Решение по дело №468/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№.61

гр. Кюстендил, 26.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                             МАРИЯ АНТОВА

 

    и при участието на съдебен секретар Галина К., като разгледа докладваното от младши съдия М. Антова в.гр.д.№ 468 по описа на ОС- Кюстендил за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

   С Решение № 405/16.06.2017г, постановено по гр. д. № 155/2017г. по описа на РС- Кюстендил съдът е прекратил сключения на 16.03.2001г. в гр. Кюстендил граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак № 236827/16.03.2001г., сключен между Р.К.М.- М. и Д.К.М., поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи; постановил е след прекратяването на брака съпругата Р.К.М.- М. да носи предбрачното си фамилно име М.; предоставил е на Р.К.М.- М. упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца М.Д.М. и К.Д.М., както и съвместното живеене на децата с майката; определил е режим на личен контакт на бащата Д.К.М. с М.Д.М. и К.Д.М. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния, по време на коледните и новогодишните празници и рождените дни на децата през четните години, по време на великденските празници през нечетните, на един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите, като вземането и връщането на децата ще става от/в дома, където живее майката, в нейно присъствие или на определено от нея изрично лице.

Недоволна от така постановеното решение останала Р.К.М.- М., ищец в първоинстанционното производство, в частта, в която съдът е приел, че разводът е станал по вина на двамата съпрузи, както и в частта по отношение на определения режим на лични контакти на децата с баща им- ответник в производството, а именно в частта с приспиване в дома на бащата, поради което и е подала въззивна жалба вх. № 15384/28.06.2017г., в която са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Счита, че с оглед събрания доказателствен материал безспорно се е установило как вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имал изключително и само ответникът. Същият не е полагал грижи за децата си, не е давал необходимите средства за издръжката им, а е предизвиквал скандали и е имал непристойно поведение, което е проявявал в присъствието на непълнолетната им дъщеря. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. В.И., сестра на ищцата, доколкото не е отчел влошените им отношения. Намира, че съдът неправилно е определил режим на лични контакти на децата с баща им, като е предвидил приспиването им в дома на бащата. Искането към съда е да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните части. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна- Д.К.М., ответник в първоинстанционното производство, не е депозирала отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК. В срока на обжалване е постъпила въззивна жалба от негова страна против Решение № 405/16.06.2017г., постановено по гр. д. № 155/2017г. по описа на РС- Кюстендил, в частта, в която съдът е приел, че разводът е станал по вина на двамата съпрузи, както и в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на майка им и на определения в тази връзка режим на личен контакт. Твърди, че така постановеното решение е неправилно в обжалваните части и като такова следва да бъде отменено. Счита, че с оглед събрания доказателствен материал безспорно се е установило как вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имала ищцата, доколкото последната е напуснала семейното жилище, имала е извънбрачни връзки и е принуждавала по-голямото им дете да се грижи за по-малкото. Намира, че ищцата не разполагала с достатъчно доходи, с които да осигури добри условия за отглеждане на децата, а разчита само и единствено на социални помощи. Твърди, че ищцата не полага достатъчно грижи по отношение на болното им дете- К.Д.М., а ги е прехвърлила върху непълнолетната им дъщеря- М.Д.М.. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на св. М.К., доколкото последната се явява майка на ищцата. Намира, че неправилно и немотивирано е предоставено на ищцата да упражнява родителските права върху двете им деца, като първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че разполага със собствени доходи от трудова дейност и с къща с двор, съответно, че може да осигури по-добри условия за отглеждане на децата, особено предвид тежкото здравословно състояние на малкия им син. Искането към съда е да се постанови ново решение, с което упражняването на родителските права да се възложат на ответника, а на ищцата да се определи максимално разширен режим на контакти. Иска се и отмяна на Решение № 405/16.06.2017г., в частта, с която е прието, че изключителна вина за непоправимото и дълбоко разстройство на брака има ответникът.

По въззивната жалба, подадена от Д.К.М., не е постъпил отговор по реда на реда на чл.263, ал.1 ГПК от страна на Р.К.М.- М..

В открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2017г., въззивният съд е изслушал Р.К.М.- М. по реда на чл.59, ал.6 СК, която споделя, че понастоящем живее сама с двете си деца в собствено жилище в гр. Кюстендил, като разчита на помощта и подкрепата на майка си. Посочва, че синът й посещава дневен център, а всеки петък и ресурсен такъв, тъй като е в предучилищна възраст, както й, че дъщеря й много обича болното си братче. Не работи поради промяна в законодателството, доколкото преди е била със сключен договор към Община Кюстендил като личен асистент на сина си.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2017г., въззивният съд е изслушал Д.К.М. по реда на чл.59, ал.6 СК, който споделя, че желае той да упражнява родителските права върху двете деца, за да не се налага дъщеря му да бъде товарена в грижите по отглеждането на малкия й брат. Твърди, че докато семейството е живеело заедно, той се е грижил за по-малкото дете, въпреки че е ходил на работа, е намирал време да го кара центъра за рехабилитация. Понастоящем живее сам в собствена къща в с. Коняво и работи на нефиксирано работно време като дистрибутор, съответно пак би намирал време да вози сина си. Счита, че може да се грижи и за двете деца.

Дирекция „Социално подпомагане“- Кюстендил, в качеството й на страна в настоящото производство, изпраща представител в открито съдебно заседание- главен социален работник Д.К.. Последната поддържа изготвения в хода на първоинстанционното производство социален доклад. Посочва, че към настоящия момент децата се отглеждат от майка им, като К.Д.М. посещава Дневен център за деца и младежи с умствени и физически увреждания от 10.00 до 15.00 ч. всеки ден, като грижата, която се полагала за него е много добра. Той в тежко състояние, което налага постоянната грижа на възрастен. Предвижването му до центъра ставало с автомобил, който е на социална услуга. От разговорите с другото дете- М.Д.М., се установява привързаност от нейна страна към малкия й брат, той я разпознава, тя помага при отглеждането му, като не била споделила последното обстоятелство да я притеснява. Изразява становище, че в интерес на К.Д.М., който се нуждае специфични грижи, е и двамата родители да поддържат активна родителска връзка и да обменят информация помежду си за състоянието на детето, независимо кой от тях упражнява родителските права, особено с оглед разпознаване на симптомите за настъпване на епилиптичен пристъп. Уточнява, че що се отнася до средствата, които се дават за отглеждане на детето, то същите следва да получава родителят, който упражнява родителските права

 

В изпълнение на разпоредбата на чл. 267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираните жалби и констатира, че същите са редовни и допустими- отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността му, същият е ограничен с оглед рамките, поставени с въззивните жалби.

 

По въззивна жалба вх. № 15384/28.06.2017г., подадена от Р.К.М.- М..

Oплакването на въззивницата по същество касае въпроса, свързан с дълбокото и непоправимо разстройство на брака и вината за това. Настоящият състав изцяло споделя изводите на районния съд, че е налице взаимна вина на двамата съпрузи, довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Брачната връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти, които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина „вина“. За да се избегне елемента на субективизъм в процеса, константната съдебна практика е да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия пък се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг- съпруга, майка- дете и баща- дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест едно и също поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други- не, според характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще нагласата и вижданията им за същността на брака.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е анализирал поведението на двамата съпрузи с оглед на показанията, дадени от разпитаните в производството свидетели. Същите са правилно ценени от съда, като възраженията на въззивницата в обратния смисъл са неоснователни. Св. В. К. И. и св. К. В.И. споделят своите непосредствени впечатления от живота на семейството за времето, през което са поддържали добри отношения, последователни са, като самото обстоятелство, че понастоящем въззивницата и свидетелите не контактуват помежду си, не обуславя априори извода за тяхна предубеденост и недобросъвестност при депозиране на показанията им пред съда. Доколкото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, никой от свидетелите няма преки впечатления за причините за напускането на семейния дом от страна на съпругата и децата, няма преки доказателства ответникът да е направил опити за заздравяване на брачната връзка, поради което и с оглед на пасивното поведение от страна и на двамата се стигнало до нейното дълбоко и непоправимо разстройство.

 

По въззивна жалба вх. № 15448/28.06.2017г., подадена от Д.К.М..

Въззивникът прави възражение за неправилност на обжалваното решение в частта, в която упражняването на родителските права е присъдено в полза на въззиваемата, като излага възражения в тази насока, които настоящият състав намира за неоснователни. За да постанови своя правен извод по този въпрос, съдът следва да изхожда с оглед на това кое ще бъде в най-голям интерес на децата, родени в брака. На първо място, видно от социалния доклад, и двамата родители разполагат с достатъчно добри условия и финансови средства за отглеждане на децата, включително и с оглед специфичните нужди на малкия им син. При изслушване на непълнолетната М.Д.М., същата изрично е заявила, че желае да бъде отглеждана при майка им в гр. Кюстендил, където се чувства по-добре, че е привързана силно към малкия си брат и не иска да се разделят. От доказателствата по делото се установява, че и двамата родители са загрижени за децата си, че са полагали грижи и смятат да продължат да го правят, но доколкото въззиваемата е работила като личен асистент на К.Д.М., то същата е най-добре запозната с дневния режим и необходимости на детето. Може да разчита и на подкрепата и помощта на майка си- св. М.П. К.. Наред с това, с оглед на служебната ангажираност на въззивника, макар че същият да е заявил пред съда, че работи на нефиксирано работно време, би се затруднила възможността му да посреща ежедневните нужди от внимание и грижи на болното дете. Не се установи по делото, че има близък, на чиято помощ в отглеждането на децата въззивникът би могъл да разчита.

По отношение на режима на лични отношения, следва да се има предвид целта на последния, а именно да се постигне възможността децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като това е тяхно право и естествена потребност. По тази причина, принципно, мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като разбира се, следва да се имат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Съответно, доколкото К.Д.М. е диагностициран с тежко заболяване, с оглед на становището на главен социален работник Д.К., е необходимо родителите да поддържат активна връзка  помежду си и да обменят информация за неговото състояние, с оглед разпознаване на признаците на настъпване на епилептичен  пристъп. Съответно, при една добра комуникация между родителите, към което съдът апелира, би се защитил в най-пълна степен интереса и нуждата и на двете деца да контактуват пълноценно с родителя, който не упражнява родителските права. Поради тази причина и с оглед на това, че въззивникът разполага с възможността да полага адекватни грижи за болния си син, не следва да се променя режимът на лични контакти между него и децата.

 

В останалата си част- по отношение на прекратяването на брака и фамилното име, решението е влязло в законна сила.

 

    По разноските:

Предвид от изхода на спора, разноските, сторени от страните в настоящето производство, следва да останат в тежест на всяка от тях, така, както са направени.

 

   Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК, с изключение на въпросите по чл.59, ал.2 СК- при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите.

 

   На основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

 

  

    ПОТВЪРЖДАВА Решение № 405/16.06.2017г, постановено по гр. д. № 155/2017г. по описа на РС- Кюстендил, в обжалваната част.

 

В необжалваната си част Решението е влязло в законна сила.

 

    РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, само по въпроса относно предоставянето на упражняване на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.