Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
гр. Асеновград, 26.06.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 248 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-001555/11.11.2019 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на С.С.Б. ЕГН ********** *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал С.С.Б. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. М. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а също и за неправилно приложение на материалния закон.Алтернативно се пледира за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 13.10.2019г. е било констатирано, че на 12.10.2019 г. около 23,15 часа в гр. Лъки на ул. „***“ до № 9 жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ РВ9807СВ, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез измерването му в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор. Бил издаден талон за изследване от полицая - мл.автоконтрольор Д.И.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство водача С.Б. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. При проверката се констатирало също, че водача силно мирише на алкохол, както и че заваля говора . След издаването на талона за изследване същият бил откаран до медицинско заведение ФСМП-Асеновград , но съответно на отказа си да бъде изпробван с техническо средство и да избере алтернативен метод, водачът Б. и пред медицинското лице отказал да даде и кръв за медицинско и химическо изследване, като отказът му бил отразен в Протокол за медицинско изследване – Приложение № 4 към чл. 14 ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ . За констатираното нарушение на водача С.Б. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие и същият го подписал. При предявяването на АУАН жалбоподателят Б. не направил възражения. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на разпитания като свидетел полицейски служител - актосъставителя Д.И.. Актосъставителят И. е очевидец на процесното нарушение, като първоначално по подаден сигнал от граждани за лице в явно нетрезво състояние, управляващо по опасен начин автомобил идентифицирали и видели автомобила управляван от жалбоподателя С.Б. в момент, в който той се движил по ул. „***“ в гр. Лъки. При опита да бъде спрян чрез подаване на звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил, водача Б. подал рязко газ и навлязъл в лентата на полицейския автомобил, като успял опасно да се размине с него, след което се опитал да избяга, което наложило и неговото преследване. При това разминаване водача Б. бил видян и запомнен визуално от свидетеля И.. При преследването водача Б. успял да спре автомобила , след което побягнал от него и е скрил в храстите на неосветен склон. Била извикана на место СОГ и автомобила бил запазен и изяснен неговия собственик . Оказало , се че той е регистриран на майката на Б.. След известно време Б. излязъл от храстите, целия издран и му била извършена горната проверка. Същият при проверката силно миришел на алкохол , говорел заваляно и фъфлел, но за полицейските служители нямало никакво съмнение , че именно той е водач на автомобила , тъй като те го видели и запомнили при опита да го спрат. Актосъставителят лично и непосредствено е възприел всички действия на жалбоподателя, които са елементи от състава на нарушението, като първоначално го видял как управлява автомобила, като бил сам в колата, след което при опита за спиране същият се опитал да избяга с автомобила и след това пък бил видян при изоставянето на автомобила и бягството му от него.
Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът Б. неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят Б. е отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като на първо място не е изпълнил задължението си по чл. 6 ал. 4 от Наредбата избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят Б. в медицинско заведение и пред медицинско лице е отказал и даде биологични проби за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му , което обстоятелство е било установено в надлежен Протокол за медицинско изследване. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят Б. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
Неоснователно е искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение и обективните му характеристики по никакъв начин не обуславят извода, че същото е маловажен случай и че е със занижена степен на обществена опасност . Напротив , ясно е , че поради празнота в закона в случая с отказът си да бъде изследван за употреба на алкохол и изобщо всички действия по осуетяването на проверката жалбоподателят Б., съвсем умишлено е избрал да бъде санкциониран по административен ред за отказът да бъде изпробван , но пък да избегне много по – тежката наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, поради което и наложеното му административно наказание е правилно определено и справедливо. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
такива.
Въпроса за възлагането
на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер ,
поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0239-001555/11.11.2019 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на С.С.Б. ЕГН ********** *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: