Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.Пирдоп,
08.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на осми май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 208 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството
е образувано по молба от В.Г.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу Д.В.Г., с ЕГН: ********** –
нейн бивш съпруг, живущ на същия адрес, съдържаща искане за налагане по отношение на ответника на мерките
предвидени в чл. 5, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от домашно насилие, а именно: да бъде задължен ответника да напусне и да не приближава дома, в който
двамата живеят, както и да не доближава нейното работно място и нея самата.
В молбата
е описано, че с ответника, макар да са разведени, живеят в жилище под наем, а
той и нанася постоянен тормоз. Описва случаи от 29.03.2019г, 30.03.2019г. и
31.03.2019г., при които в нетрезво състояние ответникът и е нанасял обиди и я е
псувал, викал, блъскал предмети, с което създавал страх не само у нея самата,
но и у нейната болна майка. Молителката твърди, че ответникът я е заплашил и с
убийство, както и че я е ударил по краката. Казвал и още, че „щял да я вкара в
лудница“. Всичко описано според молбата е наложило неколкократно прибягване от
нейна страна до помощ от страна на полицията. Сочи се, че тормозът, който
ответникът и нанася датира още от преди техния развод, а през месец февруари
дори и нанесъл побой, заради който била в болница на системи.
В открито съдебно заседание молителката В.Г.Г.
се представлява сама. Поддържа молбата си за защита и уточнява, че думите, с
които ответникът я е обиждал са „курва“, „проститутка“, „лесбийка“. Заявява, че
ответникът постоянно пие, няма спиране на алкохола, „непоносим“ е в пияно състояние
и че се страхува за живота си, когато той е в това състояние, защото е
агресивен. Молителката уточнява местоработата си, до която иска на ответника да
бъде забранено да се доближава. Прецизира своите твърдения за събитията от 30
март 2019г., посочвайки, че след полунощ ответникът се е прибрал с придружител,
който и заявил, че Г. е много пиян. Твърди, че от вратата започнал да и казва
„О, курво, майка ти ще дееба“ и да използва други мръсни и нецензурни думи.
Твърди, че ответникът е блъскал по вратата, където тя нощува, тропал и казвал
„Ти с този господин ли ще се ебеш?“. Твърди, че тази нощ не извикала полиция,
но на следващия ден, когато пак се завърнал „мъртво пиян“ и започнал да обижда,
да вика, да тропа и да я дърпа по краката, тя избягала и повикала полиция.
Молителката определя случващото се като психически тормоз в условията на
системност. В хода по същество на делото заявява, че иска спокойствие и да няма
тормоз от страна на ответника върху нея и нейната майка и да бъде отстранен
същият от жилището.
Ответникът Д.В.Г. се явява лично и се представлява в производството и от
упълномощения адв.Н.З. от САК. Адв. З. оспорва молбата за защита като неясна и
неконкретизирана. Моли съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана.
Адв.З. открива противоречие в датите, на които молителката твърди да е
осъществено насилието и датата, на която свидетелите твърдят, че са се
отзовавали на сигнал, като освен това свидетелите не са станали свидетели на
пряк конфликт между Д. и В.. Адв. З. счита, че по никакъв начин не е доказано
изразеното в молбата и затова моли съда да я отхвърли, тъй като няма нищо
конкретно, което да е доказано, а доказателствената тежест е на ищцата.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните по делото са бивши съпрузи, което се
установява от удостоверение за граждански брак №044572/13.11.1983г., издадено от Общински народен съвет с.Черногорово и
изготвената справка от Национална база данни „Население“, в която отразеното
семейно положение на молителката е „разведена“. Ответникът не оспорва, че
двамата са били съпрузи и към момента са разведени.
Като доказателство по делото са приети 2 бр. декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от молителката В.Г. /л.4 и л.6 от делото/, според които на 29.03.2019г. към 17.00
часа Д.В.Г. отишъл на банкет и прибирайки се към 0.30 часа започнал да вика още
от вън „Курво, къде си?“, псувал, обиждал и нейната майка, като я заплашил и че
ако извика полиция ще я „утрепе“. Сочи се в декларацията, че тормозът се повтаря многократно от 10-12 г.
Молителката
е представила фиш за спешна медицинска помощ от 19.01.2019г. от Център за
спешна помощ Софийска област, филиал Пирдоп, като в анамнезата е описано, че
пациентката В.Г.Г. съобщава за нанесен побой от съпруга и, като ударите са
нанесени в областта на главата и корема. Посочено е, че няма видими
наранявания, хематоми и кръвонасядания.
По делото
са приети представените от РУ-Пирдоп полицейска преписка под №347р-2157/2019г. и 347р-2752/2019г., свързани именно с описаните от
молителката случаи от края на март месец 2019г. В докладна записка до началника
на РУ-Пирдоп мл.инсп. Д.Б. е описал, че на 30.03.2019г. около 19.40 ч. са
получили сигнал за семеен скандал в гр.Пирдоп, на ул. „Д. Савов“ 3, като на
място са установили лицата Д. и В. Гюрови; Д.Г. бил доста пиян и отправял обиди
и заплахи към В., поради което бил отведен до РУ-Пирдоп, където му бил съставен
протокол за предупреждение. В преписката фигурира докладна записка и от младши
инспектор Ц.Ц. от 31.03.2019г., в която този полицейски служител пък е
докладвал на началника на РУ-Пирдоп за семеен скандал между В.Г. и бившия и
съпруг Д.Г. на 31.03.2019г., както и че на последния е съставен протокол за
предупреждение и АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане. Тези двама
полицейски служители, както и техния колега А.А. са разпитани като свидетели по
делото и същите са изложили своите възприятия за събитията от процесните дати.
Според свидетеля Б., в края на месец март, без спомен за конкретната дата
обаче, около 17.30 часа им е бил предаден сигнал от дежурния за семеен скандал
в гр.Пирдоп. Твърди, че когато отишли на мястото господинът си стоял в стаята и
видимо бил употребил алкохол, а на масата имало и бутилка с алкохол. Госпожата
им казала, че той я е обиждал и заплашвал, при което те го предупредили устно
да не предприема никакви действия спрямо нея и си тръгнали, а по-късно към
19.00 часа получили втори сигнал за същия адрес. Когато повторно отишли на
адреса според свидетеля госпожата ги чакала на улицата и им казала, че
господинът е започнал да става агресивен, в следствие на което те влезли вътре
и го установили да стои в коридора и да говори нещо на майка и. Отвели го в
РУ-Пирдоп, където му бил съставен протокол за предупреждение, но обяснение не
могли да вземат, тъй като лицето било употребило алкохол и говорело несвързано.
Свидетелят Б. твърди, че в този конкретен случай не е имало обиди и заплахи от
страна на Д.Г., но и преди са ходили там и това се е случвало – да чуят обиди.
Свидетелят твърди, че горе-долу всеки месец има сигнал на техния адрес и че Д.Г.
има проблем с алкохола, откъдето произтичат конфликтите. Свидетелят А.А. –
„младши автоконтрольор“ при РУ-Пирдоп също твърди, че познава служебно В.Г. и Д.Г.
и си спомня, че е имало един сигнал от месец март, когато госпожата се е
обадила, че бившият и съпруг я тормози. Сочи, че първо отишли с колегата му Б.
и предупредили устно Д.Г., който бил видимо пиян и си лежал на кревата, а В.Г.
им казала, че е викал, блъскал и ги е заплашвал. Свидетелят сочи още, че след
един-два часа получили втори сигнал, че той влиза в стаята при майка и, бие ги
и ги тормози, което наложило пак да отидат на адреса, където заварили Г. в
коридора, че говори нещо на по-висок тон. Според свидетеля А. не се е чувало
много през вратата какво говори Д.Г., а последният не е видял да посяга на
другите лица в къщата. Отвели го в РУ-Пирдоп за снемане на обяснения и
съставяне на протокол и „да си поизбистри главата“. Свидетелят А. заявява, че
са имали много предишни сигнали и сценарият е все един и същ- той е пиян, влиза
в стаята, бие ги, тормози ги, впоследствие тя бяга, обажда се в полицията и
полицаите отиват на място. Свидетелят А. си спомня за случай от миналата
година, когато лично е чувал, че Д.Г. отправя псувни и закани спрямо В.Г..
Третият полицейски служител, който е разпитан като свидетел- Ц.Ц., си спомня,
че е съставял срещу Д.Г. протокол за предупреждение, оказвайки съдействие на
колегите си. Свидетелят Ц. твърди, че когато той за пръв път отишъл на адреса,
заварил г-жа Г. боса на улицата, а след влизане навътре чули и псувни от г-н Г.,
което наложило съставяне на протокол. Сочи, че този сигнал, на който е
присъствал, е бил първи за него, но колегите му са ходили и по-рано през деня.
Според свидетеля на следващия ден, когато бил с друг колега на смяна, отново
имало сигнал, на който се отзовали – съставили протокол за предупреждение на
г-н Г. и разпореждане за неизпълнение на полицейско разпореждане, тъй като не
изпълнявал това, което му било написано в предупреждението- да не тормози
физически и психически г-жа Г.. И този свидетел потвърждава, че Д.Г. видимо е
бил в нетрезво състояние.
Полицейските
служители, в рамките на полицейските си функции, са снели обяснения, както от В.Г.,
която твърди неща, аналогични на заявените в настоящия процес, така и от Д.Г.,
който заявява, че казаното в обясненията на В.Г., не е вярно.
Приложени
са към полицейските преписки 2 бр. протоколи за полицейско предупреждение по
чл.65 ЗМВР от дати 30.03.2019г. и 31.03.2019г., съставени от органите на МВР, с
които Д.Г. е бил предупреден да не тормози психически и физически В.Г.; да не и
отправя заплахи и да решава проблемите по законоустановения начин. На
31.03.2019г. на Д.Г. е съставено и разпореждане по ЗМВР да не тормози
психически и физически бившата си съпруга В.Г., да не и отправя закани и
заплахи, да не нарушава обществения ред.
Видно от
справката за съдимост на Д.В.Г., същият е осъждан многократно от 1997г.
насетне, най-вече за престъпления по транспорта, извършени в пияно състояние,
за каквито е бил лишаван и от право да управлява МПС, а през 2012г. е бил
осъждан на ефективно наказание „лишаване от свобода“ за предлагане на подкуп.
Видно от
справка от РП-Пирдоп, в регистрите е било установено, че срещу Д.Г. са водени
две досъдебни производства за престъпления по транспорта, едното от които е
внесено в РС-Пирдоп със споразумение, а другото е било прекратено.
Други доказателства по делото не са ангажирани от страните.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или
във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Молителката В.Г. и ответникът Д.Г. са се намирали именно в такива близки
отношения, а именно: били са съпрузи, който брак към настоящия момент е
преустановил действието си поради развод. В този смисъл В.Г. попада сред
категориите лица /по чл.3, т.1 ЗЗДН/, за които ЗЗДН предвижда възможност за
защита чрез мерките, предвидени в него, и молбата за защита се явява допустима.
В
конкретния случай безспорно се доказва по делото, че ответникът Д.Г. регулярно
злоупотребява с алкохола. Този извод почива на всички събрани в производството
доказателства- свидетелски показания, справка за съдимост, декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН. Свидетелите лично са виждали ответника Д.Г. в нетрезво състояние и
са били служебно ангажирани многократно именно поради това му състояние,
предпоставящо неразбирателство и конфликти с бившата му съпруга. Оплакванията в
молбата за защита на В.Г., чиято истинност тя декларира под страх от
наказателна отговорност, също са свързани с поведение на ответника,
демонстрирано от него в състояние на алкохолно опиянение. Склонността му да
нарушава обществения ред е видна от отразените в справката за съдимост на Д.Г.
негови противоправни деяния, част от които престъпления включват в състава си
употребата на алкохол. Безспорно е доказано и че в отношенията между
молителката и ответника съществува конфликтност, като опитите на полицейските
служители да се справят със същата, са очевидно безрезултатни, доколкото
сигналите за насилие, подавани от страна на В.Г. са ежемесечни и регулярни.
Установява се, че при част от посещенията на тези сигнали, макар и не конкретно
за процесните дати от края на март 2019г., лично представителите на МВР са
чували ответника Г. да нанася обиди, псувни и да отправя заплахи към В.Г..
Съдът,
относно фактите, на които се основава молбата за защита, намира че са
достатъчно конкретизирани и не споделя довода на процесуалния представител на
ответника, че правото му на защита е било нарушено. Молителката е описала
последователно събитията, а в съдебно заседание е конкретизирала и думите и
изразите, които са били употребени спрямо нея. Освен в нецензурни и обидни
думи, молителката е заявила, че насилието над нея се е изразило и в заплахи
срещу нейния живот, както и в агресивното поведение на ответника,
охарактеризиращо се с блъскане, тропане и викове. Така описаните обстоятелства
не са били пряко възприети от свидетелите, но съществуват достатъчно косвени
доказателства, които да подсилят пряката доказателствена роля на декларацията
по чл.9, ал.3 ЗЗДН и които според настоящия състав могат да доведат до
категоричния извод за осъществено спрямо молителката домашно насилие. На първо
място, следва да се отбележи, че не се наблюдава противоречие в датите, както
твърди адв.З.. В действителност молителката е посочила като дата на започване
на първото събитие, за което твърди, че не е извикала полиция, 29.03.2019г.,
когато бившият и съпруг е излязъл около 17.00 часа. Развитието на събитието се
твърди да е след 0.30 ч. когато той се е прибрал пиян и е започнал да я псува,
като очевидно е, че молителката има предвид вече датата 30.03.2019г., тъй като
е преминало полунощ. Двата момента, в които молителката твърди, че е било
неизбежно да повика полиция, са от 30.03.2019г. и 31.03.2019г., когато е получила
персонални заплахи и за живота си. Тези дати съвпадат изцяло с датите, отразени
в полицейските преписки, според които именно на тези дати са получени и
обработени сигналите на В.Г.. На следващо място, алкохолното опиянение на
ответника, за което с категоричност говорят свидетелите, отзовали се на
сигналите от процесните дати, само по себе си представлява улесняващ фактор към
неуважително поведение към околните, за каквото има данни, че е демонстрирано в
предишни случаи, когато свидетелите са чували ответника да си позволява да
обижда В.Г.. Свидетелят Ц. дори е чул ответника да псува при посещението си у
тях на 30.03.2019г., а свидетелят А., макар да не е чул псуване, е категоричен,
че Г. е говорел на висок тон. С оглед на тези възприятия на свидетелите, съдът
не намира основание да не даде вяра на посоченото в декларацията на
молителката, че същата е била наречена от ответника „курва“, била е псувана и
заплашвана. Чл.13,
ал.2 ЗЗДН придава специфична доказателствена сила на декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Това е така поради особения характер
на производството и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие
протичат обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са
ограничени. Независимо че в декларацията се
съдържат твърдения, които поначало подлежат на доказване и с други допустими от
ГПК доказателствени средства, съдържащите се в нея обстоятелства са
доказателства в производството /Решение
№130/07.05.2015 по дело №24/2015 на ВКС, НК, I н.о./. Изложеното в декларацията се подкрепя от цялостно установеното поведение
на ответника, което бе описано по-горе: склонност към злоупотреба с алкохол,
склонност към обществено неприемливи действия, склонност да не се повлиява от
отправени му от компетентни органи предупреждения.
При тези
съображения, РС-Пирдоп приема, че ответникът Д.Г. е извършил спрямо молителката В.Г. акт на насилие
по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗЗДН под формата на психическо такова, поради което и
на нея следва да и бъда предоставена търсената защита. Психическото насилие може да се сведе до най-различни прояви, повлияващи
негативно на психиката и спокойния начин на живот на един човек, като обидите и
заплахите безспорно попадат в тази категория насилие, но според съда в нея
попада и принудата да се проявява търпимост към лице в алкохолно опиянение и
неговите системни прояви, какъвто именно е настоящият случай. В настоящия
случай притеснението на молителката произтича и от факта, че се засяга
спокойствието и на нейн близък родственик – болната и майка.
Насилието,
спрямо което следва да се осигури защита от съда и по-конкретно последният акт,
в който това насилие се е изразило, следва да е осъществен и концентриран в
рамките на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН – едномесечен срок преди подаване на
молбата за защита. В настоящия случай В.Г. е депозирала своята молба до съда на
03.04.2019г. Актът на насилие, който беше приет за доказан, е от дата
30.03.2019г., т.е. същият се вмества във времевите рамки, поставени от
нормативния акт.
Доказва се
от събраните гласни доказателства, че процесният акт на насилие не се явява
единствен такъв за дееца в периода на съвместното му съжителство с молителката,
т.е. наблюдава се известна системност на поведението и в този смисъл обосновано
може да се предполага, че ще последват и нови ситуации от категорията на вече
обсъдените.
Настоящият съдебен състав намира, че целта на закона може да
бъде постигната с постановяване на мерките по чл. 5, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, поискани и от
молителката, а именно: задължаване
на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката под страх от наказателна отговорност при извършване на нов акт на насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище и забрана да
доближава дома и местоработата на В.Г., както и нея самата за срок от 6 месеца,
през
който период съдът намира, че Д.Г.
би могъл да потърси и получи квалифицирана помощ за преодоляване на
проблема с алкохола, който се оказва основният фактор за проявяваната от него
агресия и несдържано поведение.
На ответника следва да бъде наложена и глоба по чл. 5, ал.4 ЗЗДН в минималния
определен размер, а именно: 200 лева.
С оглед основателността на молбата за защита и на основание чл. 11,
ал.2 от ЗЗДН ответника следва да заплати и държавна такса
по делото в размер на 25 лв., която
се определя по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (изводимо от т.22 на ТР 6/2012 г. на ВКС по т.д.
6/2012 г.).
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд - Пирдоп
Р Е Ш И:
ДОПУСКА защита на В.Г.Г., ЕГН: ********** от домашно насилие, извършено от Д.В.Г., ЕГН: **********,
чрез налагане на следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Д.В.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие /физическо,
психическо или друго/ по отношение на бившата си съпруга – В.Г.Г., ЕГН: **********,***.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, Д.В.Г., ЕГН: ********** от
съвместно обитаваното с В.Г.Г., ЕГН: ********** жилище, намиращо се на адрес: ***, за срок от 6 /шест/ месеца, считано от
постановяване на настоящето решение и издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на
Д.В.Г.,
ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА
-
пострадалото лице В.Г.Г., ЕГН: ********** на по-малко от 10
/десет/ метра,
-
жилището на В.Г.Г., ЕГН: **********,
находящо се на адрес: ***, на по-малко
от 50 /петдесет/ метра, както и
-
местоработата на В.Г.Г., ЕГН: ********** – Клинична лаборатория в МБАЛ-Пирдоп, освен при здравословен проблем,
налагащ това,
за срок от 6 /шест/ месеца, считано от постановяване на
настоящето решение и издаване на заповедта за защита.
НАЛАГА на Д.В.Г., ЕГН: **********, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ в полза на бюджета на съдебната власт, платима по сметка на Районен
съд-Пирдоп.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пирдоп, в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, държавна такса в размер на 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на В.Г.Г., ЕГН: **********,***, която да се връчи незабавно, подлежи на предварително изпълнение и
отменя, на осн. чл.19 ЗЗДН, действието на издадената заповед за незабавна
защита №223/04.04.2019г. на РС-Пирдоп.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.В.Г., ЕГН: **********,
че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата на
основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, доколкото неизпълнението на
заповедта съставлява престъпление по чл.296, ал.1 НК.
Препис от решението и от заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото и ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на РУ-Пирдоп, съгласно чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски Окръжен Съд
в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира
изпълнението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: