№ 313
гр. Перник, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря К. А.. И.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105678 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба подадена от ЕТ „Свилен Евтимов“,
ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 1, вх. Е, ап. 119
чрез адв. Б. В. от САК срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД /предишно наименование
ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център с правно основание
чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 16.12.2014 г. в рамките на ч.гр.д. № 5037/2014 г. по описа на Районен
съд Перник за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена електрическа енергия.
Конкретно твърди, че изпълнителният лист е издаден за суми в размер на 775,34 лева -
главница в периода от 03.12.2013 г. до 28.03.2014 г., сума в размер на 31,12 лева – законна
лихва за забава в периода от 31.01.2014 г. до 28.07.2014 г. и сума в размер на 114,28 лева –
разноски. Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 08.07.2015 г. е било
образувано и.д. № 725/2015 г. по описа на ЧСИ А. В.а, което било прекратено. Признава, че
в рамките на тук посоченото изпълнително дело са извършвани действия по изпълнение,
водещи до прекъсване на давността, като последното от тях е било на 11.09.2017 г. Намира,
че от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност, като правото на принудително
изпълнение е погасено към датата на депозиране на исковата молба. Развива правното си
становище, като подкрепя същото със съдебна практика – тълкувателна и такава,
постановена по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че оспорва дължимостта
на сумите 775,34 лева - главница в периода от 03.12.2013 г. до 28.03.2014 г., съставляваща
ползваната и незаплатена електрическа енергия, сума в размер на 31,12 лева –законна лихва
за забава в периода от 31.01.2014 г. до 28.07.2014 г. ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-07.08.2014 г. до
окончателното й плащане и сума в размер на 25 лв., съставляваща държавна такса и сума в
размер на 89,28 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение, поради погасяването им по
1
давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2014 г. в рамките на ч.гр.д. №
5037/2014 г. по описа на Районен съд Перник. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за допустими но
неоснователни. Признава, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от
16.12.2014 г. в рамките на ч.гр.д. № 5037/2014 г. по описа на Районен съд Перник въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение, поради което приложимата погасителна давност е
пет годишна. Твърди, че за това вземане е било образувано посоченото от ищеца
изпълнително дело, като погасителната давност била многократно прекъсвана с
предприемане на действия по изпълнение, без да сочи конкретни такива.С оглед на
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът с оглед
становището на страните е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства- последното извършено валидно изпълнително действие по изп. д. №
725/2015 г. по описа на ЧСИ А. В.а е било извършено на 09.05.2017 г., с която молба
приложена към отговора на исковата молба е било поискано от страна на взискателя
налагането на запор върху всички вземания и суми по банкови сметки на длъжника.
Страните не спорят, че това изпълнително дело е било прекратено по реда на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПКпрез м. май 2020 г. с постановление за прекратяване на ЧСИ А. В.а.
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от предявяване на настоящия
иск, а именно наличието на влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен
лист срещу него за вземанията, за които се твърди, че са погасени по давност. В тежест на
ищеца е да установи, че е изтекъл предвиденият в закона давностен срок за процесните
вземания, а именно откога същият е започнал да тече датата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение. Ответникът следва да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си преди изтичане на твърдения давностоен срок, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване
съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а и от представената от ответника молба от 08.07.2015
г. за образуване на изпълнително дело се установява, че изпълнително дело № 725/2015 г. е
било образувано по молба на взискателя от 08.07.2015 г. за принудително събиране на
посочените в исковата молба вземания срещу длъжника ищеца в настоящото производство,
съгласно изп.лист от 16.12.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 05037/2014 г. на на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 4064 от 08.08.2014 г. по чл. 410 ГПК. С
тази молба взискателят е поискал да бъде наложен запор по отношение на вземанията на
длъжника. Последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 725/2015 г.
е било извършено на 09.05.2017 г., с която молба приложена към отговора на исковата
молба е било поискано от страна на взискателя налагането на запор върху всички вземания
2
и суми по банкови сметки на длъжника. Страните не спорят, че това изпълнително дело е
било прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през м. май 2020 г. с постановление за
прекратяване на ЧСИ А. В.а.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя за събиране на процесните вземания, свидетелства за
правния му интерес от предявяване на установителния иск. В настоящия случай ищецът
оспорва съществуването на изпълняемо право в полза на ответната страна, като се позовава
на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 725/2015 г. по описа на ЧСИ А. В.а се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 08.07.2015 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ (запор върху вземане за пенсия или трудово възнаграждение), с което давността за
вземането е прекъсната.
Последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 725/2015 г. е
било извършено на 09.05.2017 г., с която молба приложена към отговора на исковата молба
е било поискано от страна на взискателя налагането на запор върху всички вземания и суми
по банкови сметки на длъжника.
Към момента на образуване на ИД № 725/2015 г. не е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г. По отношение на изп.д. № 725 /2015 г. се прилага т. 10 от ТР № 2
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същото е образувано на
08.07.2015 г. след постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 09.05.2017 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 10.05.2019 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, дали делото е прекратено на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период
от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
В процесния случай от 09.05.2017 г. е започнала да тече и новата давност за
вземането, съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
3
тъй като на тази дата е било извършено последното валидно изпълнително действие от
взискателя с искане да се наложи запор върху вземанията и банковите сметки на длъжника
по процесното изпълнително дело образувано на 08.07.2015 г.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
4
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 09.05.2017 г. не са били искани или предприемани валидни
действия по изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от
този момент – 09.05.2017 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла към
10.05.2022 г., а с това – и преди образуването настоящото гражданско дело- на 02.11.2022 г.
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност и
искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен .
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното уважаване исковата претенция на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени доказаните разноски в общ размер на 451,20
лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, тъй като
същото е уговорено в минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, което в
случая е 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че ЕТ „Свилен
Евтимов“, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 1, вх. Е,
ап. 119 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД /предишно наименование ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център сумата от 775,34 лева -
главница в периода от 03.12.2013 г. до 28.03.2014 г., съставляваща ползваната и незаплатена
електрическа енергия, сума в размер на 31,12 лева –законна лихва за забава в периода от
31.01.2014 г. до 28.07.2014 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-07.08.2014 г. до окончателното й плащане и
сума в размер на 25 лв., съставляваща държавна такса и сума в размер на 89,28 лв.,
съставляваща адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
16.12.2014 г. в рамките на ч.гр.д. № 5037/2014 г. по описа на Районен съд Перник поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД /предишно наименование ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център да заплати ЕТ „Свилен
Евтимов“, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 1, вх. Е,
ап. 119 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 451,20 лв. – разноски пред РС Перник.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6