№ 1344
гр. Варна, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100501320 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Въззивникът М. В. А. - Х., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв.А. Г., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна О.-А., редовно призована, представлява се от юриск.
В.Ю., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
АДВ.Г.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.
ЮРИСК.Ю.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съгласно Определение №3054/19.07.2024г.
АДВ.Г.: Поддържам въззивната жалба. Известно ни е определението на съда от
19.07.2024г.. Нямаме възражение спрямо доклада на втората инстанция.
1
ЮРИСК.Ю.: Поддържаме подадения от нас писмен отговор на въззивната
жалба и оспорваме същата, като неоснователна. Запознати сме с определението от
19.07.2024г.
СЪДЪТ задава въпрос към адв.Г.: Твърдите изтекла придобивна давност в полза
на А. Д. А., но твърденията за лично осъществявано от него владение за периода от
10.07.1990г. до 22.06.2022г. ли са или се твърди присъединяване на владението,
осъществявано от наследодателя му С.Д.Ж.?
АДВ.Г.: Твърдението, е че от 10.07.1990г. ищецът владее имота като свой и се
подпомага от старият собственик баба си С.. Тя е работила в имота заедно с него, тя
държи за него. Владението никога не е напускало патримониума на баба С. от 1957г.
Твърдението, че от 10.07.1990г. А. А. с прехвърлянето на другата част от имота
установява владение върху целия имот, върху двата имота, включително и процесния
и го обработва, но в тази си дейност се подпомага и от баба си С.. Тя е човекът, който
му е дарила единия от имотите, съответно тя не се счита вече за собственик, а за такъв
се счита А., тя държи за него. Аргументът, че имотът е в семейството от 1957г. сме
навели с оглед анимуса на страната, което съдът въобще не можа да разбере. Имотите
са оградени с настоящата ограда още от 1957г. Нямаме доказателствени искания.
ЮРИСК.Ю.: Нямаме доказателствени искания. Моля да бъде приет
представения с отговора ни на въззивна жалба списък на разноските.
АДВ.Г.: Нямаме искания за разноски. Не съм запозната със списъка на
насрещната страна, моля съдът да приложи съответните норми.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения с писмения отговор на въззивна жалба от
юриск. Ю., процесуален представител на въззиваемата страна списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
2
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Г.: Моля да отмените решението на първата инстанция и да уважите
предявения положителен установителен иск за установяване право на собственост по
давност. Първата инстанция разгледа процеса като наказателен процес и прие, че
следва да преповтори определени действия, но в гражданското право и при
предходното разглеждане, когато съдът обезсили решението съдът каза „първата
инстанция следва да преповтори действията след смъртта на А. А.“, която е на 27.06., а
имаше заседание на 29.06., т.е. два дни след смъртта му. В това съдебно заседание се
приеха едни неотносими писмени доказателства по старата делба, представени от
О.А.. Съответно всичко извършено до момента запазва своето действие. Ключови са
разбира се свидетелските показания. Позовали сме на фактическо състояние, което с
освен всичко друго, следваше да го докажем и със свидетелски показания. Считаме,
че сме го доказали. Свидетелката ни беше геодезист, която има впечатления от имота
от 1989г. Установи, че единствено и само А. разполага с ключа за портата, чрез която
се влиза в петте имота. Представили сме ви доказателства за трите други негови имота
и всички те са били собственост на баба С. от старите предходни години, този, който
му е дарен през 1990г. и този, който е процесният. Свидетелката също установи, че
къщата която се намира в имота застъпва площ и от процесния имот. Каза банята му,
септичната яма, всичко се намира в процесния имот. Установи, че имотът се коси и се
поддържа от него. Първоинстанционният съд реши, че при тези пет имота, във всеки
един момент А. А. следва да сади зеленчуци и в този имот. Не знам защо реши така за
зеленчуците и за това, че следвало да плаща данъци. Разбира се това не са
единствените обстоятелства, които доказват анимуса му на владение. В наша полза
действа презумцията на чл.69 от ЗС. Забележете, че ответната страна не оспорва, че
ние упражняваме владението. Тя казва „вие държите за другиго“, никога не каза за
кого ние държим. Не държим за О.-А.. Напротив ние представихме на съда скица на
имота, в която самата О.-А. посочва като собственик трето за процеса лице В.Й., на
което през 1989г. е учредила право на строеж, т.е. тя счита, че някакво трето лице
държи имота. Това трето лице също не е установявало никога владение върху имота,
респективно не е страна в процеса. Наведоха твърдение, че А. А. бил подавал молби
да закупува имота на три пъти към О.-А., с което да му бъде признато правото на
собственост. С първата молба от 2008г. той казва „Собственик по владение съм аз,
Общината разполага с документи“, т.е. това е категорично и ясно: „Моля да оправите
3
създадената ситуация“. Това е категорично заявяване на анимуса му, че той владее
имота за себе си. Разбира се Общината бездейства. Налага се да пусне нова молба, с
която е обосновал, че желае регулационни промени на имоти. Третата му молба е през
октомври 2018г., респективно никакво действие не може да породи. Възниква въпроса
за приложението на решението на Конституционния съд, което отмени мораториума и
аз много моля за становището на юристите по въпроса. Ако обърнете внимание със
своето тълкувателно решение от 24.02.2022г. Конституционният съд отмени изцяло
мораториума, наложен с Параграф 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността. Така както е произнесен диспозитива на Конституционния съд излиза,
че целият мораториум е отменен от 2006г., а не само от 2022г., което касаеше
разпоредбата на §2 от другия ЗИД на Закона за собствеността. От тук нататък има
тълкувателно решение на ВКС, което е №1/2023г. по тълкувателно дело № 1/2022г. и
то казва „за заварените правоотношения“ и тук е въпроса, че ние владеем от 1990г.
Един противоконституционен закон никога не може да бъде прилаган, т.е. необходим
ни е един ден, който е 01.06.2006г. Следва да бъде зачетен в наша полза. Дори да не
четете закона по начина по който аз го разбирам, с отмяната на §2 тези 18 или 20 дена
от началото на 2018г. също ни дават достатъчен брой дни. Възниква въпросът трите
молби до О.А. дали са отправени до равнопоставен субект на правото или са
представени в качеството му на орган на властимащи правомощия. Считам, че ако не
са били такива обстоятелствата и Общината е отговорила на молбата му от 2008г. или
пък ако не действаше този мораториум А. А. никога не би предявил тези молби. На
следващо място те имат административен характер и по никакъв начин не прекъсват
давността по смисъла на чл.116 от ЗЗД. На следващо място има и тълкувателно
решение по въпроса с приложение на чл.116 от ЗЗД, а именно № 4/14.10.2022г. по
тълкувателно дело №4/2019г. на Общо събрание на гражданската и търговската
колегия. То е във връзка с приложението кога едно вземане се счита признато. Макар и
да се отнася за облигационни отношения, по аналогия следва да се приложи и по
настоящия спор. Казва, се че следва де се съобразят всички доказателства по делото и
в тази връзка повтарям, никога владението не е прекъсвано, нито пък А. А. е признавал
в каквито и да е молби, че владението се упражнява от О.-А.. Тя дори не спори за това
обстоятелство. С делбата от 1988г. просто се е установило, че собственик на процесния
имот е държавата. Тя обаче никога не е установявала или прекъсвала владението от
предходни собственици на имота на баба С. и съответно на А. А.. Не е необходима и
манифестация на анимуса, по този въпрос също има тълкувателно решение, посочила
съм го. Моля да съобразите и другите твърдения, които съм изложила.
ЮРИСК.Ю.: Намирам атакуваното решение на Варненски районен съд за
постановено правилно и законосъобразно, в съответствие със събраните по него
доказателства и материалния закон, а подадената против него въззивна жалба за
4
изцяло неоснователна. От събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че процесният имот е съставлявал държавна
собственост съгласно съдебно решение от 17.02.1988г., постановено по гр.дело
**********г. по описа на ВРС преди да премине в собственост на Общината по силата
на §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, както и че за същия е била валидна наложената от
законодателят забрана за придобиването му по давност, обстоятелството за което
насрещната страна не ангажира доказателства. По делото не се събраха и достатъчно
доказателства, установяващи наличието на анимус у ищеца за своене на имота.
Противно на твърденията изложени в пледоарията на колегата оспорваме владението
за осъществявано с възможността имота да бъде придобит в посочения в исковата
молба период и намираме, че с действията си по подаване на молбите за закупуване на
процесния имот А. А. е признал правото на собственост на Общината, с което и
считам, че е опровергано приетото с презумцията по чл.69 от ЗС. В заключение
намирам, че насрещната страна не успя да докаже в условията на главно и пълно
доказване фактите, на които основава претендираното право. С оглед на горното, моля
да постановите решение, с което да потвърдите изцяло първоинстанционното решение,
респективно да оставите без уважение въззивната жалба. Моля да ни присъдите
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съобразно представения от
нас списък на разноските. В случай че адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, надвишава минималния размер предвиден по Наредба №1/2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, правя възражение за
прекомерност.
АДВ.Г.: Нямаме искане за разноски.
ЮРИСК.Ю.: Не съм сигурна дали някъде по делото не е депозирано, за това за
всеки случай правя възражението.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:26часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5