№ 618
гр. Плевен , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430101575 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
На *** г. е подадена искова молба от „***“***-гр. Плевен, с ЕИК:***
против П. ИВ. Л. от гр. Плевен, с ЕГН: **********, в която се твърди, че на
*** г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу ответника, като потребител по смисъла на чл.153 от ЗЕ на
топлинна енергия, доставена в собствения му недвижим имот на адрес: гр.
Плевен, ул. „***“ №***, ***, ***, ***, аб. №***. Твърди се, че искането е
уважено с издаването на заповед за изпълнение за следните суми: главница в
размер на 784.66 лева за периода *** г. – *** г., мораторна лихва върху
главница в размер на 61,10 лева за периода *** г. – *** г., законна лихва
върху главницата от *** г. до изплащане на вземането. В исковата молба се
сочи, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на П. ИВ. Л., след
което той е платил 200 лв. и така е погасил 30.16 лв. законна лихва и 169.84
лв. главница. Тези обстоятелства, според ищеца пораждат правния му интерес
от предявяване на иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК за
установяване дължимостта на: главница в размер на 614,82 лева за периода
*** г. – *** г., мораторна лихва върху главницата в размер на 61,10 лева за
периода *** г. – *** г., законна лихва върху главницата от *** г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1
***/*** г. по ч.гр.д. 4632/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.
Претендират се и разноските. В о.с.з. на 26.05.2021 г. ищецът, представляван
от ***, е заявил, че поддържа предявения иск, като е уточнил, че не се
претендира законната лихва посочена в заповедта, защото понастоящем е
изцяло платена.
Преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства са
връчени на ответника, но в указания срок той не е депозирал отговор. В о.с.з.
на 26.05.2021 г. ответникът е заявил, че ***, който живее в ***, притежава ½
от имота. Не оспорва, че обитава жилището през зимата и декларира, че при
възможност, ще се издължава.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. 4632/2020 г. по описа на Плевенски
Районен съд, на *** г. „***“ *** е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. ИВ. Л. за следните суми: главница в
размер на 784.66 лева за периода *** г. – *** г., мораторна лихва върху
главница в размер на 61,10 лева за периода *** г. – *** г., законна лихва
върху главницата от *** г. до изплащане на вземането. В заявлението се
сочи, че като собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
Плевен, ул. „***“ №***, ***, ***, ***, аб. №***, П. ИВ. Л. е потребител по
смисъла на чл.153 от ЗЕ на топлинна енергия, но не е платил в срок
доставената му такава за периода *** г. – *** г. Претендира се стойността на
доставената топлинна енергия, *** и лихвата за забава, начислена след
изтичането на 30-дневния срок по чл.31, ал.1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „***“ ***. Видно е още, че искането на „***“ *** е
уважено с издаването на заповед за изпълнение №*** от *** г., която е
връчена на П. ИВ. Л. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, с разпореждане от *** г. Плевенски Районен съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. Съответно съобщение е
връчено на „***“ *** на *** г. и на *** г. – в срок е предявен иска по чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
Видно от справка №***/*** г. на ***, П. ИВ. Л. е собственик на ид.ч. от
недвижими имоти, сред които не е процесният ***. В тази връзка съдът е
изискал, и *** е представила по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ,
подадена от П. ИВ. Л. на 14.07.2020 г., според която процесният *** е
придобит по наследство при равни квоти от него и *** Л.. Така установените
данни се потвърждават от ответника, който признава, че живее в ***а и е
реалният потребител на доставяната в него топлинна енергия и ***. Видно от
справка в табличен вид за периода *** г. – *** г. /на стр.10 и 11 от делото/,
сумата от 784.66 лв. представлява сбор от следните суми: 218.97 лв. – за
отопление с ИРУ, 176.65 лв. – за отопление без ИРУ, 258.93 лв. – за отдадена
от сградната инсталация топлинна енергия, 66.40 лв. – за ***, 1.15 лв. –
корекция, 66.21 лв. – за услугата дялово разпределение, от който сбор са
приспаднати 3.65 лв. – преизчисления по решение на КЕВР. За посочените в
справката суми са издадени месечни фактури, които са ангажирани от ищеца
като доказателства по делото и не са оспорени от ответника като такива.
2
Видно от препис- извлечение от сметка на потребител *** - П. ИВ. Л.,
начислената върху общата сума от 784.66 лв. лихва за забава възлиза на 61.10
лв. В справката на стр.10 и 11 от делото, е отразено плащането на сумата от
200 лв., респ. погасяването на 169.84 лв. главница и 30.16 лв. законна лихва. В
о.с.з. на 26.05.2021 г. представителя на ищеца е заявил, че ответникът е
направил две частични плащания: на *** г. – 100 лв. и на *** г. – 100 лв.
При така установената фактическа обстановка, правните изводи на
Плевенски Районен съд са следните:
В хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът има правен интерес да
установи съществуването на вземанията си чрез иска по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК. Установителният иск е допустим и защото е предявен в срок.
Не е спорно, че процесният *** се намира в топлофицирана сграда в
режим на етажна собственост и че дяловото разпределение се извършва от
*** „***“*** на база реални месечни отчети и при спазване изискванията на
Методиката към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване №16-334 от
06.04.2007 г. Съгласно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, „доставката
на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която
ползва всички собственици на обекти в такава сграда, поради което не е
необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка“. ЗЕ
разпорежда писмени договори за продажба на топлинна енергия да се
сключват при Общи условия само с потребители, извършващи стопанска
дейност. Възможно е етажните собственици да учредят асоциация на
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, в който
случай също следва да се сключи писмен договор за продажбата на топлинна
енергия /чл.149, ал.1, т.4 от ЗЕ/. По делото няма данни етажните собственици
в сградата-етажната собственост с адрес: гр. Плевен, ул. „***“ №***, ***, да
са учредили асоциация. Спрямо тези етажни собственици и в частност спрямо
П. ИВ. Л., действа правилото на чл.150, ал.1 от ЗЕ, според което продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от ЗЕ/.
В случая действащите през процесния период Общи условия на „*** са
публикувани във вестник „***” на *** г. и във вестник „***” на *** г.
Сключването на писмени споразумения е предвидено, само когато в срока по
чл.150, ал.3 от ЗЕ потребителите, които не са съгласни с Общите условия, са
внесли заявление с предложение за различни условия и те са били приети от
съответното топлопреносно предприятие. По делото няма данни П. ИВ. Л. да
е заявил по посочения ред несъгласието си с Общите условия на „***.
Не е спорно, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния ***.
Това обстоятелство е достатъчно за определянето му като потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Без значение е кой
обитава фактически имота и дали формално е титуляр на съответната
партида. Фактическото обитаване на имота би било релевантно само във
3
вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на сметките
между тях във връзка с ползването на имота по правилото на чл. 30, ал. 3 от
ЗС.
Като титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот,
намиращ се в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, т.е. като
потребител на топлинна енергия, П. ИВ. Л. дължи заплащане на стойността на
цялата реално потребена такава, отчетена от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, както и част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
съответна на отопляемият обем на ***а, в т.ч. и отопляемият обем на
съответните части от общите части на сградата, прилежащи към него.
Стойностите на реално потребената през процесния период топлинна
енергия и ***, на съответната част от отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия и на лихвата за забава, са видими от фактурите, препис-
извлечението от сметка и справката в табличен вид, които не са оспорени от
ответника. Част от главницата, за която е издадена заповедта за изпълнение, е
погасена чрез плащане. Дължимият остатък възлиза на 614.82 лв. и
предявеният иск относно тази сума се явява основателен и доказан. Такъв е
иска и относно акцесорното вземане за лихва за забава в размер на 61.10 лв.
По делото не са правени изчисления за дължимата към *** г. законна
лихва върху главницата по заповедта, нито за дължимата към *** г. законна
лихва върху остатъка от главницата по заповедта, а ищецът е заявил, че
изобщо не претендира законна лихва, защото тя е била изцяло платена. В този
смисъл законна лихва върху главницата не следва да се присъжда, но
доколкото това представлява акцесорно и неконкретизирано искане, с оглед
липсата на възможност за неговото конкретизиране още при издаване на
заповедта, а впоследствие и при предявяване на иска, то и съдът не дължи
отделно изрично отхвърляне на този иск.
При този изход на спора по същество, ответникът следва да заплати в
полза ищеца разноските в исковото производство, възлизащи на 175 лв. /75
лв. за държавна такса, 100 лв. за юрк. възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК/, както и разноските в заповедното
производство, възлизащи на 75 лв. /25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрк.
възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 вр. чл. 124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че П. ИВ. Л.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №***, ***, ***, ***, ДЪЛЖИ на
4
„***” *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***”
№***, следните суми: 614,82 лева – главница за периода *** г. – *** г.; и
61,10 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода *** г.
– *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № ***/*** г. по
ч.гр.д. 4632/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. ИВ. Л., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ №***, ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” *** с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***,
сумата от 175 лв., явяваща се разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. ИВ. Л., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ №***, ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” *** с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, сумата
от 75 лв., явяваща се разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
4632/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5