№ 2038
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110203446 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Е. Б., подадена чрез адв. М. П.-САК против
наказателно постановление (НП) № 376533 от 16.06.2020 г., издадено от ********, в
качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което за нарушение на чл. 18,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Недоволна от НП е останала жалбоподателят, която обжалва същото, като
твърди, че НП никога не е връчвано от СО, а е получила директно покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ Милен Бъзински, към която е било приложено
процесното НП. Сочат се съществени процесуални нарушения, допуснати в АУАН и
НП при описание на деянието, както и при посочване на приложимите материално
правни разпоредби, които се счита, че ограничават правото на санкционираното лице
да ангажира адекватна защита. Поддържа се, че не е обсъдена възможността за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки нормативното задължение на
наказващия орган да го стори. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното
НП, като незаконосъобразно и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, не се
1
представлява. Постъпило е писмено становище от адв. М. П., с което поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП по съображенията, изложени в нея и присъждане на
направените по делото разноски. Прилага договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Владимирова,
която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Твърди, че събраните доказателства установяват извършеното нарушение,
поради което моли за потвърждаване на НП в цялост, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2020 г. свид.В. Г. , на длъжност „контрольор по редовността на
пътниците“ в ********, бил на работа и изпълнявал служебните си задължения заедно
с колегата му М. Д.. В 14.45 часа извършвали проверка на пътниците в автобус № 413 с
инв. № 3123, като след спирка Подуяне в посока към Централна гара в р-н Подуяне св.
Г. установил, че жалб. В. Е. Б. пътува в автобуса без редовен превозен документ. Свид.
Г., в присъствието на колегата му Д., съставил на жалб.Б. акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер № 0376533 от 19.05.2020 г., в който като
нарушение описал това, че на 19.05.2020 г. в 14.45 ч. В. Е. Б. пътува в автобус № 413 с
инв. № 3123 без превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците. Посочено е, че нарушението е
констатирано след спирка Подуяне в посока към Централна гара в р-н Подуяне.
Описаното в АУАН нарушение Г. квалифицирал като такова по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТСО. АУАН бил предявен на
нарушителя, която го подписала без да впише възражения и получила екземпляр от
него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не подала писмени
възражения. Въз основа на съставения АУАН ********, в качеството му на заместник
кмет на Столична община, упълномощен със заповед № СОА20-РД09-1062 от
13.01.2020 г. на кмета на Столична община, издал обжалваното наказателно
постановление № 376533/2020 от 16.06.2020 г., с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване
с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО, на В. Е. Б. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията
на свидетеля Г. – актосъставител и свидетеля Д., както и писмените такива, приобщени
2
по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по
несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване – чл.
102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, така както са приети от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д., тъй като същите са
логични, незаинтересовани и в унисон с останалите писмени доказателства.
Макар и показанията им да не се характеризират с висока степен на
информативност, доколкото свидетелите заявиха липса на спомен за конкретния
случай, от една страна поради изминалия период от време, а от друга поради
естеството на служебните им задължения, свързани с ежедневно установяване на
множество идентични по вид нарушения, то и двамата свидетели след предявяване на
съставения от св. Г. АУАН категорично потвърдиха подписите си, положени на него.
Потвърдиха и описаните в него фактически констатации.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН (доколкото липсват данни за датата на връчване на НП), срещу подлежащо
на обжалване НП. Следва да се отбележи, че АНО е поставил върху НП печат,
съдържащ информация, че НП е връчено на 19.10.2020 г., но липсва какъвто и да е
документ, удостоверяващ това. По делото не са представени и надлежни доказателства
за връчване на обжалваното НП по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН, с оглед на което съдът
намира, че жалбата е допустима, доколкото срокът за обжалване не е стартиран.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio
(служебно) констатира съгласно чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313 - 314 отНПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Същевременно обаче съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП са допуснати груби съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН
не отговаря на изискването на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН описанието
на нарушението е толкова лаконично, че може да се приравни на липса на такова, а
същевременно са цитирани като нарушени множество разпоредби от наредбата,
отнасящи се до най-различни обстоятелства, като по този начин на практика липсва
3
посочване на нарушената законова разпоредба. Същите пороци са пренесени и в
издаденото НП, което е издадено в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
като отново липсва описание на нарушението.
И в АУАН, и в НП като нарушение единствено е описано, че Б. на посочената
дата и час в гр. София в автобус № 413 с инв. № 3123, след спирка Подуяне в посока
към Централна гара в р-н Подуяне пътува в автобуса без редовен превозен документ и
отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците. Същевременно като нарушени разпоредби са посочени чл.
18, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, които касаят различни
задължения на пътника, а именно: да притежават редовен превозен документ, да го
представят за проверка на контролните органи, както и предписание за поведение при
констатирано нарушение. Чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи, че пътниците са
длъжни да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а
пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при
поискване. В случая, от една страна се твърди, че жалбоподателят е пътувала без
редовен превозен документ, от друга – вменява се задължение да го представи за
проверка на контролните органи.
Отделно от изложеното, в текстовата квалификация е описано едно нарушение, а
цифрово са вменени три – по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата, които всъщност са
взаимоизключващи се. По този начин за жалбоподателя е невъзможно да разбере колко
и кои нарушения му се вменяват в отговорност, съответно да ангажира адекватно
защитата си. Ако са вменени повече от едно нарушения, има и нарушение на чл. 18 от
ЗАНН, доколкото е определено едно наказание и не става ясно за кое точно нарушение
е определеното наказание и защо.
С оглед множеството констатирани съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП, довели да накърняване правото на защита на
санкционираното лице, както и поради недоказаност на нарушението, то НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Отделно от това, следва да се посочи, че изпълнителното деяние - пътуване без
редовен превозен документ, е елемент от фактическия състав на нарушението, което
подлежи на санкциониране по реда на чл. 101 от ЗАвтП, а не по реда на
НРУПОГТТСО. Съгласно чл. 101, т. 1 от ЗАвтП. /в относимата към датата на деянието
редакция/ „пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без
билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер: от 10 до 50 лв. - за
превози по общинските транспортни схеми“. В съответствие с чл. 17, ал. 4 във връзка с
§ 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП процесният случай безспорно обхваща деяние, въздигнато
като нарушение при осъществяване на обществен градски транспорт /автобусен/.
Разпоредбата на чл. 101 от ЗАвтП няма бланкетен характер, поради което не подлежи
4
на попълване от друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения,
изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с подзаконов нормативен акт,
какъвто е и НРУПОГТТСО. ЗАвтП е относим и към превозите по общинските
транспортни схеми. Доколкото по делото е установено от фактическа страна, че се
касае за обществен градски транспорт по автобусна линия, настоящата инстанция
счита, че глава Глава V „Контрол по спазване на правилата за пътуване и отговорност
при нарушения“ от НРУПОГТТСО е неприложима по отношение на обществения
градски транспорт по автобусни линии, тъй като контролът по отношение на този вид
транспорт е регламентиран в Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. В този смисъл,
предвид разпоредбите на ЗНА, приложим е законът, а не подзаконовия нормативен
акт.
Действително с измененията на ЗАвП е предвидено, че контролът по спазване
разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 24а, ал. 1 и чл. 101, т. 1 може да се осъществява и от
длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община /чл.91, ал.11/, но
следва да се има предвид това, че когато се касае за пътник в моторно превозно
средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, е
налице нарушение на разпоредбата на чл.101, т.1 от ЗАвП, а не на разпоредбите на
НРУПОГТТСО. Следователно е налице и неправилно приложение на материалния
закон.
Всяко едно от горепосочените нарушения са самостоятелно основание за отмяна
на обжалваното НП и при тяхното наличие принципно е безпредметно да се извършва
контрол за правилното приложени на материалния закон и на това дали е налице
извършено административно нарушение. В конкретния случай това е и невъзможно,
доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочено в какво точно се е изразила
нередовността на превозния документ, т.е. не са описани в цялост фактическите
обстоятелства по извършване на претендираното нарушение.
С оглед на всички съображения изложени по-горе, съдът намира, че
обжалваното НП е незаконосъобрано и неправилно и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намери, че същото
се явява основателно. По делото са налице доказателства за плащане на сумата от
500.00 лв. адвокатски хонорар, но с оглед на направеното от насрещната страна
възражение за прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос.
По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение и с
оглед на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
като съобрази даденото в Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл.101,
параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение,
което се претендира в конкретния случай не съответства на вида, количеството и
5
сложността на извършената работа от адвоката.
С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора /дело от
административно наказателен характер/, интереса /с обжалваното НП е наложена
глоба в размер на 50 лева/, вида и количеството на извършената работа /само е
депозирана жалба, без процесуално представителство/ и най-вече фактическата и
правна сложност на делото /без фактическа и правна сложност, приключило в едно
съдебно заседание/, като съобрази за ориентир и разпоредбата на чл.18, ал.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира, че в конкретния случай, на посочените характеристики съответства
справедливо възнаграждение в размер на 200.00 лева. Следователно до този размер
следва да се намали претендираното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 376533 от 16.06.2020 г., издадено от
********, в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата
за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на В. Е. Б.,
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева.
НАМАЛЯВА размера на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя В. Е. Б., с ЕГН: ********** от 500.00 /петстотин/ лева на 200.00
/двеста/ лева и
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на В. Е. Б., с ЕГН: **********,
сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд-
гр.София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6