Определение по дело №449/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 648
Дата: 30 юли 2019 г.
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20193200500449
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№648

 

30.07.2019 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд - Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ                    

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 449 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., представлявано от Д.Й., подадена чрез процесуалния представител адвокат Е.Т. с адрес ***, офис 3.

Обжалва се Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от „***“ ООД, срещу ЗК ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано заедно от двама от изпълнителните директори М.С., П.Д.и Г.Г., с  правно основание чл. 432 във вр. с чл. 477 и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца в качеството му на увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, сумата от 13 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 26.09.2016г. застрахователно събитиепътно транспортно произшествие,  причинено от застрахованото лице по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен по застрахователна полица №BG/22/116000182744, издадена от ЗК„Л.“ АД,   със срок на действие от 04.01.2016г. до 03.01.2017г., както и обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба, а именно до 02.04.2018г. в размер на 1034,84 лева,  както и законна лихва за забава върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по два обективно съединени иска. По иск за обезщетение за имуществени вреди в размер от 13 000 лева и по иск за обезщетение за забава в размер 1034, 80 лева. С въззивната жалба е инициирана частична проверка на произнасянето на районния съд по първия иск за сумата от 7228, 49 лева. Произнасянето по втория иск е обжалвано в цялост.  

 От приложеното по делото платежно нареждане е видно, че за разглеждане на частната жалба по сметка на Окръжен съд – Добрич е платена държавна такса в размер на 165, 27 лева при дължима такса в размер на 169, 57 лева съгласно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разликата от 4, 30 лева следва да бъде внесена по сметка на ДОС, в изпълнение на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК.  

В тази връзка настоящият състав констатира, че изискванията за редовност на въззивната жалба, предвидени в чл. 261, т. 4 от ГПК не са изпълнени.

 

С оглед на горното, въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по въззивно гражданско дело № 449 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г.

УКАЗВА, на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК, на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., представлявано от Д.Й., в едноседмичен срок от съобщението, да представи документ за внесена държавна такса в размер от 4, 30 лева.

 

УКАЗВА на „***“ ООД, че при неотстраняване на нередовността в срок, жалбата ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 Председател:                                        Членове: 1.

                                                                                                                      

             

                                                                                               2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.