Р Е Ш Е Н И Е
№ 1261
гр.Пловдив, 05.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на деветнадесети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2065/2020г. по описа на ПРС, ІX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.П.З., ЕГН:**********, адрес ***,
чрез адвокат Р.И.,***, ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3258249 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Д.П.З., ЕГН:**********, адрес ***, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата, му е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че липсва издател на електронния фиш,
като не са посочени неговите имана и длъжност. В този смисъл посочва, че макар
в чл.189, ал.4 от ЗДвП да не с посочено такова изискване, то съгласно чл.189,
ал.11 от ЗДвП електронния фиш се приравнява на наказателно постановление,
поради което следва да се прилагат нормите на чл.47 от ЗАНН. Също сочи, че в
атакувания фиш липсва надлежно описание на нарушението, не става ясно по какъв
начин органът е стигнал до извод, че разрешената скорост е 50 км/ч.. Още
поддържа, че в електронния фиш не е изписано в какъв срок и пред какъв орган
може да бъде обжалван. Взема становище, че лисват данни за годността на
техническото средство. В жалбата също така се сочи, че макар да е изписано, че
е отчетен толеранс от минус три километра в час, то никъде не е изписано коя е
скоростта, която АНО е възприел като скорост, заради което жалбоподателят е
санкциониран. Оспорва също, че жалбоподателя не се е намирал на посоченото
място на нарушението – гр.Пловдив, бул.„Санкт Петербург“ № 1. Предлага
електронният фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща
представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че при издаване на
електронния фиш са спазен изискванията, залегнали е чл.189, ал.4 от ЗДвП, както
и че нарушението е извършено в населено място, където ограничението на
скоростта е 50 км/ч.. Поддържа, че съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите
по контрол имат право да установяват нарушения правилата за движение по
пътищата чрез използване на АТСС, както и че в процесния фиш ясно е описано, че
е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и в определен размера на глобата.
Взема становище, че техническото средство, с което е фиксирано нарушението, е
годно за употреба и е одобрен тип средство за измерване, системата е преминала
проверка от Българския институт по метрология. Още посочва, че реквизитите на
електронния фиш са посочени от законодателя в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗАНН, същата е специална спрямо нормите на ЗАНН, касаещи реквизитите на
наказателното постановление. Поддържа, че в случая АТСС е било разположено в
гр.Пловдив, на гр.Пловдив, бул.„Санкт Петербург“ № 1, в бул.„Кукленско шосе“,
съгласно приложения протокол. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение,
електронния фиш да бъде потвърден, както и претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата
подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В случая, електронният фиш е връчен на 24.02.2020г., видно от
приложената разписка към екземпляр от същия електронен фиш, а жалбата е
подадена до РС-Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 05.03.2020г. съгласно
отразеното пощенско клеймо, няма данни да е направено възражение по реда на
чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 18.12.2019г., в 11:51 часа, в град
Пловдив, на бул.„Санкт Петербург“ до № 1, в посока бул.„Кукленско шосе“, с
автоматизирано техническо средство –
система за контрол на нарушенията на правилата за движение „ARH CAM S1” с № 11743са било заснето движение на лек автомобил марка „Рено Меган“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 81 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер
на 31 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 84 км./ч.
– превишение с 34 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 18.12.2019г. и час - 11:51:15ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Д.П.З..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол
по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните
работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на ул.„Васил Левски“ до № 214, като съгласно същата разпоредба е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване
от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, прието по делото като писмено
доказателство.
Съгласно
Протокол № 57-С-ИСИ от 30.09.2019г на Българския институт по метрология, автоматизирано
техническо средство – система за контрол
на нарушенията на правилата за движение „ARH
CAM S1” с №
11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Представен
е протокол от 18.12.2019г., изготвен по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., от който е видно начина на разполагане на техническото средство.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Рено
Меган“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база
данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Д.П.З..
Съдът
намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва издател на
електронния фиш, като не са посочени неговите имана и длъжност, в който смисъл се
посочва, че макар в чл.189, ал.4 от ЗДвП да не с посочено такова изискване, то
съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП електронния фиш се приравнява на наказателно
постановление, поради което следва да се прилагат нормите на чл.47 от ЗАНН.
Както
вече бе посочено, чл.189, ал.4 от ЗДвП изрично и изчерпателно е изброил
реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, а именно - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, като образецът на електронния фиш е утвърждава от министъра
на вътрешните работи. От горното е видно, че чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда
посочване на издател, няма подпис на издателя, дата на издаване и т.н..
Също
погрешно е становището, че електронният фиш е „приравнен“ на наказателно
постановление и като такова би следвало да отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Последното твърдение не намира основание в Закона. В този смисъл чл.189,
ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление, с което „приравнява“ електронния фиш на
наказателно постановление единствено с оглед начина на изпълнение наложеното
наказание, но последното по никакъв начин не осъществява препращане към реда за
издаване, реквизити и т.н., доколкото в случая са налице вече визираните
специални разпоредби за електронния.
На
следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че в атакувания
фиш липсва надлежно описание на нарушението, не става ясно по какъв начин
органът е стигнал до извод, че разрешената скорост е 50 км/ч.. В същия фиш
съвсем ясно е посочено, че нарушението е извършено в гр.Пловдив, като съгласно
член 21, ал.1 от ЗДвП в населено място е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съдът
намери за неоснователно и възражението, че в електронния фиш не е изписано в
какъв срок и пред какъв орган може да бъде обжалван. Последният въпрос поначало
не касае законосъобразността на
електронния фиш по същество, а би следвало да бъде разгледан във връзка
с евентуално препятстване на жалбоподателя да подаде жалба пред съда в
законосъобразния срок, какъвто проблем в настоящия случай очевидно не се
установява.
Неоснователно
е и възражението, че лисват данни за годността на техническото средство,
доколкото – както вече бе посочено, последната се установява от коментираните Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол № 57-С-ИСИ от
30.09.2019г на Българския институт по метрология.
На
следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че макар в
електронния фиш да е изписано, че е отчетен толеранс от минус три километра в
час, то никъде не е изписано коя е скоростта, която АНО е възприел като
скорост, заради което жалбоподателят е санкциониран. В този смисъл, в
електронния фиш за ясно установената скорост на движение – 81 км/ч. и
подлежащото на санкциониране превишение на скоростта – 31 км/ч.. Посочването на
отчетен толеранс от минус три километра в час касае единствено начина на
формиране на горния извод.
Още
съдът намери за неоснователно и възражението, че жалбоподателя не се е намирал
на посоченото място на нарушението – гр.Пловдив, бул.„Санкт Петербург“ № 1.
Мястото и скоростта на движение на лек автомобил марка „Рено Меган“ с
регистрационен номер „***“ са установени по надлежния ред в рамките на
настоящото производство, съгласно вече посоченото. Още не се установява и
жалбоподателят да се възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи
лицето, което е управлявало собственото му МПС към момента на нарушението. С
оглед на последното, въпросът жалбоподателят се е намирал на посоченото място
на нарушението – гр.Пловдив, бул.„Санкт Петербург“ № 1 остава неотносим.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата
страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето
на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от
Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120
лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е изготвил становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа,
нито правна сложност, още повече в случая е изготвено само писмено становище,
поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 3258249, с който на Д.П.З.,
***, ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин
лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА Д.П.З., *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД МВР - Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.