РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1435
гр. Пловдив, 9 юли 2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1353 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на С.Н.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв.П., против заповед за прилагане на ПАМ № 21-0273-000062 от 29.04.2021
г., издадена от началник РУ към ОДМВР –Пловдив, РУ – Хисар, с която на основание
чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС лек автомобил БМВ
320 И с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Сочи се незаконосъобразност на заповедта като издадена
от некомпетентен орган и при допуснати СПН.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените
съображения.
Претендират се разноски.
Представя се писмено становище с развити подробни
доводи за допуснати СПН в хода на административното производство по налагане на
ПАМ.
Ответникът, началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисаря,
не се явява, не се представлява. В придружителното към административната
преписка писмо се взема становище за неоснователност на жалбата. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 19.05.2021г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 20.05.2021г. според датата на входящия
ѝ номер в Административен съд - Пловдив/ и при наличието на правен интерес, а по
същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0273-000062 по
чл.171 т.2а Б.Б от ЗДвП от 29.04.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ Хисаря, надлежно оправомощен по силата на Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена
ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на егистрацията на ППС за
срок от 6 месеца за лек автомобил БМВ 320 И с рег. № ***.
За да пристъпи към налагането на
въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят
управлява МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 0,99 на хиляда в конкретния
случай, установено с техническо средство
„Алкотест дрегер 7410“ с фабричен № ARRВ 0125.
Ето защо и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. Б
от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Неоснователни
са оплакванията, че същата не е издадена от компетентен орган. Като част от
административната преписка по оспорената заповед са представени Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора
на ОДМВР Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, оправомощаваща началниците на РУ да издават
заповеди от рода на процесната и заповед № 8121 К-11228 от 16.07.2019 г., с
която П.А. е преназначен на длъжността началник на РУ Хисаря. При тези
доказателства се налага извода, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Единственият
релевантен факт за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че
жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
съдът приема за безспорно установен като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло
редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата
доказателствена сила. Доказателства, които да
оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от
страна на жалбоподателя.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на
движението по пътищата.
Съдът намира за нужно да посочи, че не могат да бъдат
споделени доводите по писмената защита на адв.П. за допуснати СПН в хода на
административното производство по издаването на процесната ПАМ, изразяващи се в
това, че същата е издадена преждевременно на база резултатите от „Алкотест
дрегер 7410“ без АО да изчака и да се съобрази с резултатите от химическото изследване.
Видно от нормата на чл.171, т.2а ,б.Б от ЗДвП, предложение първо, единствения
релевантен факт за налагане на процесната ПАМ е жалбоподателят да е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Редакцията на тази норма е
различна от нормата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, на чиято идентичност се позова
процесуалния представител на жалбоподателя в писмената си защита. Двете норми
по своята редакция, съответно съдържание, не са идентични. За налагането на ПАМ
съобразно нормата на чл.171, т.2а ,б.Б от ЗДвП, предложение първо е достатъчно
установяването на управляване на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, каквото е налице в
конкретния случай посредством „Алкотест дрегер 7410“. Освен това, следва да се има предвид, че в
конкретния случай, противно на твърденията по писмената защита на адв. П.,
наличието на концентрацията на алкохол
над 0,5 на хиляда, даваща основание за налагане на ПАМ от рода на
процесната, не е опровергано посредством медицинското изследване дотолкова
доколкото според него концентрацията на алкохол в кръвта е била 0,58 на хиляда.
Т.е. дори и административният орган да е
допуснал процесуално нарушение, каквото настоящият състав счита, че не е
налице, то това процесуално нарушение не е от категорията на съществените, за да
доведе до отмяна на наложената ПАМ.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0273-000062
по чл.171 т.2а Б.Б от ЗДвП от 29.04.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ Хисаря.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: