт и не се е противопоставял. Посочените
действия са такива на своене, покриващи съдържанието на правото на
собственост, изявени са пред другия съсобственик по начин, че да може да
разбере, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт
върху него. Действията са упражнявани приживе от брата на въззиваемия, а
след неговата смърт на 12.02.2007 г. са продължени от сина му А.С.Д. –
праводател на жалбоподателката. Считано дори от 2007 г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда е изминал период по – дълъг от 10
години. Следователно предпоставките на придобивната давност, визирани в
чл. 79 от ЗС са реализирани и праводателят на жалбоподателката е придобил
правото на собственост върху двете процесни сгради в резултат на давностно
владение, присъединено към владението на неговия наследодател за период
по – дълъг от 10 години, което право на собственост през 2017 г.
жалбоподателката е придобила по силата на сключения помежду им договор
за покупко – продажба.
Посоченото налага извод за неоснователност на исковата претенция по
отношение на сграда с идентификатор № 39921.504.613.1 и сграда с
идентификатор № 39921.504.613.2., доколкото ищецът не притежава правото
на собственост върху двете постройки, а техен собственик е
жалбоподателката. Поради това предявеният ревандикационен иск в тази му
част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Не до същите фактически и правни изводи е достигнал първостепенният
съд. Това налага обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като изходът
от спора бъде разрешен съобразно решаващите изводи на въззивната
инстанция.
С оглед крайния изход от спора и като законна последица от отмяна на
атакуваното решение, присъдените в първата инстанция разноски следва да
бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното производство
в полза и на двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемия
се дължат по съразмерност 420,91 лева разноски в производството по г. д. №
12019/ 2019 г. на РС Пловдив и 149,44 лева в това по в.г.д.№ 2728/2021 г. на
ОС Пловдив. На жалбоподателката, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се
дължат 375,40 лева разноски в производството по г. д. № 12019/ 2019 г. на РС
Пловдив и 401,73 лева в това по в.г.д.№ 2728/2021 г. на ОС Пловдив. Същите
следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 262249/05.09.2021 г., постановено по г. д.
10
№ 12019/2019 г. по описа на РС Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ф. М. ЕГН
**********, с адрес ***, че А. А. Д., ЕГН **********, с адрес *** е
собственик на основание покупко – продажба на 26/48 идеални части от
реална част от УПИ ХІІ-1831 по действащия регулационен план на гр.
Кричим от 1982 г., заключена между точките 1,2,3 и 4 от поземлен имот с
идентификатор № 39921.504.613, с административен адрес ***, с площ от 221
кв.м. при съседи: № 39921.504.600; № 39921.504.614; № 39921.504.700, който
УПИ ХІІ-1831 е неправилно заснет в кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в
очертанията по кадастрален план от 2002 г., вместо във верните му очертания
по регулационен план на гр. Кричим от 1982 г., одобрен със заповед №
902/21.09.1982 г., съгласно комбинирана скица на л. 109 от г. д. № 12019/2019
г. по описа на РС Пловдив, и ОСЪЖДА Н. Ф. М. да предаде на А. А. Д.
владението върху 26/48 идеални части от тази реална част, разположена в
югозападна част на поземлен имот с идентификатор № 39921.504.613.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ф. М., ЕГН
**********, с адрес ***, че А. А. Д., ЕГН **********, с адрес *** е
собственик на основание наследство по закон и по дарение на 26/48 идеални
части от реална част от УПИ ХІ-1831 по действащия регулационен план на гр.
Кричим от 1982 г., заключена между точките 3,5,6,7,8 и 4 от поземлен имот с
идентификатор № 39921.504.613, с административен адрес ***, с площ от 221
кв.м. при съседи: № 39921.504.600; № 39921.504.614; № 39921.504.700, който
УПИ ХІ-1831 е неправилно заснет в кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК в
очертанията по кадастрален план от 2002 г., вместо във верните му очертания
по регулационен план на гр. Кричим от 1982 г., одобрен със заповед №
902/21.09.1982 г., съгласно комбинирана скица на л. 109 от г. д. № 12019/2019
г. по описа на РС Пловдив, и ОСЪЖДА Н. Ф. М. да предаде на А. А. Д.
владението върху 26/48 идеални части от тази реална част от поземлен имот с
идентификатор № 39921.504.613.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Д., ЕГН **********, с адрес ***
против Н. Ф. М., ЕГН ********** с адрес ***, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на нея, че А. А. Д. е собственик на основание
наследство по закон и по дарение на 26/48 идеални части от сграда с
идентификатор № 39921.504.613.1, с площ от 53 кв.м., с предназначение –
друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор № 39921.504.613.2, с
площ от 26 кв.м., с предназначение – друг вид сграда за обитаване, находящи
се в УПИ ХІ-1831, неправилно заснет в кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК в
очертанията по кадастрален план от 2002 г., вместо във верните му очертания
по регулационен план на гр. Кричим от 1982 г., одобрен със заповед №
902/21.09.1982 г., съгласно комбинирана скица на л. 109 от г. д. № 12019/2019
г. по описа на РС Пловдив, както и за ОСЪЖДАНЕ на Н. Ф. М. да предаде на
А. А. Д. владението върху 26/48 идеални части от всяка от посочените сгради.
Комбинирана скица на л. 109 от г. д. № 12019/2019 г. на РС Пловдив,
11
подписана от съдебния състав, е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Н. Ф. М., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на А. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, 420,91 лева
(четиристотин и двадесет лева и деветдесет и една стотинки) разноски в
производството по г. д. № 12019/2019 г. на РС Пловдив и 149,44 лева (сто
четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) разноски в
производството по в.г.д.№ 2728/2021 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н. Ф.
М., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, 375,40 лева
(триста седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки) разноски в
производството по г. д. № 12019/ 2019 г. на РС Пловдив и 401,73 лева
(четиристотин и един лева и седемдесет и три стотинки) разноски в
производството по в.г.д.№ 2728/2021 г. на ОС Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12