№ 3713
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110150337 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от П. П. М. срещу
„Фирма, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
за прогласяване нищожността на чл. 8 от Договор за потребителски кредит №
****** от 06.05.2020 г. като накърняваща добрите нрави, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от П. П. М. срещу „Фирма с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 158.01 лв.,
представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за
неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № ****** от
06.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът твърди, че между него и „Фирма е сключен Договор за
потребителски кредит № ****** от 06.05.2020 г. В чл. 8 от договора е
уговорено, че се дължала неустойка в размер на 158.01 лв. при непредставяне
на обезпечение. Посочва, че по договора била заплатила сумата от 585 лв., от
който 400 лв. главница, 26.99 лв. лихва и 158.01 лв. неустойка. Излагат се
твърдения, че уговорената неустойка се явявала нищожна поради
противоречене с добрите нрави. Посочва, че доколкото така посочената
клауза за неустойка се явява нищожна сумата от 158.01 лв., била недължимо
платена. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред
съда процесуалния представител на страната моли за постановяване на
решение при признание на иска и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че признава предявените искове. Посочва, че не е дал
1
повод за завеждане на делото. Моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК
разноските да останат в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Пред съда страната не изпраща процесуален представител
и не взема становище.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а с нарочна молба от
27.01.2023 г. процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на
400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението по на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото при
хипотезата на чл. 38, ал .2 от ЗА съдът определя размерна на дължимото
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството
ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното поведение на
представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на
настоящия иск, поради което направеното възражение се явява основателно.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В
настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият е
демонстрирал претенция и e събрал като дължима сумата от 158.01 лв.,
представляваща неустойка по нищожна клауза от Договор за потребителски
кредит № ****** от 06.05.2020 г. С оглед на гореизложеното твърдението на
ответника, че не бил станал причина за завеждане на делото се явява
неоснователно и сторените разноски от ищеца следва да бъдат възложени на
ответника.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това „Фирма в, следва да бъде осъдено да заплати в полза на
СРС съразмерно на уважената част от иска сумата от 100 лв. –държавна такса
за исковото производството пред СРС.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави клаузата на чл. 8 от Договор за
потребителски кредит № ****** от 06.05.2020 г., сключен от една страна от
П. П. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/- заемател, и от
„Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, като заемодател.
ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на П. П. М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, сумата от 158.01 лв., представляваща недължимо платена сума
по недействителна клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски
кредит № ****** от 06.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 15.09.2022 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. Д. В. М., вписана в АК – Пловдив,
с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца П. П. М. пред СРС.
ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати в полза на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща
държавна такса по исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3