РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1311
гр. Пловдив, 21 юли 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от съдията Георгиева касационно КАНД № 1216 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на “Меркари България” ООД –
Пловдив, ЕИК *********, адрес ***чрез управителя а.ш., чрез юрк.
ц., против Решение № 334/27.02.2020г., постановено по АНД № 7366/2019 г. на
Районен съд – Пловдив, с което е изменено наказателно постановление № К-0048193/31.10.2019
г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с
което на дружеството за нарушение на
чл.9, ал.2 във вр. чл.9, ал.1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ наложената „имуществена санкция” в размер на
350,00 лв. на основание чл.198 от ЗЗП е намалена на 300 лева, както и наложената
„имуществена санкция“ в размер на 350 лв. за нарушение на чл.15, ал. 1, във вр.
чл.3, ал.4 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните продукти
на основание чл.198 от ЗЗП е намалена на 300 лв.
Жалбоподателят
моли да се отмени обжалваното съдебно решение като неправилно, поради
постановяването му в противоречие с материалния закон – касационно основание по
чл.348 ал.1 от НПК, както и да се отмени издаденото наказателно постановление
изцяло. Позовава се и на разпоредбата на чл.28, б.“а“ ЗАНН.
Ответникът
по касационната жалба - Комисия за защита на потребителите – РД за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора не взема становище
по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Като
се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни
основания, Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Констатирано
е по повод подадена жалба на потребител на 06.08.2019 г. от служители на
КЗП-Пловдив в търговски обект „Меркари“, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Княз Александър I“, че в магазина за облекло, обувки и аксесоари в
етикетите на български език, прикрепени към определени видове и количества
стоки, липсвала информация за производителя и вносителя, ако са от внос, както
следва : 61 бр. дамски чанти с цени от 12,09 до 429 лв. и търговски марки „Ivyrevel”, „Tiuberlland”, „Tatoosh”, „Belmondo”, „Fredsbruder”, „Florencebags”, произведени във Виетнам; 10 бр. дамски
колани с цени от 2,25 лв. до 69 лв. с търговски марки „Zing”,
„ Levi s“, „Replay“, „Aigner
Benetton“, произведени във Виетнам и Китай; 25 чифта
долнища на бански с цени от 9,99 лв. до 35,29 лв. и търговски марки „Sea Folly“, „Esprit“,
„Brunotti“, произведени във Виетнам; 5 чифта бикини с
цени от 7,99 лв. до 17,99 лв. и търговски марки „Lascana”
и „Pieces”, произведени във Виетнам; 21 чифта мъжки
панталони и дънки с цени от 6,78 лв. до 175 лв. с
търговски марки „ Nameit”, „Еicht
2 Nine“, „GAS“, „ RIER.ONE“, произведени в ЕС, Виетнам, Китай, Индия,
Бангладеш; 31 чифта дамски панталони и дънки с
цени от 8,41 лв. до 125 лв. със същите
страни на произход и търговски марки „ S.Oliver”, „Sublevel”, „Only My Shapes Emana
Denim”;142 бр. дамски блузи, потници, тениски с цени
от 6,71 лв. до 55 лв. и търговски марки „Superdry”, „Еsprit“, „Mint berry“, „Sublevel“,
произведени във Виетнам, Китай, Индия, Бангладеш и ЕС; 17 чифта мъжки къси
панталони с цени от 15 лв. до 62 лв. итъргвски марки
„Sublevel”, „Pier one”, „Superdry”, произведени във
Виетнам.
Освен
информация за производителя и вносителя, чантите и коланите нямали информация и
за съществените си характеристики, за вида на материала. Било установено също,
че гореописаните стоки имали оригинални етикети, пришити към вътрешната им
страна от фирмите –производители, като единствено на латиница била предоставена
информация за наименованието и съдържанието на текстилните влакна, от които са
произведени. Липсвала такава информация върху етикетите на български език,
въпреки че стоките били предназначени за продажба на краен потребителите на
територията на Република България.
На
дружеството бил съставен АУАН и последвалото го НП за посочените нарушения на
чл. 9, ал.2 във вр. чл.9, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и на чл.15, ал. 1, във вр. чл.3,
ал.4 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните продукти.
За
да измени НП, въззивният съд е приел, че отразената
от органа фактическа обстановка е установена по
безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени
доказателствени средства. Въведеното задължение по чл.9, ал.1 от ЗЗП е за
търговците, какъвто в случая се явява „Меркари
България“ ООД, а не за производителите и за вносителите, но само посочването на
мястото на производство и страната на произход, не е достатъчно да се приеме,
че етикетът отговаря на въведените изисквания за посочване на производител и
вносител, когато стоката е от внос. Посочил
е още, че за част от стоките безспорно е липсвала и информация за
материала, от който са произведени.
По
отношение на второто описано в обжалваното наказателно постановление нарушение
по чл.15, ал. 1, във вр. чл.3, ал.4 от Наредбата за
етикирането и наименованията на текстилните продукти съдът е приел, че също са
налице достатъчно доказателства- показания на разпитания в хода на съдебното
следствие актосъставител, както и писмените
доказателства по делото - съставен
протокол № К -2672289. От страна на дружеството не са били представени доказателства,
опровергаващи направените констатации.
Съдът
се е произнесъл и относно неприложимостта на разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Решението
е правилно.
Относно
първото нарушение административно-наказателната отговорност на търговеца е
ангажирана за нарушение на административно задължение по чл. 9, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП. В нормативните разпоредби на Глава първа, Раздел ІІ от ЗЗП са разписани
изискванията относно етикетиране на стоките при осъществяването на търговската
дейност. Разпоредбата на чл. 9, ал.1 от ЗЗП регламентира задължение за
търговците да предлагат на потребителите стоки с етикети на български език или
и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2
може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи,
като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или
чрез използването на наименования за произход на стоките, които са
общоизвестни. От своя страна нормата на чл. 9, ал.2 от ЗЗП, въвежда
задължителните изисквания относно съдържанието на етикетите, а именно -
информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на
стоката, нейните съществени характеристики на български език.
В
случая правилно районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по отношение на административното нарушение се установява
по безспорен начин, че върху процесните стоки, не е
имало етикет, съдържащ информация за производител. Предвид установеното
настоящата касационна инстанция също приема, че търговецът не е изпълнил
административното задължение по чл. 9, ал.1 вр.ал.2
от ЗЗП, за което правилно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност по чл. 198 от ЗЗП. Посоченото деяние не може да се приеме за
маловажен случай, тъй като видно от наказателното постановление без етикети с
изискуемото съдържание е голямо количество от стоката в магазина.
Наложената
санкция, намалена с решението на районният съд, явяваща се предвидения в закона
минимум, не следва да се изменя. Наложеното наказание е съобразено с
извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от
закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
По
отношение на второто вменено нарушение, жалбоподателят твърди, че препращането
от т.2 към т.1 не индивидуализирала нарушението до степен, която да го привлече
към отговорност и да разбере срещу какво да се защитава. Твърди се, че
етикетите съдържали всички необходими символи за пране, температура, гладене,
избелване, химическо почистване, включително е налице оригинален текст на
производителя.
Настоящият
състав намира възраженията за неоснователни. От описанието на нарушението в
АУАН и НП става ясно в какво нарушение е ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора
– липсва информация върху етикетите на изброените стоки по т.1 на български
език.
Съгласно
чл.15, ал.1 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните
продукти предвижда за текстилни продукти, предлагани за продажба или продавани
на краен потребител на територията на Република България, информацията,
използвана за етикетиране и обозначаване по чл. 13 и 14, трябва да се
предоставя и на български език, а ал.3 когато отделни артикули от текстилните
продукти, определени в т. 18 от приложение № 2, са етикетирани, информацията
може да е на който и да е език на държава - членка на Европейската общност.
Нито
пред настоящия съд, нито пред райония съд са
представени доказателства за обратното, поради което съдът намира нарушението
за безспорно установено.
Ето
защо съдът намира,че правилно е била ангажирана засилената
административно-наказателна отговорност чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност, представлява обективната отговорност на юридическото лице за
неизпълнение на задължения към държавата и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.
Съдът
споделя напълно развитите от въззивната инстанция
съображения относно неприложението на разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН,
поради което намира за излишно тяхното преповтаряне.
При
служебната проверка на решението съдът установи, че същото е валидно, допустимо и правилно, и при липсата на пороци, които
доведат до отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 334/27.02.2020г.,
постановено по АНД № 7366/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.