№ 4759
гр. С., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110142765 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Ч. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., с
която срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* са предявени главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и евентуален иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № 4216955, сключен с ответника на 29.07.2021 г. във връзка с Договор за паричен
заем № 4216955 от 29.07.2021 г., сключен с „И.А.М.“ АД.
Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4216955 с „И.А.М.” АД за
сумата от 800 лв., брой на погасителните вноски – 16, месечна вноска в размер на 53,33 лв.,
при ГПР - 49,09 %, ГЛП - 40%, като общата сума, подлежаща на връщане е 853,28 лв. Излага
твърдения, че в чл. 4 от договора е уговорено, че потребителят следва да представи едно от
трите обезпечения: две физически лица - поръчители, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата
между ищеца, „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция
№ 4216955, по силата на който ответникът „Ф.Б.” ЕООД се е задължил да отговаря за
задължението на ищеца по договора за заем, а ищецът е поел задължение да заплати на
гарантиращото дружество сумата от 314,72 лв., която е разсрочена на изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че доколкото договорът за поръчителство е
акцесорен на този за предоставяне на кредит, то и действието на поръчителството е
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, включително от
валидността на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем. Твърди, че кредиторът
„И.А.М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД и в тази връзка
1
кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговския регистър към АВ.
Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна, тъй като тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика
не предоставя избор на потребителя както дали да предостави обезпечение, така и какво да
бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на
практика неосъществими, особено предвид ниския размер на кредита, като разходът за
потребителя по договора за поръчителство с „Ф.Б.“ ЕООД е сигурен. Твърди, че при
изчисляването и посочването на ГПР в договора за паричен заем заемодателят не е включил
разхода по гаранционната сделка, с което е целял да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и същевременно невключването на посочения разход към ГПР на практика води до
липса на посочен ГПР, поради което счита договора за паричен заем за нищожен на
основание чл. 22 ЗПК. Наред с това поддържа, че непосочването на реалния размер на ГПР
представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, тъй като
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици
от сключването на договора. Счита договора за предоставяне на гаранция и за лишен от
основание, тъй като по силата на това правоотношение в полза на потребителя не се
предоставя услуга, доколкото обезпечението е единствено и само в полза на кредитора
„И.А.М.“ АД, а при плащане от страна на поръчителя последният има право на регрес за
платените суми спрямо длъжника. Твърди, че договорът за гаранция противоречи на
добрите нрави с доводи, че е накърнен принципът на добросъвестност и справедливост.
Моли да се прогласи нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № 4216955.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.” ЕООД оспорва
иска с доводи на недопустимост, като излага съображения, че за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на иск за нищожност на договора, при положение, че правото му
може да бъде защитено в попълна степен с предявяването на осъдителен иск. Излага
съображения, че договорът за предоставяне на гаранция не е лишен от основание, доколкото
кредитополучателят има интерес да изпълни точно задълженията си по договора за кредит, с
което да избегне неблагоприятни последици от неизпълнението, а за поръчителя съществува
интерес от получаването на възнаграждение за това. Позовава се на принципа на свобода на
договарянето, поради което счита, че договорът не противоречи на добрите нрави. Излага
доводи, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като дружеството,
изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни
сделки. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените и приети по делото Договор за паричен заем №
2
4216955 и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити към него, се установява, че на 29.07.2021 г. Н. Ч. Д. и „И.А.М.“ АД
са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен
кредит в размер на 800 лв., със срок на погасяване 16 седмици, последната вноска с падеж
на 18.11.2021 г., с размер на седмичната погасителна вноска 53,33 лв., с уговорена годишна
лихва - 40 %, ГПР - 49,09 % и общо задължение 853,28 лв., състоящо се от размера на
заетата сума и лихвата за целия срок на договора.
В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят
по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен
заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната
им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да
подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за
дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от приетия Договор за предоставяне на гаранция №
4216955 се установява, че на 29.07.2021 г. между ищеца в качеството му на потребител, и
ответника „Ф.Б.“ ЕООД в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който
ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител-потребителят, с
цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно Договор за паричен заем № 4216955, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума,
покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 800 лв.;
задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва
за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила
в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за
паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 314,72
лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка
вноска 19,67 лв., с падеж на последната вноска на 18.11.2021 г., като съгласно чл. 3, ал. 2
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен
3
заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М.“ АД е овластено
да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по договора.
Съгласно приетия погасителен план по договора за паричен заем № 4216955 от
29.07.2021 г., общият размер на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на
сумата от 73 лв., в която е включена и сумата в размер на 19,67 лв., представляваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19,
вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция № 4216955 от 29.07.2021 г., сключен между Н. Ч. Д. и „Ф.Б.“
ЕООД, поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност - иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № 4216955 от 29.07.2021 г., сключен между Н. Ч. Д. и „Ф.Б.“ ЕООД, поради
накърняване на добрите нрави.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с
ответника е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно, че със същия
договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по Договор
за паричен заем № 4216955 от 29.07.2021 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално, че договорът накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Съдът приема, че предявените искове за нищожност на договора за предоставяне на
гаранция са допустими, доколкото кредитополучателят винаги разполага с интерес да
предяви самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е
същият, тъй като уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в
отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на
имуществени блага (плащане на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде
предпоставка за връщане на платеното по нищожните договори. За наличието на правен
интерес, респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на
определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е
засегнат от договора, какъвто е настоящият случай.
4
Kогато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената част
на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са
предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно
основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната
недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-
леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма (така
решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за
предоставяне на гаранция, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното
главно основание – нищожност поради заобикаляне със същия на императивното изискване
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между ищеца и „И.А.М.“ АД договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ
ден, отделни разпоредби от същите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и
макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за
предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ответникът, то кредитодателят е
овластен да получава плащането по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от
потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема,
че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който
извън всякакво съмнение има това качество и по двата договора. При преценка
действителността на договора за гаранция, същият следва да се разглежда наред
с договора за кредит, който обезпечава. Преценката относно действителността на
процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с
5
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит,
изпълнението на задълженията по който гарантът обезпезпечава.
В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се
подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно
съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните в съдържанието на
двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от
ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е
страна.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В процесния договор за заем е посочен ГПР 49,09 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, сключен от потребителя с „Ф.Б.“ ЕООД, което следва да се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо, че страна по
правоотношението се явява търговско дружество, което формално и юридически е
самостоятелен правен субект.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че възнаграждението по
гаранционната сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, т. е. разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
6
вземанията по договора. Същевременно сключването на този договор за допълнителна
услуга е задължително условие за получаване на кредита и същевременно е бил известен на
кредитора. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод,
че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото
гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със
свързано с кредитора дружество (дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала
на дружеството гарант, видно от данните в ТРРЮЛНЦ). От служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че „И.А.М.“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Ф.Б.“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, „И.А.М.“ АД е
овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта
е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства.
Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел
да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно
обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден. Това е така,
защото осигуряването на поръчителството на 2 физически лица, които допълнително да
отговарят на изключително завишените условия или банкова гаранция в рамките на 3 дни от
датата на подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Именно
поради тази причина, единствената възможност да изпълни задължението си по чл. 4 от
договора за паричен заем, е като сключи договор за предоставяне на гаранция с
предварително одобреното от кредитодателя дружество – гарант, за което следва отново да
се подчертае, че е свързано лице.
Не случайно е и обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е пописан в
деня на сключване на договора за кредит, което създава значително неравновесие в правата
по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават
длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Безспорно
кредитополучателят е икономически по-слабата страна по правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да му се
предостави гаранция от одобрено от кредитодателя лице. При тези данни, липсват съмнения,
че сключването на договора за предоставяне на гаранция е условие за сключването
на договора за паричен заем и усвояването му. Въз основа на изложеното, съдът намира, че
дължимото възнаграждение по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход
по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата
сума, дължима от потребителя. В случая това не е сторено, като видно от информацията,
посочена в чл. 2.7 от договора за паричен заем общата сума, дължима от заемателя като се
вземат предвид допусканията в т. 8 е 853,28 лв. и се състои от размера на заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента
на неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението по
гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния
процент на разходите, видно от разпоредбата на чл. 2.8 от договора, а при допълнително
въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция при
7
изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия
срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора.
Всичко това сочи, че целта на договора за гаранция е да създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за потребителя
разход, пряко свързано с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и
едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все
на кредитодателя, който е овластен да получава и двете плащания. Последното несъмнено
води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по
същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Прикривайки даден разход по кредита
като не е посочен изрично в договора за кредит и не е взет предвид при посочване размера
на ГПР, кредиторът на практика е въвел в заблуждение потребителя и същият не е бил
наясно за риска, който поема, респ. цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан
от договора.
Освен това, с въведеното задължение на кредитополучателя за обезпечаване на своето
задължение по договора за паричен заем с предоставяне на поръчителство се цели да се
обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16
ЗПК - възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и
др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя
за осигуряване на поръчителство цели да се заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП,
защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона средства -
създаване от кредитодателя по договора за кредит на негово собствено дружество, което да
генерира печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.
19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояване и управление на кредита.
Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 10, ал. 2 и чл. 19, ал.
4 ЗПК.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен поради заобикаляне на императивни норми на закона - с привидно
позволени от закона средства се постига забранен резултат - сумата, която се претендира по
процесния договор за гаранция не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит, като при
включване на възнаграждението по гаранционния договор, действителният ГПР по договора
за кредит би бил в размер, надхвърлящ приетото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение (така и
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г., Решение № 54 от
8
9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7254/2022 г., Решение № 3136 от 9.11.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 8850/2021 г., Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г.). Ето защо
предявеният иск е основателен и доказан изцяло на главното заявено основание –
нищожност на договора поради заобикаляне посредством същия на императивни норми на
закона - чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, поради което не
дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да заплати
направените от ищеца разноски за производството в размер на 50 лв. за държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. Д. М. адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред СРС в минимален размер
от 480 лв. съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № 4216955 от
29.07.2021 г., сключен между Н. Ч. Д., ЕГН **********, и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, по
предявения от Н. Ч. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“, .............., срещу „Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Н.“ ....., иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Н.“ ....., да заплати на Н. Ч. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“, ..............,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. (петдесет лева) – разноски в производството
пред СРС за държавна такса.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Н.“ ....., да заплати на адвокат Д. М. М. - САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„М.Л.“, ........, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца Н. Ч. Д. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10