№ 795
гр. Бургас, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120200923 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалбата на В. С. Г. с ЕГН **********
против НП № 23-0769-002077 издаден от Началник група в ОДМВР-Бургас, ПП, с
който за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1 т.2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 250 лева.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочат конкретни нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адв.К., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и претендира за разноски.
Административнонаказващият орган - ОДМВР-Бургас, надлежно призован не се
представлява. Преписката е изпратена със становище относно жалбата.
Съдът счита, че жалбата е подадена законоустановения срок от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално
компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 26.09.2023г., около 8,03ч. в гр.Бургас по ул.***, жалбоподателката управлявала
лек автомобил "***", с рег. № ***. Тя била спряна от служители на Пътна полиция
сред които и св.М. за проверка. При извършена справка от проверяващите в ОДЧ, те
установили, че тя не притежавал валидно СУМПС, тъй като същото било изтекло и е
обявено за изземване. При тези данни актосъставителя съставил АУАН на Г. за
нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП.
Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази изложеното от
фактическа и правна страна в АУАН и НП, счита че същите са съставени в нарушение
на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните
стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.
1
Съгласно трайно установената съдебна практика, правоспособността се разбира
като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и
практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява
дадено занятие, професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г.
по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със
СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като
правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение
№ 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение; Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно
дело № 1789/2013 година).
При тези принципни съображения, то следва да се посочи следното: Отразявайки
от фактическа страна в АУАН и НП единствено извода, че жалбоподателят не
притежава СУМПС, то актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили
задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа
страна. Всъщност, те съвсем бланкетно са посочили това обстоятелство, като буквално
са пренесли нормата на чл.150 а, без обаче да е отразено от фактическа страна с какво
се свързва "без да притежава СУМПС" - дали жалбоподателката е изначално
неправоспособен, дали е с временно отнето СУМПС като принудителна
административна мярка, дали е защото не разполага със съответната категория, към
която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на
СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на
контролни точки към талона. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона,
налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им
не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при
фактическото описание на нарушението и с оглед правилното му квалифициране от
фактическа страна. Цитираната нарушена норма посочва, че МПС следва да се
управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е възведено като
съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на
притежаване на "свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство". В рамките на проведения разпит,
актосъставителят М. заявява, че е съставил АУАН на жалбоподателката, тъй като
нейбото СУМПС е с изтекъл срок. В АУАН и НП обаче е посочено, че СУМП е
обявено за невалидно и е изгубено. Това описание обаче противоречи на установената
от съда фактическа обстановка. Подобно нарушение винаги води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до необходимост от отмяна на
атакуваното НП.
В тази връзка, непълното и неточно описание на конкретните фактически
обстоятелства, при които са извършени нарушенията, нарушава изискванията на ЗАНН
към формата и съдържанието на АУАН и НП. Констатирания недостатък е съществен и
поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя,
ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при
какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва на жалбоподателя да се
присъдят разноски, съобразно представените доказателства за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид гореизложеното, като незаконосъобразно, атакуваното наказателно
постановление, следва да бъде отменено в своята цялост.
2
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 23-0769-002077 издаден от
Началник група в ОДМВР-Бургас, ПП, с който за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на
основание чл. 177, ал.1 т.2 ЗДвП на В. С. Г. с ЕГН ********** е наложено наказание
глоба в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на В. С. Г. с ЕГН ********** сумата от 500
лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3