Определение по дело №642/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 03.10.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.10.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев

Кристиан П.

 

като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 00642 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие - ЗЗДН, вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б.С. против решение № 112/22.07.2019 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 467/27.08.2019 г., постановени по гр. дело № 534/2019 г. по описа на РС – Р. Същият е обжалвал решението изцяло, с което съдът е наложил мерки за защита на Б.М. и Д. С. по отношение на Б.С., с които Б.С. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Б.М. и Д. С.; забранява се на Б.С. да приближава Б.М. и Д. С. и всяко тяхно местопребиваване, жилището им и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 30 метра - за срок от 6 месеца, както и с което решение на Б.С. му е наложена глоба 200лв. и да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като липсва преценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, като РС се е съобразил само с доказателствата на молителката, като изводите му за осъществено от ответника дом. насилие не съответстват на доказателствата и на фактическата обстановка по делото. Излага доводи, че гласните доказателства пред РС неправилно са интерпретирани от съда като подкрепящи твърденията на молителката - св. показания са нелогични, неточни, неубедителни и пристрастни. Твърди, че наложената мярка жалбоподателят да не приближава до молителите пречи да упражнява родителските си права, нарушава правото му на лични контакти с детето. Иска се отмяна на решението като въззивният съд постанови друго за отхвърляне на молбата за защита от дом. насилие, като бъдат обесзилени наложените мерки по ЗЗДН. С жалбата е направено док. искане за допускане разпит един свидетел – при довеждане, с оглед установяване на изложените в жалбата обстоятелства, поискани от ответника пред първата инстанция и които са му отказани и предвид възпрепятстването му да участва в първоинстанционното производство и ограничаване на правото му на защита, поради отстраняване на ответника от съдебно заседание.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемите Б.М. и Д. С. са подали отговор на жалбата, в който излагат становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Противопоставят се на док. искане на жалбоподателя като преклудирано, а ако се допусне – иска се разпит също на един свидетел с оглед равнопоставеността на страните.

С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на гласни доказателства следва да бъде уважено, тъй като касаят факти от предмета на доказване в производството, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения по см. на чл. 266, ал. 3 ГПК. В първонистанционното производство настоящият жалбоподател не е ангажирал гласни доказателства, макар и да е поискал да му се предостави такава възможност – ответникът не е присъствал на приключването на разпита на свидетелите на ищците, съответно е допуснато нарушение на чл. 141, ал.4 изр.2 ГПК, ответникът не е присъствал на съдебните пледоарии, както и при произнасянето на решението и при положение, че на заседанието не е присъствал упълномощен от ответника адвокат, което в съвкупност обосновава хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и следователно следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя за разпит на искания свидетел.

Док. искане на въззиваемите за допускане на гл. доказателства е заявено като евентуално на това на жалбоподателя с оглед равнопоставеността на страните, но по същността си е при условие на взаимност, което е различно от равнопоставеността на страните и не обосновава наличието на никоя от хипотезите на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК конкретно спрямо въззиваемите, при които е допустимо събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция, поради което следва да бъде оставено без уважение.

На осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето за съдебното заседание следва да се уведоми Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Р., Отдел „Закрила на детето“ като изпрати представител, който да изрази становище, а при невъзможност да предостави доклад.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Б.С. за ангажиране на един свидетел – при довеждане в първото съдебно заседание, за установяване на посочените в жалбата обстоятелства, като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на жалбоподателя в 3-дневен срок от връчване на определението да представи писмена молба, в която да посочи трите имена на свидетеля.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемите Б.М. и Д. С. за допускане разпит на един свидетел – при довеждане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.10.2019 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемите.

ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Р., Отдел „Закрила на детето“ за съдебното заседание да изпрати представител, а при невъзможност да предостави доклад, съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.