Р Е Ш Е Н И Е
№1984/4.11.2020г.
гр. Пловдив, 04.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ГЕОРГИ ПАСКОВ,
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Марин
Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно,
касационно дело №2343 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.183,
ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Трето районно управление
(III-то РУ) при Областна дирекция на
МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, представлявано от юрисконсулт И.П.- пълномощник, обжалва
Решение №1226 от 30.07.2020г. по Н.А.Х.дело №3846 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., V-ти
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №20-0438-000580
от 04.06.2020г., издадено от временно преназначен на длъжността (ВПД) началник
на III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което
на С.С.Й., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 50,00 лева.
Претендира се отмяна изцяло на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди процесното НП. Възразява се за прекомерност
на евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
Ответникът- С.С.Й., не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. От младши адвокат С.Д.М.- пълномощник, по
делото постъпва отговор на касационната жалба, чрез Районен съд- Пловдив, в
който отговор се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2,
във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за производството по настоящето
дело. В условията на алтернативност се твърди наличието на маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Марин Пелтеков, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът приема за установено по делото,
въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по
делото доказателства, че на 28.05.2020г., около 15:23ч., е извършена проверка
от служители в III-то РУ при
ОД на МВР- Пловдив на място, в гр. Пловдив, на бул. “Дунав“ пред №51, (пред
парк “Рибница“), в рамките на която проверка е прието за установено, че
ответникът Й. управлява лек автомобил “АУДИ А4“, с рег.№****, собственост на
“РАМАКАР“ ЕООД, ЕИК *********. Прието е за установено, че ответникът Й. паркира
управлявания от него лек автомобил на спирка на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д-24
(“Автобусна спирка“ по смисъла на чл.54, ал.5 от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата (ППЗДвП)), като с това възпрепятства качването
и слизането на пътниците. За установеното в рамките на проверката Н.В.М.- мл.
полицейски инспектор в III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№598068 от 28.05.2020г., с който
деянието на Й., изразяващо се в паркиране на посочения лек автомобил на спирка
на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, обозначена
с пътен знак Д-24, като с това препятства качването и слизането на пътниците,
се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Според процесния АУАН, Й. вписва в същия “бях спрял за престой“.
По делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е
издадено процесното НП.
Според разпоредбата на чл.98,
ал.2, т.3 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на
ответника Й., паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници.
Според разпоредбата на чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, с
глоба от 50 лева се наказва водач, който неправилно престоява или паркира в
зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или
кръстовище.
Според чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове (АУАН) по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Съответно, в тежест на наказаното лице е тежестта за
оборване на констатациите в АУАН.
От своя страна, разпоредбите на
чл.93, ал.ал.1 и 2 от ЗДвП установяват, че 1) пътно превозно средство (ППС) е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача; 2) паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Според настоящия състав на съда,
за да се приеме наличието на престой по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДвП, следва
да бъдат установени наличието на спряло ППС, присъствието на водача, както и
период от време на спирането, в който се качват и/или слизат пътници от
спрялото ППС и/или извършването на товарно-разтоварни дейности.
В случая, обстоятелствата, че
управляваното от Й. ППС е спряно на спирка на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д-24, както и че Й.
е в автомобила се явяват установени по делото и не са спорни между страните.
Независимо от посоченото обаче,
по делото не е установено някое от алтернативно посочените от нормата на чл.93,
ал.1 от ЗДвП обстоятелства- Й. да е спрял автомобила за качване и слизане на
пътници и/или за извършване на товарно-разтоварни работи. Съответно, настоящият
състав на съда приема за установено, че спирането на управлявания от ответника Й.
автомобил, направено на спирка на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д-24, представлява паркиране
по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП, което паркиране е направено в нарушение на
забраната, установена от нормата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Следователно,
налице е от обективна страна вмененото на Й. административно нарушение. Освен
това, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за
целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При това положение, процесното НП
се явява правилно и законосъобразно, а като отменя същото, районният съд
постановява решението си при неправилно прилагане на закона. Респективно,
решението на районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено, включително
и в частта му, с която на младши адвокат С.М. е присъден адвокатско
възнаграждение в размер от 50,00 лв., а вместо него да бъде постановено друго
такова, по същество.
Що се отнася до повторно
заявеното възражение в отговора на касационната жалба за наличието на маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то същото е
неоснователно.
Вярно е, че според Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на
съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата
на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията
си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен
случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая
обаче, доказателствата по делото предпоставят извод, че разглежданото нарушение
е с типичната за този вид нарушения обществена опасност и не е налице маловажен
случай на административно нарушение.
Предвид очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на младши
адвокат С.Д.М. е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1226 от 30.07.2020г.
по Н.А.Х.дело №3864 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., V-ти наказателен състав, вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-0438-000580 от 04.06.2020г., издадено от ВПД началник на III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с
което на С.С.Й., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 50,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………