Решение по дело №12452/2018 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 12.08.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12452 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №408718 от 16.05.2018год., постановено по гр.дело №24125/2017год. по описа на СРС, ГО, 143 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу В.И.М. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 769,49 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент №64 в гр.София, ж.к.“*********абонатен №131676 за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г. ведно със законната лихва от 28.07.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 113,69 лева- мораторна лихва за периода от 31.07.2013г. до 07.07.2016г., като ищецът е осъден да заплати 300 лева адвокатско възнаграждение за оказана на ответника безплатна правна помощ, както и държавна такса в размер на 82,34 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в тази му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че правото на собственост на ответника е установено. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът В.И.М. моли решението на СРС да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало да е собственик на имота. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С постановеното в първата инстанция определение от 03.08.2017г. по реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да установи фактите, на които основава наличието на облигационна връзка между него и ответника по доставка на топлинна енергия, тоест- включително правото на собственост или ограничено вещно право на ползване на ответника върху процесния топлоснабден имот. Въззивникът- ищец нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба е представил доказателства относно правото на собственост на наследодателя на ответника върху процесния имот. Установено е, че наследодателят е починал и ответникът е негов наследник, но това по никакъв начин не може да обоснове наличието на облигационна връзка по доставка на топлинна енергия съгласно съответните разпоредби на ЗЕ. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено от представените по делото доказателства, че именно ответникът е потребил топлоенергията, чиято цена се претендира, в процесния имот и за процесния период.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС в обжалванат му част – потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На процесуалния представител на ответника по жалбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №408718 от 16.05.2018год., постановено по гр.дело №24125/2017год. по описа на СРС, ГО, 143 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Т.-С.“ЕАД с ЕИК:*********да заплати на адв.С.А.К. с ЕГН:********** сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/