Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.04.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 8156 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.05.2020
г. по гр.дело № 4863/19 г., СРС, ІІ ГО, 170-ти с-в е осъдил ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 89Б, на
основание чл. 411 от КЗ сумата от 10 537, 80 лв., представляваща
изплатеното от ищеца по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за
щети по л.а. „Пежо 308“, с per. № *******, причинени при ПТП на 26.07.2018 г. на път II-37
км в посока с. Гелеменово и
ликвидационни разноски (15 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба - 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 292,72 лв. -
мораторна лихва върху претендираната
главница за периода от 15.10.2018 г. до 22.01.2019г., като е отхвърлил иска по чл. 411 от КЗ за
разликата над уважения размер от 10 537, 80 лв. до пълния предявен размер от 10
585, 20 лв., както и иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата над уважения размер от
292,72 лв. до пълния предявен размер от 294,04 лв. Осъдил е ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление:*** 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1818, 08 лв., представляваща направени по производството
разноски. Осъдил е „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 89Б да
заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2,37 лв., представляваща
направени по производството разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Р.М.и Б.И., чрез пълномощника по делото адвокат В.П. от САК, със съдебен
адрес: *** с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че не са налице основанията на чл.411 КЗ, тъй като ищецът
не е установил деликт извършен от застрахования при
ответника водач. От събраните доказателства се установява по категоричен начин,
че между двете МПС не е имало съприкосновение, че щетите по процесния
автомобил са нанесени при удара му в трето превозно средство, спряло в страни
на пътя, че водачът застрахован при ответника, навлизайки от път без
предимство, за да избегне съприкосновение е спрял без да навлиза в платното, в
което се е движил процесният автомобил. От друга
страна, от събрания доказателствен материал се
установява, че водачът на л.а. „Пежо“, рег. № *******преди настъпване на ПТП се
е движел с висока и несъобразена скорост, за което сочат показанията на деликвента, който установява, че преди да предприеме навлизане
в пътя се е огледал в двете посоки и не е видял превозно средство. Не е
установено наличие на причинна връзка между противоправно
поведение и вредоносен резултат.
Моли да бъде отменено
изцяло процесното решение. Алтернативно, ако съдът не
приеме, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Пежо“, рег. № *******, то да приеме
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 50 %, поради което решението да бъде отменено в частта, в която искът по чл.411, ал.1 КЗ е
уважен за сумата над 5 268,90 лв. и за разликата до сумата от
10 537,80 лв. да бъде отхвърлен, както и частта, в която искът по чл.86 от ЗЗД е уважен за сумата над 146,36 лв. и за разликата до сумата от 292,72 лв. да
бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция,
включително адвоатско възнаграждение.
Въззиваемото дружество ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 89Б,
представлявано от Главен изпълнителен директор К.Ч.и Изпълнителен директор Б.В.,
чрез пълномощника по делото адвокат Г.Я.от АК-гр.Благоевград оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1027,66 лв. с
включен ДДС.
Съдът приема, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради което поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******
за плащане на сумата от 10585,20 лв., представляваща
изплатеното от ищеца по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за
щети по л.а. „Пежо 308“, с per. № *******, причинени при ПТП
на 26.07.2018 г. на път II-37 км в посока с. Гелеменово, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 294,04 лв.
- мораторна лихва върху претендираната
главница за периода от 15.10.2018 г. до 22.01.2019г
Ищецът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД твърди, че на 26.07.2018 г. на път II-37 км в посока с. Гелеменово, е
настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на МПС с per. № *******,
при което са били причинени щети на л.а. „Пежо 308“, с per. № *******.
За увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка „Каско+“ по
застрахователна полица №440117213108285/07.09.2017 г. при ищцовото
застрахователно дружество, валидна към датата на
настъпване на ПТП, по която е била образувана щета № 44012131824689 по повод
настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на
щетите по застрахования автомобил е било определено застрахователно обезщетение
при условията на „тотална щета“ в размер от 10570,20 лв„
което е изплатено на застрахованото лице. Поддържа, че за МПС с per. № *******, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/30/118001822351 при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на
ПТП. Поддържа, че е предявил регресната си претенция
в общ размер от 10585,20 лв. с покана до ответника, но плащане не постъпило,
поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно
вземане срещу последния за сумата от 10585,200 лева. Предявява и иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху посочената главница
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******
е оспорил исковете по основание и размер, оспорил
е механизма на ПТП, причинната връзка, размера на определеното застрахователно обезщетение и определянето му при условията на
„тотална щета. Релевирал е и доводи за съпричиняване.
По делото е безспорно,
че на 26.07.2018 г. на път II-37 км в посока с. Гелеменово е настъпило ПТП с участието на МПС „Мерцедес“,
модел „Спринтер“ с per. № *******
и л.а. „Пежо 308“, с per. № *******, в резултат на последния са причинени щети,
че към датата на ПТП автомобилът е предмет на валидна имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество,
както и между собственика на МПС „Мерцедес“, модел „Спринтер“
с per. № ******* и ответника е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, че при ищеца е заведена щета № 44012131824689,
като било определено застрахователно обезщетение при условията на „тотална
щета“ в размер от 10 570,20 лв„ което е било
изплатено на застрахованото лице, че на 14.09.2018г. ответното дружество
получило покана за доброволно изпълнение на регресната
претенция, като плащане не е последвало.
От
правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по
застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на
предявения иск се обуславя от доказване на право пораждащ фактически състав,
включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика
на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна
връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от
чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Въззивната инстанция приема, че по
делото са налице всички предпоставки на цитираната норма.
Относно
наличието на деликт извършен от застрахования при
ответника водач, както и твърдението, че той няма вина за настъпилото ПТП, а
виновен за него е водачът на л.а. „Пежо“+, рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество, настоящата инстанция приема следното:
Според твърденията на ищеца процесния инцидент е
настъпил на 26.07.2018г. на път 11-37 км в посока с. Гелеменово, предизвикан по
вина на водача на МПС с per. № *******, който излязъл от крайпътен участък вляво от
пътя и се включил в движението без да пропусне движещия се с предимство л.а
„Пежо 308“, с per. № *******. Последният, за да избегне удара, се е
отклонил надясно и се ударил в друго МПС, при което са били причинени щети на
л.а. „Пежо 308“, с per. № *******.
По делото са били разпитани водачите на участващите в ПТП-то МПС-та.
Водачът на л.а. „Пежо 308“, с per. № *******, свидетелят А.Е.В.твърди, че през 2018г. на Околовръстен
път към гр. Пазарджик, по който се слиза от магистрала Тракия посока гр. София,
пред него от черен път, излязъл рязко бус,
перпендикулярно, отнемайки му предимството. Водачът на другото МПС спрял по
средата на платното и свидетелят В.,
който не могъл да спре, за да избегне удара, минал вдясно и ударил друг бус. Движел се със скорост около 70-80 км/ч. Видял буса от разстояние и мислел, че ще успее да премине, но не
успял да го избегне. Водачът на „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с per. № ******* заявява че на
26.06.2018г. настъпило ПТП, като той излязъл от черен път, за да пресече пътя
от гр. Пазарджик за магистралата. Погледнал в двете страни, но не видял кола и
тръгнал да пресича. След като чул спирачки, спрял на осовата
линия. Нямало е съприкосновение между управляваното от него МПС и другия
автомобил, като последният, за да избегне удара се ударил в друго МПС.
При тези
данни, настоящата инстанция кредитирайки показанията и на двамата свидетели,
както и заключението на приетата по делото САТЕ, приема, че е налице деликт, настъпил при наличието на виновно и противоправно поведение на водача на „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с per. № *******. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че на него е издадено влязла в сила Наказателно постановеление № 18-1006-002558/07.08.2018г. за допуснато
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
Процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: л.а. „Пежо 308“, с per. № *******
се движи по път II 37 с посока към село Големиново в
полагащата му се лента на движение. По същото време „Мерцедес“, модел „Спринтер“ е per. № ******* се движи в крайпътна
територия към път II 37 и водачът навлиза в района на този път. Водачът не пропуска движещия се от дясно по път
с предимство л.а. „Пежо 308“, с per. № *******, чийто водач, за да
избегне произшествие отклонява автомобила в дясно и с предна част удря спряло
(неустановено) МПС от дясно на пътното платно. Съприкосновение между двата
автомобила, л.а. „Пежо 308“, с per. № ******* и „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ е per. № *******
не е имало.
Изводът е, че е налице виновно и противоправно
поведение на водача на „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с
per. № ******* довело до настъпване на процесното пътнотранспортното
произшествие.
По делото не е установено такова поведение на водача на л.а. „Пежо 308“, което
да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до настъпване
на ПТП, т.е. недоказано се явява възражението на въззивника
за наличие на съпричиняване на вредите от страна на
този водач на МПС. Няма никакви данни, че водачът на л.а. „Пежо“, рег. № *******преди
настъпване на ПТП се е движел с висока и несъобразена скорост, като това не
може да бъде „установено“ от твърденията на деликвента,
че „преди да предприеме навлизане в пътя се е огледал в двете посоки и не е
видял превозно средство.“
Неоснователни се явяват възраженията на въззивника/
ответник за липса на причинно-следствена
връзка между инцидента на щетите по застрахования при ищеца автомобил.
Що се отнася до размера
на дължимото застрахователно
обезщетение, то същият се определя към момента
на настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество,
а действителната стойност не може да
бъде по-голяма от пазарната му
стойност /пазарната му цена/ към
деня на настъпването
на събитието. Същият е правилно
определен от съда съобразно приетата по делото САТЕ, като причинените на л.а. „Пежо 308“, е per. № ******* щети са в цялостна деформация на предната
част и са резултат от инцидента, настъпил на 26.07.2018г. Неоснователни се
явяват възраженията на въззивника/ ответник за липса на причинно-следствена връзка между
инцидента на щетите по застрахования при ищеца автомобил.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемото дружество направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 1025,89 лв., изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид
направеното възражение за прекомерност. Сумата е изчислена с ДДС.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.05.2020 г. по
гр.дело № 4863/19г. на СРС, ІІ ГО, 170-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Р.М.и Б.И., чрез пълномощника по делото адвокат В.П. от САК, със
съдебен адрес: *** да заплати на ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Ч.и
Изпълнителен директор Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат Г.Я.от
АК-гр.Благоевград направените разноски за въззивната инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 1025,89 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.