№ 182
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502205 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262892/10.05.2021г., постановено по гр.д.№8673/2018г., СГС е
осъдил/на основание чл.49 от ЗЗД/ Военномедицинска академия да заплати на О. А. Я.,
ЕГН**********, сумата от 15 000/петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.Решението е било постановено при участието на ЗАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД, като трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението в осъдителната част е била подадена жалба от ВМА-гр.София, в
която се правят оплаквания за неговата неправилност.В хода на първоинстанционното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като съдът е приел като доказателства 4бр. оптични носители, въз основа на които
експертите са основали своите изводи, но без да съобрази, че страната ги е представила след
провеждането на второто по делото с.з., когато възможността й да ангажира доказателства е
била преклудирана.Второто нарушение, което е било допуснато от съда, е замяна на едно от
вещите лица без да са налице основания за това. По същество са налице основания за отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, тъй като по делото не се
установява, че поведението на лекарите, които са провели лечението на ищеца е била
виновно и противоправно.Както при първоначалното посещение на болничното заведение,
така и при повторния преглед на ищеца са били извършени пълни по обем диагностични и
лечебни действия, които напълно съответстват на добрата медицинска практика и на
1
медицинските стандарти. Ищецът е постъпил за лечение на 29.07.2017г., след като се е
самонаранил вследствие на директен удар с брадва, като при извършения обстоен преглед е
било установено само повърхностна рана, която е била обработена и зашита хирургически.С
оглед механизма на настъпване на увреждането не е съществувало вероятност пострадалият
да е получил фрактура на ставата.Това се потвърждава и при извършения втори преглед, при
който е направена рентгенова снимка, на която също не е било визуализирано
счупване.Горното означава, че дори да е била направена рентгенография при първия
преглед, то е нямало да бъде установено счупване на лявата подбедрица.При изслушване на
вещите лица по комплексната експертиза се установи, че няма медицински стандарт или
нормативен акт, че рентгеново изследване при такъв тип наранявания е задължително във
всички случаи.Практиката в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“, че при този тип наранявания в
болницата задължително се прави рентген не обвързва по задължителен начин съда, че това
изследване е задължителен етап от поставянето на диагноза на пациента.Съдът не е
съобразил, че раната е била само повърхностна, без да са засегнати сухожилията или
периферните съдове, пострадалият е стъпвал с цяла тежест на наранения крак, без да
изпитва болки или затруднения, което не породило съмнение за наличието на
счупване.Отделно от това в случая се касае за непълна фрактура, която не би могла да бъде
забелязана непосредствено след получаване на нараняването, а едва когато настъпи т.нар.
процес „остеолиза“ – размекване на костта около травмата.От изложеното следва, че
непровеждането на рентгеново изследване при първия преглед на ищеца не е довело до
неправилно лечение, което е формално основание за отхвърляне на предявения иск.В
условията на евентуалност се привежда аргументация за прекомерност на претендираното
обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и
постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск.Претендират се
разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част,
което следва да бъде потвърдено.
ТЛП не е депозирало отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените по същество оплаквания от ответника, които касаят неговата правилност.
Оспорва се виновното и противоправно поведение на лекарите, които са провели лечението
на ищеца в периода от 29.07.2017г. до 23.08.2017г., като не е спорно между страните, че
ответникът е имал качеството на възложител на работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД на
посочените лица.
2
Неоснователни са оплакванията на ответника за допуснати съществени процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд във връзка с допускане и събиране на
доказателствените средства.По делото няма изготвен доклад, съдържанието на който да е
съобразен с разпоредбата на чл.146 от ГПК, в т.ч. и с даване на указания към страните, че не
сочат доказателства за твърдените от тях факти, което означава, че възможността да се
представят доказателства и след първото по делото с.з. не е била преклудирана.Не са
допуснати нарушения при определяне състава на комплексната експертиза, в която са
включени ортопед и рентгенолог, тъй като ищецът е оспорил изрично заключението по
първоначалната, което изключва възможността в.л.А. да участва отново.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените на трети лица
вреди е необходимо да се установят предпоставките по общия състав на непозволено
увреждане спрямо лицата, на които е възложена съответната работа, както и това, че
увреждането е било причинено в резултат на нейното изпълнение.
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищецът
претендира обезщетение за претърпените болки и страдания поради неправилно проведено
лечение от лекари, работещи във ВМА, които при извършения на 29.07.2017г. преглед не са
назначили рентгеново изследване, което е била причината да не установят, че лицето има
получена травматична фрактура на лява тибия.Периодът не търпените вреди е от датата на
увреждането, когато е бил първия преглед на ищеца – 29.07.2017г., до постъпването му за
лечение в МБАЛ“Св. Иван Рилски“, когато при провеждането на ЯМР е установено
счупването на ставата – 29.08.2017г.
На първо място за да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител по общия
състав на непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправното поведение
на лекарите, които са прегледали ищеца на 29.07.2017г. и 23.08.2017г. Доколкото
посочената предпоставка е обективна и тежестта за доказването й е на ищците, то следва
същите да установят, че не е предоставена медицинска помощ, която да е основана на
утвърдени медицински стандарти за качество - чл.80 от Закона за здравето, вр. чл.6, ал.1 от
ЗЛЗ, както и поради нарушение на заложения в чл.81, ал.2, т.1 принцип за своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ.
От представената по делото медицинска документация и заключенията по
допуснатите по делото СМЕ, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени се
установява, че ищецът е пострадал при битов инцидент , при който е получил прорезна рана
на лявата подбедрица.Засегната е била само кожата, без да е наранено подкожието,
мускулните сухожилия и периферни съдове, поради което раната е била промита и
обработена хирургически, а рентгеново изследване на ставата не е било извършено.Към този
момент пострадалият е могъл да ходи самостоятелно, без помощни средства, което не е
налагало провеждането на такова изследване, тъй като при евентуална фрактура отпада
основната функция на долния крайник – опорната, и пациента не би трябвало да може да
ходи самостоятелно, без помощни средства, а при опит за стъпване, би трябвало да изпитва
болки с голям интензитет.Дори да се приеме, каквото е заключението по комплексната
3
експертиза, че рентгеново изследване е трябвало да се направи още при първия преглед, тъй
като ударът с брадвата е бил нанесен с тясна по вид повърхност но с голяма сила, то при
неговото провеждане не би могла да се установи видимо пукнатината на костта.Касае се за
непълна фрактура, при която няма данни да са прекъснати и двата кортекса на костта в
зоната на травмата. Напълно възможно е при направена рентгенова снимка малки
пукнатини на костта на не бъдат видяни, но да бъдат визуализирани на следващия
контролен преглед – след около 10-12 дни, когато настъпва т.нар.“остеолиза“ – размекване
на костта около пукнатината.Костна увреда не е била установено и при извършеното при
втория преглед на 23.08.2017г. рентгеново изследване, при което вещите лица по
комплексната експертиза са установили, че се визуализира малък откъс от кортекса с
големината на бобено зърно, но видима фрактура на костта няма.Костната увреда е била
установено и то със съмнение една седмица след втория преглед – 30.08.2017г., когато в
УМБАЛ“Св.Иван Рилски“ са направени както рентгенография, така и ЯМР-изследване.
От събраните по делото доказателства не се установява, че е налице виновно и
противоправно поведение не лекарите, които са прегледали ищеца на 29.07.2017г. и
23.08.2017г., поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.С
оглед спецификата на полученото увреждане/непълна фрактура/ данни за счупване на
тибията не биха могли да се получат при провеждане на рентгеново изследване в деня на
травмата.Дори да се приеме, че лекарят, който е прегледал повторно пациента на
29.07.2017г., е следвало да назначи нова контрола в рамките на 10-12 дни, то това не би
променило хода на лечението, тъй като както се посочи по-горе и на прегледа на
23.08.2017г. няма категорични данни за фрактура на костта.
Налице е несъвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради
което решението в обжалваната му част като неправилно следва да бъде отменено и
постановено друго по същество, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.
В полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които за
двете инстанции са в общ размер на 2 816.07лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262892/10.05.2021г., постановено по гр.д.№8673/2018г. на СГС в
частта, в която Военномедицинска академия е осъдена да заплати на О. А. Я.,
ЕГН**********, сумата от 15 000/петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от неправилно проведено лечение, както и в частта на присъдените на
ищеца разноски и адвокатско възнаграждение на адв.К.Д., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на О. А. Я., ЕГН**********, срещу Военномедицинска академия
за заплащане на сумата от 15 000/петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от неправилно проведено лечение.
4
ОСЪЖДА О. А. Я., ЕГН**********, да заплати на Военномедицинска академия
сумата от 2 816.07/две хиляди осемстотин и шестнадесет цяло нула седем/лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс
Груп“АД, като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5