№ 14587
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110113012 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу Г. Т. М. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
52419/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата се твърди, че между страните е сключен договор № [**********] от
07.09.2016 г. със системен партиден номер М [**********] за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, по силата на който
ответникът ползвал услуги през периода от 26.06.2019 г. до 20.01.2020 г. Ищецът
твърди още, че на 01.08.2019 г. процесния договор бил прекратен по вина на ответника
за част от услугите – поради пренасянето им в мрежата на друг оператор, а на
06.12.2019 г. е прекратен и за останалата част от услугите. С оглед предходното,
съгласно разпоредбите на договора и приложимите Общи условия, на абоната –
настоящ ответник са начислени неустойки в общ размер на 940,03 лева. Ищецът
твърди, че ответникът не бил заплатил и възникнали задължения за ползваните услуги
и устройство на изплащане в общ размер на 1291,77 лева, от която: 291,77 лева –
непогасена сума за ползвани услуги и 1151,68 лева – непогасена сума за закупено
устройство на изплащане. С оглед предходното, ищецът твърди, че по депозирано
1
заявление е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52419/2021 г. по описа на
СРС, но тъй като същата е оспорена от длъжника, обуславя правен интерес от
предявяване на установителни искове за претендираните суми. Иска съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 2383,48 лева, представляваща сбор от следните суми:
сумата от 291,77 лева, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период от 23.05.2019 г. до
22.11.2019 г.; сумата от 1151,68 лева, представляваща неплатени вноски за изплащане
на закупено устройство на изплащане за отчетен период от 23.05.2019 г. до 22.12.2019
г. и сумата от 940,03 лева, представляваща неустойка, начислена за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
08.09.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на
исковото и заповедното производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни. В тази насока се излагат доводи, че от представените от
ищеца доказателства не се установява, че вземането е станало ликвидно и изискуемо,
съответно е годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Поддържа се
становище, че представените документи са частни диспозитивни и не могат да
установят твърдените от ищеца доказателства. Прави възражение за настъпила
погасителна давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 52419/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник да заплати на кредитора сумата от общо 2 383,48 лева, представляваща
неизпълнени договорни задължения за периода от 26.06.2019г. до 20.01.2020 г. по
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден № М [**********], като част от рамков договор, идентифициран с уникален
№ [**********], формирани, както следва: сумата от 291,77 лева, представляваща
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; сумата от 1151,68 лева,
представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и
сумата от 940,03 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, начислена на основание чл.54.12 от ОУ на заявителя,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 08.09.2021г. до изплащане на
вземането.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което съдът е указал
2
на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор № [**********] от 10.07.2017 г., сключен
между страните във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му
оператор на ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите
към него ОУ. Договорът е сключен за срок от 2 години, т.е. до 10.07.2019 г., видно от
Приложение № 1 към договора. Съгласно чл.5.2.3 от Приложение № 1, преди изтичане
на срока за ползване абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или
да прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги, освен
след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на
оператора, посочени в приложимите ОУ. Видно от Приложение № 1 от 01.06.2019 г.
към горепосочения договор е, че абонатът – настоящ ответник е променил
абонаментния си план и срока на довора за още 2 години.
По делото е приложен договор за продажба на изплащане № [**********] от
09.11.2018 г., от който се установява, че ищецът е поел задължение да предостави на
купувача – настоящ ответник апарат Sam Galaxy S9 Plus Midnight BlaDS, с уговорена
първоначална вноска в размер на 71,98 лева и още 23 месечни равни вноски съгласно
обективиран в договора погасителен план. Видно от приложения по делото приемо-
предавателен протокол е, че устройството, предмет на договора за продажба на
изплащане е предадено на купувача.
По делото са представени 7 фактури, издадени на името на ответника, в
които са обективирани претендираните вземания за месечни абонаментни такси и
потребление, задължения за стоки на изплащане. По делото са приложени сметки за
начислени неустойки.
По делото са представени приложимите ОУ на дружеството.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че
данните, въведени в Приложение „Б“ на издадените от ищцовото дружество фактури
са остойностени правилно като използвани услуги. Съгласно анализираните от вещото
лице системи, същото е дало заключение, че процесните мобилни услуги за исковия
период са предостави в обема, в който са фактурирани. При извършените проверки
вещото лице не е установило несъответствие съобразно данните за СDRs – call detailed
records и преноса им в билинг системата, която от своя страна ги остойностява
съобразно тарифният план на абоната и съответния абонатен номер.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
По предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1. че
между страните са били налице облигационни правоотношения по сочените в исковата
молба договори; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както и 3.
стойността на доставените услуги по договорите за посочените периоди.
Процесния договор за съобщителни услуги, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на
сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни
задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало
между търговци, свързано с упражняването от един от тях занятие – арг. чл. 286, ал. 1
ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1 ТЗ), които са задължителни за настоящ ответник, тъй като писмено ги е приел.
Заявеното в писмения отговор оспорване от ответника остана недоказано в хода
на процеса от ответника, чиято бе доказателствената тежест в откритото по реда на
чл.194 ГПК производство по оспорване. Ето защо, оспорването следва да бъде
признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194,
ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл решение
№ 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г.о. на ВКС/.
С оглед предходното, съдът приема, че в производството по делото не бе
оборена формалната доказателствена сила на сключения между страните договор,
представляващ частен диспозитивен документ, поради което следва да се приеме, че
обективираните в него изявления изхождат от страната, сочена като техен автор. В т.65
от Приложение № 1 от 01.06.2019 г. към договор № [**********], е договорено, че
действието на договора за услугите по приложението може да бъде прекратено от
абоната с едномесечно предизвестие до оператора, а при липса на предизвестие и при
липсва на изрично писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване
след изтичане на срока, ползването на услугите продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
ответникът е отправил изявление до „А1 България“ ЕАД, с което да е обективирало
воля, че не желае предоставянето на услугите да бъде продължено след изтичане на
първоначално уговорения срок или такова за предсрочно прекратяване на договорното
правоотношение за процесните услуги.
От представеното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
4
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че задълженията на „А1 България“ ЕАД за
предоставяне на електронни съобщителни услуги въз основа на договореното с
договора и приложенията към същия е изпълнено. Предходното обуславя извод, че в
тежест на ответника е възникнало задължение да му заплати уговорените абонаментни
такси и ползвани електронни съобщителни услуги, възлизащи на сумата в размер на
291,77 лева. От страна на ответникът не твърди и не ангажира доказателства, от които
да се установява, че посочената сумата е заплатена в полза на ищеца, поради което и
исковата претенция е основателна в тази си част. Върху сумата от 291,77 се дължи и
законна лихва, считаното от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
08.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Обективираното в писмения отговор възражение за давност е неоснователно,
тъй като първата фактура е от 26.06.2019 г., а датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 08.09.2021 г., т.е. не е изтекъл предвидения в чл.111, б.“в“ ЗЗД
тригодишен срок.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на валидно сключен договор за лизинг; че ищецът е изпълнил задълженията
си да предостави на ответника лизинговата вещ, както и размера на дължимите
лизингови вноски през исковия период.
От представения като доказателство по делото договор за продажба на
изплащане № [**********] от 09.11.2018 г. и приемо-предавателен протокол от същата
дата, от който се установява наличието на валидно облигационно отношение между
страните, по силата на което ищецът е предостави на купувача – настоящ ответник
апарат Sam Galaxy S9 Plus Midnight BlaDS. Съгласно т.12.3 от договора – при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача, всички дължими суми до края на срока на договора, стават изискуеми от
датата на издаване на фактура.
С оглед предходното, предявения иск за сумата от 1151,68 лева, представляваща
неплатени вноски за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетен
период от 23.05.2019 г. до 22.12.2019 г., също е основателен и следва да бъде уважен.
Върху тази сума също се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.09.2021 г. до окончателното изплащане.
По предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1
ЗЗД:
Основателността на този иск се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2.
5
наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при
предсрочно прекратяване на процесния договор по негова вина; 3. настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4. конкретния
размер на неустоечното вземане.
Както бе посочено по-горе, настоящият съд приема, че страните по делото са
били обвързани от облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически
факт е бил твърдяният договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Установи се още, че неизпълнението от страна на ответника, е обусловило и
едностранното прекратяване на същия, на основание чл. 54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между [**********] и абонатите и потребители на обществени
мобилни наземни мрежи. В случая, претенцията на ищеца за неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор се основава на клаузата чл.5.3.1 от приложението
към него, съгласно което в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина договорът по отношение на услугите в него бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
В случая, спорният по делото въпрос касае валидността на процесните клаузи за
неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя
неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното
вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните
принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си
отражение в чл.9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на
една от тях. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от
специфичните за неустойката функции. Иначе клаузата за неустойка би била нищожна
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки я
към момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание /по
аргумент от т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. В
случая, съдът намира, че клаузите от приложенията към процесния договор
6
[**********], установяващи, че длъжникът дължи неустойка в случай на прекратяване
на договора, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. В горния
тълкувателен акт се приема още, че неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. В случая, предвидената в процесните приложения към договор неустойка е в
размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
след предсрочното му прекратяване. Следователно, по този начин е установено, че
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава
насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. По този начин
операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване, което
води до неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя. Така уговорената
неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от
неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която
кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на
договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът
да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни
абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги, като се
създават предпоставки за обогатяване на едната страна – мобилния оператор без
правно основание, доколкото под формата на неустоечно вземане същият би получил
сума в размера, който би получил и в хипотеза, при която договорът не би бил
прекратен, без да предоставя насрещната престация, а дори и в по-висок размер,
предвид определянето на неустойката на базата на стандартния месечен абонамент, а
не на промоционалния такъв, приложим по време на договорната обвързаност между
страните. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и в противоречие с
добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги /в този
смисъл са решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
7
решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС/.
С оглед предходното и приетата от съда нищожност на неустоечните клаузи от
приложенията към процесния договор обуславя извод за неоснователност на
предявения иск, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните по делото е, ищецът е
направил разноски в настоящото производство в общ размер на 502,33 лева /102,33
лева – доплатена държавна такса и 400,00 лева – депозит за СТЕ/. В списъка на
разноските ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лева, но следва да се има предвид, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК, съдът определя неговия
размер. С оглед предходното и като взе предвид, че делото не е от фактическа и правна
сложност, като е приключило в две открити съдебни заседания, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. С оглед
предходното, съразмерно на уважената част от предявените искове, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 364,77 лева, представляваща разноски за
исковото производство.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени разноски, поради
което съдът не присъжда такива.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение включва разноски в размер на 47,67 лева – държавна такса и
150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
заповедното производство в размер на 119,71 лева.
Съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в заповедното
производство, тъй като ответникът не е представил доказателства за реално направени
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Т. М., ЕГН **********,
че дължи на [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, сумата от 291,77 лева,
8
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетен период от 23.05.2019 г. до 22.11.2019 г. по договор №
[**********] от 07.09.2016 г., системен партиден номер М [**********], ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 1151,68 лева, представляваща неплатени вноски за изплащане на закупено
устройство на изплащане за периода от 23.05.2019 г. до 22.12.2019 г. договор за
продажба на изплащане № [**********] от 09.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 52419/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] срещу Г. Т. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 940,03 лева, представляваща неустойка,
начислена за едностранно прекратяване на договор № [**********] от 07.09.2016 г.,
системен партиден номер М [**********].
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. Т. М., ЕГН ********** да заплати на
[**********], със седалище и адрес на управление: [**********] сумата от 364,77
лева, представляваща направени в исковото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете и сумата от 119,71 лева, представляваща направени
разноски по производството по ч.гр.д.№ 52419/2021 г. по описа на СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК,
оспорването на истинността на договор № [**********] от 07.09.2016 г., системен
партиден номер М [**********] и Приложение № 1 към него, както и на договор за
продажба на изплащане № [**********] от 09.11.2018 г. и приемо-предавателен
протокол към него от 09.11.2018 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9