РЕШЕНИЕ
№ 690
гр.Бургас,12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
12 април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 523 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Жалбоподател е Трeмекс ЕООД гр.Поморие, ЕИК:*********, със
съдебен адрес ***, п.к.1606. В производството жалбоподателят участва чрез
пълномощник – адвокат И. М. от АК София.
Ответник по жалбата е директорът на дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП София. Ответникът
взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Е. Т.
Предмет на оспорване е ревизионен акт № Р-02000220001897-091-001/05.11.2020
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, определени по реда на
чл.119, ал.2 от ДОПК –В. Р. – началник сектор възложил ревизията и В. Д.-К. –
главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, поправен с ревизионен
акт № П-02000221015601-003-001/22.01.2021г., потвърден с решение № 25/08.02.2021г.
на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт
на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 2250/12.06.2012г.
с ДДС в размер на 154 746.70лв. и № 2795/31.03.2013г. с ДДС 90 349.57лв.,
издадени от Ахелой Резидънс ООД и е определен ДДС за внасяне, така, както е
посочен във фактурите.
В жалбата изрично се заявява, че не се оспорва
фактическата обстановка по ревизионния акт и потвърждаващото го решение на
директора на дирекция ОДОП. Не се правят и оплаквания, визиращи допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се правните изводи,
възприети от органите по приходите, като се излагат подробни доводи, съгласно
които посочената в РА и решението като приложима норма на чл.78 ал.2 от Закона
за данък върху добавената стойност, в приложимата и редакция, е неприложима в
процесния случай. Жалбоподателят счета, че не са били налице предпоставки
Тримекс ЕООД като ДЗЛ да извърши корекция на ползвания по двете процесни
фактури данъчен кредит, съответно не се дължи посочения в тях ДДС, нито лихвите
за забава върху него. Иска се съдът да отмени обжалвания ревизионен акт относно
посочените задължения. Иска се присъждане на разноските по делото. Представят
се доказателства.
Данъчният орган оспорва жалбата. Счита направените в нея
оплаквания за неоснователни. Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на
разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения
акт. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето и.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице,
което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в
рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.
За да се произнесе по спазването законосъобразността на
обжалвания ревизионния акт съдът се запозна подробно със становищата на страните,
събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови
разпоредби, прие за установено следното.
Ревизионното производство е започнало въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220001897-020-001/01.04.2020г. (л.64),
изменяна с приложени допълнителни заповеди. Заповедта за възлагане е издадена
от В. Р. – началник сектор Ревизии при ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди
по делото са приложени заверени преписи. Органите по приходите са определени
поименно в заповедта за възлагане – В. Д.-К., главен инспектор по приходите
(ръководител на ревизията) и П. Г. – главен инспектор по приходите.
Представен е заверен препис от ревизионен доклад №
Р-02000220001897-092-001/23.09.2020г., в който са отразени констатациите на
екипа ревизори. В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 ДОПК,
ревизираното лице не е подало възражение срещу ревизионния доклад.
Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който
е приключила ревизията, от който се установи издаването му. РА, чиято законосъобразност
е предмет на изследване в настоящото производство, установява спорните
задължения на жалбоподателя - ДДС за внасяне, както следва:
- по фактури № 2250/12.06.2012г. с ДДС в размер на
154 746.70лв. и № 2795/31.03.2013г. с ДДС 90 349.57лв., издадени от
Ахелой Резидънс ООД, или общо ДДС в размер 245 096.23лв.;
- лихви за забава върху посочената главница, за периода
от 16.11.2015г. до 05.11.2020г., в размер 123 734.43лв.
Приложен е и препис от ревизионен акт №
П-02000221015601-003-001/22.01.2021г., с който е извършена поправка на ревизионен
акт № Р-02000220001897-091-001/05.11.2020г. Поправката се изразява в
отстраняване на пропуск в основния ревизионен акт, а именно – посочено е, че
установения ДДС се отнася за данъчен период 01.10.2015г – 31.10.2015г.
Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт по
административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 25/08.02.2021г.
на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С решението е потвърден
процесния ревизионен акт.
Приложен е и препис от решение № 27/09.02.2021г. на
директора на дирекция ОДОП Бургас, с което се коригира номерацията на издаденото
и цитирано по-горе решение от № 25 на № 26.
По делото са представени писмени доказателства, от които
се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно
са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис.
При така събраните доказателства и установените чрез тях
факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че
ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла
на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа
реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.
За да се произнесе по правилното приложение на
материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт
съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
Ревизираното дружество е вписано в Търговския регистър на
Агенция по вписванията на 04.06.2009г. с наименование Тремекс-билд ЕООДq с
капитал 5000лв. Едноличен собственик на капитала е Тремекс-инвест ООД, а негов управител
- Георги Петров Гиргинов. Седалището и адресът на управление на дружеството е
гр.Поморие, ул.Княз Борис I, № 219. На 24.07.2013г. е вписано прехвърляне на 100%
от дружествените дялове от Тремекс-инвест ООД на Георги Петров Гиргинов.
Промяна на името на едноличното дружеството на „Тремекс“ е вписано на
27.04.2015г., а от 12.08.2020г. седалището и адресът на управление са
преместени на адрес гр.Поморие, ул.Чайка 1. На 04.09.2020г. е вписано
увеличение на капитала на дружеството с 160 000лв., който става 165 000лв.
Извършваната дейност през ревизирания период е строителство на жилищни и
нежилищни сгради. По ЗДДС дружеството е регистрирано от 03.07.2009г.
Процесната ревизия на Тремекс ЕООД е с предметен обхват
приложението на ЗКПО и ЗДДС, съответно за определяне на корпоративен данък за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2018г.
и на задължения за ДДС за периода от 01.09.2015г. до 31.12.2018г.
Съгласно констатацията в ревизионния доклад (РД, който на
основание чл.120 ал.2 от ДОПК е неразделна част от РА), органите по приходите
са установили, че проверяваното дружество е сключило два предварителни договора
за покупко-продажба на недвижими имоти с Ахелой резидънс ЕООД.
Първият предварителен договор е от 12.06.2012г. и е за
закупуване на 7 самостоятелни обекта/К1-30, К1-37, К1-38, К1-40, К1-43, К1-58 и
К1-59/ с обща площ 464.24 кв.м., находящи се в блок К на жилищна сграда,
състояща се от общо пет блока с различна етажност, наричана и рекламирана като
„Ахелой бийч резидънс“, разположена в УПИ: I-127, II -128, III-129, IV-130,
V-131, VI-131, VI-132 в местността Бабата, гр.Ахелой, община Поморие с обща
площ 48 810 кв.м. В тази връзка, от Ахелой резидънс ЕООД е издадена фактура №
**********/12.06.2012г. с данъчна основа 773 733.33лв. и ДДС 154 746.67лв.,
т.е. обща стойност 928 480лв., с посочено основание - плащане по предварителен
договор за закупуване на апартаменти, като начин на плащане е посочен -
прихващане.
Вторият предварителен договор е от 29.07.2013г. за
самостоятелни обекти: апартаменти № 1-11, 2-10 и 2 -20 с обща площ 230.84 кв.м,
намиращи се в същия комплекс „Ахелой бийч резидънс“, разположен в УПИ: I-127,
II -128, III-129, IV-130, V- 131, VI- 131, VI-132 в местността Бабата, гр.Ахелой,
община Поморие. Издадената от Ахелой резидънс ЕООД фактура № **********/29.07.2013г.
е с данъчна основа 451 747.80лв. и ДДС 90 349.57лв., т.е. общо за 542 097.37лв.,
с посочено основание - плащане по предварителен договор за закупуване на
недвижим имот, с начин на плащане-прихващане. Приложено е споразумение за
прихващане от 29.07.2013г., според което Ахелой резидънс ЕООД дължи на
Тремекс-билд ЕООД сума в размер на 542 099,30 лв., като задължението произтича
от:
договор за заем от 23.03.2010г. - 64 682.12лв.;
договор за цесия от 03.05.2012г. - 61 101.63лв.;
договор за цесия от 11.06.2012г. - 45 000.00лв.;
договор за цесия от 11.06.2012г. - 51 300.30лв.;
договор за цесия от 11.06.2012г. - 187 114.26лв.;
договор за цесия от 11.06.2012г. - 54 231.25лв.;
договор за цесия от 21.06.2012г. - 78 669.74лв.
Със сключените предварителни договори продавачът се
задължава да построи недвижимите имоти не по-късно от 30.05.2013г. и
30.10.2014г., които да прехвърли на купувача в завършен вид, с обзаведена кухня. Не се спори, че продавачът не е изпълнил поетите
задължения както на датите, уговорени с предварителните договори, така и към
датата на дерегистрацията си по ЗДДС - 06.10.2015г., в резултат на което
обектите са останали незавършени, но не е установено до какъв етап са
изградени.
От страна на жалбоподателя посочените две фактури са отчетени
по дебита на сметка 402 Доставчици по аванси. При проследяване на движението на посочената сметка по
главна книга и оборотна ведомост от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. се установява,
че към 01.01.2015г. тя е с начално салдо 1 324 806.00лв., в което е включена
сумата, съответстваща на сбора на данъчните основи на фактурите, към
31.12.2015г. крайното салдо е 1 401 476.70лв., а към 31.12.2016г. - 1 323 272.66лв.
През 2017г. кредитните обороти по сметката са 1 323 72.66лв., в които са
включени 1 225 48116лв. в кореспонденция с дебит на сметка 498 и 97 791.50лв.
в кореспонденция с дебит на сметка 602. От приложената към преписката
аналитична оборотна ведомост на сметка 498 Други
дебитори за периода
от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. се установява, че през този период е открита
нова подсметка 52 - „Ахелой резидънс“ със сумата по дебита 1 225 48116лв.,
която участва в крайното салдо на сметка 498 в размер на 3 976 449.14лв.
Видно от аналитична оборотна ведомост на сметка 498 Други
дебитори за периода
от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., през посочения период по подсметка 52 -
„Ахелой резидънс“ дело са отчетени кредитни обороти 1 225 481.16лв., и към
31.12.2018г. сметката е без салдо, но не става ясно какво е основанието за
приключването на посочената подсметка и отписване на вземането от „Ахелой
резидънс“ ЕООД.
С решение № 13 от 28.01.2015г. по т. д. № 228/2011г. на
Софийски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на основание чл.608 от
Търговския закон /ТЗ/ на Ахелой резидънс ООД, с начална дата 18.02.2012г.,
открито е производство по несъстоятелност и назначен временен синдик. Решението
е публикувано в Търговския регистър на 29.01.2015г. Установено е, че в
едномесечния срок по чл. 698 от ТЗ не е предложен план за оздравяване. С определение
от 28.07.2015г. на Софийски окръжен съд е одобрен списъка на предявените в
срока по чл.685 ТЗ и приети вземания на длъжника Ахелой резидънс ООД, в който
под № 6 е включен Тремекс-билд ЕООД.
С протокол сер.АА № 1306207/10.09.2020г. на ТД на НАП
Бургас органите по приходите са приобщили от Търговския регистър решение № 107
от 06.10.2015г. на Софийски окръжен съд. Видно от същото, в производство по
чл.710 от ТЗ съдът е обявил в несъстоятелност длъжника Ахелой резидънс ООД,
като е постановил прекратяване на дейността, наложил е обща възбрана и запор
върху имуществото, лишил го е от право да управлява и се разпорежда с
имуществото от масата на несъстоятелността, прекратил е правомощията на
органите на длъжника и е постановил започване на осребряване на имуществото,
включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното
имущество, както и е постановил допълване на основание чл.9 от ТЗ на фирмата на
длъжника с добавката „в несъстоятелност”. Решението не е обжалвано в срока по
чл.633 ТЗ и подлежи на незабавно изпълнение.
Базирайки се на цитираното решение и като е съобразена
разпоредбата на чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ, според която дружеството се
прекратява при обявяването му в несъстоятелност, ревизиращият орган приел, че
за Ахелой резидънс ООД е осъществена хипотезата на чл.107 т.4 б.А от ЗДДС -
прекратяване на юридическо лице - търговец, с или без ликвидация, което е
основание за задължителната му дерегистрация по ЗДДС. Във връзка с това е
направен и извода, че ЮЛ се счита за прекратено от датата, на която е
постановено решението на Софийски окръжен съд и за синдика е възникнало
задължение да подаде заявление в съответната териториалната дирекция на НАП в
14-дневен срок от настъпване на събитието. Органите по приходите констатират,
че с подадената справка-декларация по ЗДДС за периода от 01.10.2015г. до
06.10.2015г. Ахелой резидънс ООД не е начислило ДДС по реда на чл.111 ал.1 ЗДДС, и същата е с нулев резултат. Поради факта, че след заплащането и документирането
на аванса по предварителните договори има промяна в статута на доставчика (дерегистрация
на същия по реда на ЗДДС) която води до данъчно третиране на доставката,
различно от данъчното третиране към датата на авансовото плащане, е обоснован
извода, че са налице основания за анулиране на издадените от доставчика
документи - фактури с начислен ДДС. Следователно към датата на дерегистрация Ахелой
резидънс ООД е следвало да извърши както данъчно облагане на наличните активи
във връзка с дерегистрацията си, така и да съобрази свързаната вследствие на
нея промяна в статута си по ЗДДС, което дава основание за анулиране на
фактурите за аванс с начислен ДДС. След като това не е сторено от Ахелой
резидънс ООД и като е отчетено, че няма приключили сделки за продажба на
недвижимите имоти по предварителните договори с купувача Тремекс ЕООД към
06.10.2015г. и че последният не е извършил корекция по реда на чл.78 от ЗДДС,
макар да има промяна в статута на доставчика поради дерегистрацията му по ЗДДС,
то това е направено в хода на ревизията. Така, на основание чл.78 ал.1 от ЗДДС
е извършена корекция на ползвания от проверяваното дружество данъчен кредит в
общ размер на 245 096.23 лв., съответстващ на размера на ДДС по издадените
фактури за аванс по предварителните договори в данъчен период от 01.10.2015г.
до 31.10.2015г., като е начислена лихва съгласно чл.175 ал.1 от ДОПК в размер
123 734.43лв.
Органите по приходите са изискали с ИПДСПОТЛ от
02.09.2020г., връчено на Боровой Ангелов Миланов - синдик на Ахелой резидънс ООД,
информация относно изпратени предизвестия за прекратяване на процесните два
предварителни договора. В полученият в тази връзка отговор се сочи, че не са
изпращани предизвестия за прекратяване на тези договори и те не са прекратени.
Отговорът е получен след издаване на РД и не е взет предвид, нито информацията
в него е обсъдена от органите по приходите при издаване на РА.
Независимо че в събраната информация се сочи, че не е
извършено нарочно формално прекратяване на договорите, при обжалването по
административен ред решаващият орган приел, че неяснотите относно счетоводните
записи по сметки 498 Други дебитори и 402 Доставчици по аванси „могат да носят белезите на уреждане на
взаимоотношенията между страните, то настоящия казус следва да бъде разгледан
през призмата на разпоредбата на чл. 78 от ЗДДС“.
При така установените факти съдът прие следното относно
законосъобразността и обосноваността по смисъла на чл.160 ал.2 от ДОПК на
обжалваната част на ревизионния акт.
Ревизионния акт е издаден от компетентните по смисъла на
чл.119 ал.2 ДОПК длъжностни лица – началник сектор (възложил ревизията) и
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и е подписан от тях
чрез КЕП.
Производството е започнало със заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000220001897-020-001/01.04.2020г., издадена съобразно чл.112 и
чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП Бургас. Заповедта е надлежно
връчена на жалбоподателя по електронен път. Съставен е ревизионен доклад №
Р-02000220001897-092-001/23.09.2020г., срещу който жалбоподателят не е подал
възражение в указания му срок и в последствие е издаден ревизионния акт.
Последният е в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.
Оплакванията на жалбоподателя се отнасят преди всичко до
неправилно приложение на материалния закон и в основната си част са
основателни.
Изводите на органите по приходите за дължим ДДС се
основават на тълкуване и прилагане на закона, според което приложима към
установените и безспорни факти е разпоредбата на чл.78 ал.2 (предишна ал.1, до
01.01.2017г.) от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да коригира размера
на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне
на доставката, както и при промяна на вида на доставката.
Решаващият орган приел следното :
Неправилно жалбоподателят счита, че органите по приходите
са приложили норма, която не е влязла в сила, визирайки разпоредбата на чл. 78
ал.5 от ДОПК, в сила от 01.01.2017г. Видно от издадените РА и РД, като
основание за извършената корекция органът по приходите навсякъде сочи
разпоредбите на чл. 78 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (редакция от 01.01.2015 г.).
Съгласно текста на чл. 78 ал.2, хипотезите, при които се налага корекция на
ползвания ДК са три и са свързани с изменение на данъчната основа(1), разваляне
на доставката(2) или при промяна на вида на доставката(З). Наличието на поне
една от трите хипотези е основание да се приложи цитираната норма. ЗДДС не
съдържа изрична дефиниция за това какво следва да се разбира под изменение на
данъчната основа на доставка. Доколкото в разпоредбата на чл. 26 ал.1 от ЗДДС е
посочено, че данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се
начислява данък, в зависимост от вида на доставката, а съгласно чл. 25 ал.2 от
с.з. данъчното събитие за нея възниква когато услугата бъде извършена, то става
ясно, че ако има промени, касаещи именно стойността, върху която се изчислява
ДДС, това представлява промяна в данъчната основа. Промяната може да бъде
продиктувана както вследствие настъпила промяна в уговореното между страните по
доставката, така и от промяна в качеството на доставчика, който е длъжен да
издаде съответния документ, или от промени, настъпили в законодателните норми,
регламентиращи начина на определяне на основата. В настоящия случай става дума
за промяна, обусловена от обективния факт, че статута на доставчика се променя:
от регистрирано лице към датата на получаване на аванса - в такъв на
нерегистрирано лице към датата на извършване на услугата, когато трябва да се
определи дължимостта на данъка. В тази връзка неправилно жалбоподателят приема,
че промяната в данъчната основа е обвързана единствено и само от случаите,
когато страните променят договореното помежду си. Настоящата инстанция приема,
че в случая е осъществена първата от изброените хипотези в чл. 78 ал.2 от ЗДДС.
Неправилно, според органа, е възприемането на
жалбоподателя, че обявяването на доставчика в несъстоятелност е обстоятелство,
относимо към хипотезите на чл. 78 ал.2 от ЗДДС, касателно развалянето или
прекратяването на доставката. Такива мотиви не са изложени в РА/РД, а е
посочено единствено, че дерегистрацията на доставчика е настъпила поради това
обстоятелство и защото то обуславя приложението на чл. 107 от ЗДДС. Дори да се
приеме, на база събраните доказателства, че не е налице разваляне или
прекратяване на доставката, то това представляват само две от посочените три
хипотези, изискващи необходимост от корекция.
Поради съображенията, изложени по-горе органът приема, че
направената промяна в разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ЗДДС (в сила от
01.01.2017г.) има по-скоро пояснителен характер, а не представлява нова норма,
уреждаща правоотношенията занапред. Затова решаващият орган приел, че правните
изводи на органа по приходите са правилни и законосъобразни, а РА следва да
бъде потвърден.
Горните изводи на органите сочат, че основание за
коригиране размера на ползвания процесен данъчен кредит е намерено от тях в
чл.78 ал.2 от ЗДДС и по-конкретно в първата хипотезата – изменение на данъчната
основа. От тази гледна точка е неоснователно оплакването на жалбоподателя за
неправилно приложение на материалния закон, а именно на чл.78 ал.5 от ЗДДС,
което би било приложение на приета в
последствие правна норма, без да и е придадено от законодателя обратно
действие. Нормата на чл.78 ал.5 от ЗДДС предвижда изрично прекратяването на
регистрацията но ЗДДС на доставчика като основание за коригиране размера на
ползвания данъчен кредит. В процесния случай са осъществени тези предпоставки,
но преди датата на влизане в сила на тази норма, т.е. преди 01.01.2017г. Затова
правилно органите по приходите не са приели изводи за приложимост на чл.78 ал.5
от ЗДДС.
Правният спор между страните по делото напрактика се
свежда до това дали промяната в качеството на доставчика и в частност
дерегистрацията му по ЗДДС, настъпила между даването на аванса и извършването
на услугата, представлява изменение на данъчната основа, т.е. основание за
коригиране размера на ползвания данъчен кредит по смисъла на чл.78 ал.2 (бивша
ал.1) от ЗДДС. Настоящата съдебна инстанция приема, че на така поставения
въпрос следва да се даде отрицателен отговор, по следните съображения.
Съгласно чл.26 ал.1 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на
този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в
зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно тълкуването
на закона, възприето в правораздавателната практика (напр. решение №
10974/21.10.2015г. на ВАС по а.д. № 10716/2014г., VIII о.) данъчната основа на
всяка от доставките е пазарната цена на получаваната стока или услуга,
изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. Съгласно чл.25 ал.6
т.1 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното
събитие, т.е. в конкретния случай – на датата, на която строителната услуга е
извършена, съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС. След като по делото е установено, че
договорените строителни услуги не са били извършени, а доставката не е била
развалена, нито вида и е бил променен, то обективно не е било възможно
законосъобразно определяне на данъчната основа. От тази гледна точка всеки
извод за настъпило изменение на данъчната основа е необоснован, а приложението
на първата хипотеза на чл.78 ал.2 от ЗДДС – неправилно. Липсват сочените от
данъчните органи предпоставки за коригиране размера на ползвания данъчен кредит
по процесните две фактури. Установения ДДС не е дължим. Не се дължат и
акцесорните към него лихви за забава, посочени в РА.
Обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен, поради което следва на
основание чл.160 ал.1 ДОПК да се отмени в неговата цялост.
По повод направеното искане и на основание чл.161 ал.1 ДОПК ответната
страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Трeмекс ЕООД гр.Поморие, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, п.к.1606, ревизионен
акт № Р-02000220001897-091-001/05.11.2020 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Бургас, поправен с ревизионен акт №
П-02000221015601-003-001/22.01.2021г. , изцяло потвърден с решение № 25/08.02.2021г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
ЦУ на НАП, поправено с решение № 27/09.02.2021г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството
са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност, както
следва:
- по фактури № 2250/12.06.2012г. с ДДС в размер на
154 746.70лв. и № 2795/31.03.2013г. с ДДС 90 349.57лв., издадени от
Ахелой Резидънс ООД, или общо ДДС в размер 245 096.23лв., за данъчен
период 01.10.2015г – 31.10.2015г.;
- лихви за забава върху посочената главница, за периода
от 16.11.2015г. до 05.11.2020г., в размер 123 734.43лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр.София да заплати на Тремекс ЕООД 8 450лв. разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :