№ 32949
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110134895 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор. Наведеното в същия
възражение за нередовност на исковата молба е неоснователно.
Действително с нормата на чл.127, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК е въведено
изискването за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане по осъдителен иск
за парично вземане. Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено
със санкция – съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на съдържанието на
исковата молба, посочено в чл.127, ал.1 ГПК, и на приложенията на исковата молба по
чл.128 ГПК (чл.129, ал.2 ГПК). Ето защо и като се изхожда от правомощията на съда, се
налага заключението, че ищецът може да посочи банкова сметка по делото или друг начин
на плащане с оглед изпълнението на претендираното от него парично вземане, но няма
основание да бъде задължен да стори това, т.е. не е предвидена в закона неизгодна правна
последица в случай на непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане. При
положение, че такава банкова сметка (съотв. друг начин на плащане) се посочи в хода на
производството и при уважаване на иска, съдът ще посочи същата и в решението си (чл.236,
ал.1, т.7 ГПК) - в този смисъл е определение № 2054/07.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№
2204/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК 4 с-в. С оглед предходното на
ищцата следва да бъдат дадени указания да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане, но не може да бъде задължена да стори това.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да депозира молба по делото, в която на основание чл.127, ал.4 ГПК следва да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане по предявения осъдителен иск за парично
вземане.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.11.2023 г. от 11:20 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от *** против ***, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 360,56 лева,
представляваща лихва за забава върху главница за присъдено обезщетение за
неимуществени в размер на 2000,00 лева, за периода от 02.07.2021 г. /дата на причиняване
на увреждането/ до 11.04.2023 г. /дата на изплащане на обезщетението/.
В исковата молба ищцата твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 12661/2021
г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, ответникът бил признат за виновен за това, че на
02.07.2021 г. виновно й причинил лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1 НК,
като бил осъден да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
2000,00 лева. Поддържа още, че въз основа на издадения й изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 256/2023 г. по описа на ЧСИ ***, с район на действия
СРС, в хода на което – на 11.04.2023 г., дължимата сума била събрана от длъжника –
настоящ ответник. Ищцата поддържа, че с предявения в наказателното производство
граждански иск претендирала единствено обезщетение, но не и лихва, тъй като се надявала
ответникът да изрази съжаление за стореното. Тъй като ответникът, който бил неин зет, не
само, че не съжалил за случилото се, но продължил да заплашва семейството й, ищцата
счита, че за нея е налице правен интерес да претендира и дължимото върху главницата
обезщетение, считано от датата на уврежданото до датата на изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
нередовност на исковата молба, тъй като не е посочена банкова сметка за заплащане на
претендираната сума по осъдителния иск. По същество изразява становище за основателност
на иска и признава същия. Моли съда да не възлага направените от ищцата разноски в
негова тежест, тъй като счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претенцията на ищеца за
разноски, в случай, че надвишават законоустановения минимум.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК на ищеца, че в негова тежест е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
2
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3