Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 16309 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на М.К.Ж. ***“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./,  вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба М.К.Ж. твърди, че на 21.12.2013г. около 16,00ч., в гр.София, при управление на МПС - л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № *****, по ул.“Вардар“ с посока на движение от бул. „Възкресение“, към бул. „Ал.Стамболийски“ и на пешеходна пътека означена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17, водачът М. М.М. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на лонната кост на таза, отдясно“, което довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период от повече от тридесет дни.

Твърди, че за случая е съставен констативен протокол и образувано срещу извършителя НАХД № 13015/2014г. по описа на СРС, по което е постановено влязло в сила решение, с което е прието, че деянието съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78А, ал. 1 от НК М. М.М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания от ПТП претърпяла болки и страдания за значителен период от време, представляващи неимуществени вреди, които търпи и към момента, изразяващи се в емоционални болки и страдания при всеки спомен за случилото се и физически такива при промяна на времето и физическа умора.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02113000108683,  валидна от 01,01,2013г. до 31,12,2013г. Предявил претенция за изплъщане на обезщетение пред застрахователя, но такова не му било изплатено.

Претендира присъждане на сумата 26000,00лв., представляваща част от общо дължимите 35000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25,11,2016г., когато изтича тридневният срок за доброволно плащане на обезщетение от застрахователя, до окончателното изплащане.

Ответникът с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост но неоснователност на иска.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02113000108683,  валидна от 01,01,2013г. до 31,12,2013г. с деликвента.

Възразява, че ПТП е настъпило по вина на водача М. М.М.. Излага, че ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка за него, т.к. се е движил с разрешена от закона скорост, а ищцата, която е с нисък ръст, поради което е трудно да бъде забелязана, внезапно е навлязла на пътното платно от страната на движение на автомобила, измежду паркирани на пътното платно автомобили  в момент, в се е намирала в опасната зона за спиране на последният.

В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат, т.к.  ищцата, която е с нисък ръст, поради което е трудно да бъде забелязана, внезапно е навлязла на пътното платно от страната на движение на автомобила, измежду паркирани на пътното платно автомобили.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер. Счита същата за завишена.

В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да са направени нови възражения и дадени различни становища.

Съдът, като съобрази предмета на спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от фактическа страна:

Видно от Констативен протокол № К1183/21.12.2013г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, на датата на съставянето му, на самото място, е установено следното: участник № 1 М. М.М. - водач на л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № *****, се е движел по ул.“Вардар“ с косока от бул. „Възкресение“ към бул. „Ал.Стамболийски“ и срещу бл. 87, в района на пешеходна пътека обозначена с пътен знак Д-17 и маркировка М 8,1, участва в ПТП с пресичащата пътното платно участник № 2 - М.К.Ж..

Видно от Решение от 11,11,2014г. постановено по НАХД № 13015/2014г. по описа на СРС, М. М.М. е признат за виновен в това, че на 21.12.2013г. около 16,00ч., в гр.София, при управление на МПС - л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № *****, по ул.“Вардар“ с посока на движение от бул. „Възкресение“, към бул. „Ал.Стамболийски“ и на пешеходна пътека означена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, и по непредпазливост  причинил средна телесна повреда на М.К.Ж., изразяваща се в „счупване на лонната кост на таза, отдясно“, което довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период от повече от тридесет дни, което е престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78А, ал. 1 от НК М. М.М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

В резултат на ПТП ищцата е получила фрактура на тазовия пръстен – пубисна /срамна/ кост, в дясно – горно и долно рамена. Това е причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за период по дълъг от 30дни. Болките и страданията през първите 15-20 дни, когато започва процеса на зарастване на счупените кости са били с най голям интенцитет, като постепенно с времето са намалели. Този тип фрактури зарастват за около 30-45дни, през който период има затруднения на движенията на човешкото тяло. Лечението на ищцата е било консервативно – постелен режим, лекарства, обезболяващи, вливания на водно солеви разтвори. Възстановителният период е бил за около 3-4 месеца. Няма данни за възникнали усложнения. Могат към момента да се прояват болеви симптоми, които могат да се купират с аналгетични и противовъзпалителни медикаменти при промяна на времето и по продължително физическо натоварване.

От заключението по приетата САТЕ се установяват факти и обстоятелства във връзка с възможността за водача М. М.М. да предотврати удара с оглед скоростта на движение на автомобила и на ищцата - пешеходец. Заключението е дадено във варианти за настъпване на пешеходната пътека и след нея, както и при наличието на паркирали автомобили на пешеходната пътека и след нея, зад които евентуално е изкочила и навлязла на пътното платно ищцата, поради липсата на категорични данни по делото в тази насока.

От показанията на свидетеля М. М.М. се установява, че на 21.12.2013г. управлявал л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № ***** пред бл. 87. Тръгнал от паркинга пред бл. 87 към спирката, за да вземе жена си. Движел се по ул.“Вардар“, от бул. „Възкресение“, към бул. „Ал.Стамболийски“.  Пристигайки на пешеходната пътека „зебра“, движейки се с 20-30км.ч. видял една жена на пътеката, която говорела по телефон и не пресякла. След пътеката от ляво имало паркирана кола „Голф“ и след това още две, едната от които комби. Жената изкочила след двете коли, конкретно след комбито. Била много ниска и не я видял. Ударът настъпил след пешеходната пътека. Слязъл от колата. Жената била на земята и колите минавали близо до главата и. Затова дръпнал своята кола малко назад от ляво за да я предпази. Паркираните коли избягали. Дошла линейка.

От показанията на свидетеля К.Ц.Ж.– син на ищцата се установява, че видял за първи път майка си след катастрофата в болницата. Тя била на количката готова за прегледи и снимки. Пъшкала, охкала от болки. Много я боляло. Била на лечение в болницата около седмица, след което я изписали за домашно лечение на леглови режим с прием на лекарства. През тази седмица и по късно, по време на домашното лечение за около месец, месец и половина била напълно неподвижна. Нямало гипс, защото мястото на счупване не позволява, поради което и най малкото движение и причинявало много силни болки. След легловия режим започнала да става полека с една проходилка и да прави малки стъпки. Това продължило около четири-пет месеца. За периода в болницата и в домът и, докато била на легло изцяло за нея се грижили лелите му, като жени и той самия. Покривали всичките и хигиенни и други нужди. Към момента майка му била възстановена, но изпитвала болки на счупеното място като ходи по дълго време и при промяна на времето.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл.  226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателстената тежест наличието на към момента на увреждането на  валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно деяние, вина, вреда – по вид и размер, и причинна връзка между това противоправно и виновно деяние и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да установи, че водача   М. М.М. няма вина за настъпилото ПТП, като вината е изцяло на ищцата, а в отношение на евентуалност да установи, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02113000108683,  валидна от 01,01,2013г. до 31,12,2013г., за деликвента при ответното дружество.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача М. М.М. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за установени в настоящия процес. Поради това не обсъжда заключението по приетата САТЕ, която касае предотвратимостта на удара, респ. предотвратимостта на ПТП за водача М. М.М., т.к. това е въпрос, който касае виновното поведение на последния – вече установено с влязлата в сила присъда.

Ответникът не е установил главно и пълно възражението си за съпричиняване от страна на пострадалата ищца. По делото не е установено, че на пешеходната пътека и непосредствено след нея е имало паркирани автомобили, между които е изкочила ищцата М.К.Ж.. Не е установено и, че последната се е движила твърде бързо, което е станало причина за ПТП. Ответникът не е навел изрично, като възражение за съпричиняване, че ПТП е настъпило не на, а след пешеходната пътека. Дори да се приеме, че такова възражение е направено и това не е установено по делото с допустимите доказателствени средства. Единствено данни, че е имало паркирали автомобили, между които е изкочила след пешеходната пътека ищцата М.К.Ж., с което е станала причина за ПТП се съдържат в показанията на водача М. М.М.. Те са изолирани и в противоречие с останалите доказателства по делото, включително с влязлата в сила присъда, поради което съдът не ги кредитира. От констативния протокол е видно, че ПТП е настъпило в района на пешеходната пътека. От присъдата е видно, че ПТП е настъпило на пешеходната пътека. При това положение съдът приема за установено, че ПТП е настъпило на или в непосредствена близост до пешеходната пътека. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно.

Съдът намира приетото заключение на СМЕ за обективно и безпристрастно дадено, и в съответствие с останалите доказателства по делото. Затова му дава вяра изцяло.

Цени показанията на разпитания свидетел К.Ц.Ж.по правилата на чл. 172 ГПК, поради близката му родствена връзка с пострадалия и ги кредитира изцяло, като обективни, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа СМЕ и свидетелските показания приема за установено, че в резултат на ПТП ищцата е търпяла болки и страдания с голям интензитет през първите 15-20 дни след ПТП. Била е на принудителен, леглови режим на лечение, напълно неподвижна и зависима от грижи на трети лица относно задоволяване на хигиенните и и други нужди, при налични  значителни болки и страдания предвид характера на травматичните увреждания и невъзможността за гипсова имобилизация за период  от 30-45дни. Претърпяла е продължителен и болезнен възстановителен период от около 3-4 месеца.  Приема и, че етърпяла и търпи и към момента болки и страдания при продължително физическо натоварване и при промяна на времето, които се влияят от прием на аналгетични и противовъзпалителни медикаменти.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 35000,00лв. Следователно предявеният като частичен иск за сумата 26000,00лв., като част от общо дължимата в размер на 35000,00лв. е изцяло основателен.

При определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищеца е претърпяла телесни увреждания, от които се е възстановила за продължителен период от време, при условията на леглови режим, при липсата на значими остатъчни явления от получените увреждания. 

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция за неимуществени вреди следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главниците с правно основание чл .86, ал.1 от ЗЗД, считано от 25,11,2016г. до окончателното изплащане така, както е поискана.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.

Адв. Д.Р. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, включително начисляване на 20% върху стойността му, представляващи дължимият от адвоката ДДС.

Ответникът претендира присъждане на разноски в размер на 1800,00лв., представляващи заплатеният в полза на адвокат хонорар за правна защита и съдействие.

Искът е уважен изцяло, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. Д.Р. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 1572,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС в размер на 262,00лв. /1310х20/100/.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1040,00лв., по уваженият иск и сумата 400,00лв. за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Ж. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Д.Р. - САК, сумата 26000,00 /двадесет и шест хиляди/лв., претендирани като част от общо дължимите в размер на 35000,00лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2013г. около 16,00ч., в гр.София, когато М. М.М. при управление на МПС - л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № *****, по ул.“Вардар“ с посока на движение от бул. „Възкресение“, към бул. „Ал.Стамболийски“ и на пешеходна пътека означена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, и по непредпазливост  причинил средна телесна повреда на М.К.Ж., изразяваща се в „счупване на лонната кост на таза, отдясно“, което довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период от повече от тридесет дни, за което е постановена присъда с Решение от 11,11,2014г. по НАХД № 13015/2014г. по описа на СРС, с което е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02113000108683,  валидна от 01,01,2013г. до 31,12,2013г.  при З. „Б.И.” АД с полица № BG/02/115002993592/07,12,2015г.,  валидна от 07,12,2015г. до 08,12,2016г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25,11,2016г. до окончателното изплащане, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Д.Р. - САК, в качеството на процесуален представител на М.К.Ж. ЕГН ********** сумата 1572,00 /хиляда петстотин седемдесет и два/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС в размер на 262,00лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1040,00 /хиляда и четирдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 400,00 /четиристотин /лв., представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: