Решение по дело №2764/2021 на Софийски градски съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 27.02.2023 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри „В” въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                      мл. с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2764 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 181196 от 20.08.2020 г., постановено по гр. д. № 23075/2019 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ, че В.Д.Д. и Л.А.Д. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата  3234,94 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода февруари 2016 г. – април 2018 г. в имот с аб. № 220959 и вземане за доплащане на цена на доставена топлинна енергия, дължимо съгласно обща фактура № **********/31.07.2016 г., и сумата 48.97 лева, представляваща възнаграждение за предоставяна услуга дялово разпределение в периода февруари 2016 г. – април 2018 г., заедно със законната лихва от 08.02.2019 г. до погасяване на задълженията.  Отхвърлени са исковете за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 3812,31 лева и за периода май 2015 г. – януари 2016 г., за установяване на вземане за такса за дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 49,83 лева и за периода 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г., както и исковете по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания за сумата 553,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 29.01.2019 г. и сумата 9,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. – 29.01.2019 г.

            Решението е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете за главница за цената на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3234,94 лева до пълния предявен размер от 3812,31, като погасена по давност, както и в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 553,45 лева. Излага се възражение срещу извода на районния съд за погасяване по давност на всички дължими суми за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2016 г., отразени в обща фактура № **********/31.07.2016 г., за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. Навежда се довод, че съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по посочената обща фактура стават изискуеми на 15.09.2016 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 08.02.2019 г. По отношение на отхвърления иск за обезщетение за забава, въззивникът поддържа неправилност на извода на съда, че ответниците не са изпаднали в забава поради липсата на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.  Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2026 г., в сила от 12.08.2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което същите изпадат в забава. С изтичането на последния ден от 45-дневния срок ответниците са изпаднали в забава – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Писмен отговор на въззивната жалба е подал ответникът Л.А.Д., с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Пред съда ответницата В.Д. оспорва жалбата.

            За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът ”Топлофикация – София” ЕАД твърди, че между него и ответниците е налице облигационна връзка по покупко-продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот – жилище в гр. София, ж.к. „*****, аб. № 220959, в който имот е била доставяна топлинна енергия в периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. Ответниците били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период, но не заплатили доставената топлинна енергия за посочения период в размер на 3812,31 лв., отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г. Дължимата от ответниците лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 29.01.2019  г. възлизала на сумата 553,45 лв. За посочените суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23190/2019 г. на СРС.  Иска се от съда да признае за установено, че ответниците  дължат солидарно на ищеца посочените суми – главница и лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника Л.А.Д., с който оспорва исковете. Излага възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Поддържа, че не е получавал ежемесечни фактури за прогнозно количество и стойност на топлинна енергия, нито изравнителни сметки.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

          Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

            Решението е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 3234,94 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода февруари 2016 г. – април 2018 г. в имот с аб. № 220959 и вземане за доплащане на цена на доставена топлинна енергия, дължимо съгласно обща фактура № **********/31.07.2016 г., и сумата 48.97 лева, представляваща възнаграждение за предоставяна услуга дялово разпределение в периода февруари 2016 г. – април 2018 г., ведно със законната лихва от 08.02.2019 г. до погасяване на задълженията, както и в частта, с която е отхвърлен иска за дължимост на сума за дялово разпределение за разликата над уважения до пълния предявен размер и иска за лихва за забава върху сумата за дялово разпределение.

            Предмет на обжалване е решението в частта, с която е отхвърлена претенцията установяване на дължимостта на цената на доставена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3234,94 лв. до пълния предявен размер от 3812,31 лв. и за периода от май 2015 г. до януари 2016 г., като погасена по давност, и в частта, с която е отхвърлена изцяло претенцията за дължимост на обезщетение за забава в претендирания период.

Процесните вземания са за периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се претендират задължения за доставена топлинна енергия с начален момент 01.05.2015 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 08.02.2019 г. Така погасени по давност са всички задължения на ответниците за доставена топлинна енергия чиято изискуемост е настъпила към 08.02.2016 г., а това са задълженията за периода от м. май 2015 г. до м. януари 2016 г. Според заключението на ССчЕ общият размер на начислените суми за доставена топлинна енергия периода май 2015 г. – януари 2016 г. /за който период вземанията са погасени по давност/ е 631,92 лв. За тази сума от претендираната главница за доставена топлинна енергия предявеният иск е неоснователен като погасен по давност. Неоснователно е направеното от въззивника –ищец „Т.С.” ЕАД възражение срещу така приетите от районния съд като погасени по давност вземания за периода от м. май 2015 г. до м. януари 2016 г., основано на довод, че сумите по общата фактура № **********/31.07.2016 г. са станали изискуеми едва на 15.09.2018 г. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ. Издаването на общата фактура не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30 – дневния срок от публикуването й. Съгласно чл. 32, ал. 2 приложимите ОУ от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. Следователно, падежът на месечните задължения за стойността на потребената топлинна енергия остава същият, посочен в чл. 33, ал. 1 от ОУ / в 30 дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /при резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. В случая сумите, начислени с посочената обща фактура № **********/31.07.2016 г., касаят задължения от 01.05.2015 г. до 31.03.2016 г.– за отопление, и от 01.07.2015 г. до 30.04.2016 г. – за подгряване на вода. Независимо, че общата фактура за тях е издадена по-късно и потреблението е осчетоводено в м. 07.2016 г., същата се отнася за период, за част от който давността е изтекла, а именно - периода от м. май 2015 г. до м. януари 2016 г.

С оглед на всичко гореизложено, неоснователна като погасена по давност е претенцията за дължимост на цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до м. януари 2016 г.

Поради това обжалваното решение в частта, с което е отхвърлен иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер, следва да бъде потвърдено.

По силата на общото правило на чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Обезщетението се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо, тъй като от този момент длъжникът е в забава. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В случая за непогасените по давност задължения за цена на топлина енергия за периода от август 2016 г. до април 2018 г. са  приложими ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г., респ. ОУ, одобрени с Решение от 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-невен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичане на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на 30-дневен срок от датата на издаване на общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал.5 от ОУ от 2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 – в 30 –дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В случая не са представени доказателства за публикуване на общите фактури на интернет сайта на ищеца /при изрично дадено му от съда указание за това с определението по чл. 140 от ГПК/, нито до тях да е била отправена покана, поради което следва да се приеме, че ответниците не са изпаднали в забава за задълженията, дължими за периода от февруари 2016 г. до юли  2016 г.

За останалата част от процесния период – от август 2016 г. до април 2018 г. са приложими ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, след изтичане на този 45-дневен срок потребителят е в забава на плащането на дължимите за съответния период суми за доставена топлинна енергия, като изискуемостта на сумите не е предпоставена от покана от кредитора до длъжника, тъй като задължението е срочно. В тези ОУ / действащи в периода от август 2016 г. до края на исковия период/ не е предвидено като условие, за да бъде поставен длъжникът в забава, издаване/получаване на фактура относно дължимите суми за доставена топлинна енергия, или извършено по друг начин изрично уведомяване на клиента за размера на задълженията за използваната топлинна енергия - не е необходимо фактурата да се публикува на интернет страницата на продавача. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответниците са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения за доставена топлинна енергия, считано от изтичане на 45 дни от съответния отчетен период, за който дължи стойността на потребената топлинна енергия. Така ответниците са изпаднали в забава на плащането на задълженията си за топлинна енергия, доставена в периода от м. август 2016 г. нататък до края на исковия период.

Според заключението на ССчЕ /таблица № 3/, общият размер на мораторната лихва върху сумите за топлинна енергия, доставена в периода от август 2016 г. до април 2018 г. /за заплащането на които суми ответниците са изпаднали в забава/, възлиза на сумата 192,71 лева. Следователно, основателна е претенцията на мораторна лихва за сумата 192,71 лева, дължима върху непогасените задължения за доставена в периода август 2016 г. до април 2018 г. топлинна енергия, считано от деня, следващ 45 –тия ден на периода, за който се отнасят, до претендирания краен момент 29.01.2019 г.

            Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, с което е отхвърлен иска за мораторна лихва, решението следва да бъде частично отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията за установяване дължимостта на мораторна лихва за сумата 192,71 лева следва да бъде уважена, а в останалата му отхвърлителна част – за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 553,45 лева, същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззивника искане за разноски, въззиваемите следва да бъдат осъдени да му заплатят юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК за двете инстанции, съобразно уважената част от жалбата – общо в размер на 100 лв.

              

       Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 181196 от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 23075/2019 г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Л.А.Д. и В.Д.Д. искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Л.А.Д. и В.Д. Г.дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за цена на доставена топлинна енергия, за периода от 14.09.2016 г. до 29.01.2019 г., в частта за сумата 192,71 лева, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Л.А.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,***, дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 192,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за цена на доставена топлинна енергия, за периода от 14.09.2016 г. до 29.01.2019 г.

 ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3234,94 лева до пълния предявен размер от 3812,31 лева, както и В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за мораторна лихва за разликата над сумата 192,71 лева до пълния предявен размер от 553,45 лева.

 

В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.

 

ОСЪЖДА Л.А.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е постановено с участието на „Н.” ЕООД трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД.

 

Решението е окончателно.

 

           

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.